— Обажда се Азазело! — чу се в слушалката.
— Мили, мили Азазело! — възкликна Маргарита.
— Време е! Излитайте — каза Азазело и по тона му личеше, че му е приятен искреният радостен порив на Маргарита, — когато минавате над вратата на градината, извикайте: „Невидима!“ След това се повъртете над града да посвикнете и поемете на юг, вън от града и право към реката. Очакваме ви!
Маргарита затвори телефона и в същия миг чу как в съседната стая закуцука нещо дървено и заудря по вратата. Маргарита отвори и метлата с дълга дръжка влезе с четината нагоре и затанцува в спалнята. Дръжката ритмично чукаше по пода, тропаше нетърпеливо и понечваше да скочи на прозореца. Маргарита изпищя от възторг и яхна метлата.