Насам-натам. Камино де Сантяго и други приключения.
Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Captain Buddy |
А Истински винър шницел ... По соц време добре го правеха в бирхалето на хотел България. Да, и аз имам добри спомени от там. И в ресторанта също. Темата за Виена ми докара още един носталгичен спомен - виенските кифли. |
Темата за Виена ми докара още един носталгичен спомен - виенските кифли. Е, че то самата дума "кифла" в българския иде от Австрия - Kipferl. В този смисъл всяка кифла у нас е "виенска". Макар напоследък масово да се окроасанихме. Впрочем, "рогчетата" ни пак са австроунгарски по етимология - Hörnchen (rožok на словашки), и нерядко се отнасят до същия вид сладкиш. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
ми докара още един носталгичен спомен - виенските кифли Ооох. Нарязани на кръгчета поръсени с ким, с кубче масло върху всяко едно и запечени на фурна. Или пак на кръгчета, запечени на фурна с масло, а след това залети с разбъркани яйца, мляко захар и ванилия и пак във фурната.  |
окроасанихме. Кроасаните идели пак от Виена. Били измислени от виенчани по време на турската обсада. Кроасанът е кифла от многолистно тесто във формата на полумесец. За първи път кроасани се изпичат през 1686 г. по време на турската обсада на Виена. Според легендата местните хлебопекари предупредили охраната на града за промъкващите се в подземните канали турци, с което спасили града и обсадата била свалена. В чест на това изпекли сладкиша в тази форма по идея от полумесеца на знамето на Османската империя. Впоследствие французите изменят рецептата, като налагат предварителното втасване на тестото и неколкократното му охлаждане и разточване с добавка на масло, с което става едно от олицитворенията на френската кухня. Във Франция кроасанът се сервира топъл и намазан с масло, в САЩ го заливат с топинг (шоколад, карамел и др.) или го правят с плънка от спанак | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
Кроасаните идели пак от Виена. Били измислени от виенчани по време на турската обсада. Всъщност това е легендата за появата именно на Kipferl - специфичната му форма идела от турския полумесец. Симпатична легенда, но невярна. |
| Виенският шницел е от парче месо, а не от кайма, начукано много на тънко (затова става с голям размер) и панирано. Не съм срещал по менютата "Schnitzel Wiener Art", обикновено пише Wiener Schnitzel vom Kalb (телешко) или Wiener Schnitzel vom Schwein (свинско) или Putenschnitzel (пуйка). Традиционната гарнитура е картофена салата с много дресинг - да плува - сервира се в купичка. Тя ми харесва повече и от шницела. Ядат си го масово и австрийците, един тамошен колега ми е казвал, че дядо му държал всеки неделен обяд да е шницел. За финландската кухня - по заведенията и хотелите се сервира европейска кухня с някои местни елементи. Еленско, разбира се - вкусно е, с по-остър вкус от говеждо. Сладко от боровинки към всичко, дори и за гарнитура на еленското. Риба, най-вече сьомга. Хлябът е предимно черен, традиционни са някакви безквасни тънки хрупкави питки - то къде ще втаса квасен хляб на студа. На закуска имаше и някаква каша, за която пишеше, че е много традиционна, но не посмях да я опитам. Със сладкишите са зле - там захар няма от какво да си произведат (май нямат кленове като в Канада) и не е влязла в традиционната кухня. В музея са изложени като произведения на народното изкуство торбички, в които са си носели ценните вносни продукти - сол, кафе и захар. |
Макар напоследък масово да се окроасанихме. Кроасанът е, доколкото зная, френска измишльотина. Името беше свързано нещо с лунния сърп, не си спомянм точната дума. ПП. Ето го в MerriamWebster - Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
Това не се отнася за Манрико, защото той, като по-изискан го яде в Plachuttas Gasthaus zur Oper Не съм чак толкова изискан, освен по отношение на музиката, ям си го в кантината в офиса или в квартални кръчми - калпав шницел във Виена не съм ял. Водили са ме веднъж в Плахута при операта, ядох шницел и кайзершмарн - води се традиционен десерт - нещо като много дебела палачинка, накъсана, поръсена със захар и стафиди и се яде със сладко. В Швайцерхаус май повече се набляга на джолана. |
Виенският шницел е от парче месо, а не от кайма, начукано много на тънко (затова става с голям размер) и панирано. Истински виенски шницел? Не никога! Само мисълта, че се пържи в рапичено олио ме отблъсква. В разговор с наш приятел австриец да видовете олио което използват различните народи при готвене споделих, че едно от гадните олия е рапичното. Човека се шокира, почервеня, опули едни очи и започна да заеква от възмущение. Та как виенски шницел неизпържен в рапично олио. Та това е немислимо. Та нали това придава характерния вкус на виенския шницел. Е и аз се потресох, но не му го показах. Но поне разбрах, че виенски оригинален шницел - тцъ, нье, не ... |
Само мисълта, че се пържи в рапичено олио ме отблъсква. Защо ? Рапичното олио е по-леко от слънчогледовото. |
| Кроасанът е недоносено менте: The birth of the croissant itself – that is, its adaptation from the plainer form of Kipferl, before the invention of viennoiseries – can be dated to at least 1839 (some say 1838), when an Austrian artillery officer, August Zang, founded a Viennese bakery ("Boulangerie Viennoise"  at 92, rue de Richelieu in Paris. This bakery, which served Viennese specialities including the Kipferl and the Vienna loaf, quickly became popular and inspired French imitators (and the concept, if not the term, of viennoiserie, a 20th-century term for supposedly Vienna-style pastries). The French version of the Kipferl was named for its crescent (croissant) shape and has become an identifiable shape across the world.Искаме си кифлата/кипферла! |
(май нямат кленове като в Канада) Бе май имат. Иначе как, ще си прецакват сьомгата. До колкото знам едно време са я обработвали с кленова захар и опушвали. Едновремешни рисунки и стари фотоси, сьомгата има съмнителен шоколадов вид. Кленовата захар се е използвала като консервант вместо сол. не толкова за овкусяване. Но нали и я все пак има някакъв вкус, та хората са си свикнали с него. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Рапичното олио е по-леко от слънчогледовото. Мирише ми гадно. То е много по евтино от традиционно слънчогледовото за нас. След демокрацията започнаха да кръщават рапично и слънчогледово и да го продават за слънчогледово. Що зор видях докато разбера в кое олио няма рапица и що олио изхвърлих. След това ги хванаха и задължиха да изписват адската смес на етикета. Мразя рапичното от детството си. Що се отнася до детството то там съм страшно паметлива.  Поради безпроблемно и евтино отглеждане на рапицата до началото на 60-те години у нас олиото беше от рапица. Слънчогледово имаше, но по-скъпо и рядко някой го купуваше. В началото на 60-те слънчогледовото масово навлезе на пазара поради по-лесното му отглеждане и напълването на текезесетата с повече техника. Рапичното отпадна от самосебе си. Имаше, но просто престана да се купува. Тези спомени относно бг кухнята ги помня с кристална яснота първо защото бях страшно злояда и второ, защото висях все при възрастните и им слушах разговорите. |
Мразя рапичното от детството си. Що се отнася до детството то там съм страшно паметлива. Никога не съм кусвал рапично олио, гледам сега че го продават, някой път ще пробвам нещо праженко с него. А като дете най-мразех телешкото варено, бех хилав и болнав и мама постоянно ме подсилваше с тая гад, с огромни гадни парчета целина в него, с глави лук, с морковите. Само самото месо ми харесваше и картофите, но подло ме караха да си изяждам всичко, да съм укрепнел, бля!  После естествено го заобичАх, но на доста по-късен етап. |
После естествено го заобичАх, но на доста по-късен етап. Това е в менюто в къщи три пъти в месеца. След пълнените чушки, Анна обича най-много телешко варено. Обичаме го всички у дома, но аз пък не обичам да го готвя заради атомната тенджера. Опитах веднъж без нея и се получи нещо като кравата на Швейк. Пак извадих атомната и продължих варенето в нея. Малко бягам от оригиналното варено, защото зеленчуците ги режа по на ситно за да не изгарят устата, когато лакомо се нахвърляме на вареното. |
Природонаучния (Naturhistorisches Museum), и срещу него-https://plus.google.com/photos/photo/106961701831580004248/6260581183400197602 |