Както ми каза един негър в прекрасен следобед в Созопол: Е, те на това му се вика живот, кво се чудиш. |
Хубаво, ама то такива случки от детството и юношеството бол. А и "разговорът" от втората случка ми се струва малко разкрасен. И аз съм ходил на гости като малък, и аз съм гледал чуждия телевизор и съм разглеждал книги от библиотеката, ама никой не ни е гонил, напротив, черпеха ни с домашно сладко, с лютеница. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Такива бяха и преобладаващата част от нас, впрочем - такива са повечето столичани. Само искам някой дето е хванал цаката на повече езици , да ми каже , как звучи прекрасната българска дума "СТОЛИЧАНИН" на някой друг език ? |
Ха На времето шофьорите на 280 в столицата правеха един много як номер: На икономическия в посока към Ст град, вместо да завие надясно , и да си мине по спирките в Ст Гр, завива наляво и кара направо към последната спирка. Там всички слизат и тръгват пеша кой към където е, а шофьора е наваксал закъснението или има повече време за цигарка. Е, една много студена вечер, един такъв нямаше никакъв късмет - беше много студено и духаше страшно. Та зави си келеша право към последната спирка и си спечели хубава саморазпрва след като категорично отказа да си спазва курса. Гражданското общество в автобуса си му се отби, точно срещу районното. Кои сме ние? На къде отиваме? - Обикновени студенти, които отиваха към бл 41. |
как звучи прекрасната българска дума "СТОЛИЧАНИН" на някой друг език ? "СТОЛИЧНАЯ" ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dax |
Помня: - гондолиера и гондолата; - океанската раковина и корала; - химикалките с движещо се в тях нещо (кораб, самолет, гондола и т.н.); - стереокартичките; - бродираните салфетки под всичко, под което може да се сложи салфетка; - черно-белия телевизор, който работи след това 30 години, накрая вече при баба; - печката за дърва; - печеният кашкавал на жарта в печката за дърва; - зареждането с дърва за зимата; - киселото мляко, продавано насипно, после в стъклени буркани, накрая в пластмасови кофички; - малката, средната и голямата боза в сладкарница "Пчела" (понякога с кадаиф, баклава, тригуна, ореховка, меденка); - етъра; - биличките/гудите/топчетата (игра на дупка и на триъгълник); - лимонадата с капак с топче; - светлото (понякога с планктон); - страхотният сок от вишни от бригадата и тоновете домати, които качвахме на конвейра за сок; - чистото море и незастроените заливи... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Караатанас Хаджиганевски |
Наш приятел французин пък в края на миналия век сподели, че Варна му приличала на Ница от началото на века (тогава още бяхме в миналия век). Иначе има едни сайтове, в бг-мама, например, или фотографски форуми, в които хора споделят спомени и картички с кичовете от миналото ни. Същият французин (изкуствовед) казва, че кичът ни съпровождал при най-важните моменти в живота ни: раждане, кръщене, първо причастие, абитуриентски бал, изпращане в казармата, женитба, смърт... Любопитното е, че във всички домове на столичани - и нестоличани - можеше да се види, общо взето, едно и също (мебели, посуда, облекло и т. н.). Може би е нямало лошо... Но изразът "няма лошо" е по-късен. (навсякъде имаше и едни радиоли, а в единия им край, освен грамофонни плочи, имаше и барче с алк. напитки, пробвахме ги като... юноши) (при превод на общински документи обикновено изписваме на латиница името на общината ни - Столична, - а в скоби пишем какво е) |