Добави мнение Мнения:12
Заради несправедливото разпределение има районни съдии в София с по 500 дела годишно И за несправедливостта към себе си пак съдиите са виновни. Щото никой не се натиска да става съдия в Кула или Дулово, че да му е леко и да си клати краката. |
Поредният български феномен изплува тези дни. Недоверието в съда и прокуратурата е 94-96%, стана ясно едновременно от думи на правосъдния министър Екатерина Захариева и от изследване на Европейската комисия. Няма никакъв "феномен"! Колко пъти да го обяснявам! От всичките системи на държавата единствената, която що-годе още държи глава над водата, е Съдебната! Съдът все още се явява единственото място, където може да се потърси някаква справедливост срещу административния, корпоративен и пр. тероризъм. Затова е и непрекъсната атака на проробовладелската преса, най-острото оръжие на робовладелците, срещу нея. Обяснявал съм го няколко трилиона пъти. Откак Свят светува, откак съществува Правото, в гражданските дела, които са огромната част от всички дела, почти в 90-95% от случаите едната страна е недоволна (загубилата!), другата страна е доволна (спечелилата!) - т.е. тук съотношението е 50/50 - и е класическо разпределение! Има и известен процент дела, когато и двете страни са недоволни - т.е. съдът се е произнесъл кьопаво, или пък и двете страни са имали очаквания, които не са се оправдали. Смея да твърдя, че при нас гражданските дела с недоволни две страни ще се множат, т.к. т.нар. законодателство от година на година става все по-идиотско - т.е. колкото и да се мъчи Съдът - няма никакъв шанс решението да е удоволетвори поне едната страна. Какво толкова неясно има - не мога да разбера! Извод: най-основната задача на проробовладелската преса е отродителството, затова и атаките й срещу Съда са толкова много - целта е разяждане на държавността - т.е. отродителство в чист вид! ------- заб. изказвам се полупрофесионално! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
От всичките системи на държавата единствената, която що-годе още държи глава над водата, е Съдебната!  |
Има и известен процент дела, когато и двете страни са недоволни... а де Какво толкова неясно има - не мога да разбера! а ти си изпаднал в излишно многословие. знайно е, че когато двама се съдят, от присъдата са доволни не повече от 50%  |
onzi 01 Авг 2016 21:15 а де а ти си изпаднал в излишно многословие. знайно е, че когато двама се съдят, от присъдата са доволни не повече от 50% Никога не съм многословен - по-скоро съм лаконичен... Изясних на широките форумни маси защо ще се множат делата, от които и двете страни ще са недоволни. И от друг ракурс - какво може да се сготви една домакиня и да поднесе на масата, събирайки овации, ако изходният матриал е да не казвам какво... Туй, за по-лесно възприемане, ще го илюстрирам и така - Съдът работи с матриали на НС... Много ми се нрави Древното: Законът е мълчалив Съдия, Съдията е говорещият Закон... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| Подкрепям. Съдилищата в София (където са големите дела за многото пари) са претоварени. Разбира се, съдебната система страда от шуробаджанащината и назначените некадърници, но както неведнъж съм казвал: не можеш да избягаш от заобикалящата те действителност и да бъдеш остров на морала, когато край теб цялото общество тъне в корупция. |
Явно става дума за народопсихология. ...има държави, в които това се регулира, като се прави скъпо правосъдието. Като гледам написаното виждам как расте вероятността хората сами да започнат да раздават правосъдие. |
| Статията е за доверието в съда, а не за доволни/недоволни. Различни неща са. Ако, примерно, по едно гражданско дело едната страна е "права", а другата - "крива" и съдът отсъди в полза на кривата страна, то тогава тя ще е доволна от решението, но няма да има доверие на съда, защото ясно съзнава, че решението е неправилно и след време може при друго дело да е правата страна, а решението да е в нейна вреда. Т. е. в този случай ще имаме доволни/недоволни 50/50, но доверие към съда нула. Колкото и да звучи странно, точно липсата на доверие в съда до голяма степен е и причината за натовареността му. Липса на доверие - в смисъл надеждата на кривите страни, че решението може и да е в тяхна полза. Не са чак толкова много случаите, при които наистина е спорно кой крив и кой - прав и се налага съдът да реши това. В повечето случаи при възникнал спор и двете страни знаят коя от тях е кривата и коя правата, но кривата не се стреми "да се изправи", защото се надява, че и да се стигне до съд, съдът може и да реши в нейна полза. Затова и "ще те съдя" не се възприема като сериозна заплаха - "съди ме, като искаш, не се знае какво ще реши съда, пък и докато излезе решението я камилата ...". Или пък обратния случай - кривата страна иска да постигне нещо неправомерно и тя инициира дело, вече като ищец, с ясното съзнание, че не е права, но с надеждата, че може и да мине. Това дава и усещането, че хората "се съдят за щяло и не шяло". Ако страните имат увереност, че при евентуално дело съдът ще отсъди справедливо, по закон и в разумен срок, в повечето случаи ще се стремят да се разберат и да не се стига до съд. особено пък кривите страни ще се стремят да се изправят, както е и редно, защото ще знаят (или поне ще допускат с голяма вероятност), че ще бъдат осъдени. Така при много случаи въобще няма да се стига до съд, а съдът ще се занимава с казуси, които действително са спорни. |
В повечето случаи при възникнал спор и двете страни знаят коя от тях е кривата и коя правата, но кривата не се стреми "да се изправи", защото се надява, че и да се стигне до съд, съдът може и да реши в нейна полза. Затова и "ще те съдя" не се възприема като сериозна заплаха - "съди ме, като искаш, не се знае какво ще реши съда, пък и докато излезе решението я камилата ...". Или пък обратния случай - кривата страна иска да постигне нещо неправомерно и тя инициира дело, вече като ищец, с ясното съзнание, че не е права, но с надеждата, че може и да мине. Това дава и усещането, че хората "се съдят за щяло и не шяло". Точно така е! Особено по ГПК!!!!!!!!!!! Където съдиите гледат в тавана и решават без да вникнат в делата или съдят с връзки! Та така загубихме дело срещу едни мошеник, дето ни обърна и потроши колата на равен път, защото блял баирите. Но съдът осъди нас да му плащаме барабар с лихвите! И адвокатката на виновния, която му беше приятелка си писа троен хонорар по делото, за да ни оберат! И от там такси и за съдия изпълнител..Кво й пукаше на съдийката за протоколите на ДАИ и КАТ, от сервиза?! Даже и за експертизата?! Тя си реши, че оня няма да плаща! и за кви реформи говорим? Да махнат Цацаров? А какви са тез закони и съдии бе??????? |
Хората са свикнали да се съдят. И то много и често това наистина е феномен и по-точно парадокс - при ниското, дори никакво доверие в съдебната система продължаваме да се съдим масово Няма спор, че споровете между хората и фирмите трябва да се решават в съда има спор - голяма част от противоречията могат и трябва да се решат извън съда, по възможност предварително превенция му е майката - максимално "изчистване" на нещата предварително. Като ще подписваш граждански договор - ами дай го на един добър адвокат да го погледне, плати едни 100-150 лева, след това ще ти е по-леко. Като си изтървал нещата, чакай съда да ти помага... Никой не може да те предпази от собствената ти глупост! |
| Дрън,дрън Колко от делата, които се образуват са по заповедни производства? Бас хващам, че повече от половината. Адвокатът попълва една бланка, съдията друга бланка и делото се води за бройка. Като прибавим и бракоразводните - манифактурата върви. Каква е статистиката за реалните дела, изискващи повече мисъл и професионален капацитет? Ами да направят специализирани съдилища по заповедни производства и бракоразводни дела, където един съдия може да гледа по 3 дела дневно, а по-сериозните неща да ги разпределят на по-читави съдии. |
Добави мнение Мнения:12