Насам-натам. Камино де Сантяго и други приключения.
Отиди на страница:
Каква природа има в тази картина? Има прекрасно поле или прерия. Мразя планините. ТОристите повече ли оживяват пейзажа от една безпомощна девойка? |
| Mалка къща в прерията -- https://en.wikipedia.org/wiki/Little_House_on_the_Prairie Идeaлистична картина на живот в сив краварски щат -- square state. Но на малката Dorothy толкова ѝ харесва този живот, чак ѝ доскучава и сънува, че торнадо я отнася към шарени страни. Не е много здравословно човек да зацикли върху една псевдоидeaлистична картина. Макар и нарисувана от гениален художник. May a tornado of some kind rapture you out of there, puella aeterna. |
Трбва значи да те питам всеки път, когато ми хареса картина, книга, скулптура или човек. И ТИ да ми нареждаш дали да зациклям или не. Зациклена съм цял живот на Сталин. La Clinton is unable to ENrapture me! Какво ще рекнеш?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Какво да рекна аз ? I am not in a position to say anything. Всеки си има своите бесове и си живее с тях както може. Моите са цяло племе беси. Сталин веднъж се опитах да го зачета. Баща ми беше скътал една книга на тавана. Ами той борави с речник от 1000 думи, колкото да му стигне да громи враговете, вътрешни и външни. И едно изречение се повтаряше на всеки две страници. Сигурно съм попаднала на един от онези наръчници, писани за полу-неграмотния мужик, колкото да просрича първите двайсет страници и после да я кара наизуст. Пропаганда и агитация. Трябва да прочета филологическото му изследване за произхода на езиците. Май всичко тръгваше от региона на Кавказ, в което има известна логика. И тези бес(н)и от клана Клинтън откъде се появиха. Те никого не могат да enrupture, толкова са овълчени и зажаднели за власт нeпотисти. Аз нямам пристрастия към политиката, но този цирк, който върви сега в Америка, е противно шоу. Имам лекичко по-малко антипатии към Донълд дъ Клаун. За съжаление ще я изберат бабата и ще отидат два мандата Клинтън, а после ще дойде дъщерята. И така докато се появят травестити и трансджендър, щото другите категории вече ще сме ги изредили -- идиот, черен, жена. съпруга, син, дъщеря. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miziika |
Сдобил се с нова фризура като за Коледа (slava, slava на справедливата форумна модерация) реших да си лекувам нервите по Алековски (по смисъл: "беше ми малко смутно днес и нямаше какво да правя, та хванах трена за Париж" . По първи петли на Коледа сто и пет турбодизелови коне пръхтяха по височините над Драгоман, преодолявайки първото и последно значимо топографско препятствие по пътя (ни) за Виена. Оттам насетне комбинацията от пусти граници, празни и същевременно чудесни пътища, кристално ясно време, безупречната офлайн навигация на Nokia Here и неприлично ниският разход на "машина времени" ни позволиха да летим, без да бързаме особено много.На хилядолетния мост на Морава при Чуприя между Парачин и Ягодина гърлата ни стиснаха за малко, а носталгията нахлу в душите ни, защото пресякохме прастарата северозападна граница на Шоплука, превърнала се после в такава между римска Мизия и Дакия, а сетне и в традиционна граница на България. Долината на Морава се разля, а Балканът и Копаоник се разбягаха встрани, отстъпвайки място на хълмистата равнина на Горна Мизия. Малко преди да се ударим челно в столицата й Виминациум, разположена на северния край на "малката Месопотамия" на Балканите (двуречието Млава-Морава), кривнахме на запад към северната порта на полуострова - Сингидунум (известен днес като Белград, а още по-известен (  ) като Нандорфехервар), покрай който прелетяхме, спускайки се с бясна скорост от Авала; прехвърляйки Сава, навлязохме в Панония. Още малко, докъм Инджия, погледът има в какво да се спре, но след като буквално се хвърлихме от стръмния и висок южен дунавски бряг при Калакача край Бешка, паднахме в Алфьолд, великата Панонска равнина между Дунав и Трансилвания, разсичана на две от търпеливата и бавна Тиса. Безрадостният пейзаж обяснява без думи защо римляните са трасирали границата по Дунав, оставайки Великата равнина на варварите, затиснати между плодородната Панония и богатата на метали Траянова трансилванска Дакия.За части от секундата минаваме най-странната и нелогична граница в света (днешната сръбско-унгарска) и влизаме в най-безсмислената европейска държава, която всеки, буквално всеки път успява да ми образува нерви, този път покрай великолепно изградените и подплатени от феноменална езикова култура навици за общение на маджарите и маджарките във връзка със закупуването на електронна винетка. Kurz gesagt, ако ви се налага това, зарежете всички останали глупости, игнорирайте всички указания, табели, надписи, хора и т. н., и просто си купете винетката в първата бензиностанция на магистралата на около километър след границата. Толкоз. И когато пътувате през Модьорорсаг (както маджарите наричат държавното си образувание), никога не забравяйте диалога на Водичка и Швейк: С една дума, маджарите са цигани — завърши старият сапьор Водичка. Швейк възрази: — И маджарите не са криви, че са се родили маджари. — Глупости, как да не са криви? — ядосваше се Водичка. Сто и петте коня се превърнаха в сто и петдесет, мъчейки се по-бързо да оставят зад гърба си Унгария, прелетяха покрай Аквинкум на Великото Дунавско коляно, където римляните са използвали малко по-малко безрадостния пейзаж, за да основат града, който ще (о)стане средище на Карпатския басейн в следващите поне две хиляди години и през Дьор и лесно произносимото (направо piece of cake) значимо кръстовище на днешните средноевропейски комуникации Мошонмадяровар навлязохме неусетно в Австрия, след което още по-неусетно навлязохме във Виена. Рецептата за хубаво прекарване във Виена е проста: купете си карта за великолепно уредения градски транспорт, задължително посетете на един от най-хубавите европейски музеи - Природонаучния (Naturhistorisches Museum), както и най-стария зоопарк в Европа - Tiergarten в парка на двореца Шьонбрун, не влизайте в Свети Стефан, за да не се разочаровате, игнорирайте Виенското колело, пийте чешка бира, не си купувайте на Моцарт топките и се наслаждавайте на атмосферата по улиците на града, правейки и посещавайки каквото друго искате. Виена малко преди залез: По Коледа градът е препълнен от италианци, хървати, словенци, сърби, власи, чехи, словаци и маджари, дошли, за да отдадат почит на старата си имперска столица. Цари весело оживление и добро настроение, подкрепяно от тоновете греяно вино и пунш, които се леят по улиците. Откриваме нова за нас кръчма - "Бухалчето" (Käuzchen) на гърба на Народния театър - с традиционна австрийска кухня, която си струва както от гледна точка на качеството на ястията и напитките, така и от гледна точка на приятната атмосфера. Така или иначе Виена ни е добре позната сама по себе си, затова единият от двата пълни дни там сме резервирали за ново за нас "австрийско" усещане - разходка из Вахау, прелестния пасторален пролом на Дунав между Мелк и Кремс западно от Виена, магическо място от време оно. Дунавската магистрала ни отвежда бързо до Кремс, откъдето започва разходката ни по северния бряг на пролома, по който в минутен такт се редуват китни във всяко едно отношение селца и градчета, прехранващи се с лятно време с лозарство (идеално геометричните асмички пълзят по терасираните планински склонове до невероятна височина), през зимата с отглеждане на Christbäume (коледни елхички), а целогодишно с туризъм - както културен, така и ски. Едва ли ще учудим някого, ако кажем, че не пропускаме да се изкачим на най-високия връх на Вахау - Яуерлинг, който няма и хиляда метра височина, но е забележителен най-малко с това, че е най-високият връх по цялото протежение на Дунав изобщо, от Шварцвалд до делтата. На него има и Aussichtsturm - хубава дървена кула за панорамни гледки, но табелата на вратата й (Geschlossen bei extrem schlechten Wetter) обяснява защо е затворена, което не буди учудване при ураганния вятър в този ден. В подножието на Яуерлинг на брега на Дунав е Вилендорф, селцето, в което преди малко повече от век е намерена една от най-известните археологически находки в Европа - т. нар. вилендорфска венера, палеолитната каменна дама с пищни форми и загадъчна фризура или бурка ( ):Вилендорската венера (оригиналът е в Природонаучния музей във Виена):  В западния край на Вахау е Мелк, приказно градче с огромен надвиснал над него бенедиктински манастир, играл значителна роля за европейската просвета като цяло и за съграждането на Виенския университет като образователна институция в частност. Мелк, манасирът му и Дунав:  Част от огромния парк на манастира Мелк: В Мелк се е разполагал граничният римски лагер Namare, а връщането ни по южния бряг на пролома де факто е пътуване надолу по Дунав по някогашния римски лимес. В сърцето на пролома, срещу Вилендорф и Яуерлинг, е красивата руина Агщайн, в който през XV в. рицарят Шрек фон Валд се изживявал като всевластен речен пират насред Вахау. Агщайн: Ако искате снимки като тази, носете си дрон:  Връх Яуерлинг (петното сняг) и Вилендорф (долу вдясно) в подножието му на брега на леко замръзналия Дунав: В източния край достигаме до Маутерн, където е следващият римски кастел Favianis, а недалеч оттам е импозантният манастир Göttweig, от който се разкрива гледка на десетки километри околовръст. Ако римляните са контролирали двата края на пролома и вътрешността му чрез два военни кастела, тази роля в средновековието се поема от два манастира - Мелк и Гьотвайг. Гьотвайг:  Гледка от Гьотвайг към източния вход на Вахау: Красотите на Вахау ще останат завинаги запечатани в съзнанието ни. Можем само да си представяме дъха и прелестта на мястото през пролетта. Из Вахау:  С тази тайна мисъл за завръщане някой ден закусихме обилно в хотела и тръгнахме обратно. Естествено, на връщане не пропуснахме да минем през Белград за приятна кулинарна разходка из кафаните в преките на Кнез Михайлова. Изобщо да минеш веднъж покрай Белград, без да влезеш в него, е грях, но да направиш това втори път, е смъртен такъв. София ни посрещна тиха и снежна. Красива и уютна както винаги. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Добре се завърнал с гръм, трясък и аура на кафани и древности, Предводителю! Сигурна съм, че го знаеш, но да си повторим: времето, прекарано в кафана, не се зачита в общия срок на живота ни!  Сполай ти за разходката до Виена и назад! |
Брилянтен разказ, благодаря, все едно бях там.  , а съм ходила само в Мелк(манастира) и Виена от този маршрут.Чудно усещане придадохте на пътешествието. Но не споменахте изобщо за така неустоимите виенски сладкиши??? |
Adso da Melk от там ли e? От бенедиктинците най-харесвам тоя, дето е в бутилка  ПП: Мелк, манасирът му и Дунав: "манасир" е добро попадение  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Minderbinder |
| Мерси. Чудел съм се що в книгата Адсон е бенедиктинец, а във филма комай францисканец наред с Конъри от Баскервил, ма ней толко важно. |
Като стана дума за Адсон от Мелк и Името на Розата, екстериорните сцени на манастира във филма са снимани в Rocca Calascio: Мястото в фантастично (пожелавам на всеки да го посети), на билото на Апенините; ако не се лъжа, това е най-високата крепост на Италия. Поне веднъж е пострадала тежко от земетресение, каквито са чести в региона (близкият град Aquila последно бе разрушен през 2009 г.). Интериорните сцени пък са снимани в манастира Ебербах на Рейн, който също е на чудесно място в южните поли на Таунус, но сам по себе си е ужасяващо комерсиализиран и буди по-скоро съжаление и огорчение при посещение.  |
| Ми да. Ти го мислиш, че седи в някакъв студен ъгъл, зъзнейки, с изгасен лаптоп в едната ръка и непотребен чай в чаша с форма на череп в другата... А то за Пратера тръгнало.. Както и да е. В подножието на Яуерлинг на брега на Дунав е Вилендорф, селцето, в което преди малко повече от век е намерена една от най-известните археологически находки в Европа - т. нар. вилендорфска венера, палеолитната каменна дама с пищни форми и загадъчна фризура или бурка ( ): Нищо загадъчно няма, това е древен гевгир, знака на пастафарианците. Тая мадама очевидно е злоупотребявала със спагети и вероятно е една от майките на Църквата на Летящото Спагетено Чудовище. |
Ми да. Ти го мислиш, че седи в някакъв студен ъгъл, зъзнейки, с изгасен лаптоп в едната ръка и непотребен чай в чаша с форма на череп в другата... А то за Пратера тръгнало.. И със сръбска скара се утешил |
| Добре завърнал се, приятелю Команчи! (и какво завръщане само!) Честито Рождество Христово, много здраве, късмет и любов на теб и семейството ти! Сега ще дремна малко, че се потроших от бачкане, но после на будна глава ще прочета поредния ти чудесен очерк. |
И със сръбска скара се утешил В интерес на истината със сърми. Имам си любим ресторант в Белград (минутка за реклама), Пролеће. Там сърмите с кайма ги дават обилно гарнирани с ребра, за да не са хептен постни. Ти го мислиш, че седи в някакъв студен ъгъл, зъзнейки, с изгасен лаптоп в едната ръка и непотребен чай в чаша с форма на череп в другата... А то за Пратера тръгнало.. Ми да. И яз кат Пенча Славейкова. Стегнала го душата, опротивял му животът, взел Мара Белчева под ръка и заминал да ближе рани на езерото Комо. Какви съдби, какви участи, какви трагедии ... И яз в таз редица тегобна се наредих ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Там си е на два пъти, един път е изпуснато, все пак съм на плюс. Прошу прощения, lapsus claviaturae, вече я нацепих с брадва ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |