КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГЕНИ ПРИ БЪЛГАРИТЕ?

Истината винаги побеждава, но често нейния път е дълъг и труден. Точно такъв е и случая с истината за нашите корени. Няма народ, за чийто произход да са давани толкова много и толкова различни предложения. Чужди, а и наши учени са поставяли нашата прародина на различни места.

Някои са залагали на земите край река Волга, други са внушавали, че Сибир трябва да се приеме за най-ранен дом на нашите деди. В целия този хаос, най-жестока съпротива бе оказана на теорията, че ние българите сме потомци на древно балканско население.
Поддръжниците на вярването, че траките са наши предци са били доста. Още през XIX век различни родолюбци изразяват мнение, че ние не сме пришълци, а потомци на местни хора. През XX век броят на прогресивните изследователи на миналото ни става още по-голям. Съвсем уверено се твърди, че българи е новото име на хората, които по време на Античността са наричани траки.

Търсейки поддръжка в исторически извори, характера на езика ни, а и в сведенията от археологическите проучвания, родолюбците Даскалов, Ценов, Йонков- Владикин, Кирил Рилски, Сотиров и много други представят аргументирано своето виждане. Логично би било теорията на тези хора да бъде приета, но уви, това не се получи.
С подкрепата на чужди исторически школи, определена група наши учени въведе едно неиздържано виждане. С фанатизъм започна да се внушава, че старите българи са тюрки, нямащи нищо общо с траките, които пък бяха обявени за изчезнали.

Как е станало това чудо невиждано никой не успя да обясни точно и аргументирано. Как народът обявен от Херодот за най-големия в Европа се е изпарил никой каза. Как се стопиха като сняг под лятно слънце тези, които бяха гръбнака на римските легиони, но пазеха своя език и култура?

Никой не отваряше и дума за това, че на север от Дунава, по време на римската окупация на страната ни, са живели огромен брой траки. Става дума за гети, беси, мизи, карпи, тирагети, костобоки и др. Траки са обитавали и Крим, земите на Стара Велика България.
...
Нека разгледаме подробно коктейла от гени присъщ на нас българите. За J2 и EV-13 няма съмнение, че принадлежат на древното население на Балканите и Мала Азия, която е обитавана от тракийските племена витини, бебрики, фриги, бюснеи, медо-витини, меони, мейони, халиби, сарапари, а и мизите наречени през Средновековието българи. Заедно маркерите J2 и EV-13 са присъщи на 38% от населението на България.

Значителен брой от нас -18% са носители на R1b. Обикновено този маркер се определя като специфичен за хората от Западна Европа, но на Балканите той не се появава с идване на хора от запад по време на Античността, или Средновековието. Установено е, че разновидност на, по-точно R-L23 е на Балканите поне от края на Ледниковия период, т.е представители на тази група са взели участие в оформянето на тракийския етнос. Заедно с носителите на J2 и EV-13 носителите на R-L23 (R1 са наследници на народа на Орфей и оформят 56% от населението на България.

В определени изследвания, като носители на I2 са посочени 20% от българите. За типичният за територията ни вариант на маркера I2, по-точно I-m423 се смята, че негови носители са обитавали Балканите още в зората на възникването на организираното земеделие и скотовъдство и, че от Балканите тази група се е разпространила на други места. Заедно с другите автохтонни маркери се получава, че поне 76% от българите са наследници на траките.

По принцип това число е внушително, но не е крайно. Доста се спекулира по отношение на маркера R1a1. Той се среща сред 18 % от нас. Наричан арийски понеже 16% от индийците са негови носители. Наричан е и славянски поради това, че се среща в честота над 50% сред сорби, поляци и украинци. Някои даже вярват, че носители на този маркер са дошли на Балканите едва през VI-VII век.

Още през 2009 година обаче излезе резултата от генетично проучване, че в Европа най-стария вариант на R1a1 е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита.

Някакви си 10 000 години не се връзват на тези, които се опитват да изкарат старите българи азиатски пришълци. Това, че сред траките е имало носители на R1a1 е ясно и от това, че този маркер присъства на доминирания от дедите ни в древността остров Крит. Там не са се заселвали нито индийци, нито перси, нито пък предци на поляци, сорби и украинци. За сметка на това, на най-ранните епиграфски паметници от Крит се срещат тракийските имена Арей, Диза, Питак, Резос.

Става ясно, че носители на R1a1 са взели участие в оформянето на тракийския етнос, а с това количеството на генетични маркери типични за траките и срещащи се при българите става 94%. Колкото и да им е неприятно на поддръжниците на тюркската и иранска теза, с фактите те не могат да се борят.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=97169

лют кат арнаут!

Плътеник
06 Сеп 2017 21:14

ЗЛАТИЯ
07 Сеп 2017 01:27

Става ясно, че носители на R1a1 са взели участие в оформянето на тракийския етнос, а с това количеството на генетични маркери типични за траките и срещащи се при българите става 94%. Колкото и да им е неприятно на поддръжниците на тюркската и иранска теза, с фактите те не могат да се борят.