Отиди на страница:
 |
| Остават спомените... Докато живеят... ---------------------------- Сайтът на Генек |
| Много скоро, след мен, тя (фотографията) ще загуби предназначението си, вече няма кой да я разчете За съжаление е така. За страничния човек фотографиятя няма същия емоционален заряд и не може да предизвика спомена за отминали събития и чувства. |
| Уважаеми, господин Донков. Може би има и фотоархиви в България. Та защо не се обърнете към тях за съдействие...  |
Уважаеми, господин Донков. Може би има и фотоархиви в България. Та защо не се обърнете към тях за съдействие... Няма да намери нищо в тези архиви. В тях не са отразени мислите и чувствата на този ученик , нищо за общуването между човек и животно. Любов, грижа ,благодарност , човещина ,... |
| BuboLechka, 28 Окт 2016 00:00 Изгубената България. Авторът, мисля, говори за съвест?! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: кифла |
| Ликвидираха завода за запаметяващи устройства, но пак се намира къде. Ето Гео в детектор или радиолампа, аз в ученическа барета с монограм. Обаче и снимките са си хубаво нещо. Дори тъжните. На някои снимки се виждат неща, които не сме видяли тогава. |
Къщите в рода ни се закриваха една по една, снимки и документи "постъпваха" в дома ми на части, уж за да не се разпилеят - и точно така се разпиляха. Сигурно и това е съвестта на рода, но изгубена завинаги. |
| благодаря ти много, Калин Донков и аз имам страх за паметта и гледам да събера всичко ,което мога от домовете на близките ми, уж да го пазя и да го дам на някого снимки, покривчици, книги, рокля, която прадядо донесъл на прабаба ми от Истанбул, кенарени чаршафи с дантели, пафти, ютии , шевна машина Singer, керамични вази, стъклени купи, бебешки шапки със синци и малки парички, прекрасният паун върху тюл,който баба ми ушила в девическото училище "Мария Луиза" , модни списания на пралеля ми, всичко ! направих и родословно дърво, стигнах почти до началото на 19-и век засега никой не е пожелал да има тези неща, да ги пази след мен,но гледам да не губя надежда, пазя в главата си и много истории за родовете ни, понякога ги разказвам, но виждам, че на следващите им е рано още | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |