Та с неговите кабинетни знания пак остава въпросът къде са самолетите? (щото да лети очакваме и от лейтенанта, айде -от капитана).

306. 04.03.1976 г., Безмер (441)пилот - генерал-майор Дело Георгиев Жулев МиГ-17Ф При прелитане от Равнец за Безмер поради лошо ръководство от щурмана-насочвач в КП пилотът се блъска във възвишението Бакаджик. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-31-597-Zaginali-bylgarski-voenni-piloti-i-aviospecialisti-chast-1.html#sthash.QtSkAIJ5.dpuf

Защо пишеш генерал Михов при президентите? За да си по-убедителен в манипулацията ли?

САМО ЗА ГЕНЕРАЛИ

Редник Стоил Стоилов

...
Eдна от големите партии прави вътрешно-партийна кампания за номиниране на кандидат-президенти. Това ишмедеме е мижи да те лажем, но в него се търкаля името на действащ генерал – командващ най-технологичния род войски в армията. Той нещо смутолеви, но млъкна докато не го освободят от поста. Операцийката е пипната добре – ако не го освободят бързо, значи пречат на демокрацията. И след 5 -6 дена имаме указ. Партийните лидери започнаха да си ги мерят… заслугите за тая генералска кандидатура. Лидерката вика той е мой, а лидерът вика аз го направих генерал. Генералът нищо не вика. Засега.

Стана ясно, че този генерал-любимец на партийната ръководителка, всъщност не е любимец на партийните маси и е чак на 10-о място в номинацийките.
...
Дотук, обаче, е смешното. Следва тъжното. По-точно тъжните въпроси.

Кога и в какви легитимни форми партиите и техните лидери се запознават с политическите възгледи на действащите генерали, за да преценят дали стават за кандидати точно на тяхната партия?

Кога членовете на БСП се запознаха с политическите разбирания на генерал Радев, че да го номинират (среща ли се с тях, писмо ли има написа, на видео ли им го пуснаха)? Докладват ли нещо генералите пред партиите, че партиите да ги познават като бъдещи политици? И какво точно докладват – дали само военно-техничски аспекти на проблема, от който разбират или се кълнат в политическа и бизнес лоялност пред партиите и техните спонсори?

Дали генералите не са на партийна служба още докато са действащи, за да си осигурят бърза хранилка след пенсионирането си? И ако това е така, не са ли за кауша или поне за дисциплинарно уволнение и разжалване за нарушаване на принципа за деполитизация.

Ако пък няма форми за официално, легитимно и публично общуване на генерали и политици сигурно се срещат неформално. На барбекю, например, на лов, на риба… или са станали гаджета. Само че и при този случай генералът на служба си остава деполитизиран. И ако някоя партийна лидерка си го закичи на ревера като брошка, редно е един истински генерал да я отсвири с публична декларация. Да заяви, че не желае името му да се търкаля из габровските партийни организации, че докато е на служба не се е срещал, не е водил разговори и няма да приеме никакви номинации от никакви БСПета по всички земни кълбета.
...
Господата генерали трябва първо да напуснат армията преди каквато и да била амбиция и заявка за политическа кариера. После да поседят на пейката пред блока за да им се проветрят командирските маниери към подчинените и подчинените маниери към началниците. После да си намерят работа и да започнат да се оглеждат за партия, в която да реализират политическите си права като избиратели или кандидати.

Достойното влизане на един генерал в политиката е да влезе на танк. Да избие най-лошите, да затвори техните ятаци, да обяви избори под международно наблюдение, да напусне армията, да си облече цивилния костюм и да се кандидатира за нещо.

Иначе, г-да генерали, вие сте политическа клиентела – брошка на ревера на някой партиен лидер/лидерка.

И накрая нещо за феновете на генералите, които могат да правят „кобра”, лупинг, тоно и друг висш пилотаж. Тези умения, разбира се, заслужават уважение. Но ако бяха достатъчни в политиката, то някой смелчага, който лети с надуваем шлифер би бил най-добрият президент. Слезте на замята.

http://vevesti.bg/82017/samo-za-generali/