Добави мнение Мнения:16
Tozi gaden i gnysen arabin e nai golemia glypak.Pravi se na golijam ymnik, ama go nijama maistora.Texnite glypavi nomera ne minavat veche.    |
Не знаех че, в русе има такиви буклуци и миризливи задници като тебе . Русе е много хубав град, както по вече градовете край дунава и северна българия . Жалко че, в русе има такиви като тебе , просто , даже жалко да има в българия такиви психопати като тебе , освен ако си еврейн тогава , оправдавам твои евтен и пръстъпен начин на мислене и повидение .   |
Камекадзета действат от 2 години , а окупацията от 50. Тази окупация не ли е вид "камекадзе " действува от 50 години и системно убива и унищожава целия палестински народ в пълния смисъл на думата ! Самата окупация е оръжие за масово унищожаване и вид тероризъм , така е по всички международните и мораните закони. Нека първо израел да прикрати окупацията си на палестинските територии която започнала първо , след това ако продължават камекадзето ще признаем че са терористи . Не може, и не морално да сложим окупатор и окупиирания на равно. трябва , да задължени да сме на страната на жъртвата , в случай окупираният палестински народ . Няма ли право този народ да воюва срещу окупатора си , за свободата си! Това оправдано и гарантирано винаги и повсичките закони . Добре де , израел също окупатор на сирииски територии , а там няка камекадзета , тогава заащо ираел не прекратява окацията си там ? Шарон и израелското правителсто , посто искат да продължат окупацията по всяка цена и за винаги , а шарон работи срещу мира в раиона , и той вреди на интересите на двата народа които плащат цената на неговата пръстъпна и фашиска политика . И ви , IZ..... защищавате ена страна , но разликата между мене и вас е в това : Ви защищавате окупатора , т.е взиимате страната на пръстъпника , а аз не сама защищавам жъртвата , но самия аз е жъртвата , Каквото съм виждал лично от вашата "армия" , и то не от 2 години / за да не ме говорите за камекадзета / , а от десетки години на ред , просто не за вярване , и не вярвам , ако светът вижда какво прави ваша " армия" години наред с палестински народ, не вярвам да ви прощава някога . ФАШИСТКАТА ГЕРМАНИЯ Е СКОМНА ПРЕД ИЗРАЕЛ. |
| Hey gyavurche mrusno... Ya se skrii v dupkata si che... Chovekat si e istinski geroy, koyto se bori sreshtu okupatsiyata na tiya gadove... AH , KUDE E HITLER SEGA... PRAVI SA KOLEGITE MI ANGLICHANI KATO KAZVAT---HE DID NOT KILL ENOUGH!!! Ako vie bulgarite byahte na mestoto na palestintsite, cudya se kolko vreme steshe da izdarji vashiyat lider. Sigurno e che oshte purvata sedmitsa shteshe da se nagazi... Ne mi li vyarvate, ne gi li vijdate i sega...Pak sme nazad. CHETKARITE VUV EVROPA(VECHNAYA DRUJBA..., SSSR..., U-S-A.., U-S-A..., a sega hayde kum Evropa) MIRIZLIVO PLEME!CHE TO ANADOLSKITE POLITITSI SA PO GORDELIVI BE!!!  |
СПИРАЙТЕ ПСИХОПАТА ШАРОН. СПИРАИТЕ ЕВРЕЙСКИЯТ ФАШИЗЪМ. СПИРАЙТЕ ИЗРАЕЛСКИЯТ ТЕРОРИЗЪМ. ДОКАТО Е ВРЕМЕ. |
| АМЕРИКА, ВИЖ СИ ЛИДЕРИТЕ! Хари Браун 21.ІХ.2002 год. Бедничкият президент Буш. Ясно е, че повече от всичко друго на света иска да окупира Ирак. А точно, когато беше решил, че разполага с достатъчна подкрепа за осъществяване на това свое горещо желание, чуждите лидери биха отбой. Така че му се наложи да се материализира в ООН, където произнесе вълнуваща реч. В нея изтъкна, че Садам Хюсеин трябва да разреши инпектиране на оръжията в Ирак или САЩ ще го окупират –и, представете си, Хюсеин се съгласи да приеме инспекторите! В стремежа си да пусне войната в ход, президентът е подкрепен от войнстваща кохорта журналисти и мастити коментатори, виждали само съвършените войни, рожба на изкривеното им въображението. Вероятно е така, защото никога не им се е налагало да участват в действителна война – задължението им е да изпращат само другите на смърт. За тях целта не е демократичен Ирак или сигурността на САЩ. Целта е ВОЙНА. Целта не е мир в Близкия изток или обезсилване на опасни оръжия. Целта е САМАТА ВОЙНА. Любителите на войната демонстрират, че точно ТЯ е целта, чрез начина по който я рекламират. Ако се опиташ да разсъждаваш логично заедно с тях по някое от скалъпените набързо и непрекъснато изтъквани “причини”, те сменят темата. Ако изтъкнеш, че - Пакистан (военна диктатура), - Индия, - Русия, - Китай, - Франция, - Израел и - самите Съединени щати разполагат с “оръжия за масово унищожение” (включително химични и биохимични такива), военнолюбците заявяват: “Но Хюсеин обгази собствените си хора.” Ако им напомниш, че Бил Клинтън обгази хората от сектата на Давид в Уако, военнолюбците изтъкват: “Но Хюсеин окупира Кувейт.” Ако на свой ред изтъкнеш, че Съединените щати окупираха Панама и Гренада и бомбардираха и бомбардират безброй страни по света, които не са ни атакували, военнолюбците измъкват от торбата следващия си поред “аргумент”: “Но Хюсеин е начело на брутална диктатура.” Ако ги запиташ означава ли това, че ние трабва да нападнем и окупираме няколко дузини други страни по света, страдащи под брутални диктатури, военнолюбците размахват следващия шаблон: “Но Хюсеин нарушава резолюциите на ООН.” (N.B.! Тази мъдра забележка обикновено се прави от някой, твърдо убеден, че ООН трябва в най-скоро време да се изпари в небитието.) Ако настъпиш, изтъквайки невъзмутимо, че и Съединените щати нарушават резолюциите на ООН – и дори не си плащаха задълженията към ООН в продължение на много години – военнолюбците удрят тавана с рев: “Но Хюсеин има оръжия за масово унищожение!” Кръгът е завършен и започваме отначало. Ако някое от тези обвинения беше наистина сериозно, военнолюбците нямаше да подскачат като ощипани моми от един довод на друг, когато им предложиш сериозен спор. Лъжи - проклети лъжи. След всяка война историците изравят от архивите горчиви факти: със закъснение става ясно, че голяма част от твърденията и обвиненията на правителството ни, използвани като причини за войната, не отговарят на истината. След Втората световна война се оказа, че атаката срещу Пърл Харбър нито е била “непровокирана”, нито пък “изненада”. След Виетнамската война установихме, че виетнамците не са нападали американски кораби в Тонкинския залив – тоест, че резолюцията на Сената за ескалиране на войната е основана на поредната измама. След Войната в Залива (1991 г.) излезе наяве, че кувейтката, която разказва на Сената за иракските жестокости, на които е била свидетелка в Кувейт (става въпрос за сърцераздирателната история с недоносените бебета, изхвърлени от инкубаторите) – една PR добре отрепетирана историйка, развълнувала няколко сенатора достатъчно, за да гласуват за войната – дори не е била в Кувейт по времето, когато е “видяла иракските жестокости”… (Бомбардировката на съседна Югославия (1999) започва на базата на една измама, наречена “Клането при Рачак”. Да не говорим за другите измами, свързани с десетгодишното разтерзание на тази страна – измамата, наречена “Клането при Сребреница” или пък оная другата, известна като “Разрушаването на Дубровник”…) И така си продължава от години. Политиците успешно ни манипулират и увличат с поредния си план за война някъде и едва след съответната им кървава авантюра откриваме, че всичко, което ни е било втълпено за въпросната война и поредния “враг” е чиста проба лъжа. Такива са нашите лидери. Но, разбира се, политиците ни не ни лъжат само за войните си. Те лъжат за лоялността си към Конституцията, за изборните резултати, за съдържанието на законите, които гласуват, за несъществуващите “бюджетни излишъци”. И сякаш всичко изброено дотук не е достатъчно, те си разрешават да гласуват закони, които дори не са прочели – и, естествено, не проумели. Те си разрешават да заплашват свидетелите пред комисиите им по теми, останали тера инкогнита за тях. Те се впиват като жадни кърлежи в някаква въображаема случка, която ползват с густо с цел усвояване на още власт за себе си и отнемане на още свободи и права от нас. И имат наглостта да очакват от нас да заудряме ентусиазирано крак при всеки техен призив за война само на базата на циничните измишльотини на техните самозабравили се, алчни, аморални, ПРЕСТЪПНИ компании за ОБРАБОТКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ!… Вие вярвайте на каквото си щете. Колкото се отнася до мен, докато Джордж Буш не предостави подробни, достоверни, проверими, разбираеми ДОКАЗАТЕЛСТВА, че Садам Хюсеин представлява непосредствена заплаха за сигурността на Съединените щати на Америка (а не само за интересите на САЩ, както си разрешават да говорят жадните за власт политици), то аз предпочитам да запазя себеуважението си и да се противопоставям на всеки вик за война. Обичам Америка, а не правителството й. Верен съм на Конституцията, не на политиците. Обичам традиционния начин на живот, а не новата версия на “1984”, в която живеем понастоящем. И не разбирам какво толкова велико има в това да живееш в страна в постянна война с някого някъде по света. http://www.antiwar.com/orig/browne23.html |
| ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПОРЕДНИЯ МЪЧЕНИК Свята връзка Поема от Лилайи Ще се ожениш ли за мен? Попита я той във зори. Обожавам те… Аз ще защитя твоите потъмнели от болка очи с моите, с миглите и веждите. Вземи в ръце остатъка от дните ми и ги гледай как растат. Положи моята издържливост на твойте колене и живота ми обичай… Аз ще те прегръщам силно каквато е любовта ми към теб, ще се взирам до болка в тебе, ще утоля жаждата си с теб ще те вдишвам и ще живея. С твоето докосване, леко като вечността, с твоя глас, като пролетна молитва, с твоите нозе, като дива мащерка. И аз… едно саморасло човечество, обсебено от твоята следа, от горчивия вкус на носталгията стаена на твоите устни, от двойката гълъби, свили гнездо в нощта на твоите плитки. Аз те обожавам… До смърт и до края на вечността. Неговото име е Шахид* Нейното - Палестина. *Мъченик, на арабски Превод от английски, Приятел на Арабската поезия |
| Америка погледни какво става, преди да учиш другите на свобола и демокрация.На света съществува режим, който използва всички прийоми на расизъм и нацизъм.Ама двойната ти мярка не позволява да видиш какво става. Несправедливият винаги бива наказван от Господа според това което е извършил, но жалко за невинните ... |
| There are recent reports that Palestinian children are malnourished. What is happening to the billions of dollars in aid money Yasser Arafat has received? And what about all the food shipments coming from Europe to the Palestinians? MSNBC recently reported that tinned fish, stamped with the logo of the European Community and the words "Not for Sale," part of a food-aid shipment to help hungry Palestinians, is being sold in Tel Aviv's outdoor Carmel market for about a dollar apiece. Newsweek bought a can and delivered it to Salam Fayyad, the new Palestinian finance minister. This means that the Palestinian officials sold it and pocketed the money . |
| abe arabin shto ne se vzivish pred TZUM? otdavana ne jiveia v ruse a v izrael i imam dosta poveche informatzia ot teb ako vsichko tova che araffat e v opasnost e viarno zashto tazi sutrin pokazvaha kak mu nosiat hraana i to ne arabi a izraelskata armia! i mi kagi koga e imalo masovo izbivane osven prez 56 v suetz ( tozi sluchai na masovo ubiistvo na tzivilni e deistvitelen i go priznam a broiat in e 56 ili podobna tzifra) are ako ne mi viarvash mojesh da prochetesh kvo e pisano po vaprosa ili si mislish che na men mnogo mi harseva da se oglejdamn vseki put kato se kacha v avtobusa za govedo koeto moge da se vzrivi? prosto pisha po takuv nachin zashtoto pochti vsichki koito pishat tuk preuvilichavat s iznesenite danni a az gi poluchavam ot purva raka vse pak imam dostatuchno priateli po tezi mesta - rammala i podobnite tak ache predi da pishesh proveri chislata i izobshto pogledni sluchaia a pkupatziata e ot malko poveche ot 30 godini sled 6-dnevanata voina i moje bi ima osnovatelni prichini inache kak shte otgovorish na tova che sled dogovora v oslopoluchavat orujie, predi tova uchilishta, bolnitzi, grajdanski osigurovki i vsichko kakvoto go ima v edna durjava i niama da poluchat ot arrafat za 100 godini sled kato ima "lichno" bogatstvo ot poveche ot 10000000 dolara otkude e doshlo? biznes? are stiga sum pisal che se pouvlakoh |
| До всички анти-палестинци http://pilger.carlton.com/print/116732 |
| САЩ – Израел – Палестина Ноам ЧОМСКИ Преди година социологът Барух Кимерлинг от Хебрю Юнивърсити изтъкна - “Страховете ни се превърнаха във факт.” Евреи и палестинци слизат до нивото на изпълнена с предразсъдъци омраза… Войната се превръща в съдба, жестока, КОЛОНИЗИРАЩА война.” Когато тази година Израел нахлу в лагерите с бежанци, колегата му, Зеев Щернхел, писа - “В колонизиращия Израел… човешкият живот е евтин.” Правителството на Израел “вече говори с открито безсрамие за война, когато истината е, че то провежда колонизираща политика, напомняща поставянето на бедните квартали, населени с негри в Южна Африка под властта на белите по време на апартейда.” И в двата случая се подчертава очевидното - няма симетрия между двете етнически групи, сриващи се до нивото на племенна омраза. Конфликтът понастоящем е концентриран в териториите, ПОД ЖЕСТОКА ВОЕННА ОКУПАЦИЯ в продължение вече на 35 години. Окупаторът е една от основните военни сили, действащ с масираната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на глобалната суперсила. Жертвите му са самотни и безпомощни, едва преживяващи, струпани в мизерни лагери, а в момента понасящи на гърба си и изстрадващи още по-суров терор от вид, напомнящ за “жестоките колонизиращи войни” и опитващи се да отвърнат на жестокото изтребване по същия начин. "Мирният процес" в Осло промени модалността на ОКУПАЦИЯТА, но не и основната концепция. Малко преди да се присъедини към правителството на Ехуд Барак, историкът Шломо Бен-Ами писа - "Споразумението от Осло е основано на неоколониална база, върху живот в зависимост на единия от другия за вечни времена." Скоро същият стана архитект на предложението на Съединените щати и Израел в Кемп Дейвид през лятото на 2000 год., което ПЛЪТНО СЕ ПРИДЪРЖАШЕ КЪМ СЪЩАТА БАЗА. Предложенията в Осло и Кемп Дейвид бяха обсипани с хвалби от коментаторите на Съединените щати, а палестинците и техният зъл лидер бяха обвинени за провала им и последвалото насилие. Но това е нагла ИЗМАМА, както писа Кимеринг и други сериозни коментатори. Вярно, двойката Клинтън-Барак направи няколко стъпки към решение в стил “Бантустан”. Малко преди Кемп Дейвид, палестинците от Западния бряг бяха ЗАТВОРЕНИ в около 200 разпръснати райони и двойката Клинтън-Барак се записа в историята с предложеното “подобрение” – консолидиране на три анклава (нещо като разширени концлагери с малко по-свободен режим!) под контрол на Израел, фактически разделени един от друг и от четвъртия анклав, Източен Ерусалим, центърът на палестинския живот и на комуникациите в района. Не беше изчистено положението с петия кантон, Газа, с изключение на това, че населението там фактически също беше превърнато в затворници (концлагеристи). Разбираемо е защо не могат да се намерят карти в официалните медии на Съединените щати, както и каквито и да било подробности за двете предложения. Никой не може сериозно да се съмнява, че ролята на Съединените щати ще продължи да бъде от решаващо значение. Следователно от критично значение е да се разбере каква е била тази роля досега и как се е възприемала отвътре, от самите американци. Версията на “гълъбите” (американските сенатори за мирно уреждане на проблема) – така, както са представени от редактора на “Ню Йорк Таймс” от 7 април т.г. – хвалят речта на президента - тя била “откривала нови възможности”, демонстрирала “ново оценка” на проблема. Първият съществен елемент на речта е “незабавно прекратяване на палестинския тероризъм”. Малко по-късно идва “замразяване, а после изтегляне на еврейските поселища и договаряне на нови граници”, за да се приключи с окупацията и се допусне установяване на палестинска държава. Ако палестинския терор се прекрати, израелците ще бъдат окуражени (подтикнати) да погледнат по-сериозно на “историческото предложение на Арабската лига за пълен мир и признаване в замяна на изтегляне на Израел от окупираните територии”. Но първо палестинските лидери трябва да покажат на света, че те са “легитимни дипломатически партньори”. Реалният свят е много отдалечен от това самообслужващо представяне – всъщност, преписано от 80-те години, когато Израел и Съединените щати отчаяно се опитваха да избегнат предложенията за преговори на Палестинската организация за освобождение (ПОС) и политическо решение, придържайки се плътно към позицията против преговори с ПОС, против “допълнителна палестинска държава…” (Вече имало палестинска държава – Йордания) и никаква промяна в статуса на Юдея, Самария и Газа освен в съгласие с основните насоки на израелското правителство. (Има се предвид коалиционният план на Перес-Шамир от май 1989 година, подкрепен от Буш Първи в плана “Бейкър” от декември 1989 година.) Нищо от това не бе публикувано или коментирано в официалните медии на Съединението щати, но за сметка на този нелицеприятен факт в същите медии изобилстваха коментарии, осъждащи палестинците за терористичните акции в Израел, които подкопават хуманните усилия на Съединените щати и съюзници. В истинския свят първата и най-сериозна бариера на “новото виждане” винаги е била и остава позицията на Съединените щати на едностранчива подкрепа на Израел. В “историческото предложение” на Арабската лига няма почти нищо ново. То повтаря основните условия на Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН от януари 1976 година, подкрепена буквално от целия свят, включително и от арабските държави, Палестинската организация за освобождение, Европа, Съветския блок – фактически, от всички от значение. Израел се противопостави на тази резолюция, а Съединените щати й наложиха вето, изритвайки я по този начин в архивите на историята. Резолюцията от 1076 година призоваваше за политическо решение на конфликта на базата на международно-признати граници “ със съответните разпореждания и спогодби…които да гарантират… суверенитета, териториалния интегритет и политическата независимост на всички държави в района и тяхното право да живеят в мир на базата на сигурни и признати граници”. Всъщност тази резолюция е равностойна на резолюция 242 на ООН (както официално е тълкувана и от Съединените щати), която само е разширена с по-ясното изискване за създаване на палестинска държава. Подобни инициативи от арабските държави, Палестинската организация за освобождение и Европа оттогава досега бяха неотменно блокирани от Съединените щати и в по-голяма част от случаите, нефигуриращи в публичните коментари на официалните медии. Политиката на отхвърляне от страна на Съединените щати може да се проследи назад до февруари 1971 година, когато египетският Президент Садат предложи на Израел пълен мирен договор срещу изтеглянето му от египетската територия, присвоена през 1967 година. В предложението за мир изобщо не се споменаваше за палестинска държава или за съдбата на другите окупирани територии. Лейбъристкото правителство на Израел определи предложението на Садат като оригинално, но го отхвърли, тъй като намерението му беше да разшири еврейските поселища до североизточен Синай. Много скоро то пристъпи към осъществяване на намеренията си, налагайки се с изключителна бруталност, предизвикала войната от 1973 година. Израел и Съединените щати разбраха, че мирът е възможен само ако е в хармония с официалната политика на Щатите. Но докато лидерът на израелската Лейбъристка партия, Езер Вайцман (станал по-късно президент), заяви, че крайният резултат от това предложение няма да разреши на Израел “да съществува в съответствие с мащаба, духа и качеството, които сега въплътява”, израелският коментатор Амос Елон писа, че Садат е предизвикал “паника” в политическото ръководство на Израел, обявявайки съгласие да подпише “мирно споразумение с Израел и да се съобразява с независимостта и суверенитета на Израел в сигурни и признати граници”. Кисинджър успя да блокира мира, пускайки в действие личното си предпочитание за онова, което той нарече “патово положение”, а именно - никакви преговори, само сила. Предложенията за мир на Йордания също бяха отхвърлени. Оттогава официално Съединените щати се придържаха външно към международния консенсус за оттегляне от окупираните територии – докато Клинтън дойде на власт. Той ефективно отмени резолюциите на ООН и изискването за съобразяване с международните норми. На практика обаче, политиката на Съединените щати по отношение на Близкия изток следваше насоките на Кисинджър – тоест, приемаше настояването за преговори само в краен случай (както Кисинджър се принуди да направи след войната от 1973 година - за която носи голяма част от основната отговорност - при условията , оповестени от Бен Ами). Плановете за палестинците следваха насоките, формулирани от Моше Даян, един от лидерите на израелската Лейбъристка партия с известни симпатии към съдбата на палестинците. Той посъветва кабинета Израел да разясни на бежанците следното - “Ние нямаме решение на проблема, вие ще продължавате да живеете като кучета, и ако някои напускат, ние ще преценим докъде ще доведе този процес”. Предизвикан, той отговаря с цитат от Бен Гурион - “ който пристъпи към ционисткия проблем от морална гледна точка, не е ционист”. Моше Даян би могъл също да цитира и Хаим Вайцман, според който съдбата на “няколкото стотици негри” в еврейската Родина “не е от значение”. Не е учудващо, че водещият принцип на окупацията е постоянно и деградиращо унижение, разнообразявано с мъчения, терор, унищожение на собственост, изселване, и подкрепа на еврейските поселища, както и отнемане на критични, животоподдържащи ресурси – например, вода. Разбира се, този вид политика изисква решителна подкрепа от страна на Съединените щати, която обхвана и годините на Клинтън-Барак. “Правителството на Барак завещава на това на Шарон изненадващо наследство”, докладва израелската преса по време на преминаването на властта от едното правителство на другото. “Изненадващото наследство” се състои в най-големия брой къщи на еврейски заселници в териториите от времето, когато Ариел Шарон беше Министър на строителството и заселването през 1992 година преди споразумението в Осло”. Средствата за това разгърнато строителство на чужда територия се осигуряват от американския данъкоплатец, приспан с лъжливи приказки за “визиите” и “великодушието” на лидерите на Съединените щати, спъвани от терористи като Арафат, който предаде “нашето доверие”… може би отчасти и от някои израелски екстремисти, което реагират неадекватно на престъпленията на палестинците. Как трябва да действа Арафат, за да спечели отново нашето доверие се обяснява накратко от Едуард Уокър, официален правителствен представител, отговорен за Близкия изток при Клинтън. Непочтеният Арафат трябва да обяви ясно и точно следното - “Ние поставяме бъдещето и съдбата си в ръцете на Съединените щати”. Точно това поведе кампанията за подкопаване на правата на палестинците в продължение на трийсет години. По-сериозните коментатори признават, че “историческото предложение” в основната си част повтаря плана Сауди Фахт от 1981 година – подкопан, както обикновено се твърди, от отказа на арабите да приемат съществуването на Израел. Отново фактите нямат нищо общо с тази измислица. Планът от 1981 година беше подкопан от реакцията на Израел, определена дори от официалните израелски медии като “истерична”. Шимон Перес предупреди, че планът “Фахд” (Fahd) “заплашва самото съществуване на Израел”. Президентът Хаим Нерцог заяви, че “действителният автор” на този план била Палестинската организация за освобождение и че този план е дори по-краен от Резолюцията на Съвета за сигурност към ООН от януари 1976 година, която също била “подготвена от” Палестинската организация за освобождение, когато той бил представител на Израел в ООН. Тези твърдения едва ли отговарят на истината (въпреки че Палестинската организация за освобождение публично подкрепи и двата плана). Изявления от този тип обаче доказват отчаяния страх на част от израелските “умерени” политици от евентуално достигане до политическо решение с непрекъснатата и решителна подкрепа на Съединените щати. В такъв случай основният проблем както в миналото, така и сега е Вашингтон, който упорито поддържа през годините отказа на Израел от политическо решение в условията на широк международен консенсус, повторен отново в “историческото предложение на Арабската лига”. Настоящите леки отклонения в познатата от години политика на Съединените щати за Близкия изток, политика, базирана на отхвърляне на политическо решение на кризата, са тактически и засега минимални. Тъй като са заплашени плановете за нападение на Ирак, Съединените щати допуснаха минаването на резолюция на ООН, призоваваща Израел да се изтегли “незабавно” от новоокупираните територии – значението на “незабавно във случая е “толкова скоро, колкото е възможно”, както го обясни държавният секретар Колин Пауъл. Палестинският тероризъм трябва да се прекрати “веднага”, но много по-крайният тероризъм на Израел, провеждан в продължение вече на 35 години, може да продължи още известно – неопределено – време. Израел веднага ескалира агресията, което се посреща от Пауъл с изявлението - “Доволен съм, че министър-председателят (на Израел) ускорява операциите си”. Голямо е подозрението, че пристигането на Пауъл в Израел се забавя нарочно, за да се даде възможност на Министър-председателя да “ускорява операциите” според вижданията си. Позицията на Съединените щати може отново да претърпи някаква козметична промяна – пак поради тактически причини. Съединените щати позволиха преминаване и на още една резолюция на ООН, призоваваща за”визия” за палестинска държава. Този жест, посрещнат с похвали, не достигна нивото на Южна Африка преди 40 години, когато режимът на апартейд там действително приложи на практика своята “визия” за щати, управлявани от местните негри; щатите се оказаха поне жизнеспособни, а бяха и легитимни. Тази идея като форма на неоколониална зависимост беше предвидена от Съединените щати и Израел и за окупираните палестински територии. Междувременно Съединените щати продължават да “ескалират терора” – възползвам се от думите на Президента – като осигуряват Израел със средства за терор и разрушения, включвайки нова доставка на най-модернизирани хеликоптери от арсенала си. (Робърт Фиск, “Индипендънт”, 7 април). Такива са стандартните реакции на жестокостите, извършвани от един клиентелистки режим. Ще цитирам многозначителен пример. В първите дни на настоящата Интифада Израел използва хеликоптери на Съединените щати, за да атакува цивилни обекти, избивайки 10 палестинци и ранявайки 35 – едва ли някой ще приеме шаблонното оправдание, включващо изтърканата от употреба дума “самозащитата”. Клинтън реагира с предложение за споразумение за ”най-голямата покупка на военни хеликоптери от Израелските въздушни сили през последното десетилетие”. (“Ха'арец”, 3 октомври, 2001 година). Покупката включваше и резервни части за атакуващите хеликоптери “Апачи”. Пресата помогна, като отказа да оповести фактите в публичното пространство. Няколко седмици по-късно Израел започна да използва хеликоптерите на Съединените щати за избиване на неудобни палестински лидери. Едно от първите действия на администрацията на Буш беше да изпрати хеликоптери “Апачи Лонгбау”, най-смъртоносните атакуващи хеликоптери, налични в момента. Този акт бе съобщен накратко в дъното на страницата за новини в бизнеса. Обвързването на Вашингтон с “ескалиране на терор” беше илюстрирано отново през декември, когато Съединените щати отхвърлиха с вето Резолюция на Съвета за Сигурност към ООН, призоваваща към прилагане на плана “Мичъл” и изпращане на международни наблюдатели, за да контролират намаление на насилието - най-ефективният, общопризнат метод за тази цел. По отношение на Близкия изток този призив е рутинно отхвърлян от Израел и редовно блокиран от Съединените щати. Отхвърлянето с вето стана по време на период на относително спокойствие от 21 дни – което означава, че по това време беше убит само един израелски войник и бяха проведени 16 нахлувания на израелската армия в райони под палестински контрол (Греъм Ъшър, “Мидл Ийст Интърнашънъл” от 25 януари 2002 година). Десет дни преди ветото Съединените щати бойкотираха - и по този начин провалиха – международна конференция в Женева, която още веднъж подчерта, че Четвъртата Женевска конвенция е валидна и за окупираните територии в Близкия изток. Това означава, че буквално всичко, вършено от Съединените щати и Израел там, представлява “сериозно нарушение” или “военно престъпление”, казано по-простичко. Конференцията изрично декларира, че финансираните от Съединените щати израелски поселища са незаконни и осъди практиката на “преднамерено избиване, подлагане на измъчване, незаконно депортиране и присвояване на собственост… провеждана безразборно в грубо нарушение на закона”. Като договаряща страна на високо ниво Съединените щати са задължени от официален договор да преследват извършителите на подобни престъпления, дори и ако сред тези извършители е собственото им правителство. Всичко това премина в пълна тишина. Съединените щати не са се оттеглили нито от официалното признание за приложимостта на Женевската конвенция в окупираните от Израел територии, нито от заявеното от тях осъждане на нарушенията на Израел, “окупиращата сила” (потвърдено от Джордж Буш Първи, когато той беше представител на Съединените щати в ООН). През октомври 200 година Съветът за сигурност потвърди консенсуса по този въпрос, “призовавайки Израел, окупиращата сила, да съблюдава съвестно законните си задължения според Четвъртата Женевска конвенция”. Този текст беше гласуван с 140 гласа. Клинтън се въздържа, очевидно нежелаещ да спре с вето един от съществените принципи на международния хуманитарен закон, особено в светлината на обстоятелствата, при които той влезе в сила., а именно, да криминализира формално престъпленията на нацистите. Всичко това обаче също беше бързо препратено в най-тъмното и отдалечено чекмедже на паметта – още един принос към “ескалирането на терора”. Докато не се допусне дискутирането на такива въпроси и последствията от тях не се разберат, безцелно е да призоваваме за “ангажиране на Съединените щати в мирния процес” и перспективите за евентуално истински конструктивно действие ще останат мрачни и отдалечени. |
| Za Tupija - Negramoten - Vsejaden - Samodovolen Idiotin Ot Israel - Gadna - Vonjashta - Zionistka Tvar! ИЗРАЕЛСКО ТВОРЕНИЕ Лий Хайнрих За Народа на Палестина Защо ли ме мразиш? Мрази себе си, защото ти ме създаде. Вграждайки в душата ми пълна безнадеждност, помитаща понятията за реалност. И след като научи ме на омерзение не сал към тебе, но и към цял един народ, ти искаш да живея с тебе, само за да спя в легло от тръни, което ти постла за мене. Нима е редно – ти да пиеш млякото, a за мене – мръсната вода? Разбери, Че всеки нов ритник по мене и всяко непристойно изразяване на злъчни мисли, поражда нова омраза в мене, а омразата обича себе си. И днес убих аз себе си и тебе с мене. Ти казваш, «Не разбирам, защо аз трябва да умра?» Аз те мразя. Трябва ли да ти се извиня? Защо? Ти си прав, обаче. Ти не трябваше да умираш. Но тогава пак ще повторя – ти не трябваше да ме създаваш. Превод от английски, Приятел на Арабската Поезия |
| http://pilger.carlton.com/print/116732 LAST October, in the early hours of the morning, a young expectant mother called Fatima Abed-Rabo awoke with intense labour pains; and she and her husband Nasser set out in a friend's car for the hospital in Bethlehem, in Israeli occupied Palestine. The couple had been trying for a second child for three years and had undergone fertility treatment. "The news of the pregnancy had made us so happy," said Nasser, "that we celebrated by replacing the tin sheeting on our home with a concrete roof." The couple were stopped at the Israeli military roadblock just outside their village. The soldiers turned them back, even though Fatima was now haemorrhaging. They got a taxi, hoping that would be allowed through. Again, they were turned back. No explanation was given; one soldier mimicked Fatima's moans. Fatima gave birth to her baby in the taxi. She remembers the soldiers hurling her husband's ID into the blood on the floor. "We cut the umbilical cord with a razor blade," she said. "My husband wrapped the tiny boy in his jacket, and eventually one of his relatives found a back route." Barely three pounds in weight, blue and in a critical condition, the baby was dead by the time they arrived at the hospital. We don't know why they did this to us," she told me in my film on ITV tonight. "It wasn't personal. This is how they treat all Palestinians. I'm sorry to say this, but they would rather help an animal than an Arab." STORIES like Fatima's are rarely news in Britain, yet they are typical of the everyday treatment of the Palestinians. Human rights groups run by Israelis have recorded hundreds of instances of pregnant and seriously ill Palestinians being turned back at Israeli checkpoints, including ambulances. "We don't know how many have died like this," said a spokeswoman for the Israeli Physicians for Human Rights, "because many people don't even bother to set out for hospital, knowing the soldiers will stop them. "These people offer no threat to Israel. Those who do, like the suicide bombers, of course never go through roadblocks, which exist only to control, subjugate and humiliate ordinary people. It is like a routine terrorism." Fatima's remark about being treated worse than an animal is apposite. It is always easier to harm or kill people who, in the eyes of the powerful, do not matter: be it in Afghanistan or occupied Palestine. Israeli soldiers enforcing the illegal occupation of Palestinian land can cause the death of babies and other innocents, or kill them outright, and words such as murder and terrorism are almost never used. The same immunity has been enjoyed by those politicians who design and permit this "routine terrorism," which is the product of a form of colonialism. Indeed, to understand both the roots and the double standards of Bush's "war on terror," whose propaganda the Israeli regime of Ariel Sharon has adopted almost word for word, you need to come to Palestine, where one of the longest military occupations in modern times is now in its 36th year. When I was passing through Israeli checkpoints last May, there were several of these routine murders. A nurse was one of them. Nine-tenths of Palestinians killed by the Israelis are civilians; 45 per cent are teenagers and children. In Gaza, five years ago, an amusement park opened beside the sea. It was the only one in a deeply impoverished place populated mainly by refugees whose families were forced off their land or out of their villages by the Israelis. "At first, it was very successful," said Walid Al Dirawi, who looks after the deserted ruin of rusting rides and dodgem cars. "Then the shooting started from across the road. The Israeli settlers and soldiers shot it up every weekend, and of course people stayed away." Behind the dodgems is a wall pock-marked with bullet holes, like a shooting gallery. THE "settlers" are mostly religious Israelis or immigrants from Russia, America and elsewhere, who are subsidised by the government to live in what are colonial fortresses in the midst of Palestinian communities, guarded by the Israeli army. They have no right to be there under international law, and the United Nations says they should get out. Their justification is usually Biblical. For the Israeli state, they serve a practical purpose; they occupy and encroach upon more and more Palestinian land, while allowing the military to control the Palestinians with more and more roadblocks and restrictions. Many Palestinian villages are surrounded by barbed wire, and people require a special permit even to travel to the next one. Gaza, where 800,000 are trapped, is surrounded by an electrified fence. When Archbishop Desmond Tutu came here recently, he said: "The way the Palestinians are treated is the way we were treated in apartheid South Africa." Trapped by checkpoints and arbitrary curfews the Palestinian economy is in ruins. According to a US government survey, more than half of all Palestinian children suffer from malnutrition, including chronic malnutrition defined as stunted growth. People struggle to live on less than £1 a day. One of the most moving sights I have seen are the kites that reach for the sky every dusk, displaying the colours of the Palestinian flag, flown by terribly thin children from their open prison in refugee camps. Cutting a swathe through this poverty and despair are the Israeli "settlements": surreal, middle class suburbs that are armed fortresses with watchtowers. From here, the "settlers" shot up the amusement park. I visited one of these fortresses. What struck me was the lushness: the constant sound of running water: sprinklers nourishing hothouse crops and manicured gardens. On the other side of what looks like the Berlin Wall, in impoverished Gaza, standpipes trickle and often run dry. These illegal, provocative enclaves, and their surrounding security areas, control almost 42 per cent of occupied Palestine - a fact that, on its own, makes mockery of the popular myth that two years ago the Israelis made a "generous" offer to return 90 per cent of the occupied territories, which the Palestinian Authority rejected. The truth is very different. Following peace negotiations in America in 2000, President Clinton's National Security Adviser Robert Malley, who was there with Clinton, revealed that, although the Palestinians rejected certain Israeli proposals, "it could also be said that Israel rejected the unprecedented two-state solution put to them by the Palestinians, including the following provisions: a state of Israel incorporating some land captured in 1967 and including a very large majority of its settlers; the largest Jewish Jerusalem in the city's history (and) security guaranteed by a US-led international presence." Shortly after it was founded in 1948, Israel controlled, mostly as a result of a United Nations partition and partly by force, a total of 78 per cent of historic Palestine. The Palestinians, who were the majority, fled in an orchestrated campaign of fear and terror, or they were expelled. These days, this would be known as "ethnic cleansing". When he retired, General Moshe Dayan, Israel's military hero, said: "Jewish places were built in the place of Arab villages. There is not one single place in the country that did not have a former Arab population." DURING the Six-Day War in 1967, the Israelis occupied the remaining 22 per cent of Palestine. Today, the Palestinians, seeking to form their own independent state, want only that 22 per cent back. Little of this background is known or understood widely in Britain, even though the region is constantly in the news. Last May, the Glasgow University Media Group, famous for its pioneering media analysis, published a study that found TV viewers in particular were rarely told that Palestinians were the victims of an illegal and brutal military occupation. Only nine per cent of those interviewed were aware that the Israelis were the occupiers. For years, representing the Israelis as oppressors has been a taboo with always the threat of slurs of anti-Semitism (a bleak irony, as Palestinians are Semites, too). This has been manipulated by the Israeli government and its foreign lobbies, especially in the United States where the lobby commands most of the Congress and the White House. Many Israelis, like many Jews in Britain and other counties, condemn this intimidation, just as they condemn the occupation and are fearful of its deeply corrupting effect on Israeli society. Recently, the Chief Rabbi of Britain, Jonathan Sacks, said he had long believed that Israel should give back the Occupied Territories. When I was in Israel in May, some 50,000 Israelis crowded central Tel Aviv, demanding that the government of Ariel Sharon made peace. They are still a minority. The Palestinian suicide bombers and their mass murder of innocents have hardened Israeli public opinion, but what is seldom reported is that they are a relatively recent phenomenon. For much of their resistance, the Palestinians have fought back courageously with slingshots - against a modern army, equipped with tanks, fighter aircraft and helicopter gunships. Britain has a historic responsibility towards the Palestinians. The 1917 "Balfour Declaration" promised Jews a homeland provided it would not prejudice the rights of the non-Jewish communities. The British famously reneged on this. Britain administered the League of Nations" Mandate for Palestine until the partition that created Israel in 1948, which the Palestinians call al-Nakba, "the catastrophe." AS a permanent member of the UN Security Council, successive British governments have pledged to support the resolutions that have called upon Israel to end its occupation. In the General Assembly, there have been an estimated 450 resolutions calling, in one form or another, for justice for the Palestinians. This is a world record. No country has incurred the opprobrium of the world community as often as Israel and no country has been excused its "rogue" behaviour so consistently, thanks to its backer, America. When Iraq invaded Kuwait in 1990, it was ordered to withdraw by the United Nations Security Council. When the Iraqis failed to comply, they were attacked with such force that tens of thousands were slaughtered. When Israel seized the West Bank of the Jordan and Gaza, it was ordered to withdraw by the same UN Security council. That was 35 years ago, and the occupation goes on. On the contrary, Israel has since been rewarded with billions of dollars worth of aid and armaments, principally by the United States, which has helped it develop nuclear weapons and other so-called weapons of mass destruction. Britain has nurtured the hypocrisy that reached its apogee in the United Nations General Assembly last week when George Bush, speaking and postulating like a Mafia don, and with the full support of Tony Blair, threatened the very existence of the UN unless it provided him with a figleaf from behind which he could attack Iraq. But it was Israel's flouting of UN resolutions on Palestine that was the spectre in the General Assembly. Every delegate knew it, especially the British who are fully aware of the enduring destabilising effect of the illegal occupation. They also know that it is being intensified by Ariel Sharon, a man whom a commission of his own parliament found indirectly but "personally responsible" for the massacre of more than 800 Palestinians in 1982 and who once boasted: "They (the Arabs) have the numbers. We have the matches." With Bush and Blair about to ignite another war in the Middle East, justice for the Palestinians remains key to peace. |
| Za israelskite ubiizi i tehnite poddruznizi ! “РОМАНС” С ЕДИН ИЗРАЕЛСКИ КОМАНДИР Набила Харб Първо съприкосновение - когато неговите ботуши нахлуха през изкъртената ми врата... (Аз ти ОТКАЗВАМ, ти не ще ме чуеш да крещя, ти не ще добиеш нито сведения, ни сълзи от мене). Кучка, той изшептя, и нагря железата. Тук той ми задава въпрос - тук и тук - и кожата наду се като плод презрял. Ревниво, той изтръгваше имена, Кой? Кой? И кой? Кой постави бомбите за нас на пътя за Дамаск? Тогава аз изплюх имена - по едно име за всеки шип обгорил звезди в плътта ми. Тука, казах, е Акка, а тука е Хайфа. Допри го отново до мен... Аз имам стотици да ти дам. Аз не ще скрия едно селище, едно дърво, един камък... Ела по-близо с тази жица - Виж дали ТИ можеш да нарисуваш върху мене картата на МОЯТА страна. "Толкова за твоята страна." (Това бяха последните му думи.) С ребра закърпени и кости сраснали, когато се събуждам с писък, нощта покрива ме отново и аз вече зная как да яздя нощната кобила от мрак до зори. Но сега, изреалецо, ти ще чуеш моето хлопане на вратата. Все още, аз отказвам и на тебе, и на твоите - аз не флиртувам със страданието, дори твоето... Моето изпълнение ще бъде бързо. Затова виж, Командире, израелски романс не е по вкуса ми, твоите ценности никога не ще бъдат мои, така както МОЯТА земя не може никога да бъде твоя. Ако аз се сгодя за смъртта сега, ти, Командире, ще бъдеш мой свидетел в пресечките между рая и ада. Преди да се разделим, кълна се, ще натопя ръцете си в твоята кръв. |
| Бизнес в Израел... ПРОДАВЦЫ ДЕТСТВА Выдержки из статьи "Продавцы детства" Илана Афарова. "Новости Недели" 08.08.2002 Илана встретила в баре своего знакомого, с которым давно не виделась, и который сказал ей, что его выгнали из дела, а выйти оттуда можно только вперёд ногами. Занимался её знакомый "семейным бизнесом" - ввозом в страну и содержанием проституток. Малолетних проституток. Детей ... Кто привозит? Да мы и привозим, дорого через посредников. Да и проще так, потерь меньше, и знаешь о товаре всё... Мы в основном привозили девочек 7-12 лет из России. Мальчиков тоже, конечно, но мальчишки были постарше, лет по 12-15. Да и меньше их, потому что спрос на них меньше. Если ты думаешь, что найти маленькую проститутку трудно, то ты ошибаешься. Главное - знать где искать. Приезжаешь в какой-нибудь неблагополучный городок российской глубинки и ищешь самый трущобный район. Чем более поганое место, тем больше там нужных нам детей. Интересующие нас дети делятся на два типа - беспризорники, сбежавшие от родителей или вовсе их не имеющие, и дети родителей алкоголиков. Второй тип подходит нам больше, потому что работать с такими детьми значительно удобнее. Мы выбираем, какие дети нам подходят и начинаем "обработку" их родителей. Родителей ребёнка в течении 2-3 недель приходится поить, благо водка дешёвая, и стоит это тебе около 150 долларов (если ты их поишь качественным пойлом, не желая чтобы продавцы протянули ноги, не успев подписать документы). В решающий день они получают особо дешёвую, желательно палёную водку. Утром, страдающих от чудовищного похмелья родителей ведут к нотариусу и подписывают договор о том, что их дети будут обучаться в интернате, например, в Египте. В той же конторе оформляется доверенность на вывоз детей из России. В этот момент за 100-150 баксов, а иногда и просто за бутылку водки, родители готовы не только что-то подписать, но и самолично разделать своего ребёнка. Естественно, нотариусу тоже перепадает сотня-другая "зелёных" ... Короче, работа с родителями и документами закончилась, и можно тебя поздравить - ты стал хозяином довольно здорового и весьма неприхотливого ребёнка. Следующий этап: его надо хорошо откормить и задобрить различными безделушками. В качестве безделушек используются таблетки "экстази" и другие дешёвые синтетические наркотики. Дальше тебе остаётся всего лишь купить билет до Египта и - в путь. Ребятишки к трапу приезжают откормленные и счастливы, неплохо одетые. Ни дать, ни взять, летняя экскурсия деток состоятельных родителей. За один рейс перевозится не более 7-10 детей. Больше брать неудобно - с такой толпой трудно совладать, можно потерять кого-нибудь по дороге, а терять жалко, всё-таки деньги. В Египте Вы добираетесь почти до израильской границы, снимаете по 50 долларов за каждого дрессированных "израильских" верблюдов - главное средство перевоза контрабанды. Сажаете на них детей и "ночным" рейсом переправляете через границу. В пункте назначения детей встречает ваш подельник. Единственное место, где детей могут перехватить - это израильская граница. Если всё же их перехватили, то сразу появляется добрый дядя - сопровождающий, обычно из египетских арабов, и объявляет детей потерявшимися экскурсантами. Что ж, не получилось сегодня - получится завтра. По приезде в Израиль детей пересаживают в микроавтобусы, за которыми уже просто никто не следит, и перевозят в элитные дома терпимости, каких в Израиле не больше двенадцати. Даже на случай, если полиция остановит микроавтобус с детьми, существует легенда, что это всего лишь школьная экскурсия. Срабатывает всегда. Эти "махоны" находятся в тихих, дорогих районах, и случайно в них попасть невозможно. Система их работы тоже большой сложностью не отличается. Несмотря на то, что объявления в газетах не печатаются, клиенты есть всегда. В заранее условленном месте клиента встречает водитель в грузовом микроавтобусе. В микроавтобусе сзади нет стёкол, между местом водителя и задним отсеком глухая стена. Сам салон устроен с максимальным комфортом для перевоза самых изысканных пассажиров. Клиент завозится прямо в дом, проходит в махон, выбирает понравившегося ребёнка, расплачивается... Одно посещение обходится покупателю примерно в 1000 долларов. Отработавшая девушка проходит стандартную операцию по восстановлению девственной плевы, для чего в каждом махоне есть обязательно свой врач. У нас врачом был, не получивший ришайона, новый репатриант "восточного" происхождения. - хозяин не хотел впускать в бизнес чужого человека, не из семьи. Какая школа, ты смеёшься, что ли? Им не нужна школа, они жить уже всё равно не будут ... Если повезёт, повзрослевшая проститутка перейдёт в более дешёвый махон, но с такими случаями я практически не сталкивался. Эта система наладилась всего 6-7 лет назад. Все проститутки сидят на наркотиках, и когда ребёнок переходит возрастную грань, он получает с наркотиком что-нибудь, что его убьёт... Знаешь, если думаешь о них, как о людях, то никаких нервов не хватит. Пойми, малолетняя проститутка - это не человек. Это мясо. Что собой будет представлять даже восемнадцатилетняя девка, если с семи лет она работает проституткой и сидит на игле? Меня выгнали, потому что я колоться начал. Не любит этого хозяин. И я не знаю, выживу я или они меня всё-таки убьют. Может, и выживу, родня же ... Он не выжил. Славянский союз, Израиль http://www.homeru.com/souz_info_14.shtml |
Добави мнение Мнения:16