Все по-голям недостиг на пазара на труда
Добави мнение Мнения:12
| Преди няколко дни ново проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия показа, че сред най-съществените трудности, които срещат е именно липсата на кадри. От анкетираните 400 компании 72% усещат дефицит на кадри. Отново най-голям проблем е липсата на средни специалисти, които основно са съсредоточени в индустрията. 77% от работодателите не могат да намерят подходящи работници с професионална квалификация. Този дефицит на кадри не е отскоро, а след кризата в българската икономика структурната безработица стана още по-осезаема, посочва в свой анализ икономистът Зорница Славова от института за пазарна икономика (ИПИ). Причините се крият основно в пагубно закъснялата образователна реформа, която води до ниско качество и неадекватност на образованието на пазара на труда. Демографските процеси – отрицателен естествен прираст вече 6-та година и трайно нетно изселване от страната. Дори вече започналата реформа и новият закон за образованието (чието приемане Европейската комисия препоръчва от години), както и първите стъпки на обучението чрез работа да дадат резултати, то те няма как да се отразят скоро на работната сила. Междувременно, България е на дъното в класациите, измерващи знанията на учениците, а недостигът на кадри се увеличава все повече. През третото тримесечие на 2016 г. недостигът на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на дейността на фирмите в промишлеността в България за първи път е над 30% - рекордно високо и силно притеснително ниво. С 31,8% в България три пъти повече фирми от тези в ЕС (10,6%) усещат липса на кадри. Нещо повече - само за последните две години делът им в България нараства пет пъти по бързо от този в ЕС. Недостигът на работна сила с подходяща квалификация се отразява недвусмислено и на икономиката. Пазарът на труда се задъхва, заетостта расте с все по-нисък темп, икономическата активност буксува особено при младежите, безработицата намалява бавно, много висшисти заемат работни места, изискващи средно образование, а системата на професионалното образование не произвежда подходящите кадри. Същевременно, натискът върху заплатите расте чрез постоянното увеличение на административно определяните минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове. Изкуственото увеличение на доходите допълнително намалява шансовете за включване на пазара на труда, особено на младежите и на работниците с ниска или без никаква квалификация и то при сериозна маса от дългосрочно безработни и слаба икономическа активност. В крайна сметка задълбочаващите се проблеми на пазара на труда и липсата на възможност за решаването им в краткосрочен и средносрочен срок неизбежно ограничава ръста на икономиката в страната. Моето мнение по въпроса беше следното: България ще продължи да привлича индустиални работни места които изискват евтин жив труд. Обратно в ЕС, развитите държави ще се освобождават от индустиални работни места които изискват скъп жив труд. Тоест в България ще има все по голямо предлагане на работни места, но срещу ниско заплащане. Обратно в ЕС, развитите държави ще въвеждат все повече автоматизация и ще се освобождават от жив труд, но ще повишават заплащането. Очертава се картина на все по ниска безработица в България, съчетано с ниско заплащане на труда. Обратно в ЕС, развитите държави ще имат все по голяма безработица, но със щедри социални помощи, благодарение на автоматизацията която премахва скъпия жив труд. Високото заплащане в бъдеще ще зависи основно от технологичното развитие на съответната държава и природните ресурси с които разполага на второ място. Но водещо ще е технологичното развитие, което масово ще освобождава индустрията и услугите от така необходимия сега жив труд. И тук започват противоречията!  Дори нискотехнологичната западна индустрия, която изисква голямо количество жив труд, се оказа прекалено високотехнологична за нашите роми. Като резултат 300 - 400 хиляди безработни. + Все по-голям недостиг на специалисти на пазара на труда. По логиката на пазарната икономика заплатите на недостигащите специалисти трябва да растат. Но нискотехнологичните производства с много жив труд, са ефективни само при евтин жив труд. Тоест дълго задържаната ниска минимална заплата изкривява икономиката и след това се превръща в спирачка за същата тази икономика. Иначе от индивидуална гледна точка се очертава следното: Все по-богати ще стават хората с компетентности и все по-бедни ще бъдат хората без знания и умения. В бъдеще разликата в заплатите на високо- и нискоквалифицираните работници ще расте заради бума на новите технологии. Все по-богати ще са хората с умения, все по-бедни ще бъдат тези, които ги нямат.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Все по-богати ще стават хората с компетентности и все по-бедни ще бъдат хората без знания и умения. Пак го пишеш това - пак ще ти отговоря Животът е кратък. Трупането на богатства би имало смисъл в свят на безсмъртни. Ако не си такъв...е чиста загуба на време. |
Животът е кратък. Трупането на богатства би имало смисъл в свят на безсмъртни. Ако не си такъв...е чиста загуба на време. Егоизмът на нашата генетика ни кара да трупаме богатства за преките наши генетични наследници. Така възникват династиите. Бесмъртието не е нещо абсолютно невъзможно. Наистина ще бъде още един, много по голям стимул за трупане на богатства. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Ми тогава що династиите са толкова малко на брой, а не сме династия до династия наредени? Пробутването на тоя идеал е чиста лъжа, целяща да накара максимален брой хора да бачкат за малкото тарикати. |
| Doziris, с енгелса си говорите на различни езици, защото имате предвид различни статуква и бъдещности. Енгелс рисува вероятната картина на едно бъдеще, която вече е очертана като световни тенденции. Под династии той не разбира тези със синя кръв, които са най-вече иждивенци, синекурци и тунеядци (ядат много туна ). Династията в неговия смисъл предполага онаследяването на пари и власт в богати семейства, които е възможно и да създадат и традиции в тази насока. A и за какъв идеал става дума. Не идеал, а опасност вижда той, но не му пука, щото самия е млад, адаптивен, умен и може да се справя с нови предизвикателства. Ати можеш ли? Аз едвам. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
Ми тогава що династиите са толкова малко на брой, а не сме династия до династия наредени? Защото прекалено малко хора притежават необходимите за това генетични качества, които често се предават по наследство. Суперамбициозност, суперхитрост, супернаглост, супералчност и редица други за които всички се досещат. |
| Е как така 1) От анкетираните 400 компании 72% усещат дефицит на кадри.. съсредоточени в индустрията. 77% от работодателите не могат да намерят подходящи работници с професионална квалификация и 2) много висшисти заемат работни места, изискващи средно образование, а системата на професионалното образование не произвежда подходящите кадри Тия от 1), които нямат хора - защо не вземат тия от 2), или за какви точно позиции става дума? Май са - общи приказки.. |
Обратно в ЕС, развитите държави ще въвеждат все повече автоматизация и ще се освобождават от жив труд, но ще повишават заплащането Едва ли. Може и да пуснат влакове - само на автоматика, но за самолети без пилоти - не съм чувал. Както и електрониката и т.н. - се произвежда в Китай, но не и в ЕС или САЩ. Българските заводи и производства от времето до 1990 г, също изчезнаха в небитието. |
Все по-голям недостиг на специалисти на пазара на труда Наистина. Докъде стигнахме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
| Задълбочава се проблемът с недостига на качествено образовани хора Задълбочава се проблемът с намирането на качествено образовани хора за нуждите на бизнеса, а държавата само констатира проблема. Това коментираха университетски преподаватели, банкери и икономисти на финансовия форум „Образование, кадри, растеж“, организиран от Асоциация Банка на годината. Икономическият ръст може да спре, бизнесът няма да чака 10 години за промени в образованието, предупреди Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СиБанк. Според него проблемът е, че продължава държавната поръчка за специалности, от които няма нужда. „Има 52 университета, младите хора напускат, а ние трябва да дадем още пари. Нямаме нищо против да инвестираме, но е неприемливо да поддържаме академичен персонал, който е на средно място в Европа“, каза банкерът. |
| Енгелс, това е нормално 2.5 милиона млади, в огромната си част високообразовани и добри специалисти в професиите си българи напуснаха татковината. Та това си е направо професонално-образователно прочистване, в известен смисъл и етническо. Друг е въпросът защо това се случи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenEyes |
| Поредна трудна година за пазара на труда Пазарът на труда през 2016 година продължи да създава работни места, но икономиката все по-трудно създава заетост. Ръстът на заетите продължава, но с по-бавни темпове. В края на годината безработицата в страната пада до нива под 8% при 9,8% за края на 2015 г. В същото време делът на работодателите, които изпитват трудности при намирането на подходящите кадри, расте. Дългосрочният проблем с разминаването между уменията на безработните и нуждите на бизнеса остана най-актуалната тема за бизнеса през последната година. Българският трудов пазар на труда продължи да затъва в дълбоките си структурни проблеми, които в голяма степен са резултат от остарялото трудово законодателство. И въпреки че обновяването му е тежка работа, проблемите няма да получат решение, без да се тръгне от там. Пазарът на труда не работи. За това предупреждават и експертите. 2016-та е годината на пропуснатите възможности за пазара на труда, социалната политика и политиката по доходите в България. Така обобщи годината Иван Нейков от Балканския институт по труд и социална политика. За него това е година на неизпълнените обещания, защото не се реши проблемът нито с минималната заплата, нито с инвалидните пенсии. В България има нефункциониращ пазар на труда и това е свързано с демографската структура на България – много хора, които излизат да работят извън страната, и малко, които влизат, коментира Надя Василева, управляващ директор на Manpower Group. За нея единственото дългосрочно решение на проблемите с нефункциониращия трудов пазар в България е преквалификацията на по-възрастното население и вносът на кадри от чужбина. Все повече работодатели в България все по-трудно ще намират подходящи кадри, е прогнозата на Надя Василева. През 2016 г. 62% от работодателите посочват, че трудно намират необходимите им кадри, а догодина този процент ще е по-висок. Ако не се изготви целенасочена стратегия за внос на кадри от чужбина, това може да се окаже пагубно за икономиката, смята експертът. Законодателството ни не отговаря на феномена "увеличен брой на възрастните работници", необходими са нови режими на работното време, както и режими на почивка, смята Иван Нейков. Проблемът ще продължава поне в следващите 30 години. И този феномен е още една причина за преразглеждане на трудовото законодателство. Кодексът на труда е приет през 1986 година и е вече исторически документ, анализира Нейков. Днес ситуацията е коренно променена и е абсолютно наложително не да се кърпи, а за да е адекватен на икономическата среда, да бъде пренаписан изцяло. За „приземяване” на пазара на труда говорят и икономистите към края на календарната година. Според анализ на Института за пазарна икономика спадът на безработицата вече не се дължи на нови работни места, а напротив – на спад на икономическата активност. Икономически активните през третото тримесечие са били 53,6% от населението, докато година по-рано те са 54,9%. Или част от тези, които преди са търсили активно работа, вече не търсят. В началото на възстановяването на пазара на труда (2013) след кризата, безработицата продължаваше да расте, защото все повече хора се обнадеждаваха, че могат да намерят работа и започваха активно да търсят такава. По този начин те преминаваха от редиците на икономически неактивните към безработните. Сега е много вероятно да гледаме огледалния образ на това раздвижване тогава, защото заетостта започва да спада, а безработицата продължава да намалява само и единствено заради свиване на работната сила. Т.е. данните за пазара на труда вероятно показват края на възстановяването му и неговото охлаждане, отчита Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според Николова този процес най-вероятно ще продължи и в началото на 2017 г., както заради очакването забавяне на европейската икономика (и оттам и на българската), така и заради острия недостиг на кадри и политическата несигурност, която обикновено води до отлагане на планове за инвестиции и нови работни места. Като изключим увеличението на минималната работна заплата, практически нищо друго не се случи като политика по доходите през 2016 година. А това е бяло петно, което създава все по-големи проблеми на пазара на труда, отчете Иван Нейков. Виждаме, че хората не са мотивирани да повишават квалификацията си, но не виждаме инструмента за решаването на проблема – обвързването на капацитета и цената на труда, посочи той. 2016-та е годината на пропуснатите възможности и защото можеше да се изработи механизмът за формиране на минималната работна заплата, така че да се определя не с политически аргументи, а с икономически. Това е първата стъпка към нова политика по доходите, която беше пропусната да се направи. В този смисъл 2016 година завеща проблема и на следващата година, тъй като и за 2017 г. имаме административно определено минимално възнаграждение. Едно от големите предизвикателства пред новото редовно управление ще е да се сложи началото на сериозна дискусия за нова политика по доходите, категоричен е Нейков. Експертът открои и друг проблем, който трудовият пазар не можа да преодолее през годината. А именно, че голяма част от новите работни места се създават в бюджетния сектор, в дейностите, финансирани от бюджета. А реалната икономика, която създава продукта, крета по отношение на новите работни места. Що се отнася до спада на безработицата, Нейков смята, че би било наистина добре, ако тя е под 8%, както отчита статистиката на Агенцията по заетостта, но предупреди, че е висок делът на работещите в сивата икономика, тоест на работещите без принос в осигурителната система, което също е голям проблем. Дуалното обучение е добър подход, но резултатите от него биха дошли поне след 7-8 години, каза експертът по повод старта на механизма от тази година. Трябва в детайли да се разработи законодателството в професионалното образование, за да има ефект от дуалното обучение. По-скоро бърз резултат може да се чака, ако се признае правото на работодателите сами да обучават работници и да им бъде признавано новото придобито умение, тоест признаване на умения, придобити по неформален начин, каза той. Годината преобърна досегашната класация за най-търсените специалисти в България. Според последното проучване най-търсените професии за тази година са квалифицирани работници, общи работници, оператори на машини, както и такива в сферата на ресторантьорство и хотелиерство. Ако през 2015 г. на първата позиция от търсените специалисти бяха IT, сега те са на десета. На първа позиция излизат хора с по-ниско образование. Предизвикателствата за пазара на труда за 2017 година са ясни - остарялото трудово законодателство, механизъм за формиране на минималната работна заплата, както и нова политика по доходите, която да отчита квалификацията на хората, да се намери и решение на въпроса с растящия брой на по-възрастните работници. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Добави мнение Мнения:12