---

Борисов ще се справи по-добре с ролята на президент -
Москва и Анкара стоплиха отношенията си.

Какво ще произлезе от това, г-н Стойчев? -
Истинската трета световна война, която тече в момента, е за регионална доминация. И Русия на Путин иска да бъде регионален лидер в постсъветското пространство и не само, и Турция на Ердоган желае същото по отношение на Близкия изток. Това обективно сближава интересите им. Регионализация протича почти навсякъде по света и само когато тя бъде завършена, само тогава ще последва началото на политическата глобализация. САЩ обаче нямат интерес от тази политическа регионализация,
защото чрез долара и военната си мощ
те защитават икономическата глобализация, чиито лидери са самите те и която работи добре за техния интерес. Накратко - светът е икономически глобализиран, но политически фрагментиран. Това е огромно противоречие и за съжаление, трудно може да бъде преодоляно по мирен път. Изискват се страшно много отстъпки и компромиси, а наблюдаваме точно обратното - атмосфера на втвърдяване. Ние не сме фактор в тази битка, но спокойно може да изядем шамарите при небалансирано поведение. Като това на Плевнелиев, да речем.

- След няколко месеца са президентските избори - каква е прогнозата ви за изхода от тях?
- Прогноза нямам, тъй като и кандидати няма. Няма ги основните играчи, други има. Единственото, което мога да кажа за момента, е, че не виждам предизвестена победа, битка ще има, при това сериозна. Вариантите са два - битка с участието на Борисов или без негово участие. За мен участието му е по-вероятно и по-логично. Ако участва, шансовете му са добри, но не и гарантирани. Ако спечели, Борисов ще се справи с ролята на президент много по-добре, отколкото като министър-председател. Независимо от това дали ГЕРБ ще спечели, или загуби обаче, неминуеми ми се виждат едни предсрочни парламентарни избори напролет.

- Каква е поуката за България от Брекзит?
- Поуката би следвало да е голяма - че референдумите не само не са автоматична панацея за решаване на проблемите на една страна, но и че могат значително да ги задълбочат. Популизмът е най-голямата болест на демокрацията, той е нейното отрицание, маскирано като волята на народа. Звучи привлекателно - каквото каже народът, това ще е! Това е и идеята на Ленин в имагинерното бъдещо общество хората да са така подготвени,
че и обикновената чистачка да може да управлява държавата
Дано всички да помним до какво доведоха подобни идеи. Популизмът е най-прекият път към диктатурата, защото хиперболизира ролята и значението на понятието “мнозинство”. Популизмът е вулгаризация на демокрацията - взимаш 50 плюс 1 и правиш каквото си искаш. А съвременната, истинска демокрация е система, която гарантира правата на малцинството, система, която се грижи за удържане и регулиране по справедлив начин на естествените различия в обществото. Можем ли, понеже имаме 60% мнозинство и не сме болни от диабет, да решим, че останалите 40%, които са болни от диабет, нямат нужда от инсулин? Можем, но първо, това не е демокрация и второ, неминуемо ще доведе до диктатура.

- Анализатори твърдят, че в сегашния си вид ЕС е трудно защитим. Ако Германия и Франция поискат европейска супердържава с общи политики и институции, ние къде ще сме?
- Наскоро чух следния виц: Разпада се ЕС. Вътре остават само България и Румъния. Защо? Защото не могат да покрият критериите за напускане. Основният проблем на ЕС е нехомогенността му. Същността на европейската идея, освен проекта за мир и именно поради проекта за мир на континента, е преодоляването на различията не просто и само в материално отношение, но преди всичко по отношение на интересите и целите. Разбира се, пълна хомогенизация нито се търси, нито е желателна - националните и регионалните особености и идентичности следва да се съхраняват. Но при ясна субординация
- първо сме българи, после сме софиянци или бургазлии
Първо сме европейци, а после сме французи или гърци. А в последните петнадесетина години в Европа наблюдаваме точно обратната тенденция и тя се дължи в крайна сметка на слабо лидерство именно на Германия и Франция. Според мен европейският проект може да се съживи само ако тези две страни надраснат себе си и се обединят докрай. Ние къде сме? Там, където решим, но не чрез референдум, а чрез труд и образование. Ако си подредим държавата, почнем да работим ефективно и си образоваме народа, ще вървим на Запад. Изтокът обаче ни е по-близо и ако продължим както досега, и без да вървим към него, ще се окажем там.

- Ще се разпадне ли Шенген?
- Ще се видоизмени. Принципът на свободното движение ще остане, но въз основа на пълен контрол. Масовият обитател на Запада - консуматорът, ще жертва свободата си за сигурност, която в крайна сметка ще се окаже имагинерна. Перифразирайки Сервантес, ще кажа, че
сигурността е на върха на бойното копие,
а не в електронна гривна, пръстен или каквото там измислят.

- Референдумът за Брекзит повлече след себе си 34 допитвания в 18 страни от ЕС. Има опасения, че това може да парализира съюза.
- Вече посочих докъде води идеята всяка чистачка да може да управлява държавата. Парализа няма да има, разпад на ЕС - категорично не. Англичаните на практика гласуваха срещу емигрантите, а не за излизане от ЕС. Сами си представете какво ще се случи, като това упражнение се повтори 34 пъти в 18 страни.

- Какво очаквате от изборите за президент в Австрия на 2 октомври, референдума в Унгария за бежанците и референдума в Италия?
- Нищо хубаво - нито там, нито у нас. Пряката демокрация в оригиналния си вид, първо, не е била за всички, а само за точно определени хора, и второ, не е била за всичко, а само по определени въпроси. Принципът е бил такъв: в решенията участват само тези, които пряко и непосредствено ще платят/спечелят от тях. Агората, образно казано, е бойното поле - с гласа си гражданинът решава дали да живее, или да умре. А днес цялата процедура е сведена до риалити шоу - гласуваш за някакви готвачи, певци, танцьори... А после отиваш не на бойното поле, а
да ловиш покемони около езерото в “Дружба”
Трудно ли е при това положение ние да се сетим какво точно ще се случи?

- Как се вписва България в решаването на проблема с бежанците?
- България не решава проблема с бежанците, а го замита. Официално се твърди, че проблем няма, а всеки ден се залавят къде по десет, къде по сто нелегални. Не употребявам думата “бежанец” - това е свещено право и трябва да бъде защитавано, но само когато е законно: бягаш от война или политическа репресия, явяваш се на съответната граница и се регистрираш като бежанец. Тогава започват да важат международните конвенции. А преминаващите през България в по-голямата си част са търсачи на по-заможен живот, които нарушават закона. България трябва да е отворена за бежанци и напълно затворена за нарушителите на границата. А сега е точно обратното - бежанците са нежелани, а нелегалните са толерирани, тъй като са транзитни.

Копирано от https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5708356
© http://www.24chasa.bg

---