---

Човекът, когото наричат русофоб, е прозападно ориентиран, англосаксонски патриот, демократ и либерал. В България е десен и антикомунист. Рядко ляв. Важно е да се отбележи, че съзнателно или несъзнателно този човек се преживява като антропологична норма, като образец за глобално разпространение. Разполага с мандат от историята за „нормализация” на света. „Периферията” подлежи на либерално обучение и демократична стандартизация по американски образец. Периферията иска това, но не на всяка цена знае какво иска или може да го изрази. Дълг е да чуем и това, което тя не казва, но би искала да каже. Ние сме тълкувателите. Разнообразието на културите е неравенство на културите. Слабо модернизираните култури съзерцават предразсъдъци и суеверия, наричани „ценности”, и влачат жалко съществувание на лишени от икономически растеж. Нуждаят се от „инвестиции” и просвещение. Америка има месианско предназначение да демократизира света. Русия пречи.

С това леко карикатурно самомнение на „вечно дете” (puer aeternus) в „зряла либерална възраст” този човек е най-често, ако не и задължително – русофоб. Доколкото Русия е нелиберална страна. Вечно нелиберална.

Русофобското клише гласи следното: Русия е евразийски имперски комплекс с вътрешно присъщ деспотизъм и непредвидимо външно поведение. Излъчва заплаха. Ще ни нападне.

***

Чисто психологически русофоб е всеки, който подозира руснаците повече, отколкото е абсолютно необходимо. Тази иронична дефиниция съдържа опасна аналогия с антисемитизма, някои нарекоха русофобите „антисемити на XXI век”.

Руснаците са нещо като евреи с хубава литература.
Врагове на цивилизацията с поетичен дар.

Русия не покрива либералнодемократичните критерии за принадлежност към цивилизования свят. Русия е неизлекувано свързана с комунистическото си минало и което в представата на типичния либерал е още по-лошо – с православно християнската си традиция. Това, което няма да ни простят никога, е православието, каза неотдавна външният министър на РФ Сергей Лавров. Намирам тази констатация за напълно правдоподобна.

***

Българският либерал в качеството му на русофоб плаши себе си и другите или поне така изглежда. Като казвам изглежда, имам предвид случаите на служебна симулация, при която подозрението е занаят и се пее като ария при тържествени поводи… Съществуват медии и неправителствени организации с подобна мисия, но има и безкористно уплашени лица, субекти на автентичен страх. Съществуват и пасивно въвлечени в общия пропаганден хор, имитативни жертви на прословутата хибридна война. Има и русофобска тълпа.

Наемниците на русофобската нива са интересни като социална група. Тази категория е антропологически близнак на късната комсомолска номенклатура, на младите партийни надежди и отчасти на хуманитарната интелигенция от онзи период. Тези хора са любители на кариерата, стандарта и западния „стил”. Това е породата на аривистите, на „предопределените” за кариера. Прехвърлят се от конюнктура в конюнктура с лекотата на вродени опортюнисти. Като акробати на кариерата, сноби на успеха.

Същата подбуда, която ги направи членове на комунистическата партия, без терзания и скрупули след Солженицин, „Солидарност” и Пражката пролет, ги тласка днес да се снимат пред американското посолство около съответния чиновник в смирената поза на обслужващ персонал. Не съвпадат поименно с предишните, но са същите – по дух и предназначение. Самонаети стражи на новата идеологическа ортодоксия. Мизерията на участниците в подобно събитие като това пред посолството произтича от обстоятелството, че строеният либерал с претенции е посмешище, жалка картина. И още, защото „тези от посолството” отдавна не са посланици на свободата, а изнервен хегемон в упадък, който опропасти Близкия изток от глупост и алчност обезкорени милиони и постави Европейския съюз, на който сме член, на ръба на пропаст. Това стига за нещо като сепване, не мислите ли?

---