Победата на Тръмп дава последен шанс на САЩ за излизане от икономическото и морално блато.

Първият очевиден извод от тези избори е, че се оказа съвсем вярно подозрението за критично голям брой избиратели в САЩ мислещи като Доналд и СТРАХУВАЩИ се да го кажат на глас. Вместо това слагаха маската на главата и имитираха солидарност със статуквото. А това означава, че пораженията от фалша и лицемерието там са достигнали нивата на абсурда.

“И какво виждам днес за бъдещето ни”, ще попитате? Виждам вили, като разярена тълпа, въоръжена с вили, защото докато хората като нас, плутократите, живеят отвъд мечтите на най-големия скъперник, останалите 99% от съгражданите ни изостават назад все повече и повече.
През 1980, горният 1% американци си деляха около 8% от националния доход, докато долните 50% американци си деляха 18%. 30 години по-късно, днес, горният 1% получава над 20% от националния доход, докато долните 50% американци делят 12% или 13%. Ако тази тенденция продължи, горният 1% ще получава над 30% от националния доход след още 30 години, докато долните 50% американци ще получават само 6%.
Виждате ли, проблемът не е в това, че имаме някакво неравенство. Неравенството е необходимо за една добре функционираща капиталистическа демокрация. Проблемът е, че това неравенство днес е в исторически пик и всеки ден става все по-зле. И ако богатството, властта и печалбата продължават да бъдат концентрирани в самия връх, обществото ни ще се промени от капиталистическа демокрация в нео-феодално общество на рентиери като Франция от 18 век. Това е била Франция преди революцията и въоръжените с вили тълпи.

Когато Форд въвел всеизвестната надница от 5 долара на ден, което е надвишавало двойно тогавашните нива на заплащане, той не само е увеличил производителността на своите заводи, а и е превърнал експлоатираните авто-работници, които тогава били бедни, в преуспяваща средна класа, която можела да си позволи да купува продуктите, които произвежда.
Форд интуитивно знаел това, което днес знаем със сигурност, че една икономика функционира най-добре като екосистема, характеризираща се с наличие на взаимодействието, което ще видите в естествените екосистеми:
клиентите и бизнеса се захранват едни други.
Повишаването на възнагражденията повишава търсенето, което повишава нуждата от работна ръка, което от своя страна също повишава заплатите и отново търсенето, и печалбата, и този добродетелен кръг на повишаване на общото благоденствие е точно това, което липсва в днешното икономическо съвземане.
Ние, плутократите, е нужно да оставим тази икономика, разчитаща на течащи отгоре-надолу ресурси, зад нас, тази идея, че колкото по-добре сме ние, толкова по-добре ще са всички останали…
Това не е вярно. Как може да е? Аз печеля 1000 пъти по средната заплата, но не потребявам 1000 пъти повече неща, нали? Всъщност имам само 2 чифта от тези панталони, които партньорът ми Майк нарича моите мениджърски панталони. Мога да си купя 2000 чифта, но какво ще правя с тях? (Смях) Колко пъти мога да отида на фризьор? Колко често мога да изляза на вечеря?
Без значение колко богати стават няколко милиардера, с това никога няма да можем да задвижим цялата национална икономика. Това може да направи само една преуспяваща средна класа.
“Няма какво да направим по въпроса”, казват някои мои приятели – плутократи. “Хенри Форд е живял в друго време.” Може би не можем някои неща. А може би има неща, които можем.
19 юни 2013 г., Блумбърг публикува моя статия, наречена “Борбата на капиталиста за минимална надница от 15 долара на час.” Добрите хорица от сп. Форбс, някои от най-големите ми почитатели, я нарекоха “умопобърканото предложение на Ник Ханауер”. И въпреки това, само 350 дни след като статията беше публикувана, кметът на Сиатъл Ед Мърей подписа наредба за повишаване на минималната работна надница в Сиатъл до 15 долара на час, повече от двойно повишение от преобладаващата федерална ставка от 7,25 долара. “Как се случи това?”, ще попитат разумните хора.
Случи се, защото една група от нас напомни на средната класа, че именно те са източника на растежа и просперитета в капиталистическите икономики.
Напомнихме им, че когато работниците разполагат с повече пари, бизнесите имат повече клиенти и се нуждаят от повече служители.
Напомнихме им, че когато бизнесите плащат нормална заплата на работниците, данъкоплатците са облекчени от товара да финансират социални програми като купоните за храна или безплатна медицинска помощ, или подпомагане за намиране на дом, от което тези работници се нуждаят.
Напомнихме им, че нископлатените работници са ужасни данъкоплатци, а повишат ли минималната работна заплата за всички бизнеси, всички бизнеси ще печелят от това и все още ще са конкурентноспособни.
Реакцията на хората, имащи общоприети възгледи, ще бъде че вдигането на минималната надница ще ни струва работни места. Нали? Политиците все повтарят тази удобна на горните слоеве идея, казвайки неща като: “Ако вдигнем цената на труда, познайте какво ще се случи? Получавате по-малко от него.”
Сигурни ли сте? Защото има някои случаи, които показват точно обратното.
От 1980 г. насам заплатите на изпълнителните директори в нашата страна са се увеличили от 30 пъти над минималната работна заплата до 500 пъти. Това е повишение на цената на труда. И въпреки това, доколкото ми е известно, така и не съм видял компания да аутсорсва тази длъжност, да автоматизира работата ѝ, или да я прехвърля в Китай. Всъщност, изглежда наемаме повече директори и главни мениджъри от когато и да е било преди. Същото важи и за ИТ позициите, и за финансовите позиции, чиито заплати са много над средните и въпреки това наемаме все повече от тях, така че очевидно можем да повишим цената на труда и да получаваме повече от него.
Знам, че повечето хора мислят, че минимална надница от 15 долара е откачен и рискован икономически експеримент. Ние не сме съгласни. Ние вярваме, че тази 15-доларова надница в Сиатъл всъщност е само продължението на една логично провеждана икономическа политика.
Тя позволява на града ни да срита задника на вашия град. Защото, виждате ли, щат Вашингтон вече има най-високата минимална надница от който и да е щат в държавата. Плащаме на всички работници 9.32 долара на час, което е почти 30% повече от федералния среден минимум от 7.25 долара на час, но по-важното, това са 427% повече от най-ниския федерален минимум от 2.13 долара на час.
Ако идеологията “отгоре-надолу” беше правилна, тогава щат Вашингтон щеше да има най-високата безработица. Сиатъл можеше вече да потъва в океана. И все пак, Сиатъл е най-бързо развиващият се голям град в страната. Щат Вашингтон отваря работни места за малкия бизнес с по-висока скорост от който и да е друг голям щат в страната.
Ресторантьорският бизнес в Сиатъл? В бум. Защо? Защото основният закон на капитализма гласи, че когато работниците имат пари, бизнесите имат повече клиенти, поради което се нуждаят от повече работници. Когато ресторантите плащат достатъчно на персонала си, така че и те самите да могат да си позволят да се хранят в ресторант, това не е лошо за ресторантьорския бизнес. Това е добре за него, въпреки това, което някои ресторантьори може да казват.
По-сложно ли е, отколкото го представям? Разбира се, че е. Много фактори имат значение. Но може ли да спрем да настояваме, че ако нископлатените работници печелят малко повече, ще има бум на безработицата и икономиката ще се срине? Няма доказателства за това.
Най-коварното нещо при икономиката, съсредоточена в горните нива, не е твърдението, че ако богатите станат по-богати, всички ще са по-добре. Това е заявката на противниците на идеята за каквото и да е било повишение, че ако най-бедните станат по-богати, това ще е лошо за икономиката. Това е нелепо.
Така че, можем ли, моля ви, да спрем да ораторстваме за това как богатите като мен и приятелите ми плутократи сме създали страната ни? Ние плутократите знаем, макар да не си го признаваме, че ако се бяхме родили някъде другаде, а не тук в САЩ, е съвсем възможно сега да бяхме някой мъж, кибичещ бос покрай някое прашно шосе, продаващ плодове.
Не че на други места няма добри предприемачи, дори най, най-бедните места. Просто това е всичко, което клиентите на тези предприемачи могат да си позволят.

Кога Тръмп ще порасне до тези идеи?
На куково лято.