Когато затвориха Швейк в една от многобройните килии на първия етаж, той се намери там в обществото на шестима души. Петима от тях бяха насядали около масата, а в ъгъла, на желязно войнишко легло, като че странеше от тях, бе седнал един човек на средна възраст.
Един по един Швейк започна да ги разпитва защо са затворени.
От петимата, насядали около масата, той получи почти един и същ отговор:
- Заради Сараево!
- Заради Фердинанд!
- Заради убийството на господин ерцхерцога!
- И аз заради Фердинанд!
- Задето очистили господин ерцхерцога в Сараево!
Шестият, който странеше от останалите петима, каза, че не иска да има нищо общо с тях, за да не падне никакво подозрение и върху него. Той се намирал тук само заради опит за убийство на един стопанин от Холице, когото искал да ограби.
Швейк седна на масата в обществото на съзаклятниците, които вече за десети път разправяха как са загазили.
Всички те, с изключение на един, бяха загазили било в някоя кръчма, било в аперитив, било в кафене. Изключение правеше един необикновено дебел, очилат господин с разплакани очи, който бил арестуван у дома си, понеже два дни преди атентата бил платил "У Брейшка" консумацията на двама сръбски студенти от техниката. Същият бил забелязан от детектива Брикси пиян в тяхното общество и в "Монмартър" на Ржетезова улица, където, както вече потвърдил в протокола чрез подписа си, също платил за тях.
В отговор на всички въпроси при предварителното следствие в полицейския участък той стереотипно изплаквал:
- Имам книжарски магазин.
Подир което получавал и стереотипния отговор:
- Това не ви оправдава.

Само по-наивните зрители може да са се ошашавили