Отиди на страница:
| Внаги ви чета с удоволствие г-н Донков. Ще ми се да споделя, че ген. Иван Колев има постижения със своята конница, чиито успехи продължават живота и до Втората световна война. На руските казаци в Добруджа, въоръжени с дълги пики, той е противопоставил близък бой и стрелба с късите пушки на нашата конница. Но най-вече непобедими са били духът и уменията на героичната българска войска. |
България загуби Добруджа благодарение на българската дипломация. България си върна Добруджа благодарение на българската дипломация. Хм. България загуби Добруджа благодарение на Царя-Освободител. България си върна Добруджа благодарение на Адолф Хитлер. На първия има паметник, на втория - не. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: БатВаню |
БатВаню Двойка по история!10 Сеп 2016 11:04 България губи Добруджа 20тина години след смъртта на Царя Освободител. България си връща Добруджа с подкрепата на всички (при това воюващи помежду си) големи европейски държави. СССР (Сталин) даже ни кандардисвал "Искайте и северна Добруджа че да станем комшии", ама Борис3 рекал "Ни щъ!" |
Двойка по история! България губи Добруджа 20тина години след смъртта на Царя Освободител. Двойка по история действително, но за теб. Добруджа (тогавашният Тулчански санджак т.е. без днешната и българска част) е дадена на Румъния от Царя Освободител (защото през 1878 тя става компенсация за Бесарабия и според член 19 на Сан Стефяанския предварителен договор, и според чл. 46 на Берлинския договор). Има дори и протестна декларация на тогавашния румънски парламент по въпроса. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| България не губи Добруджа заради Царя-Освободител. Заради Царя-Освободител България печели Мизия, Тракия и Македония. |
С молитва за здравето на Автора, който още в начале пое всички рискове на искреността. Без която изкуство няма.  |
Калмука 08 Септември 2016 21:50 Рядко чувам хубави думи за събитията през 1916 год. в Добруджа. Даже четох ,че това е "безсмислена " бойна и Добруджа по точно южна е върната благодарение на усилията на царя и Германия Такива бяха и моите впечатления от ученическите ми години. И тогава и сега, славата и подвигът остават на заден план, когато се опасяваме да не нараним "чувствата" - дали ще е на братски народ тогава, или на наште евроатлантически партньори сега. Благодаря ви за чудесната статия г-н Донков! |