| Ще ми се да поговорим за избори и гласувания. По принцип при какъвто и да е избор, човек има главно три мнениея, които биха могли да се изразят с три гласа: ДА, НЕ и ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ. Друг момент е при каква избирателна активност едни избори са действителни. Трети момент е дали избраникът може да бъде представен на части (пропорционален) или трябва да е едно цяло (мажоритарен). И последният момент е дали избираемият е само един (референдум) или е множество (избори за Народно Събрание, Президент, Кметове...). Най-лесният случай е избори за референдум. Там избираемият е само един - един въпрос. Гласуването е разрешено с ДА и НЕ. ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ също участва, като или не си пуска гласа или гласува с невалидна бюлетина. Тоест при референдум имаме възможност за представяне и на трите главни мнения: ДА, НЕ и ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ. Това определя и при каква избирателна активност един референдум може да се счита за действителен и от там законосъбразен. Тази активност се свежда и до само един гласувал. Тъй-като е предоставена възможност да се гласува и с ДА и с НЕ то е достатъчно само един гласувал за да се определи дали въпросът се приема или отхвърля. Всички останали негласували се приема че имат мнение ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ. При референдум не трябва да има праг на участие. При останалите избори - за Народно Събрание и Президент нешата бяха сложни до сега. Сложността произтчаше от това че беше разрешено изразяването само на мнението ДА. Мнението НЕ не беше разрешено да се израява. А то си е токова действително мнение колкото и мнението ДА и колкото мнението ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ. Тук вече се намесваше и избирателната активност. Гласувалите (с ДА) трябваше да са повече от негласувалите за да сме сигурни че сме избрали действителен победител. При само двама избираеми, избирателната активност трябва да е над 50% за да се смята че изборите са действителни. При избираеми с трима или повече участници, избирателната активност трябва да е по голяма, достигаща до над 66%. Но сега с въвеждането на "Не подкрепям никого" нещата се изправят. Сега и този който има мнение НЕ, може да си го изрази като гласува. При това положение изборите за Президент стават както изборите за Референдум. Броят на избираемите вече не е от значение. Отпада и въпросът каква трябва да бъде избирателната активност. И един глас да има ДА или НЕ, изборът е действителен. Отпада и необходимостта от гласуване в няколко тура освен ако двама избраника имат абсолютно еднакъв брой гласове ДА. По сложен е случаят при пропорционален избираем. Тогава в избрания оргъна би трябвало да има представители и на гласувалите с НЕ. Не знам за сега как това би могло да се постигне. Но във всички случаи броят на гласовете НЕ не трябва да се преразпределят пропорционално върхо онези с ДА. Това е при положени че гласовете НЕ са над прага за влизане в Народното Събрание. Гласовете "НЕ" трябва да се запазят и да бъдат по някакъв начин представени ако са над прага за влизане в Народното Събрание. Може би групата на "НЕ" трябва винаги да се смята че е активна опозиция и че винаги гласува с НЕ на всички закони. При това положени дори така нарченият кворум трябва да се отчита че групата НЕ отсъства от залата. При гласуване на Недоверие на Правителството трябва да се смята че групат НЕ гласува за падането му. |