че кое му е сериозното като сме виц във военно отношение? Сериозно е ако имаш средство да осереш пейзажа на 20 милионен Истанбул за 5 минути. Това вече е "неприемлива загуба".

Разбрахте ли най-после защо първото условие да ни приемат в "Запада" беше да си унищожим възпиращите средства (ракетите)?

Разоръжаване
На няколко ракети разстояние от НАТО
Този път ще режем комплексите с ракети СС-23. САЩ и родните политици обаче трябва да обяснят ясно защо това е толкова важно, както и каква ще е цената
ПЕТЪР КОСТОВ
По всичко личи, че България е изправена пред поредното изпитание по пътя си за НАТО. Първо се съгласихме на 45 000 армия и на масови и бързи съкращения във войската. После дадохме небето си по време на бомбардировките на алианса в Югославия. След това същото направихме при операцията в Афганистан. Накрая предоставихме летище Сарафово за щатска авиобаза. Сега наред е рязането на балистичните ракетите СС-23, с които в момента разполагаме само ние. И колкото и някой, пък бил той и бъдещият президент, да си мисли, че и този път може да има отлагане, отсега трябва да е ясно - мърдане вече няма. И не само защото евентуалният отказ на България да унищожи ракетните комплекси Р-400, придобили гражданственост като ракетите СС-23, може много лесно и елегантно да бъде използвано за евентуалното ни отрязване от покана за НАТО през есента на 2002 г. в Прага. Не само и защото правителството на Симеон Сакскобургготски вече прие на свое секретно заседание специално решение за унищожаването на въпросните ракети. Не само защото и бъдещият президент Георги Първанов, та дори и вицепрезидентът Ангел Марин принципно се съгласиха.

А най-вече и защото американският натиск този път изглежда наистина достатъчно силен и направо безалтернативен.

Демонтирането на ракетите със среден обсег на действие със сигурност е част от цената на поканата за НАТО.

Затова и сегашното на пръв поглед неочаквано признание на министрите Соломон Паси и Николай Свинаров, че правителството е взело вече и конкретно секретно решение за рязането на ракетите СС-23, сякаш не изненада никого.

Не беше и изненада, че именно проблемът с комплексите беше и основният в онзиденшните разговори между военния министър и бъдещия президент Първанов.

След срещата стана известно, че новоизбраният държавен глава е обявил, че ракетите СС-23 трябва да бъдат снети от въоръжение едва след приемането на България за пълноправен член на НАТО, както и след като САЩ ни предложат друга подходяща система, която да замени сегашната. След това Първанов изразил задоволството си от факта, че в правителственото решение не е указан срок за подмяната на ракетите и недоволството си, че външният министър Соломон Паси е оповестил за снемането на ракетите "първо пред американските медии по време на посещението си в Съединените щати". Тук е интересно да се отбележи, че един от най-големите противници на идеята за унищожаването на ракетите - бившият шеф на Ракетни войски и бъдещ вицепрезидент Ангел Марин, изрази принципно съгласие за изваждането им от въоръжение. Разбира се, и той направи уговорката, че това трябва да стане само след като има яснота какво ще ги смени. "Подмяната на ракетите, които имаме на въоръжение, може да стане с нови - американско или руско производство. Новото въоръжение трябва да е с по-добри качествени характеристики и да зависи от възможностите на държавата и от финансовата помощ, която ни предложат", обяви генералът.

И макар на пръв поглед след срещата Първанов-Свинаров да прехвръкнаха искри - най-вече между бъдещия президент и външно министерство, - отсега е ясно, че голяма драма около унищожаването на ракетите този път може и да няма.



Какъв е проблемът с ракетите СС-23?



През 1987 г. България купува от Русия ракетни комплекси Р-400, включващи 8 пускови установки и 16 ракети СС-23 за тях. Между другото може би точно тук е мястото да уточним, че в момента не става дума за унищожаването и изваждането от въоръжение само на тези ракетни комплекси, но и за ракетните комплекси Р-300 или известни като "Скъд" - също съветско производство. От последните, според публикации през годините, България има 12 пускови установки и 47 ракети, произведени в началото на 80-те години.

Според данните на оръжейните специалисти Р-300 е оперативно-техническа ракета с течно гориво, носеща бойна глава с маса 1 тон тротил и способна да нанася удар на разстояние до 300 километра. Р-400 или ракетите СС-23 пък е е балистичен оперативно-технически комплекс, който е постоянно готов за пуск и няма необходимост от термостартиране. Всичките възли на системата са поместени на една машина, наподобяваща бронетранспортьор. Тя се подготвя за пуск само за 15 минути, стартира няколко секунди след подаването на команда, при полет може да бъде пренасочвана. Лети на 400 км височина с много висока скорост, а противодействието срещу нея е изключително трудно.

Последователно през последните години се появиха твърдения на американски и изобщо на западни експерти, че след изстрелване въпросните ракети давали големи отклонения и не можели да поразяват цели на дълги разстояния. Родните ни оръжейни специалисти обаче са категорични, че "Скъд" дават отклонение най-много до 500 метра, но пък поразяват всичко в диаметър 1000 м, а пък СС-23 са безупречни при цел, отстояща на повече от 200 км.

Така или иначе и двата ракетни комплекса, които са на въоръжение в българската армия, имат годност в различните варианти, изчисления и разчети до 2010-2015 г. Според публични признания на родните военни през 1993 г. е била извършена профилактика на комплексите Р-400, като е било подменено включително и ракетното гориво. Ракетите от тези комплекси могат да носят и ядрен боен заряд, но и до този момент се твърди, че нашите имат само конвенционален.

Всъщност въпросът с унищожаването на ракетите датира още от първото правителството на Андрей Луканов. Още тогава той е бил поставен като проблем от САЩ. Според признанията на самите американци наличието на тези комплекси е засечено от разузнавателните агенции на САЩ през 1990 г. в няколко източноевропейски страни. Пак щатските експерти твърдят и сега, че всички ракети СС-23 заедно с други съветски и американски ракети от среден радиус е трябвало да бъдат унищожени съгласно Договора за ракетите със среден радиус от 1987 г. Въпросният договор забрани всички ракети с радиус на действие между 300 и 3400 мили. "След запитвания от САЩ Москва с нежелание призна, че СС-23 са били доставени на няколко от тогавашните съюзници на Москва, което според някои официални лица е било опит да се заобиколят ограниченията на договора", твърдяха преди години американските медии. Там се прокрадна и версията, че България нямала документация за ракетите, че те всъщност били на Русия и че трябвало да се демонтират по руско-американските договорености.

Именно тогава се появи и твърдението на български генерали, че всъщност България има ракетите от 1985 г., а не от 1987 г. (когато бил сключен само договорът за покупко-продажба), че те са българска собственост и че не са обект на договора между САЩ и Русия за съкращаването им.

Постепенно първо Германия унищожи 24 СС-23. Въпросните комплекси бяха премахнати и от Русия, където, разбира се, се замениха със съвременни въоръжения. Същите и подобни ракети последователно бяха демонтирани и от Чехия, Унгария и Полша. И досега се твърди, че това е било и едно от главните условия за приемането на последните 3 страни в НАТО.

Така през 1997 г. само армиите на Словакия и България останаха въоръжени с тези ракети. През май 2000 г. Словакия предприе демонтирането на последните шест ракети. При тях ликвидирането бе финансирано от САЩ съгласно словашко-американски меморандум от 27 април. Щатите поеха изцяло разходите по операцията, които възлизаха на 360 000 долара.

За първи път въпросът за оперативните ракети СС 23 е поставен пред България през март 1990



През септември същата година тогавашният посланик на САЩ Хю Кенет Хил връчва на тогавашния министър на външните работи

Любен Гоцев нонпейпър по повод покана от тогавашния президент Желю Желев инспекционна група да посети България. В този нонпейпър има параграф, че поканата за посещение на групата се разглежда като първа стъпка за намиране на задоволително решение на въпроса за демонтиране на ракетите и оборудването им. Всъщност именно покрай тези ракети, но с по-късна дата българското общество разбра какво представлява дипломатическият документ нонпейпър.

Следващото сериозно дипломатическо обсъждане на въпроса датира от септември 1995 г. при среща между тогавашния министър на външните работи Георги Пирински и посланика на САЩ по онова време Уилям Монтгомъри. На 25 юни 1997 г. представител на посолството на САЩ отново поставя въпроса за евентуално унищожаване на балистичните ракети "Скъд" и СС-23.

През цялото време проблемът за изваждането на установките беше обект на много разисквания в различните правителства, народни събрания, а на няколко пъти с този проблем се занимаваше и Консултативният съвет за национална сигурност при президента. Във всички случаи надделяваше "военното лоби", според което комплексите не пречат на никого, имат само отбранително-възпиращ характер и следва да се премахнат едва, когато бъдат заменени с подобно, сходно или достатъчно надеждно въоръжение. Последователно за запазването на ракетите се изказваха почти всички ръководители на българския генералитет, включително и бъдещият вицепрезидент Ангел Марин и настоящият шеф на Генералния щаб ген. Михо Михов.



Този път ракетите СС-23 ще бъдат демонтирани



При това много по-бързо от всички очаквания. Само преди дни външният министър Соломон Паси обяви веднага след връщането си от посещение във Вашингтон и Брюксел, че "България ще получи щедра помощ от САЩ за унищожаването на ракетите СС-23 и няма да е ощетена". Той веднага бе подкрепен и от военния министър Николай Свинаров, който обяви, че "намерението е да се съкратят ракетите СС-23 и да бъдат заменени с по-модерни от типа "залпов огън". От думите и на двамата обаче стана ясно, че и с нови, и без нови въоръжения-заместители ракетите ще бъдат демонтирани.

И ако това е наистина условие за бъдеща покана за НАТО, то наистина ще стане много скоро. Защото до срещата на високо равнище на страните-членки на алианса в Прага остава по-малко от година. А дотогава е ясно като бял ден, че нито може да купим ново въоръжение, още по-малко да обучим хора, които да го използват. Тепърва ще се разгорят спорове с какво точно ново оръжие да бъдат заменени ракетите - нови ракети или залпови системи, откъде да бъдат купени - от Русия или САЩ. Но това е предстояща тема.

Рязането предстои. Но какво пречи родните политици да обяснят защо това трябва да стане. Например защото пречи на проектите за противоракетната отбрана или пък е нарушен договорът за съкращаване на ракетите със среден обсег на действие, или води до дисбаланс в района, или пък се опасяват, че можем да продадем ракетите на терористични държави, или нещо друго.

Иначе само с неясното "просто не са ви необходими" някак не е коректно. А и защото да не стане после така, че хем да унищожим ракетите, хем да не ни приемат в НАТО - включително с аргумента, че е трябвало по-рано да ги демонтираме.

"Keep the good work in SEGA forum"

Кайзер Созе
23 Ное 2016 09:42
.....
цената е дали си готов да унищожиш всичко, не по-малко.

Мисля че трябва да се поучим от тактиката на пчелите: "Не ни закачай кошера! Ако посегнеш няма да те убием, ама толкова ще те заболи че няма да посягаш".