Почти неусетно пред очите ни се извършва епохална промяна. Глобализацията е в отстъпление. Вместо централизирано производство и транспорт на стоки с все по-големи кораби на все по-дълги разстояния, новите технологии позволяват децентрализирано производство и изпълнение на място за крайния потребител. Вместо транспортиране на стоките до хората, производството идва до потребителите.
Един пример: ако преди пейсмейкърите се произвеждаха централизирано във фабриките в няколко стандартни размери, в бъдеще те ще се пригаждат към конкретните нужди на пациента директно в операционната зала, като се използва 3-D принтер в съответствие с конкретните обстоятелства. Логистиката на веригата за доставки, транспорт и складиране вече става излишна. Вместо стоки по целия свят започват да се изпращат все повече данни.

Данните на СТО не показват затихването на една тенденция - те разкриват обрат. Световната икономика навлезе още от началото на финансовата криза във фазата на деглобализацията. Стоковите пазари днес днес са не по-силно, а по-слабо свързани, отколкото преди кризата.
Това е повратна точка. Подобен феномен - световната търговия да се разраства по-бавно от световното производство никога не се е случвал през „последните нормални" 35 години. Случило се е само по време на петролната криза в началото на 1980 г., след терористичните атаки от 9 септември 2001 г. и по време на финансовата криза от 2009 г. Данните на СТО не показват затихването на една тенденция - те разкриват обрат.
Средностатистическите транспортни разходи за един тон или контейнер са по-ниски. Но ако разходите за комуникация спадат по-бързо от транспортните разходи, то именно транспортирането на данни става все по-привлекателно за концерните, отколкото транспортирането на стоки.

Централизацията бе причина и следствие от глобализацията. Тя позволи чрез споделяне на активи и общо натоварване да се свият средните разходи и по този начин компаниите да се възползват от ползите на масовото производство. Онова, което се произвежда централизирано, след това трябваше да бъде преместено чрез все по-сложни системи за транспорт на дълги разстояния за по-нататъшна обработка, както и до самия клиент.
Дигитализацията прави прехода от централизирана към децентрализирана доставка по-привлекателен. Една локална услуга позволява да се наберат разходни предимства. Произведени на място и адаптирани към клиента специални решения увеличават качеството и удовлетвореността на потребителя в сравнение с централизираното производство. А последствията са деглобализацията и децентрализацията. Именно те ще оформят бъдещето на световната икономика.

Да ти имам източниците

Противниците на глобализацията в много страни придобиха влияние върху политиката. Бавно започнаха да се разпространяват ограничения върху световната търговия. Страни като Русия и Индия целенасочено защитават определени икономически сектори.
В САЩ кампанията на Доналд Тръмп срещу Китай и Мексико се погрижи международните конкуренти да бъдат сведени до образа на врагове. В немскоезичните страни споразумението ТТИП между ЕС и САЩ на практика се провали, но въпреки това в понеделник (3 октомври) започна нов кръг преговори.
Откроява се един нов модел. По-рано международната търговия замираше във фази на рецесия, но след това бързо се възстановяваше. Средно за последните пет десетилетия световната търговия е нараствала близо два пъти по-бързо от икономиката като цяло. Това обаче вече е минало. От 2012 година международният търговски обмен едва успява да крачи с темпото на икономиката.
За Германия тази тенденция е деликатен въпрос, тъй като поставя под въпрос икономическия модел на страната, който е насочен към износ и разчита на промишлеността. Особено засегнати от слабата търговия според МВФ са инвестиционните стоки, които са германски "специалитет".

За слабостта на глобализацията има две причини. Едната е, че в множество нововъзникващи пазарни икономики, по-точно в Китай, фазата на бързата индустриализация вече премина. Отделните пазари са заситени, инвестиционната динамика отслабва. Страните с нововъзникваща пазарна икономика вече могат сами да произвеждат много неща, така че необходимостта да внасят от силно развитите икономики като Германия намалява.
Другата причина е, че се засилва и политическата воля местните производители да бъдат защитавани от международната конкуренция. Ограниченията върху чуждестранните стоки обаче затрудняват трансграничното разпределение на труда. Властите принуждават международни концерни да произвеждат на място голяма част от добавената стойност. Ако Великобритания, която е втората по големина икономика в ЕС, напусне единния пазар, то това ще остави следи и в международната търговия.