Добави мнение Мнения:16
 Естествено, че самотата е гаден номер на съдбата! Но понякога е и подарък, така че  |
| Може би една от най-прелестните песни, посветени на самотата- тъжна.. весела..смешна и трагична като краткия ни животец, който огласяваме с песните на суетата, мечтите, кошмарите, възторзите и отчаянието си от това, че е толкова кратък. Georges Moustaki - Ma solitude (1970) Pour avoir si souvent dormi Avec ma solitude Je m'en suis fait presqu'une amie Une douce habitude Ell' ne me quitte pas d'un pas Fidèle comme une ombre Elle m'a suivi ça et là Aux quatre coins du monde Non, je ne suis jamais seul Avec ma solitude Quand elle est au creux de mon lit Elle prend toute la place Et nous passons de longues nuits Tous les deux face à face Je ne sais vraiment pas jusqu'où Ira cette complice Faudra-t-il que j'y prenne goût Ou que je réagisse? Non, je ne suis jamais seul Avec ma solitude Par elle, j'ai autant appris Que j'ai versé de larmes Si parfois je la répudie Jamais elle ne désarme Et si je préfère l'amour D'une autre courtisane Elle sera à mon dernier jour Ma dernière compagne Non, je ne suis jamais seul Avec ma solitude Non, je ne suis jamais seul Avec ma solitude Г-н Донков, текстът е на френски език, но вие сте поет..... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Сибила |
Майсторе  Ето малко красива самота: https://www.youtube.com/watch?v=UPrOSFxJdsA Dusk is a lingering in empty streets Evening is climbing down hollow stairs No one told me about sorrow No one said I'd be lonely. |
| Моето предложение: It's another lonely evening And another lonely town But I ain't too young to worry And I ain't too old to cry When a woman gets me down Got another empty bottle And another empty bed Ain't too young to admit it And I'm not too old to lie I'm just another empty head...... |
| Самотата е муза https://www.youtube.com/watch?v=gArKrAwBMcs  |
Това не е изследване за самотата, това е само невинна петъчна колонка. Откъслечни слова, извикани от есента. В края на ноември, когато почват да наболяват ставите, снагата, гръдта. Привичната, опитомена болка, която сутрин ни съобщава, че сме живи. И която ни подарява някакво алиби за самотата, от което всеки от нас се нуждае. Сякаш от тихите околни листопади специално за нас зазвучава онази отдавнашна песен, която ни предлага безхитростния си съвет: да казваме, че ни боли от времето, когато ни боли от самота. Първата песен, която си пуснах, след като прочетох това, беше: http://www.youtube.com/watch?v=4N3N1MlvVc4 And I find it kinda funny I find it kinda sad The dreams in which I'm dying Are the best I've ever had После се сетих за тази: http://www.youtube.com/watch?v=oohFGOmcxuo I don't know where I'm going But, I sure know where I've been Hanging on the promises In songs of yesterday An' I've made up my mind, I ain't wasting no more time But, here I go again Here I go again Tho' I keep searching for an answer, I never seem to find what I'm looking for Oh Lord, I pray You give me strength to carry on, 'Cause I know what it means To walk along the lonely street of dreams Странно нещо е писаното слово - поражда цяла мозайка от мисли и емоции. Невинната Ви петъчна колонка ме "зареди" за деня. Благодаря, г-н Донков! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Прекрасно и майсторки написано. За хора, които имат смелостта да срещнат себе си в тихите и силни вътрешни пространства. |
| И докато има много песни за самотата, малко са произведенията за самотните хора: Самотният човек Борис Христов Той има белег на челото си и сяда винаги на края. Дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла, остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло. Глава на кон в полето свети и самотният човек отива да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива. Докато другите крещят или говорят за изкуство, самотният човек на масата лови мухите и ги пуска. Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви... Той има дом и топла супа, но е толкова затворен животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора. И тоя дом да се обърне с керемидите надолу, той може пепел да яде, но няма да се моли. В какъв ли огън е горял и под каква ютия - за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш... Тъй както си върви с петно на ризата си чиста, самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто. В едната си ръка той носи книга за душата болна, а с другата самотният човек въженце стиска в джоба https://www.youtube.com/watch?v=i3VRqcTDxgA |
| Който не обича самотата, не обича и свободата - Шопенхауер Accept - Winter Dreams https://www.youtube.com/watch?v=zBAyyjJ_6uQ |
| КД, https://www.vbox7.com/play:322419abdf От самота - Богдана Карадочева |
| " Одиночество духа даст представление о дальнейших формах. Дух Тьмы мыслил: «как еще крепче привязать человечество к земле? Пусть будут сохранены обычаи и привычки, ничто так не прикрепляет человечество к обычным обликам, но это средство годно лишь для множества. Гораздо опаснее одиночество, в нем просветляется сознание и созидаются новые построения. Нужно ограничить часы одиночества. Не следует людям оставаться одним. Снабжу их отражением и пусть привыкают к своему облику». Слуги Тьмы принесли людям зеркало." |
| Един форумец веднаж преразказа някаква телевизионна история. Правили някакво изследване в Австралийската пустиня. През нея минавал път, и на всеки . приблизително 600 км живеел някакъв самотник. Семейни хора нямало. Интервюирали всеки от тях как се справя със самотата. Един отговорил "аз никога не съм самотен, защото съм винаги в компанията на един много интелигентен човек" Бачо |
Добави мнение Мнения:16