SgtTroy 01 Ное 2016 12:12
Факт.
Източниците (и линковете в тази връзка) не са напълно неоспорим аргумент.

Разгледах го, напомня ми на трудовете на Мици - очаквам продължение с връзка между гръцката дума "терапия" и тракската "трепане".

разни лебеди, бикове и прочие,

Да не приказваме изобщо, че Европа е кръстена на една таквази историческа фигура, дето с помощта на пришълеца Зевс подобрила генофонда на царски род на Крит. Абе да не задълбаваме, щото...

По-сетнешната история на Кадъм и Хармония е не по-малко интригуваща. В съгласие с едно пророчество, енхелейците предлагат на Кадъм и Хармония да бъдат техни водачи в похода им срещу илирийците. Кадъм се съгласява и ги отвежда до победа, след което “той царува над илирийците и му се роди син - Илирий”. Кадъм и Хармония остават да живеят сред илирийците до смъртта си. Аполоний Родий говори за гробницата им в илирийската земя3. Калимах поставя тази гробница в Пола,Истрия4. Твърди се, че докато е бил жив, Кадъм е основал град Лихнида. Този град е бил в сърцето на Македония и все още си е там, само името му е променено: днес се нарича Охрид. Можем да се запитаме: дали Кадъм е учил децата си да четат и пишат, докато са живеели в Македония и сред илирийците? Дали е научил младия Илирий да ползва “буквите на Кадъм”, или пък не е? Отговорът с най-голяма степен на правдоподобност е, че го е научил. Само в историите за странстванията на Кадъм откриваме предостатъчно причини да вярваме, че не само трако-пеласгите от Самотраки, Беотия и Македония, но и илирийците чак до Пола са били грамотни векове преди Омир.
Нямаме право да пропускаме факта, че Семеле, една от дъщерите на Кадъм, е била майката на Дионис (Бакхус),който е бил почитан от тракийците като бог и комуто е издигнат храм на най-високата тракийска планина. Ето така Херодот описва това място:“Сатрите, доколкото ни е известно, не са били покорявани от никого досега, а до наши дни живеят свободни и необезпокоявани, за разлика от други тракийци. Те живеят сред величествените планини, покрити със сняг, и са много храбри в битките. Същите са траките, които имат светилище на Дионис в страната си, което е разположено на най-високата планинска верига.Бесите, които са сатрийци, доставят пророчествата. Оракулът е жена, също като в Делфи, и нейните отговори не са по-трудни за разчитане.” Твърди се, че Александър Велики е посещавал тази обител, а години по-късно там е ходил и Октавий, бащата на Август. Някои биха предположили, че Александър се е допитвал до пророка на Дионис,защото се е приготвял да напада Персия и Индия – нещо,което самият Дионис е сторил хиляда години по-рано.Дион Касий, писал през 3 век сл. Хр., казва, че въпросното светилище е било на одрисите. Той изрично споменава Вологис, “бес от Тракия и жрец на Дионис, почитан от тези хора...”.А Макробий, който е творил около 400 г. сл. Хр., дори описва формата на храма .Трябва ли да предполагаме, че Кадъм не е научил собствения си внук Дионис на четмо и писмо? Или пък, че изкуството на писането не е било запазено от свещениците в храма на Дионис в последвалите години? Може би ще е новост за някои модерни елинисти, че както по времето на Херодот, така и в наши дни, в най-високата планина на Тракия продължава да има важен храм. Това е едно от местата, където е запазена глаголическа книжнина от последното хилядолетие. Името на манастира е“Свети Иван Рилски”.Когато авторът на тези редове ходи за последен път до този манастир, а именно през юли 1927 година, в околностите му все още можеше да се види как потомците на древните пеласги изкарват на паша овцете си. Тези хора все още носеха националните си костюми и говореха на различни архаични диалекти. На някои от тях народните имена днес звучат различно,но не до степен на неразпознаване. Днес те се наричат власи и българи.
Това са същите хора, които са съставлявали армията на цар Иваница (Калоян) Български срещу кръстоносците и за които Villehardouin говори следното:“Et li marchis Bonifaces de Montferrat ot la teste colpee. Etla gent de la terre envoierent Johannis la teste; et ce fu une des granz joies que il aust onques.”
Тоест казва се, че маркизът на Монферат изгубил главата си в сражение с “Bougres” и “Blaques”, сиреч българо-македонците, а това станало на 4 септември 1207г. и донесло на цар Калоян “една от най-големите радости, които някога е изпитвал”.