Отиди на страница:
Ценкова, не можа ли да пропуснеш някое клише в тая статия - "ухае", "стъпил", "супички". Айде ти да ги заместиш, а?  |
Г-н Купър вече говори ли български език? Що, руският посланик да не би да проговори български, докато беше в България? |
На умниците, дето нещо им е захаросано, нека седнат и направят нещо подобно в някоя от най-западналите български общини, пък тогава да седнат да пишат. Захаросани са думичките на журналистката, а не делата на човека. Като изключим наличието на Шекспир, оставам с впечатлението за дантелени покривчици и порцеланови кученца. Вот, например, фарфоровая собачка, которая украшает спальню в моей меблированной квартире. Эта собачка белая. Глаза у нее голубые, нос нежно-розовый, с черными крапинками. Она держит голову мучительно прямо и всем своим видом выражает приветливость, граничащую со слабоумием. Я лично далеко не в восторге от этой собачки. Как произведение искусства она меня, можно оказать, раздражает. Мои легкомысленные приятели глумятся над ней, и даже квартирная хозяйка не слишком ею восхищается, оправдывая ее присутствие тем, что это подарок тетки. Но более чем вероятно, что через двести лет эту собачку - без ног и с обломанным хвостом - откуда-нибудь выкопают, продадут за старый фарфор и поставят под стекло. И люди будут ходить вокруг и восторгаться ею, удивляясь теплой окраске носа, и гадать, каков был утраченный кончик ее хвоста. Мы в наше время не сознаем прелести этой собачки. Мы слишком привыкли к ней. Она подобна закату солнца и звездам, - красота их не поражает нас, потому что наши глаза уже давно к ней пригляделись. Так и с этой фарфоровой собачкой. В 2288 году люди будут приходить от нее в восторг. Производство таких собачек станет к тому времени забытым искусством. Наши потомки будут ломать себе голову над тем, как мы ее сделали. Нас будут с нежностью называть "великими мастерами, которые жили в девятнадцатом веке и делали таких фарфоровых собачек". Узор, который наша старшая дочь вышила в школе, получит название "гобелена эпохи Виктории" и будет цениться очень дорого. Синие с белым кружки из придорожных трактиров, щербатые и потрескавшиеся, будут усердно разыскивать и продавать на вес золота: богатые люди будут пить из них крюшон. Японские туристы бросятся скупать все сохранившиеся от разрушения "подарки из Рамсгета" и "сувениры из Маргета" и увезут их в Токио как старинные английские редкости. Джером Клапка Джером |
Леко е разочарован и от младите хора, той иска от тях всичко да е с английска точност, защото утре, като отидат в друга европейска държава, ще ги изгонят. Те обаче пак гледат да претупат работата, когато могат. Нямат и желание да вземат това, което им дава. Младите са такива, защото са копирали модела на възрастните - само да искат, без да положат усилия, без да дадат от себе си - труд, знания... Хубаво е, че господинът не се е отказал. Защото ние сме способни да откажем и най - упорития. Докато ревем колко сме "бедни", колко ни е виновен някой друг за дереджето, в което сме. |
| Що, руският посланик да не би да проговори български, докато беше в България? Какво общо има г-н Купър с руския посланик? Къде в материала се споменава руския посланик? Слава, аз пък познавам сума ти млади хора, българчета - амбициозни, точни, позитивни и усмихнати. И не са били в чужбина и искат да просперират тук. Винаги съм казвал, че не е правилно и вярно да се обобщава на едро. Аферим, на господин Купър. Ето, не всичко е черногледо в България: жените в кафето му (Роза и Светла) как са се научили. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
жените в кафето му (Роза и Светла) как са се научили. Като им е бил даден шанс. Възможност. От която са се възползвали, отграничавайки се от лузърите.  |
Като им е бил даден шанс. Възможност. От която са се възползвали, отграничавайки се от лузърите. Именно, Firmin, именно. Даден им е шанс, не са мъркали, не са дрънкали, че сме на това дередже, както пише Слава, не са се оплаквали, а са "поели шанса" и предполагам, че са по добре отпреди. И други такива има и ще има, дай боже! Ама нали трябва да се пише на едро, да се изкара българинът най-черногледия, най-големия лузър, дай да го оплюем, че да ни олекне на душата! Слава, ами онези българчета, за които вчера научих че са спечелили 11 златни медала на състезанието по математика, проведено в Сингапур? И тях ли да ги включим в обобщението за младите, които ... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Ама нали трябва да се пише на едро, да се изкара българинът най-черногледия, най-големия лузър, дай да го оплюем, че да ни олекне на душата! Никой никого не е оплюл в коментарите, само стилистиката от ерата на "Воденичарската усойка". Няма и сянка от прочутия английски хумор. Явно авторката не е запозната с комедиите на Шекспир и Шеридан, с Дикенс, Дж. Джером, Ивлин Уо и Удхаус. |
| Абе простеем, няма какво да шикалкавим. Поради бедност и заседялост в лагера / кошарата. Овчарите си кривяха калпака и шаваха насам-натам. |
Никой никого не е оплюл в коментарите, само стилистиката от ерата на "Воденичарската усойка". Дорис, това за "оплюването" не е насочено към автора на материала, а към колежката Слава. Тонът на постингите и е доста краен, не само сега, затова подходих по-емоционално. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
| ИлияНиколов 07 Сеп 2016 10:23 Понеже бързах, не уточних, че имам предвид младите в тази статия. В никакъв случай не обобщавам, не само сега. Важно е кой те възпитава, на какво те учи, какви примери преобладават около теб. Та има всякакви млади Но че мързелът винаги служи за оправдание - да, мога да обобщя. Примери безброй, посочвала съм, излишно е да го правя отново. |
Леко е разочарован и от младите хора, той иска от тях всичко да е с английска точност, защото утре, като отидат в друга европейска държава, ще ги изгонят. Те обаче пак гледат да претупат работата, когато могат. Нямат и желание да вземат това, което им дава. Повечето искат отведнъж да получат всичко, от което ги е лишила съдбата. Да печелят лесни пари - като Елвис, който след няколко месеца обучение и работа го зарязал, без дори да предупреди. За такива като горните никакви програми за социални включвания не помагат. Те си остават бедни, защото са мързеливи, не търсят активно шансове и не оценяват тези, които са им предоставени. Животът предоставя много възможности, но успяват тези, които се възползват от тях. Иначе за начинанието  .За българската бюрокрация  |
| Всичката тази хубост ми дойде малко много. Прочетох "Във Phoenix Cafe, кокетното кафене пекарна" и се сетих за същото кафене-сладкарница-пекарна в село Трудовец, което бе отворено преди 3 или 4 години. Но изтрая само един сезон - санитарните власти го затвориха, защото по някакви незнайни правила било забранено да се правят сладки на едно и също мято с печенето на хляб. |
Извинете, това ли е най-важното, да говори вече български език? Разбира се, г-н Купър живее над седем години в България и още не говори български език. В противен случай, неговият български щеше да е отбелязан в публикацията. Което съвсем не е единственият случай с британските заселници. Познавам англичани, живеещи в България и от над десет години, без още дори да имат намерение някога да научат български Защо не погледнем какво е направил? Ако за седем години в една държава, човекът още не говори нейния език, нека погледнем първо в чия полза го прави |
| Една от най-хубавите черти на английския характер - духовен оптимизъм и ентусиазъм на практика. На нас ни липсва. |