Darby
20 Окт 2016 18:05
П.П.П. Трябва да попитам знаещите дали има нещо вярно в твърдението, че доста голяма част от гърците все още считат жените за стоящи ле-е-кичко по-долу от мъжете.

Всъщност, отдавна искам да използвам един емотикон, за който само допускам какво означава*:

Това не било коментар на самоубиец

Но вие няма как да знаете кой беше Попот

Гърците в Македония ценят жената най-вече като съпруга. Наистина тя помага на мъжа в земеделската работа, но не я третират като работно добиче. Колкото по-високо е социалното положение на гърка, толкова повече той щади своята жена. Приятно му е, когато тя полага грижи за себе си, когато си купува дрехи и накити. Но в обществения живот и гъркинята по правило не взема участие. Тя участва в домашния живот наравно с мъжа, в организирането на домашните празненства, на които тя, а не мъжът, е център, поне в по-заможните семейства е така; нейната главна задача е също възпитанието на децата, защото мъжът обикновено отсъства. Той е или на работа на полето, или в кантората, или в кафенето, където отива всекидиевно. Посещението на кафенето се е превърнало за гърка в необходимост, защото там той обича да бистри политиката.

Изпробването трябваше да се извърши само с три трупи: света Троица! Прибавихме обаче още един бор, в чест на Богородицата Отмъстителка.
Калугери, селяни, работници, всички се прекръстиха.
— В името господне и на света Богородица! — измърмориха те.
С един скок Зорбас се озова до първия стълб, задърпа въжето, смъкна знамето; това беше уговореният знак, който работниците горе на планината чакаха. Всички се оттеглихме и вперихме поглед към върха.
— Во имя отца! — извика игуменът.
Какво стана след това, не може да се опише; катастрофата настъпи мълниеносно, едва успяхме да се спасим. Цялата въжена линия се разтърси; дървото, което работниците бяха закачили на въжето, полетя като някаква демонична стихия надолу, искри хвърчаха, големи трески се отцепваха и летяха във въздуха, и когато след няколко секунди то стигна долу, от него беше останал само един полуизгорял пън.
Зорбас ме погледна като бито куче; калугерите и селяните се оттеглиха още по-надалеч, вързаните наблизо мулета почнаха да ритат. Тлъстият Дометиос се строполи на земята.
— Съжали се над мен, господи! — шепнеше той, изплашен до смърт.
Зорбас вдигна ръка.
— Няма нищо — каза той. — Така става с първото дърво винаги; сега ще се слегне машината, гледайте!
Издигна знамето, даде знак и се оттегли тичешком.
— И сина! — извика отново игуменът и гласът му леко трепереше.
Спуснаха второто дърво; стълбовете се разклатиха, дървото летеше все по-бързо, подскачаше като делфин, връхлиташе върху нас, но не свари — разби се на трески и се разпиля насред път.
— Дявол да го вземе! — измърмори Зорбас, като прехапа мустаците си. — Не съм улучил наклона.
Спусна се като бесен към стълба, свали знамето, даде отново знак; калугерите, застанали зад мулетата, се прекръстиха; първенците чакаха, нащрек, готови да побегнат.
— И светаго духа! — произнесе с пресеклив глас игуменът и повдигна полите на расото си.
Третото дърво беше един грамаден бор; още щом го пуснаха, се разнесе страшен грохот.
— Лягайте долу, нещастници! — извика Зорбас, като побягна.
Калугерите се проснаха по очи, селяните хукнаха да бягат.
Дървото подскочи, стовари се отново върху стоманеното въже, полетяха искри и преди да сварим да видим нещо, то беше прехвърлило и планина, и бряг, и беше паднало, сред облак от пръски и пяна, далеч в морето. Много от стълбовете се бяха наклонили и се тресяха; мулетата скъсаха въжетата си и побягнаха.
— Няма нищо! Няма нищо! — извика Зорбас извън себе си. — Сега ще се слегне машината, напред!
Вдигна отново знамето; чувствуваше се, че е отчаян и бърза всичко това да свърши час по-скоро.
— И на светата Дева Отмъстителната! — заекна игуменът, скрит зад една скала.
Четвъртото дърво полетя надолу; разнесе се едно страшно „крак!“, сетне второ „крак!“ и всички стълбове се повалиха, един подир друг, като колода карти.
— Господи помилуй! Господи помилуй! — завикаха работници, селяни, калугери — и хукнаха презглава.
Една голяма треска нарани Дометиос по бедрото; друга една едва не извади окото на игумена. Селяните се бяха изпарили; само Богородицата стоеше изправена върху камъка с копието в ръка и гледаше със строгия си поглед хората; а до нея нещастният папагал, с настръхнала зелена перушина, трепереше.
Калугерите грабнаха Богородицата, вдигнаха Дометиос, който ръмжеше от болки, хванаха мулетата, яхнаха ги и си отидоха; работникът, който въртеше агнето на ръжена, го беше зарязал и то беше почнало да изгаря.
— Агнето ще стане на въглен! — извика Зорбас и изтича да го завърти.

Толкова гръцко ...