Пътувайки из България
Добави мнение Мнения:2
| Споделете в тия летни отпускарски дни кой какво посетил, какво видял и научил, какво си спомнил. Откривам: Колкото и хубаво да е на морето, времето понякога се разваля. Та ако има скучаещи по южното черноморие в неподходящо за плаж време, ако има и решили се да разнообразят монотонността на слънцето, плажа и вълните, ако има прибиращи се от тия крайбрежни ширини софиенци, предлагам да отделят 3 – 4 часа и да се отбият до Жеравна. ( за прибиращите се – пътят през подбалканите е оправен и спокоен за минаване. Макар и за повече време, но се спестяват фучащите с по 180-200 км. в час кретени, които те карат да си нащрек и да си отваряш очите на 10 ) Тия дни се готвят за ежегодния събор-фестивал ( идващият уикенд ), за участието в който има строг дрескод – народна носия. А през токущо миналия такъв там се случи нещо интересно за отбелязване. В кафенето на Димчо кехая бе открит етнографски кът „От къделя до постеля“ . Самата къща за гости и кафенето към нея са възстановени от един млад българин с успешен бизнес, чието чувство за народностна принадлежност е особено силно, а преклонението, не е силна думата, към народна памет и традиции е рядко срещано сред младите в днешните твърде прагматични, да ги наречем, времена. Та именно тези емоции са го подтикнали да направи и етнографския кът, в който с автентични предмети и снимки посетителят ще може да се запознае с овчарството като най-разпространено в миналото вид скотовъдство и с обработката на вълната. От стригането до изтъкаването на тъканите за бита – престилки, възглавници, и разбира се килими. Демонстраторки ще разкажат и покажат процесите при обработката на вълната, а най-сръчните ще могат да изтъкат на миниатюрни вертикални станчета свои коланчета с избрани от самите тях шарки и разцветки. Пийнете по едно турско кафенце в джезве на пясък, по-смелите и по-безкритичните към фигурите си могат да опитат и разни вкусотийки, приготвени на място по рецептите на местните баби. Ако няма свободни маси, може да се поизтегнете и на миндерите – едни японски младежи страшно се изкефика на възможността да седнат едва ли не на пода върху килими и възглавници като преди това не забравиха дисциплинирано да си събуят обувките. Във всеки случай това не е бизнес – собственикът никога няма да си възстанови влаганите средства в това начинание, започнато от кота „нула“ на мястото, където Димчо кехая е направил дома за най-малкия си син, едва ли и някога ще излезе на печалба. Но като отидем там ще подкрепим именно това отношение към миналото и традиционните ни народностни ценности, което тъй много не достига и липсва на обществото ни. Не пропускайте да се отбиете и в историческия музей, да пийнете вода от чешмата пред църквата „Св. Никола“, да запалите в нея свещичка за здраве или за помен, да отдъхнете под сянката на над двеста годишната липа в нейния двор. И, разбира се, не подминавайте къщата-музей на Йовков. Изваял в слово любовта на Шибил и Рада... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: letec55 |
ще може да се запознае с овчарството като най-разпространено в миналото вид скотовъдство и с обработката на вълната. От стригането до изтъкаването на тъканите за бита – престилки, възглавници, и разбира се килими. А те това го знам от личен опит. Като дете помагах и при стригането, т.е. при държането на овцете, защото стригането си е мъжка работа, и при прането, и при чистенето от тръни, и при чепкането на вълната. След това карахме натъпаните конопени чували на дарака, където вълната се обработваше до къдели. След това на хурката и с вретеното се предеше. Това последното така и не можах да науча. Изобщо не ми се получаваше равномерно нишката.  |
Добави мнение Мнения:2