Добави мнение Мнения:15
| Самото повдигане на темата е едно добро начало. Следват и храните/напитките. Всичко 'ври' от боклуци...  |
| Наистина, за учудване е до каква степен може една уж здравословна мания да подтисне инстинкта за самосъхранение... Един цял оркестър от жлези с вътрешна секреция управлява всичко в тялото чрез хормоните, които те излъчват. Тези хормони достигат до всяка клетка... и ... една груба заповед към тях за растеж и размножаване може да има неочаквани и нежелани последици. Знае се, че ракът е провален контрол върху растежа и размножението на една или няколко клетки. Днес имаме епидемия от ракови болести и една от прчините вероятно е постоянната атака върху хората с хормони на растежа, чрез месото и млякото. А съобщението, което тези хормони носят на клетките на млекопитаещите е "- Расти! Расти!"... И те растат. Понякога извънмерно. Заедно с печалбите на свине- и кравекомплексите. Можем ли да се предпазим от тях? Да, ако ядем месо от животни, които не се третират с хормони на растежа. А можем ли с нещо да заменим анаболните стероиди, ако искаме да помпим мускули? Да. С пълноценна храна. В която има всичко необходимо за собствено производство на хормони - толкова колкото са нужни. Какво е пълноценна храна в този смисъл? Тази, която съдържа прекурсорите на хормоните в лесно усвояема форма - микропептиди, микролипиди, други есенциални микро и макронутриенти (минерали, витамини...) Изглежда ли ви невъзможно всичко това да го има в един продукт? Има го. В яйцата от пъдпъдъци. Човечеството днес открива лечебната им сила. А в Япония ги ползват от хилядолетия. Така че, драги бодибилдъри, ще проявите повече уважение към тялото си, ако спрете хазартните експерименти със здравето си и замените химията с естествени продукти. |
В Америка те са обявени за дрога още през 1990 г. от Конгреса, но у нас се разпространяват безнаказано. В Америка са обявени за дрога, но в България, видиш ли ние тука по традиция сме си такива. Да видим обаче някои безспорни факти, които доказват, че това си е чиста лъжа. 1. Какво казва седемкратният "Мистър Олимпия" Арнолдо Шварценегери в книгата си "Тайните на моя успех": "ЗА АНАБОЛИЧНИТЕ СТЕРОИДИ ... Да аз съм ги използвал, но те не са направили това което съм. Не съм ги взимал в големи количества. Злоупотребата с тези лекарства би имала отрицателен ефект върху мускулите, а аз естествено не бих застрашавал здравето си. Анаболичните стероиди ми помагаха да поддържам масата на мускулите си по време на строги диети преди състезание." 2. Именно в Америка и именно след 1990 година, другарят Арнолдо Шварценегери беше назначен за шеф на Калифорния и никой не му взе титлите, постигнати с взимане на допинг, което самият той си признава. 3. Сега, ако приемем че именно днес младежта на България взима най-много допинг, и ако приемем, че допингът е бил ключът на бараката, вкл. и за успехите на българския спорт през комунизма, как така, питам, именно днес българските спортисти не взимат почти никакви медали на световния подиум, за разлика от времето на комунизма, когато малка България на глава от населението по завоювани медали на световния подиум, тепих и стадиони, бе номер едно в света? - Въпрос с повишена трудност, като за назобени посткомунистически идиоти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Съставките на ъндърграунд стероидите пристигат от Китай и Индия,Тайланд, Русия, Украйна... Наскоро в Полша беше разбита най-голямата в света фабрика за производство на стероиди на черно. Високоуважама другарко Искра Ценкова! Искам да те информирам, че най-допингираният спорт е културизма. На второ място е професионалното колоездене. В културизъмът, България няма традиции и той се появи масово, след падането на комунизма. По времето на комунизма, въпреки, че младежта искаше да го тренира, комунистическата държава изобщо не го спонсорираше, въпреки че в тоя период се появиха две или три книги отпечатани от държавните издателства. Даже аз знам само две - едната е на Атанас Джананов, другата е на Р. Шимек. Уредите за вдигане на тежести през комунистическият период в България се намираха в спортните зали по борба, вдигане на тежести и др. и там тия които ги стопанисваха (т.е. треньорите по борба и щанги), бяха негативно настроени спрямо всякакви стремежи на възпитаниците си, да тренират други видове спорт, а не тия, за които им плащат на тях. Имаше самодейци, които си тренираха в мазето, а тежестите, които ползваха бяха обикновено неудобни, правени с подръчни материали, разни железа намерени на вторични суровини и пр. Колоезеденето в България има традиции, да. Но българските колоездачи бяха малко по-назад от западните, пък и те се изявяваха във времена, когато и колоезденето беше относително чисто от допинг. Във същото това време, информацията и снимките за най-изявените западни културисти и състезания, стигаха по неведоми пътища в България и за тях се носеха, какви ли не легенди. Една от истините, която също се казваше е че тези ползват много сериозен допинг. Индия, Китай, Русия и Украйна - дрън дрън ярина. И след като си написала такова добро заглавие, което казва, че допингът и дрогата е едно и също, редно е да се сетиш, че Афганистанският опиум се произвежда под вещото ръководство на армията на САЩ ( където допинът бил забранен със закон от 1990 - каква смешка). |
А това, че фалшивите препарати могат и да убиват, стана ясно след две жертви преди време на нелегалния копия на популярния препарат с анаболни стероиди "Анавар" край родното Черноморие. Истинските също могат да убиват. И даже, да ти споделя една тайна - те именно за това са забранени от разните му институции и обявени за допинг. Още около средата на миналия век е имало смъртни случай на... футболисти, представи си, ползвали най-обикновен ефедрин. А пък кръвният допинг и еритропоетинът има свойството да убива колоездачите по време на самото състезание "Тур дьо Франс", докато спят. Поради тая причина, те спят с пулсомери и аларма. Щом плусомерът им отчете, че пулсът им е паднал, алармата се задейства, колоездачът става, сяда на веолоергометъра и цяла нощ натиска педалите. А на другия ден е следващия етап от тура. В България има маркови случаи след падането на комунизма. Най-известният врачански културист например, умря на около или няма четиридесет години. Тоя беше много як. Може би по-як и от Арнолд Шварценегер. А кой е ключът към успешното му влизане в гроба? Майка му и баща му са магистър фармацевти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
| Бате Арни, от грижа за здравето, си смени черния дроб. Нещастник! И има очи да се показва пред хората и да говори по темата. |
__ve 22 Ное 2016 11:46 Бате Арни, от грижа за здравето, си смени черния дроб. Нещастник! И има очи да се показва пред хората и да говори по темата. Май не е само черния дроб. Ама и аз не съм баш на ти с тая материя. Веднъж попитах един приятел, дето е заеършил НСА със специалност Културизъм. Беше точно когато се чу, че Арни са го оперирали. И питам приятля си "Жив ли е Арнолд?". Оня ми отговаря "Жив е благодарение на хирурзите" |
| Ако някой е толкова прост, че да взема такива химии, за да изглежда еди-как-си - негова си работа. Професионалните спортисти поне го правят, за да спечелят титли/пари/слава - не ги оправдавам, но ги разбирам. Вземащите хероин и други наркотици го правят защото са пристрастени - и тях ги разбирам. Ама тия повечето празни глави във фитнесите, защо го правят и те не знаят - нито искат да са професионални спортисти, нито са пристрастени. А си вредят на куп органи (заради химията) и куп стави (заради самия т.нар. спорт - културизъм). Най-много да забършат някоя мацка на плажа. Та нека си носят последствията като им е толкова акъла. Да не ни занимават с тях. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tantus |
| Понеже сте го взели адски насериозно, да внеса нещо, довлечено от руския "Лепрозорий". Мързи ме да го превеждам, но вие и самички можете! "Добрый день! Мы ведем репортаж с нашей специальной олимпиады. На нашей олимпиаде отсутствует любой допинг-контроль. Да, да, спортсменoв НЕ проверяют на допинг. Совсем. Итак... — На 27 метров прыгнул финский спортсмен. Очень, очень неплохой результат для шахматиста. — Тринадцать убитых и шестьдесят раненых. Таков результат неудачного броска в керлинге. — Только что совершил прыжок с шестом Сергей Бубко. Зрители с нетерпением ждут когда же он, наконец, приземлится. — Метатели копья сегодня особенно порадовали. Результат — два сбитых Боинга... и один Сергей Бубко. — Вот уже третий час китайский гимнаст крутится на перекладине... — Оргкомитет принял решение не выпускать сегодня метателей молота, в целях безопасности. — А в марафоне традиционно побеждает бегун из Кении. Он единственный, кто добежал до Кении. — Только что стало известно, что куда-то пропал весь оргкомитет. И на площадку выходят метатели молота. — Канадский велосипедист впопыхах забывает велосипед... но это не мешает ему прийти к финишу первым! — Тем временем китайский гимнаст продолжает крутиться на перекладине... — Метатель молота совершает бросок... и китайский гимнаст, похоже, докрутился. — И в заключении наше традиционное сорокоборье. Давайте посмотрим выступление российского спортсмена. Вот он пробегает тысячу метров. Прыгает с шестом. Взял штангу. Пробежал стометровку. Положил штангу. Шайбу, шайбу! Шах, мат! Гоооол! Отличный результат! И спортсмен заходит на второй круг." |
В културизъмът, България няма традиции и той се появи масово, след падането на комунизма. По времето на комунизма, въпреки, че младежта искаше да го тренира, комунистическата държава изобщо не го спонсорираше, въпреки че в тоя период се появиха две или три книги отпечатани от държавните издателства. Даже аз знам само две - едната е на Атанас Джананов, другата е на Р. Шимек. Да се изокам и аз, като един от ранните културисти-аматьори в БГ (то професионалисти при соца, както правилно отбелязва bgman13, нямаше). Първо беше културизъм, после взеха да му викат бодибилдинг. Удивителното е, че корените на културизма в БГ могат да се проследят още в началото на 60-те, в дълбокия соц (вж. линка). По онова време холивудските суперпродукции «Херкулес» и особено «Троянската война» с участието на знаменития Стив Рийвс запалиха мнозина младежи да започнат да се интересуват от културизъм. За беда обаче липсваше каквато и да било информация по въпроса, да не говорим за специализирана литература. Единствените «нагледни материали» бяха зле пресниманите черно-бели фотографии на Лари Скот, Арни Шварценегер и Стив Рийвс, които се продаваха полулегално по панаирджийски палатки и стрелбища. Един наш съсед-моряк се беше опитал да пренесе западняшко списание по културизъм, но му го бяха конфискували митничарите. Та мераклии за културисти имаше много, но условия практически нямаше. С един мой приятел се захванахме да тренираме културизъм на ентусиастки начала през 1973 г., той тогава следваше в ХТИ-то. Зад спортната зала на института имаше малка щангаджийница, оборудвана по най-примитивен начин: щанги, две-три стойки и няколко лежанки. Тази тежкоатлетична дупка по идея беше предназначена за общофизически тренировки на хетеиджийските лекоатлети, но те нещо не си падаха много по вдигането на гири. Само треньорът им Любо Гургушинов се появяваше чат-пат да хвърли две-три щанги и се махаше. Контролът върху щангаджийницата (и най-вече ключът) беше предоставен на параджията - един байчо-шоп, който живееше в мазето при парното, поркаше нон-стоп и охотно ни даваше ключа срещу някое и друго шише грозданка на месец. В щангаджийницата обаче идваха двама от царете на тогавашния културизъм - Наско Дженанов, който, ако не ме лъже паметта, беше асистент в МЕИ-то, и Иван Михайлов - Парламента (за когото с прискърбие научих неотдавна, че е починал в началото на т.г.). Идваше и един Бойко – мургав левент, който подире бегА във Франция, – мяркаха се и неколцина още ентусиасти. През 1975 г. Наско издаде първата българска книга по културизъм, казваше се "Културизъм за младежи". Иван Парламента беше страхотен - гигант, с ръст над 1.90 м, пропорционално сложен и убийствено впечатляващ. Най-симпатичното у него беше невероятната му доброта и благост, граничещи с мекушавост (виждайки такъв гигант с габарити на четирикрилен гардероб, човек интуитивно очаква същият да е и нафукан бабаит). Една вечер се връщаме с Иван от тренировка, бяхме в трамвая и някакъв кьор-кютук пиян младеж с хилаво телосложение взе нещо да се дръвчи и да налита на бой. Иван го хвана леко за раменете и вместо да го изхвърли от трамвая, взе с умолителен глас кротко да го убеждава да мирува. Оня понечи пак да се издръвчи, ама като се вгледа с пиянски поглед в Иван, току притихна. По ония години тренирахме яко, мъжки, без специални уреди, само посредством пряка борба с щангата. Специални уреди имаше в едно от студентските общежития на Дървеница, но там трудно се влизаше поради пропускната система. За протеини, анаболни стероиди и пр. химически бози пък изобщо и дума не можеше да става. Сега е друго. Сега има свобода, ама тя, както се оказва, не е за всеки. https://olimp-online.com/%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/ |
Даскале, малко съм те изпреварил във времето. Мой идеал беше Робер Дюрантон. Какви щанги, "гладиатори" и пр.? Какви анаболи? Имаше гири, ластици... и спорт. В резултат тялото на Дюрантон го имам и днес, а той го беше загубил. Впрочем Едмон Дантес - Граф Монтекристо не го споменавам, защото това съм аз. Представете си Жан Маре. И не е бил културист...  Прочее, на снимките видях Парламента. Ама ти кой си на тях?  |
Добави мнение Мнения:15