Отиди на страница:
| Грациане, ако така си писал и по време на Живков, правилно не са те пускали, но бъди сигурен, че причините не са били политически. Аз познавам хора, които изящно пишеха и проза и поезия метафорично, дори срещу самия строй и просто не можеха да ги спрат.. А че за всеки влак си има пътници - спор няма, дерзай... |
| Семпъл Симо чете Джимо... Нека да помислим! Що е дирил Симо в Джимо и що така се вкисна? Искал е чрез Джимо Симо с нас да е наясно, но не пише ясно Джимо и Симо е натясно.  |
| Виж, още в първото изречение прозира думичката "ПУСКАЛИ"...чакай де, аз да не съм канелка там или животно, че да бъда пускан, а? Или тук става въпрос не за политически, а за естетически критерии? И къде е водораздела между тях? Хубаво дай, сега да изчистиме политическите нотки. Дай да ги погледнем тия постмортеми апартийно (изчистени от всякаква политическа окраска, демек): Да речем, значи, Антибиотик, че причините са били чисто естетически...добре...ама както виждаш и нашите естетически "мерни единици" са различни. Именно поради тази причина, едни харесват теб, а други - мен. Единственната разлика е, че (както ти самия казваш) по Живково време твоите харесвачи са можели да се възхищават на твоята естетика, а моите - не(каквато и да е била тя, то тя е имала "подземни почитатели", повярвай ми). Нещо повече...имаше там едни такива които определяха, че ти си готин, а аз съм баят.Толкова. Аз, разбира се не твърдя, че съм НЕЩОТО, но все пак съм НЕЩО ТАМ.(ей гледай, че даже и самочувствие си имам на такъв, което разбира се е базирано на стотици, а може би и хиляди окуражителни реплики, писма и и-мейли които получавам ежедневно от хора с моите естетически критерии) Нормално е да имаш вкус който да съвпада с техния(онези одобрителите в онези времена), след като са те одобрявали и направили "знаменитост", нали? То по вкус и по цвят както викат... Ето и аз да речем също харесвам някои, други не чак до там, трети - обожавам, а четвърти - са ми смешни...но нямам инструментариума(нито искам да го имам) да им забранявам да пишат или да публикуват.(та кой можеше да публикува тогава самосиндикално?) И както казах, твоята оценка на това което пиша аз е субективна, както и моята за това което пишеш ти(или поне онова ти "аз" което се крие зад партизанското име "антибиотик"  Толкова...нищо необичайно, съвсем делнично явление...ей в момента се случват барем стотина такива несъответствия на естетични норми... |
| Дзвер, вината не е твоя, чичовото...ами ти в това троянско курниче, толкова можеш да се развиеш...е, все пак гледаш, до компютър си достигнал и даже едни такива кратки резолюцийки даваш като едно време партийните секретари: МОЖЕ! Не може! Чиста работа...казваш там: тепигьоз или курник и толкова...ти си дал класовата си оценка, един вид. Заклеймил си и туй то...ама нали знаеш, чичовото, че тези лаконични проклятийца, дори не го и разклащат...дай нещо по-надъхано...по-язвително, по-префинено...щото иначе: тепигьоз...ами нищо...както ти викам, дори и не ме намръщва...а знам, че можеш повече...бива ли така да се излагаш...аааааааа... |
| И плагиатстваш, дебил нещастен? Това с курника си е мой патент бе, смърдел. Ще намериш ли сили да се извиниш за лайняната си поезия? |
| Време е за класика Бичето - Идем Идем из село мама ви мръсна моята цел е гъзо да ви пръсна. Нема значение момиче, момче при всяко положение Бичето ебе. Няма спасение от мойте юмруци яко че ви косим, софийски боклуци чувам йордечки, роня мамули носим на босо вехти цървули. Сърце ми в полето душа по земята де че ми бегаш я съм съдбата Умо ми у пришка език във юмрука мама ти да еба ела ми тука! Възглаве от гингер от каприва завивка пали си свещ че те пратим почивка Два пъти месечно в селската баня се къпем с бабите и става ебане Рина лайна копам, пласта, тепам плочи доим, разтоварвам Закърмен съм със меча коластра вуната на стрина под полата барам Ето иде Бичето да ти счупи нослето ей дохожда Бичето ще ти кърти чинето (2) Кура ми до колене я съм хала що пичета съм пърцал в сеновала Е го пак съм се нагнявил със праз Юлиан Бичето това съм аз |
| "Серая мышь", а, Hamer? Хммм, връщаш ме двейсетина и повече години назад, в гимназията; тогава излезе Вил Липатов в Руската книжарница. Тази малка книжка, и още един, по-дълъг роман - уви, не помня заглавието. И двете ми се сториха тогава много интересни, много нестандартни спрямо Правата линия. Интересно, как биха ми се сторили днес - я да поровя довечера в библиотеката. Бъди здрав. |
