Добави мнение Мнения:5
| Буш не му пука , дали ще загинат хора и колко много пари ще струва идиотизма му от това нападение. Този параноик ще подпали света , ако не го спре някой. Но кой?? Не му стига неуспеха в Афганистан , а сега ще бомбандира и Ирак. Това семейство е съвсем пощуряло.      |
| Да, според него Ирак е съставен от 22 милиона Садамчета, Садамовци и Садамки. Ако САЩ нападнат едностранно и без подкрепата на Съвета за Сигурност, това ще наложи безпрецедентна схема за заличаване на суверени държави. Повтаряш една година, че съответната държава притежава средства и сили да създаде световен катаклизъм и заплашва всички "демократични", а и не дотам демократични държави, и след това изсипваш едно добро количество бомби. Ако все още мърдат - пращаш сухопътни войски. PR-ът е необходим, за да се оправдае огромния военнен бюджет, който трябва да се плати от данъкоплатците американци. Те сравнително малко се интересуват от съдбата на другите, режима на Садам и пр. Но ако им кажеш, че следващата година трябва да плащат повече за военния бюджет - те направо пощръкляват и стават опасни за администрацията. Е и администрацията мисли по въпроса - победената държава плаща разходите за военната операция и то тройно-четворно, чрез приватизация и дългосрочни заеми. Но тъй като това е дългосрочна инвестиция, преките разходи все пак се поемат от данъкоплатците. Ако от някъде ни наблюдава някоя високо развита извънземна цивилизация - единственото правилно решение, което може да вземе е да затрие цялото човечество, като зловонна плесен, обхванала и душаща планетата. Представете си колко иракски деца и майки измират в момента от рак, недояждане и болести, и колко още ще измрат в бъдещата война и след нея, заради един диктатор и една "демократична" държава и нейните интереси в нефта. Ако не почуствате срам, че сте представител на така нареченото Човечество, значи сте истински американец. |
| To не е лесно да се правиш на шеф на цялата планета. Интересно ми кво ще стане като им рухне измислената икономика след 5-10г. Войни ли, тогава ще бъде големия ташак. |
| АМЕРИКА, ВИЖ СИ ЛИДЕРИТЕ! Хари Браун 21.ІХ.2002 год. Бедничкият президент Буш. Ясно е, че повече от всичко друго на света иска да окупира Ирак. А точно, когато беше решил, че разполага с достатъчна подкрепа за осъществяване на това свое горещо желание, чуждите лидери биха отбой. Така че му се наложи да се материализира в ООН, където произнесе вълнуваща реч. В нея изтъкна, че Садам Хюсеин трябва да разреши инпектиране на оръжията в Ирак или САЩ ще го окупират –и, представете си, Хюсеин се съгласи да приеме инспекторите! В стремежа си да пусне войната в ход, президентът е подкрепен от войнстваща кохорта журналисти и мастити коментатори, виждали само съвършените войни, рожба на изкривеното им въображението. Вероятно е така, защото никога не им се е налагало да участват в действителна война – задължението им е да изпращат само другите на смърт. За тях целта не е демократичен Ирак или сигурността на САЩ. Целта е ВОЙНА. Целта не е мир в Близкия изток или обезсилване на опасни оръжия. Целта е САМАТА ВОЙНА. Любителите на войната демонстрират, че точно ТЯ е целта, чрез начина по който я рекламират. Ако се опиташ да разсъждаваш логично заедно с тях по някое от скалъпените набързо и непрекъснато изтъквани “причини”, те сменят темата. Ако изтъкнеш, че - Пакистан (военна диктатура), - Индия, - Русия, - Китай, - Франция, - Израел и - самите Съединени щати разполагат с “оръжия за масово унищожение” (включително химични и биохимични такива), военнолюбците заявяват: “Но Хюсеин обгази собствените си хора.” Ако им напомниш, че Бил Клинтън обгази хората от сектата на Давид в Уако, военнолюбците изтъкват: “Но Хюсеин окупира Кувейт.” Ако на свой ред изтъкнеш, че Съединените щати окупираха Панама и Гренада и бомбардираха и бомбардират безброй страни по света, които не са ни атакували, военнолюбците измъкват от торбата следващия си поред “аргумент”: “Но Хюсеин е начело на брутална диктатура.” Ако ги запиташ означава ли това, че ние трабва да нападнем и окупираме няколко дузини други страни по света, страдащи под брутални диктатури, военнолюбците размахват следващия шаблон: “Но Хюсеин нарушава резолюциите на ООН.” (N.B.! Тази мъдра забележка обикновено се прави от някой, твърдо убеден, че ООН трябва в най-скоро време да се изпари в небитието.) Ако настъпиш, изтъквайки невъзмутимо, че и Съединените щати нарушават резолюциите на ООН – и дори не си плащаха задълженията към ООН в продължение на много години – военнолюбците удрят тавана с рев: “Но Хюсеин има оръжия за масово унищожение!” Кръгът е завършен и започваме отначало. Ако някое от тези обвинения беше наистина сериозно, военнолюбците нямаше да подскачат като ощипани моми от един довод на друг, когато им предложиш сериозен спор. Лъжи - проклети лъжи. След всяка война историците изравят от архивите горчиви факти: със закъснение става ясно, че голяма част от твърденията и обвиненията на правителството ни, използвани като причини за войната, не отговарят на истината. След Втората световна война се оказа, че атаката срещу Пърл Харбър нито е била “непровокирана”, нито пък “изненада”. След Виетнамската война установихме, че виетнамците не са нападали американски кораби в Тонкинския залив – тоест, че резолюцията на Сената за ескалиране на войната е основана на поредната измама. След Войната в Залива (1991 г.) излезе наяве, че кувейтката, която разказва на Сената за иракските жестокости, на които е била свидетелка в Кувейт (става въпрос за сърцераздирателната история с недоносените бебета, изхвърлени от инкубаторите) – една PR добре отрепетирана историйка, развълнувала няколко сенатора достатъчно, за да гласуват за войната – дори не е била в Кувейт по времето, когато е “видяла иракските жестокости”… (Бомбардировката на съседна Югославия (1999) започва на базата на една измама, наречена “Клането при Рачак”. Да не говорим за другите измами, свързани с десетгодишното разтерзание на тази страна – измамата, наречена “Клането при Сребреница” или пък оная другата, известна като “Разрушаването на Дубровник”…) И така си продължава от години. Политиците успешно ни манипулират и увличат с поредния си план за война някъде и едва след съответната им кървава авантюра откриваме, че всичко, което ни е било втълпено за въпросната война и поредния “враг” е чиста проба лъжа. Такива са нашите лидери. Но, разбира се, политиците ни не ни лъжат само за войните си. Те лъжат за лоялността си към Конституцията, за изборните резултати, за съдържанието на законите, които гласуват, за несъществуващите “бюджетни излишъци”. И сякаш всичко изброено дотук не е достатъчно, те си разрешават да гласуват закони, които дори не са прочели – и, естествено, не проумели. Те си разрешават да заплашват свидетелите пред комисиите им по теми, останали тера инкогнита за тях. Те се впиват като жадни кърлежи в някаква въображаема случка, която ползват с густо с цел усвояване на още власт за себе си и отнемане на още свободи и права от нас. И имат наглостта да очакват от нас да заудряме ентусиазирано крак при всеки техен призив за война само на базата на циничните измишльотини на техните самозабравили се, алчни, аморални, ПРЕСТЪПНИ компании за ОБРАБОТКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ!… Вие вярвайте на каквото си щете. Колкото се отнася до мен, докато Джордж Буш не предостави подробни, достоверни, проверими, разбираеми ДОКАЗАТЕЛСТВА, че Садам Хюсеин представлява непосредствена заплаха за сигурността на Съединените щати на Америка (а не само за интересите на САЩ, както си разрешават да говорят жадните за власт политици), то аз предпочитам да запазя себеуважението си и да се противопоставям на всеки вик за война. Обичам Америка, а не правителството й. Верен съм на Конституцията, не на политиците. Обичам традиционния начин на живот, а не новата версия на “1984”, в която живеем понастоящем. И не разбирам какво толкова велико има в това да живееш в страна в постянна война с някого някъде по света. http://www.antiwar.com/orig/browne23.html |
| Публикувано в неделя на 15.ІХ.2002 год. в “Сънди Херълд”, Шотландия. Буш е планирал “смяна на режима” в Ирак преди да стане президент Нейл Маки ТАЕН план за реализиране на стремежа за глобално господство на Съединените щати разкрива някои интересни факти. Оказва се, че президентът Буш и кабинетът му са планирали изпреварващо нападение срещу Ирак с цел “смяна на режима”, още преди Буш да вземе властта през януари 2001 год. Планът, до която се добра “Сънди Херълд”, е насочен към създаване на “глобален Пакс Американа” и е разработен от - Дик Чейни (сега вице-президент), - Донълд Ръмсфелд (Министър на отбраната), - Пол Уолфовиц (заместник на Ръмсфелд), - по-малкия брат на Джордж Буш Леб и - Люис Либи (шеф на администрацията на Чейни). Документът, озаглавен “Възстановяване защитата на Америка: стратегии, сили и ресурси през новия век”, е бил написан през месец септември 2000 год. от неоконсервативния мозъчен тръст, известен като “Проекти за новия американски век” (PNAC). От плана става ясно, че кабинетът на Буш е възнамерявал да осъществи пълен военен контрол над района на Залива независимо дали Садам Хюсеин е на власт или не. В него се заявява: “Съединените щати се стремят от десетилетия към осигуряване на по-постоянна позиция в областа на регионалната сигурност на Залива. Нерешеният конфликт с Ирак предлага удобно оправдание, но необходимостта от значително присъствие на американски военни сили в Залива надхвърля по сила и значимост проблема с режима на Садам Хюсеин.” Документът на PNAC подкрепя разработката на “подробен план за поддържане на глобалното превъзходство на Съединените щати, изключващо появата на мощен съперник и определящо и формиращо международната сигурност в съответствие с принципите и интересите на САЩ”. Тази “велика стратегия на Щатите” трябва да “обхваща колкото е възможно по-далечното бъдеще”, продължава докладът по-нататък. Той призовава още Съединените щати към “борба и решително спечелване на многобройните едновременни войни от значение” – това е “основна мисия” на Щатите. Докладът нарича военните сили на САЩ по света “кавалерията на новите американски граници”. Подразбира се, че той е разработен в подкрепа на предишен документ, написан от Уолфовиц и Либи, според който САЩ трябва да “възпира и обезкуражава евентуалните опити на напредналите индустриални народи да поставят под въпрос нашето лидерство, както и от възможния им стремеж към по-голяма или по-глобална роля”. Според доклада на PNAC: - важните съюзници – например, Обединеното кралство – са “най-ефективни и ефикасни средства за упражняване и осъществяване на глобалното лидерство на Америка (САЩ)”, - мироопазващите мисии “трябва да се ръководят политически от американците (САЩ), а не от ООН”; - сред администрацията на САЩ са налице известни безпокойства от възможността Европа да се превърне в съперник на САЩ; - “дори Садам да изчезне от политическата сцена”, базите в Саудитска Арабия и Кувейт ще останат за вечни времена – независмо от местната опозиция сред режимите в Залива срещу стационирането на войски на САЩ на тяхна територия. Това ще се реализира под претекста, че “Иран може да се окаже толкова голяма заплаха за интересите на САЩ, колкото е Ирак”; - Китай се определя като страна-кандидат за “смяна на режима”, като се подчертава, че е време да се увеличи присъствието на американските войски (войските на САЩ) в Югоизточна Азия”. Това, продължава докладът, може да доведе до необходимостта “американски (разбирай САЩ) и съюзнически сили да пришпорят процеса на демократизация в Китай”; - трябва да се създадат и организират “космически военни сили на САЩ”, които да доминират космическото пространство и да осъществяват пълен контрол над кибернетичното пространство с цел да предотврати използването на интернет от “врагове”; - независимо от заплахите за война с Ирак заради разработката на “оръжия за масово унищожение”, САЩ трябва да се съсредоточат върху разработката на - забранените - биологични оръжия през идващите десетилетия. В доклада се говори за: “Нови методи на нападение – електронни, “не смъртоносни”, биологични – ще бъдат неограничено на разположение… военните конфронтации вероятно ще се провеждат в нови измерения, в космическото пространство, в кибернетичното пространството и вероятно в света на микробите… да се разработят напреднали форми на биологично оръжие, които да се “целят” в определени генни видове – те могат да превърнат биологичната война в удобно политическо оръжие. Северна Корея, Либия, Сирия и Иран се определят като страни с опасни режими и се изтъква, че тяхното съществуване оправдава създаването на “световна командна и контролираща система”. Там Далиъл, член на Парламента от Лейбъристката партия, доайенът на Камарата на общините и един от водещите гласове сред противниците на войната срещу Ирак, заяви: “Това е куп безумия, родени от десни мозъчни тръстове, претъпкани с пилци на ястреби – военнолюбци, които никога не са познали ужасите на войната, но са влюбени в идеята за война. Такива като Чейни, дезертьор от Виетнамската война. Това е разработка на начините за реализиране на световно господство на САЩ – нов световен ред, скроен от тях. Такива са изкривените мисловни процеси на американски фантазьори, които искат да контролират света. Ужас ме обзема при мисълта, че британският Премиер-лейбърист се присъединява към хорото на банда с такъв морал.” Copyright 2002 smg sunday newspapers ltd. http://www.sundayherald.com/27735 |
Добави мнение Мнения:5