Войната между България и Гърция от 1925
Добави мнение Мнения:8
| България е участвала в много войни, за които знаем - Сръбско-българската от 1885, Балканската - 1912-1913, Първата световна война... Но малцина са тези, които знаят за една съвсем кратка война между България и Гърция. Избухнала преди 90 години и продължила само 10 дни, тя отново е увенчала със слава силата на българското оръжие. Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент. След края на Първата световна война страната ни е наказана жестоко от победителите. С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. Наложени са репарации в размер на 300 млн. лв. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хиляди войници, в това число с пограничната стража. Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море. Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и окупират егейското крайбрежие на днешна Турция. В последвалата война обаче Ататюрк разгромява гърците и през 1922 г. те напускат Мала Азия. Мегаломанията на съседите ни напуска политиците в Атина и те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, изпаднала в международна изолация. Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (дн. Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен момент да реализират амбициите си. Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша земя български граничари копаят кладенец. Към 14,30 ч гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен. Българската страна настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия и вместо това гръцкият премиер ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хиляди души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев). В този участък от границата с 80 км дължина българската армия разполага само с 300 бойци от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври, когато 6-а дивизия от 3-ти гръцки армейски корпус навлиза на българска територия. България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1000 войници. Силите са крайно неравни - срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово. Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров. Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на Обществото на народите в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма. Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район - четите на ВМРО. Още на другия ден след инцидента на границата лидерът на ВМРО Иван Михайлов разпорежда на струмишкия окръжен войвода Георги Въндев да започне мобилизация на наличните сили и да ги съсредоточи около Петрич. В града пристига и военният инструктор на четите на ВМРО за Пиринска Македония - е о.з. кап. Борис Бунев, брат на легендарната революционерка Мара Бунева. От други райони на страната се стичат още доброволци и мобилизирани членове на селските и градските чети на ВМРО. Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града. Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пък в сраженията през тези два дена гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО. На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от четите на ВМРО. Чети на ВМРО извършват диверсии и в тила на гръцката армия, в самата гръцка територия. На 27 октомври Обществото на народите разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция. На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно на 29 октомври 1925 г., понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци. Кметът на гр. Петрич отправя до ръководството на ВМРО следния благодарствен адрес. На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души. На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв. Така приключва необявената десетдневна война между Гърция и България. За пръв и последен път едно решение на Обществото на народите е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор. Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция. http://www.faktor.bg/novini/balgariya/57685-90-godini-ot-zabravenata-10dnevna-voyna.html |
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция. Пангалос умира през 1952 г. Не е разстрелян, а съден след Втората Световна за колаборационизъм с фашистите. И не е точно министър-председател, а "конституционен диктатор", взел властта с военен преврат- от 1925 до 26-та година - нещо като нашите деветоюнски превратаджии. |
Техният диктатор Пангалос решил да направи военна „разходка” към българските покрайнини и да си спечели евтина слава. Претекстът му да нахлуе с войска и бойна техника на наша територия бе едно българско гранично куче. На един наш граничен пост, някъде на Беласица срещу с. Горни Порой, имало едно зло куче, което не позволявало на гръцките патрули да наближават граничната бразда. На заставата срещу нас гръцкият капитан постоянно се заканвал, че ще убие кучето. Нашите войници му отговаряли пък, че те ще убият него. Един ден той застрелял кучето, а един наш войник му теглил куршума и за да има оправдание завлякъл трупа му на наша територия. Гръцките граничари открили огън и се завързало истинско сражение. Фуражката на капитана обаче останала на гръцка територия и това щяло да разкрие нашата вина. Ето тази кучешка история Пангалос използва, за да нахлуе на българска територия. http://edinzavet.wordpress.com/2010/12/28/aandreev-1925/ |
Bacho Кольо Написах "интересно", даже а-ха да туря и едно " 22 Окт 2016 18:25  " и видях, че е препечат от фактор.бг. Туткаси си помислих, че там без лъжи и манипулации не ще се разминат...Пангалос умира през 1952 г. Не е разстрелян, а съден след Втората Световна за колаборационизъм с фашистите. И не е точно министър-председател, а "конституционен диктатор то ли еще будет... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
Добави мнение Мнения:8