То не е лошо по принцип, ама аварията във Фукушима стана, щото чакаха разрешение да отворят един авариен клапан, чакаха и накрая бойлерът гръмна и въпросът кой да поеме отговорността отпадна от самосебеси. А аз, ако шефът държи да му пращам мейли колко процента от работата е свършена, кога ще обядвам, кога ще пия кафе и кога ще пуша цигара, дирктно ще му пратя един ден 150 мейла, един, че съм дошъл на работа и чакам началото на работното време, втори, че в извънработно време съм му писал и сега ползвам десет минути компенсация, трети, че почвам работа, четвърти, че ще пия кафе, пети, че работата е на нула процента, щото досега съм му писал доклади, четвърти, че ... Сигурен съм, че даже и японец ще стопли какво е посланието на обратната връзка. То само за японците се и отнася, де, моя шеф, ако почна да му пращам такива информации, ще ме извика в кабинета и верно ще се направи на японец, хем съвсем искрено. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: хикса |
А това се постига, ако служителят не се самоизтъква и не прави грешки. Това се получава най-добре, като не се поемат излишни рискове. Заради това почти всички служители правят само това, което им нареди прекият началник и нищо повече. Съзнавам, че това е крайност, но бих възкликнал: "Де такъв компетентен мениджмънт и тук!" Как стоят нещата по нашите географски ширини? Шефът делегира на подчинените мениджмънта, очаквайки от всички тях да вършат всичко за всички, а той само да прибира позитивите/печалбата. |
Статията е пълна боза. Работил съм с японски компании по няколко проекта. Бил съм и в Япония. Първо, японския начин на работа не е коренно различен от световно приетия такъв. Това отчитане (порценти свършена работа) го има във ВСИЧКИ големи международни компании. Има разлики рабира се, до колко подробно трябва да се върши. В България е по-лежерно. Няма да коментирам дали е за добро или лошо. Второ, в Япония наистина има строго съблюдаване на йерархията, но старшинстовото е по длъжност, не възраст. По-често по-възрастните са на по-високо ниво, но това избщо не е правило. Конкретно се сещам за един 60 годишен който рапортуваше на 30 годишния си началник. Трето, никога не съм чувал японец (а като се замисля и китаец) да вика на работното място. Викат само европейци а азиатците се на*ират от притеснение. Тука мойта версия за събитията е следната: Г-н Бартън се пробвал да се уреди с Кейко Сакураи, с която почерпен се запознал на парти в Сан Франциско. Тя обаче не само не вързала, ами след третата чашка му надула главата с оплаквания. Човека да не е съвсем валат седнал и написал една статийка. БиБиСи с радост я публикували щото да видят британците колко е зле в Азия и да си траят. Така те... |
Тя много добре е знаела, че японските традиции повеляват уважение към по-възрастните и подчинение спрямо по-опитните колеги. Уважението към възрастните и у нас го имаше. Едно време. Но и възрастните тогава бяха други, някак си по-широко скроени. Иначе, подкрепям уважението към по-опитните колеги, независимо от възрастта на последните. Откровение Варухово, много готин и колоритен коментар, | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
И у нас е така - даже сме напреднали. Не само похвали няма, ами и заплащането... Така че - надминаваме ги японците... А иначе... Откровението е прав. При това - вкиснала боза... ------------- Сайтът на Генек |
Откровение Варухово 19 Септември 2016 06:41 Ний пък сме живели 5 години в Япония и сме работили наравно с японците, които в един момент почват да те приемат като свой и не се въздържат, та затова пък твърдим, че написаното в статията напълно отговаря на истината, а е и доста любезно. Има и още нещо, покрай което не сте преминали - хоне и татемае, вий сте стигнали само до татемаето, което значи "отпред". Другото значе "истинско" На мен един шеф си позволи да ми каже "глупак", че нещо беше под напрежение. После очите му паднаха от напрежение, когато напуснах на момента - просто системния им код няма алгоритъм за подобно поведение. На следващия ден ми се обади баш шефът и ме помоли да се върна на работа, ако искам, хаха |
На мен един шеф си позволи да ми каже "глупак", Да не сте работили с този шеф "пренос-превоз"? А днес някъде пишеше, че някакво проучване, не помня къде из света, показало, че най-много повишавала призводителността в офиса безплатната пица, след това похвалата от шефа и на трето място - паричния стимул. |
"Изумление и трепет" на Амели Нотомб е интересна автобиографична книжка точно по темата. Препоръчвам я. А иначе си спомням историята за един небостъргач, който изгорял, защото се запалил преди да бъде готова инструкцията за гасене на пожари в точно такъв тип сгради. Иначе, само след 2 месеца инструкцията била готова. И като всичко японско била произведение на изкуството, с изключително умни, добре преценени разпоредби, подбробни указания и т.н. Имам познати, които живеят и работят в Япония и разказват, че японският начин на работа се изменя, макар и много бавно. Например управленската система на Тойота е пример за такъв тип еволюция - в основата и е питането на персонала какво мисли. Доведе до феноменални резултати... При все това, от това което чувам и чета, статията е по-скоро вярна. Според мои познати, ако японски началник разпореди на някой да занесе две папки до съседната стая, и не му даде други разпореждания( или не са му дадени предварително), японският работник ще занесе папките, ще се върне на бюрото си и ще чака, без да прави нищо до второ нареждане, ако трябва и цял ден. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: popangelov |