Irini Antigonna Zikidis
1 hr ·
‘защо просто не му пратим дрон’ - заявила по адрес на джулиан асанж тогавашният държавен секретар на сащ хилъри клинтън. последвал смях. сътрудниците й решили, че се шегува. когато станало ясно, че бъдещият кандидат президент на сащ говори сериозно, настанала неловка тишина. все пак това се е случило в сащ, където демокрацията и свобода на словото са (уж) свещени, не в афганистан, пакистан или йемен. така де, защо просто не убием онези, неудобните, които вадят кирливите ризи на големите тарикати. а както знаем, мадам клинтън е тарикат на тарикатите. защо да не инкриминираме и накажем разобличителя, вместо извършителя на престъпление. защо да не убием човека, който вади наяве мръсните тайни за съмнителни спонсорства, корумпирани сделки, опасни зависимости, застрашаване на националната сигурност и най-вече престъпната и цинична намеса в чужди държави. наскоро вероятният бъдещ президент на сащ направи друго блестящо изказване, като предложи сащ да отговори на руските хакерски атаки с военни такива. я са посмели тъпите впиянчени руснаци да си отворят устата за хакнатите имейли на отворено общество, според които фондациите на сорос хрантутят една сурия европейски депутати, министри и носители на експертиза, я са получили бомба. я са излезли още скандални документи, че wada е давала допинг на американските атлети, разрушавайки мита за изключителния англосаксонец - я втора бомба. ако се върнем малко по-назад във времето, дори ще си спомним плашещото с налудничавостта си ‘we came, we saw, he died’, казано по адрес на кадафи. онзи кадафи, който имаше дързостта да помисли за въвеждането на нова панафриканска валута, заместваща долара. чудя се точно колко време ще й трябва да мадам клинтън, за да подпали света. залагам на 3-6 месеца. а тоталната цензура, казването на истината и бесенето на инакомислещите (че дроновете много скъпи), очаквам да се финансира от някое НПО до месец-два. както знаем, местният демократичен неокомсомол веднага ще прегърне идеята.
на този титаничен фон другите две дами на седмицата бледнеят. лоялни членки на бкп с манталитета на перачки, издигнали се по кариерната стълбица с цената на безброй безгръбначни компромиси, готови да сменят комунизма с квото дойде, стига да са близко до кокала. нищо ново за тези географски ширини. ‘жената е покана за щастие’ е казал възхитителният бодлер. бе не точно - бих отговорила аз.