Да разчепкаме нежно Одата за СССР
Отиди на страница:
| Ако става дума за поезия, то откъсът по-долу може да се именува така. Земята тежко се въртеше. Валяха слепи дъждове. Незнаен облак се косеше по стихналите ветрове. Не беше зима, нито есен, а дявол знае кой сезон - дошъл безсрочен, безадресен, и той отчаян ветрогон. Сновяха мокри минувачи, ревяха спънати коли... Въпрос от левите мигачи: "И в дясно ли така вали?" И нямаше да има слънце, ни нищо мило на света. А щастие и рози? Грънци. Измислица и суета. Горното може да бъде причислено към думата поезия, не само с изградени секвенции и стъпки, но и с дълбочина, която разкрива майстор на мерената реч. Не зная кой го е писал, но говорим за безпристрастна лирическа конюнктура и ясна мисъл предизвикваща усещане за обективната реалност - чувстваш дъжда, виждаш минувачите, колите, за да разбереш накрая, че всичко е суета и измислица. Нищо по-точно не съм чел, което да обяснява така детайлно и видимо подобни състояния. Съжалявам много за "възхвалата", но не се е получила някак си. Прекалено много стъкмистика има в нея и предполагам доста къртовски труд с останали много бели полета из нея... |
Англичаните със сигурност биха се справили по-добре. Те се справихa повече от добре. Дадоха подслон на аполегата, за да напише основните трактати. Това малко ли е?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Manneken@Pis |
| ето текста на Орлин Орлинов - роден 31-ва http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/00104/08/2308/04.htm харесва ми илюстрацията. Публикацията е на ИПИ. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Кайзер Созе |
| Това което мога да тълкувам в тази думи като импресия е една меланхолия и това показва че писаното е поезия и има съдържание. (става въпрос за стихотворението в постинга на Мanneken) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Salman Rushdie |
| ЗНАЯ всичко наизуст за Съветския съюз. Кой на този свят не знае как той крачи и шагае. И си казвам: Ех, блазя на съветските друзя. само се пошегувах с Недялкови стихчета, защото не знам за какво е тази тема, ама на, не се стърпях  |
| Ако става въпрос за "плакатна военна поезия", моят фаворит е: — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Поне е честно и по български без намеса на други държави, преклонения, подчинения и съчинения. |
Всъщност комунизмът беше гигантски експеримент, на за съжаление възложителят направи грешка, че го даде на руснаците. Англичаните със сигурност биха се справили по-добре. Като се има предвид кои са теоретиците, най добрите изпълнители щяха да бъдат сънародниците им. Но те се увлякоха по друга социалистическа идея. |
Англичаните със сигурност биха се справили по-добре. Това лондонско време проклето! Не пресъхва дъждовният oil! Време вчера добро за поета, днеска време за Конан Дойл. Няма милост, дойде ни до гуша от чадъри, кахъри, вода, сън е вече баналната суша — за наивните само беда! Боговете ни взеха съвсем за будали — щом ни пращат потоп, а си плуват кротко по Темза яхти, лебеди — гледка тип-топ! Слънце нашенско в Англия свети, ингилизът добива тен… Това лондонско време проклето! Дъжд британски се лее студен… |
| Но в Китай революцията е жива ! Тълпи китайски туристи щурмуват Москва и Петербург и следват стъпките на Ленин ! Слагат си го в смартофоните и му се кланят като бог... Ексклузивно видео на " Россия 1" :  |
| Еееех... "...Утучняется плоть, Испаряется пыл. Годы вышли на медленный ужин. И приятно подумать, Что все-таки был И кому-то бывал я нужен. Мне Маркса жаль: его наследство свалилось в русскую купель: здесь цель оправдывала средства, и средства обосрали цель. Во благо классу-гегемону, чтоб неослабно правил он, во всякий миг доступен шмону отдельно взятый гегемон. Слой человека в нас чуть-чуть наслоен зыбко и тревожно, легко в скотину нас вернуть, поднять обратно очень сложно..."  |
| Душа порой бывает так задета, что можно только выть или орать я плюнул бы в ранимого эстета, но зеркало придется вытирать. |
| quote]Смешно, когда толкует эрудит о тяге нашей к дружбе и доверию; всегда в России кто-нибудь сидит: одни — за дух, другие — за материю. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бармалей |
Това лондонско време проклето! Не пресъхва дъждовният oil! Време вчера добро за поета, днеска време за Конан Дойл. Да праснем един шорт лит. разбор на въпросния откъс. Значи, ако не можем да се досетим за друга дума или нямаме на разположение "Римен речник", наричан още и "Обратен речник", ще се наложи да влезе в сила инглишът. И така римуваме ойл (oil) с Дойл и "проклето" с "поета" (да, прието е в поезията, когато повечето гласни и съгласни са общи) и... имаме английско стихотворение - шедьовър с усещане за рейн. Нека и ний напишем нещо в този стил: Глупостта е безмерно проклета не престава нощният rain (рейн/дъжд) Хич не е добре за поета мисъл се лее из лондонски дрейн. (демек улук, дето отвежда водата на покрива) |
и му се кланят като бог... А защо?! Той не е ли?! Хубав бог, матрЯлен, видим, истински, а не лъжовен... |
| Дежа вю: 1987 - комсомолско събрание в университета със същите бодри веселия по адрес на "неформалите". |
Бармалей 21 Окт 2016 20:31 Мнения: 11,393 От: Bulgaria И той тоже вечен... Е, защо пък не?! Хората имат нужда да вярват в нещо. Без вяра не може. Ний като гътнахме храма на апостола Гошо Тарабата, баш на пъпа на София, хубаво ли сторихме? И ето, вижда се, вярата е изгубена. Ще живеем само със спомени, които ще изчезнат за следващите генерации.... |