А защо ли не погледнем на сегашната литература от природна гледна точка? Дето говорят хората, че и Майката природа си почива...И е избрала удобно време... Между другото, колко души четат тоя забравен вестник, та дискусията да е станала национална? И дали някому пука за леко дихание над чаша вода... ----------------- Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
Kогато се занимаваш с нещо, главното е да проумееш смисълът му, същината му, призванието, предназначението. И тогава да изясняваш останалото. Малцина проумяват, че литературата е едно от възловите средства за възпитание на хората в обществото* . Литературата в училищата трябва да бъде особено внимателно подбрана. За жалост Литературата като възпитателен предмет ** е построена по общ калъп, без вложен смисъл в програмата. И затова не работи. Призванието на Литературата е да подбере за прочит и изучаване писмени произведения, които възпитават в нужните за едно общество нравствени ценности. Редът е следния: 1) задават се нравствените ценности, които да се възпитат у подрастващите ( например -- жената да е чиста, честна, добра и скромна, смисълът за живота за жената да е майчинството, а не службогонството, да бъде добра домакиня и да върти домакинството -- една нелека задача, ако имаш и 5-6 деца, както му е редът, и т.н...) 2) издирват се литературни произведения, които спомагат най-добре да се вменят нужните добродетели. Ето това не се разбира и в училищата се изучават ненужни неща само и само заради това че еди кой си бил Авторитет ***. -------------------- * Вярно, има и друг вид литература -- забавно-развлекателна ** Именно -- възпитателен предмет, а не образователен. Това е съществена разлика и трябва да се проумее в дълбочина. Литературата не е за това човек да знае кой известен какво е написал и съдържанието му ( това е за специалистите), а да подбира нужните за възпитанието на подрастващите произведения -- като родните да са с предимство пред чуждите. ***Естествено че трябва да има уроци и за най-общо запознаване с родните и чужди писатели, но ако произведенията им не отговарят на възпитателните нужди, не е редно да се изучават, Най-пошъл пример е произведението на Алеко -- Бай Ганьо, което вместо "да изпише вежди извади очи" -- опростачи част от българите, подби им самочувствието и себеуважението, усещането за достойнство. Например в отборните спортове винаги ще се намери поне един с поражения в мисленето следствие на вменената му, неволно или волно, идея за българинът Бай Ганьо като второстепенно същество. (Добре че Стоичков не четеше такива работи, иначе нямаше да е с мислене на Победител. И добре че не ги е чел и не присъстваше в клас когато се вменяваше че Бай-Ганьо олицетворявал слабостите на българина .... все едно да учат англичаните че Мистър Бийн олицетворявал типичния англичанин, а Ал Бънди типичния американец. Тц -- те са само едни развлекателни герои, не взимани с великата сериозност както у нас. Та, добре че Стоичков не четеше такива работи -- "Доброто незнание е по-полезно от лошото знание" ) Бай-Ганьо е класика на грешно избрано за изучаване произведение, което означава, че литераторите у нас не са наясно със смисъла, същностното предназначение на литературата за едно общество | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гладиатор |
Гладиатор, напълно съгласен с оценката ти за влиянието на "Бай Ганю" върху мирогледа на българина. Преди време писах нещо подобно в "Сега". Нека вземем героя на Хашек - Швейк и го сравним с Бай Ганю. Въпреки че и в двата случая се касае за вулгарен простак, за Швейк това е оръжието на протеста, а за наш Ганю генетика и средство за постигане на "келепира". И въпреки тези разлики Швейк никога не е бил такъв национален герой за чехите, какъвто направиха от Бай Ганю за българите. Нека прочетем заглавията из днешния брой на "Сега". На съседната страница платеният от Дойче веле философ внушава на читателя, че е нетолерантен и фашист, а на първа страница тържествува заглавието известяващо ни че Ирина Бокова "се сринала" в класацията. Та митът за Бай Ганю ще живее докато са живи и неговите клакьори. |
Доколкото знам, в повечето развити общества масата не чете художествена литература, само такава по специалността- на когото се налага. Достигаме цивилизационните модели, нищо странно. А Гладиатор за пореден път ме учудва с идеите си да върне жената в къщата и кухнята и училището да помага. Мъжете да се кефят в света навън с работа, която носи натоварване, но и удовлетворение (и материално). А за жените- само слугинската дейност- неприятна, неблагодарна, неплатена и безкрайна. А, да, и отглеждането на деца, които в даден момент порастват и почват да те оглеждат с критично око; и точно с такава майка, занимавала се само с къща и гледане на деца, след 10- годишна възраст няма да намерят тема за разговор. |
Вярно, има и друг вид литература -- забавно-развлекателна Интересното е, че за много от "образованите" читатели е много трудно да дефинират коя книга е "сериозна" и коя е "забавно-развлекателна". Закова и си има различни читатели. Пример: да видим кои автори бихте сложили в глупата на "сериозните" със съответните им "философски" обощения и расъждения. Силно се съмнявам, че ако сложите че ще сложите Айзък Азимов или Франк Хърбърт, въпреки че те техните книги са доста философски, с изключително добре дефинирани социални проблеми и са предложени много интересни философски решения на тези вечни проблеми. Само че на някои читатели стилът на изложението не им "върви" и затова не четат такива автори и книги. И веднага ги обявяват за "несериозни" и "развлекателни". ... които възпитават в нужните за едно общество нравствени ценности Остава да дефинираме кои са тези нравствени ценности. И трябва да се поне вечни, защото образованието е дълъг процес (поне 15 г.) и ако в този момент ценностите се сменят, но веднага образованието става неадекватно. Така че това наистина е една сериозна философска тема за дискусия. И тази дискусия продължава от хилядолетия. А и няма все още единно решение по темата. ... като родните да са с предимство пред чуждите Ако бяхме "затворена" култура може и да е добро това предложение, но ние не сме. А за да могат хората да пътуват норамално се изисква да разбират начина на живот на "местните". Това не става без да се изучава поне начина как да разберем от книгите на дадения народ какви са му поведенческите модели, културни стереотипи, ... Идеята за "самодостатъчна" и "самозадоволяваща се" социална група е много стар проблем и е добре изследвана. И затова от много време се счита, че преминавато към такава фаза на едно общество е много-много крайна стъпка, защото най-често води до изчезването или поне деградирането на групата. Kогато се занимаваш с нещо, главното е да проумееш смисълът му, същината му, призванието, предназначението. И тогава да изясняваш останалото. А остана ли нещо друго ? Ето един въпрос от една доста "несериозна" книга ("Охлюв по стръмното": застанали сте пре неизвестен артефакт, койо изпълнява едно единствено истинско желание. И трябва да измислите нещо, което да е наистина полезно за всички. Какво ще е вашето желание? |
Пера зацопваха като павета ??? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |