| Публикувано в неделя на 15.ІХ.2002 год. в “Сънди Херълд”, Шотландия. Буш е планирал “смяна на режима” в Ирак преди да стане президент Нейл Маки ТАЕН план за реализиране на стремежа за глобално господство на Съединените щати разкрива някои интересни факти. Оказва се, че президентът Буш и кабинетът му са планирали изпреварващо нападение срещу Ирак с цел “смяна на режима”, още преди Буш да вземе властта през януари 2001 год. Планът, до която се добра “Сънди Херълд”, е насочен към създаване на “глобален Пакс Американа” и е разработен от - Дик Чейни (сега вице-президент), - Донълд Ръмсфелд (Министър на отбраната), - Пол Уолфовиц (заместник на Ръмсфелд), - по-малкия брат на Джордж Буш Леб и - Люис Либи (шеф на администрацията на Чейни). Документът, озаглавен “Възстановяване защитата на Америка: стратегии, сили и ресурси през новия век”, е бил написан през месец септември 2000 год. от неоконсервативния мозъчен тръст, известен като “Проекти за новия американски век” (PNAC). От плана става ясно, че кабинетът на Буш е възнамерявал да осъществи пълен военен контрол над района на Залива независимо дали Садам Хюсеин е на власт или не. В него се заявява: “Съединените щати се стремят от десетилетия към осигуряване на по-постоянна позиция в областа на регионалната сигурност на Залива. Нерешеният конфликт с Ирак предлага удобно оправдание, но необходимостта от значително присъствие на американски военни сили в Залива надхвърля по сила и значимост проблема с режима на Садам Хюсеин.” Документът на PNAC подкрепя разработката на “подробен план за поддържане на глобалното превъзходство на Съединените щати, изключващо появата на мощен съперник и определящо и формиращо международната сигурност в съответствие с принципите и интересите на САЩ”. Тази “велика стратегия на Щатите” трябва да “обхваща колкото е възможно по-далечното бъдеще”, продължава докладът по-нататък. Той призовава още Съединените щати към “борба и решително спечелване на многобройните едновременни войни от значение” – това е “основна мисия” на Щатите. Докладът нарича военните сили на САЩ по света “кавалерията на новите американски граници”. Подразбира се, че той е разработен в подкрепа на предишен документ, написан от Уолфовиц и Либи, според който САЩ трябва да “възпира и обезкуражава евентуалните опити на напредналите индустриални народи да поставят под въпрос нашето лидерство, както и от възможния им стремеж към по-голяма или по-глобална роля”. Според доклада на PNAC: - важните съюзници – например, Обединеното кралство – са “най-ефективни и ефикасни средства за упражняване и осъществяване на глобалното лидерство на Америка (САЩ)”, - мироопазващите мисии “трябва да се ръководят политически от американците (САЩ), а не от ООН”; - сред администрацията на САЩ са налице известни безпокойства от възможността Европа да се превърне в съперник на САЩ; - “дори Садам да изчезне от политическата сцена”, базите в Саудитска Арабия и Кувейт ще останат за вечни времена – независмо от местната опозиция сред режимите в Залива срещу стационирането на войски на САЩ на тяхна територия. Това ще се реализира под претекста, че “Иран може да се окаже толкова голяма заплаха за интересите на САЩ, колкото е Ирак”; - Китай се определя като страна-кандидат за “смяна на режима”, като се подчертава, че е време да се увеличи присъствието на американските войски (войските на САЩ) в Югоизточна Азия”. Това, продължава докладът, може да доведе до необходимостта “американски (разбирай САЩ) и съюзнически сили да пришпорят процеса на демократизация в Китай”; - трябва да се създадат и организират “космически военни сили на САЩ”, които да доминират космическото пространство и да осъществяват пълен контрол над кибернетичното пространство с цел да предотврати използването на интернет от “врагове”; - независимо от заплахите за война с Ирак заради разработката на “оръжия за масово унищожение”, САЩ трябва да се съсредоточат върху разработката на - забранените - биологични оръжия през идващите десетилетия. В доклада се говори за: “Нови методи на нападение – електронни, “не смъртоносни”, биологични – ще бъдат неограничено на разположение… военните конфронтации вероятно ще се провеждат в нови измерения, в космическото пространство, в кибернетичното пространството и вероятно в света на микробите… да се разработят напреднали форми на биологично оръжие, които да се “целят” в определени генни видове – те могат да превърнат биологичната война в удобно политическо оръжие. Северна Корея, Либия, Сирия и Иран се определят като страни с опасни режими и се изтъква, че тяхното съществуване оправдава създаването на “световна командна и контролираща система”. Там Далиъл, член на Парламента от Лейбъристката партия, доайенът на Камарата на общините и един от водещите гласове сред противниците на войната срещу Ирак, заяви: “Това е куп безумия, родени от десни мозъчни тръстове, претъпкани с пилци на ястреби – военнолюбци, които никога не са познали ужасите на войната, но са влюбени в идеята за война. Такива като Чейни, дезертьор от Виетнамската война. Това е разработка на начините за реализиране на световно господство на САЩ – нов световен ред, скроен от тях. Такива са изкривените мисловни процеси на американски фантазьори, които искат да контролират света. Ужас ме обзема при мисълта, че британският Премиер-лейбърист се присъединява към хорото на банда с такъв морал.” Copyright 2002 smg sunday newspapers ltd. http://www.sundayherald.com/27735 |
| АМЕРИКА, ВИЖ СИ ЛИДЕРИТЕ! Хари Браун 21.ІХ.2002 год. Бедничкият президент Буш. Ясно е, че повече от всичко друго на света иска да окупира Ирак. А точно, когато беше решил, че разполага с достатъчна подкрепа за осъществяване на това свое горещо желание, чуждите лидери биха отбой. Така че му се наложи да се материализира в ООН, където произнесе вълнуваща реч. В нея изтъкна, че Садам Хюсеин трябва да разреши инпектиране на оръжията в Ирак или САЩ ще го окупират –и, представете си, Хюсеин се съгласи да приеме инспекторите! В стремежа си да пусне войната в ход, президентът е подкрепен от войнстваща кохорта журналисти и мастити коментатори, виждали само съвършените войни, рожба на изкривеното им въображението. Вероятно е така, защото никога не им се е налагало да участват в действителна война – задължението им е да изпращат само другите на смърт. За тях целта не е демократичен Ирак или сигурността на САЩ. Целта е ВОЙНА. Целта не е мир в Близкия изток или обезсилване на опасни оръжия. Целта е САМАТА ВОЙНА. Любителите на войната демонстрират, че точно ТЯ е целта, чрез начина по който я рекламират. Ако се опиташ да разсъждаваш логично заедно с тях по някое от скалъпените набързо и непрекъснато изтъквани “причини”, те сменят темата. Ако изтъкнеш, че - Пакистан (военна диктатура), - Индия, - Русия, - Китай, - Франция, - Израел и - самите Съединени щати разполагат с “оръжия за масово унищожение” (включително химични и биохимични такива), военнолюбците заявяват: “Но Хюсеин обгази собствените си хора.” Ако им напомниш, че Бил Клинтън обгази хората от сектата на Давид в Уако, военнолюбците изтъкват: “Но Хюсеин окупира Кувейт.” Ако на свой ред изтъкнеш, че Съединените щати окупираха Панама и Гренада и бомбардираха и бомбардират безброй страни по света, които не са ни атакували, военнолюбците измъкват от торбата следващия си поред “аргумент”: “Но Хюсеин е начело на брутална диктатура.” Ако ги запиташ означава ли това, че ние трабва да нападнем и окупираме няколко дузини други страни по света, страдащи под брутални диктатури, военнолюбците размахват следващия шаблон: “Но Хюсеин нарушава резолюциите на ООН.” (N.B.! Тази мъдра забележка обикновено се прави от някой, твърдо убеден, че ООН трябва в най-скоро време да се изпари в небитието.) Ако настъпиш, изтъквайки невъзмутимо, че и Съединените щати нарушават резолюциите на ООН – и дори не си плащаха задълженията към ООН в продължение на много години – военнолюбците удрят тавана с рев: “Но Хюсеин има оръжия за масово унищожение!” Кръгът е завършен и започваме отначало. Ако някое от тези обвинения беше наистина сериозно, военнолюбците нямаше да подскачат като ощипани моми от един довод на друг, когато им предложиш сериозен спор. Лъжи - проклети лъжи. След всяка война историците изравят от архивите горчиви факти: със закъснение става ясно, че голяма част от твърденията и обвиненията на правителството ни, използвани като причини за войната, не отговарят на истината. След Втората световна война се оказа, че атаката срещу Пърл Харбър нито е била “непровокирана”, нито пък “изненада”. След Виетнамската война установихме, че виетнамците не са нападали американски кораби в Тонкинския залив – тоест, че резолюцията на Сената за ескалиране на войната е основана на поредната измама. След Войната в Залива (1991 г.) излезе наяве, че кувейтката, която разказва на Сената за иракските жестокости, на които е била свидетелка в Кувейт (става въпрос за сърцераздирателната история с недоносените бебета, изхвърлени от инкубаторите) – една PR добре отрепетирана историйка, развълнувала няколко сенатора достатъчно, за да гласуват за войната – дори не е била в Кувейт по времето, когато е “видяла иракските жестокости”… (Бомбардировката на съседна Югославия (1999) започва на базата на една измама, наречена “Клането при Рачак”. Да не говорим за другите измами, свързани с десетгодишното разтерзание на тази страна – измамата, наречена “Клането при Сребреница” или пък оная другата, известна като “Разрушаването на Дубровник”…) И така си продължава от години. Политиците успешно ни манипулират и увличат с поредния си план за война някъде и едва след съответната им кървава авантюра откриваме, че всичко, което ни е било втълпено за въпросната война и поредния “враг” е чиста проба лъжа. Такива са нашите лидери. Но, разбира се, политиците ни не ни лъжат само за войните си. Те лъжат за лоялността си към Конституцията, за изборните резултати, за съдържанието на законите, които гласуват, за несъществуващите “бюджетни излишъци”. И сякаш всичко изброено дотук не е достатъчно, те си разрешават да гласуват закони, които дори не са прочели – и, естествено, не проумели. Те си разрешават да заплашват свидетелите пред комисиите им по теми, останали тера инкогнита за тях. Те се впиват като жадни кърлежи в някаква въображаема случка, която ползват с густо с цел усвояване на още власт за себе си и отнемане на още свободи и права от нас. И имат наглостта да очакват от нас да заудряме ентусиазирано крак при всеки техен призив за война само на базата на циничните измишльотини на техните самозабравили се, алчни, аморални, ПРЕСТЪПНИ компании за ОБРАБОТКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ!… Вие вярвайте на каквото си щете. Колкото се отнася до мен, докато Джордж Буш не предостави подробни, достоверни, проверими, разбираеми ДОКАЗАТЕЛСТВА, че Садам Хюсеин представлява непосредствена заплаха за сигурността на Съединените щати на Америка (а не само за интересите на САЩ, както си разрешават да говорят жадните за власт политици), то аз предпочитам да запазя себеуважението си и да се противопоставям на всеки вик за война. Обичам Америка, а не правителството й. Верен съм на Конституцията, не на политиците. Обичам традиционния начин на живот, а не новата версия на “1984”, в която живеем понастоящем. И не разбирам какво толкова велико има в това да живееш в страна в постянна война с някого някъде по света. http://www.antiwar.com/orig/browne23.html |
| ИРАК 1991 1. Увод Войната на Съединените щати срещу Ирак - т.н. Война в Залива - започва на 16 януари 1991 и продължава шест седмици (42 дни). Жертвите - САЩ - 150 войници Ирак - повече от 200,000 войници (Ясно е, че Войната в Залива не беше война, а кланица. Клането продължава и до наши дни.) Цивилни жертви - между 25 и 35,000 (според Гринпис) Два фрапиращи случая - Най-малко 100 души загиват при дневната бомбардировка на моста в Насирия (Nasiriya) в южен Ирак. Повече от 100 души са жертвите на дневната бомбрдировка на моста при Самава (Samawa). Целият град Басра с население над 800,000 души е бил обявен за цел в нарушение на Женевската конвенция, забраняваща бомбардирането на градове. “Умните” бомби По време на Войната на Съединените щати срещу Ирак през 1991 година 70 % от т.н. “умни” бомби се отклоняват от целта и избухват върху къщи, джамии и училища или върху празни поля. Останалите 30% унищожават инфраструктурата на Ирак. В книгата си “Военните престъпления на Съединените щати срещу Ирак” Рамзи Кларк твърди, че Съединените щати умишлено са бомбардирали и разрушавали цивилния живот, търговски и индустриални райони, училища, болници, джамии, църкви, скривалища, жилищни квартали, исторически места, правителствени учреждения. Дори след края на войната Съединените щати (и Англия) периодически бомбардират обработваемата земя в Ирак, очевидно за да осигурят по-висока степен на смъртност сред цивилното население чрез недохранване и глад. …. “Разрешете ми да ви разкажа накратко какво точно се случи. В продължение на 42 дни над Ирак бяха стоварени 114,000 бомби – по една на всеки 30 секунди. Говорим за 88 хиляди тона бомби. 7 % от тях бяха насочвани, 93 % бяха свободно падащи бомби. Свалени бяха 38 самолета на Съединените щати – по-малко от загубите при военните игри, където не се използва бойно въоръжение. Нито един иракски самолет не влезе в битка. Когато започна настъплението по суша, оказа се, че не бяха останали иракски войници - избили бяхме най-малко 125,000 от тях и 130,000 цивилни до днес. Избихме толкова, колкото поискахме.” Рамзи Кларк Бивш Министър на правосъдието на Съединените щати Последно изслушване на Комисията за разследване на поведението на Съединените щати по време на Войната в Залива, февруари 1992 година. … ЦИВИЛНИТЕ ЖЕРТВИ Част І – По време на войната Скривалището Ал Амирия (al-Amiriya) в Багдад http://www.merip.org/mer/mer215/mer215.html Там са умъртвени жестоко 403 цивилни иракчани, между които много жени и деца. Съединените щати го бомбардират на 13 февруари 1991 година. Смятали го за команден център – официалната версия. Репортери, отишли там след бомбардировката, присъстват на измъкването на овъглените трупове на деца, жени и мъже. … Съединените щати са знаели, че това е скривалище за цивилни. То е било пълно с хора. Първата ракета пробива покрива, експлодира и убива всички на горния етаж с изключение на 14 души, които са били изхвърлени през разбитите петтонни врати от силата на взрива. Децата са били овъглени, някои размазани по стените. Наложило се е част от тях да бъдат буквално изстъргвани от тавана. Втора ракета минава през отвора на покрива, пробива пода и се взривява на долния етаж. Пръсват се огромни резервоари за вода и хората там са били сварени живи. … Кожите на сварените деца и възрастни на долния етаж се смъквала от телата им и когато водата била източена, се залепили по стените. Очертанията на детските телца се виждат ясно, виждат се и косите им. На някои места над нивото на водата има отпечатъци от пръстите на онези, които са се опитвали да се измъкнат от врялата вода. Част І І – След войната А. Обедненият уран По време на войната Съединените щати и Англия бомбардират град Басра и околностите му с 96,000 ракети с обеднен уран (depleted-uranium shells). … През първите четири години след края на Войната в Залива 1991 в родилната клиника в Басра се раждат само 11 деца с деформации. През 2000 год. те са вече 221. … Тревожно е увеличение на случаите на левкемия между бебета в Басра, иначе достатъчно големи късметлии да се родят с пълен комплект крайници и органи. Случаи на левкемия - 1993 г. - 15 2000 г. - 60 2001 г. - очаква се тази цифра да се удвои. И така ще продължи. Завинаги. (Обедненият уран има период на полуразпад от 4.1 билиона години. Пълното му разпадане ще стане след 25 билиона години, възрастта на земята…) Д-р Джават Ал Али (Jawad Al-Ali), завършил в Англия и член на Кралския съюз на лекарите, говори за ракова епидемия в Южен Ирак. “Броят на раковите заболявания се удвоява всяка година.” … Неродените деца в района плащат най-високата цена - разрушена е тяхната ДНК. - Рос Б. Миркарими, Научно-изследователски център за контрол на оръжията. Откъс от доклада му, озаглавен “Въздействия върху природната среда и човешкото здраве в района и преди всичко в Ирак” http://www.wakefieldcam.freeserve.co.uk/extremedeformities.htm Б. Санкциите Лесли Стал “Стана ясно, че половин милион иракски деца са умрели в резултат на санкциите. Повече от загиналите деца в Хирошима. Цената оправдана ли е, не е ли прекалено висока?” Олбрайт “Изборът е тежък, но НИЕ смятаме, че цената е напълно оправдана.” Цитат от интервю, проведено на 12 май 1996 г. Санкциите бяха подкрепени от Жан Кретиен, Премиер на Канада Лойд Аксуърти Уилям Клинтън Тони Блеър Кофи Анан Уилиям Коен и др. … В течение на тези единадесет години в резултат на санкциите измират повече от 600,000 деца. Този трагичен резултат принуждава трима висши служители на ООН, Денис Холидей, Ханс фон Спонек и Болгард, да подадат оставките си като протест срещу “бавното и мълчаливо умъртвяване на цял един народ” - първият бунт от този вид в 55-годишната история на ООН. … Санкциите на ООН (Съединените щати) Смъртоносните последствия от санкциите срещу Ирак рядко се споменават от медиите на Съединените щати. Според доклад на организацията към ООН за прехрана и земеделие (United Nations Food and Agricultural Organization) в резултат на санкциите са умрели повече от 560,000 иракски деца под петгодишна възраст! 23% от децата са със забавено развитие поради недояждане. 70 % от всички бременни жени в Ирак са анемични. Общо в резултат на санкциите умират повече от 1 милион иракчани Повече от 4 (четири) милиона иракчани са под непосредствена заплаха от смърт или остро хронично заболяване поради недохранване. Жертвите включват 2-3 милиона деца под петгодишна възраст, около 600,000 бременни жени и кърмачки, стотици хиляди възрастни. Според ООН поради недостиг на лекарства в резултат на санкциите всеки месец умират 5,000 иракски деца. Санкциите са наложени от ООН под натиска на Съединените щати. … “Ние сме в процес на унищожение на цяло едно общество. Просто и ужасяващо. Нито е законно, нито е морално.” Денис Холидей, координатор на ООН за Ирак, октомври, 1998 г. “Ако хората чуят и видят какво се прави от тяхно име в Ирак, ще се вбесят. Но те нито чуват, нито виждат, тъй че нещата си продължават.” Джон Симпсън, редактор в БиБиСи, април 2000 г. Гласове от Англия, организация, работеща заедно с обикновени семейства в Ирак. … Камал умира в Детската клиника на Багдад от предотвратима и лечима болест – както много други иракски деца . Смъртта в резултат на санкциите е като смъртта от водородна бомба или от куршум. Когато Камал умря нямаше сирени нито заслепяващи светлини, никой не тичаше наоколо с автомат. До леглото му нямаше представители на медиите. Камал просто угасна като свещичка – както сто други иракски деца същия ден и всеки ден през последните десет години... |
| За всеки трезвомислещ избора е ясен - далеч по-важно е да влезем в ЕС, отколкото в отмиращата и ненужна структура НАТО, която нищо чудно дори да се разпадне в най-скоро време. Обаче особено по темата НАТО трудно може да наречем трабантаджията трезвомислещ. Човека страда от някакво психично отклонение, вманиачил се и повтаря от години "НАТО, НАТО", с пяна на устата. Май всички се досещаме какво ще стане накрая, след толкова хитруване и "балансиране" - от двата стола ще седнем на земята, или казано иначе - на хитреца у гъзеца. |
| КГБ, въобще не се е вманиачил Паси, а е длъжен да си изпълни поръчката докрая. Помниш ли, кой беше Паси, когато организира Атлантическия клуб? Никой. И как така, едно нищо от нищото успя да получи морална и най-вече финансова подкрепа от чужбина за клуба, да започнат височайши посещения и лекции и т.н.? И това, при наличието тогава на крайно сериозни проблеми, свързани промяната на тоталитарния режим, формирането на партии от нов тип, и не на последно място - с глада, лумпенизирането, ограбването на спестяванията, мафиотизацията, увеличаването на престъпността и пр. Атлантическият клуб и последващото развитие на нещата за НАТО са едно от доказателствата за наличието на план, а чий е той е без значение, важното е че за този план са били осигурени както хора, които да го осъществят, така и достатъчно фин.средства. |
| Помня hammer, помня - нищожество беше (не че сега не е). Разбира се си прав че без външна помощ нищо нямаше да постигне, и намекът ти чии интереси обслужва е прозрачен. Въпроса е че не подлага само своя задник, а и нашите... |