Номерата на бургаската рафинерия - Свръхзагуба при рекордни продажби

Малките играчи трябва да се съобразяват с правилата, докато самите правила се съобразяват с големите играчи. Общо взето, тази констатация обобщава недоволството на хиляди хора по света, които все по-често излизат на протести срещу глобализацията и мултинационалните компании. Колкото по-голяма е една корпорация и в колкото повече страни развива своята дейност, толкова повече са привилегиите, до които има достъп. Благодарение на свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н. икономическите гиганти успяват да минимизират приноса си в данъчните системи на държавите, в които правят бизнес.

Типичен пример в това отношение у нас е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Компанията е безспорен лидер по приходи на българския пазар и редовно се нарежда сред най-големите в Централна и Източна Европа. Всяка година бургаската рафинерия отчита обороти от милиарди левове (виж таблиците), което е разбираемо при естеството на нейната дейност. Само че, колкото и невероятно да звучи, огромното количество на постъпленията и гладният за петролни продукти пазар не са достатъчни, за да може дружеството да излезе на печалба. Ето защо е обяснимо, че през определен период от време се появяват информации, че въпреки господстващото си положение на пазара и внушителните постъпления от продажбата на горива нефтената рафинерия край Бургас крие печалбите си и не плаща данъци. Но сме чували и друго, че "Лукойл Нефтохим Бургас" е най-големият данъкоплатец, чието излизане, да речем, в извънреден ремонт води до срив в бюджетните приходи.

Всъщност, за да сме обективни, трябва да признаем, че и двете твърдения са верни. Като търговец на акцизни стоки, каквато е петролът, рафинерията плаща значителни количества косвени данъци. - в случая се включва и данъкът добавена стойност, но впоследствие той се възстановява от държавата, тъй като контрагентите на рафинерията не са крайни потребители. От друга страна обаче, липсата на печалба прави невъзможно начисляването на прекия корпоративен данък и така, макар да е най-големият фактор в българската икономика, тази фирма не допринася пряко за постъпленията в хазната.

За да не сме голословни, ще разгледаме финансовите отчети на "Лукойл Нефтохим Бургас" за последните 10 години - от 2006-а насам. От документите се вижда, че за този период фирмата има колосалните 61.2 млрд. лв. приходи. Тази сума е около 10% от целия брутен вътрешен продукт на България през разглежданото десетилетие. При все това за последно рафинерията е имала положителен финансов резултат през далечната 2007-а. Тогава е била на плюс със 103.5 млн. лева. През всички останали години са отчитани единствено загуби. Най-внушителни са те през 2008-а (473 млн. лв.) и през 2014-а (532 млн. лв.).

"Положителен финансов резултат за дружеството е възможен само когато конюнктурата при цените на нефта и нефтопродуктите, по-точно тяхното съотношение, има достатъчна величина за обезпечаване на разходите за преработка и за извличане на необходимата печалба", пише в отчета на компанията. Но явно до такова съотношение не може да се стигне, след като общо натрупаният отрицателен финансов резултат е направо стряскащ - близо 1.79 млрд. лева. При подобни данни няма как да не се запитаме къде е бизнес логиката в действията на собствениците на "Лукойл Нефтохим" - години наред правят огромни приходи, а накрая няма и един лев, евро или рубла за отплата? Дори напротив - неведнъж се е налагало увеличение на собствения капитал, за да се покрият загубите и да не се окаже дружеството пред фалит. Само през миналата година акционерите са налели свежи 1 725 042 000 лева.

За да си отговорим на въпроса защо все пак фирмата продължава да работи, е необходимо първо да проследим веригата на собствеността на "Лукойл Нефтохим Бургас". Дружеството е част от руския концерн "Лукойл", но се контролира пряко от холандското "Лукойл Юръп Холдинг" Б.В. По последни данни регистрираната в Амстердам компания притежава 88.72% от бургаската рафинерия. Крайното контролиращо предприятие пък е руското ПАО "Нефтена компания Лукойл". През 2015-а 98% от продажбите на "Лукойл Нефтохим" са били към други предприятия от групата. Конкретно българското "Лукойл България" ЕООД (дистрибуторът на горива на дребно) и швейцарското "Литаско" формират 86 на сто от общите продажби на бургаския завод. В същото време почти всички покупки на суров петрол, които той прави, отново са от свързани лица. Водещо значение в това отношение има точно регистрираното в Женева "Литаско". От него "Лукойл Нефтохим Бургас" е получило през 2015-а стоки и услуги на стойност 4 327 184 000 лева. С други думи, огромните инак обороти на практика се въртят между фирми от групата на "Лукойл", която включва най-различни бизнеси по добив и търговия с петролни продукти, опериращи в различни юрисдикции. При тази ситуация финансовите операции стават изключително лесни. Елементарно е например да се купуват суровини на една цена и после да се продават на по-ниска, особено ако продавачът и купувачът са едно и също лице. Така в България се формират значителни загуби, докато големите печалби се изнасят зад граница, често пъти в територии с офшорен статут, където не са налага плащането на налози.

Важно е да се отбележи, разбира се, че подобна практика не е изключение, а не е и престъпление. Последно избягването на данъци стана тема №1 покрай кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп. Оказа се, че милиардерът също се е възползвал от законовите вратички за спестяване на налози. Преди това пък имаше скандали около гиганти като Amazon, Apple, Google и Starbucks, след като се разбра, че плащат минимални данъци или отчитат загуба, въпреки че имат милиардни приходи. Вследствие на подетата от политици и потребители кампания Starbucks премести централата си от Холандия, други концерни подписаха споразумения с европейските власти, а трети направо платиха една част от спестените данъци. Подобно на други големи международни компании и "Лукойл" прави трансферно ценообразуване, при което заради данъчни цели печалбата на групата или дивидентите се прехвърлят там, където облагането е най-изгодно.

Данъчните промени раждат картел при горивата

Новоприетите промени в Закона за данъка върху добавената стойност (ДДС) ще задушат и без това вялата конкуренция на пазара на горивата. Това са написали в мотивите към проекта си за нов закон за ДДС депутати от Реформаторския блок и ГЕРБ. Той е представен в парламента.

Според този проект търговците на течни горива трябва да предоставят на Националната агенция за приходите едногодишни обезпечения. Средствата ще се събират под формата на банкова гаранция, като пари по сметка или като държавни ценни книжа.
Такива средства трябва да предоставят фирмите, които в рамките на месец са доставили, придобили от страни в Европейския съюз или освободили за потребление от данъчен склад течни горива за над 25 хил. лева. Минималният размер на обезпеченията е 20 на сто от данъчната основа на сделките, но не може да бъде по-малък от 50 хил. лева. Идеята е то да се усвоява от държавата в случаите, при които фирмите не платят дължимият ДДС върху сделките си.

Тази мярка беше поредният опит на държавата да затегне пазара на горивата и да увеличи приходите от ДДС в държавната хазна. Към края на миналата година загубите от неплатен ДДС са възлизали на 109 млн. лв., а за предходната година са били 99 млн. лева.

С въвеждането на тези изисквания обаче се създава риск голяма част от малките търговци да отпаднат от пазара. Друг проблем според депутатите е, че само най-големите участници на пазара разполагат с данъчни складове.

"Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс", констатирала в секторния си анализ Комисията за защита на конкуренцията. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хил. лв. и гаранции до 30 млн. лв. за дължим акциз.

В подкрепа на тезата си депутатите посочват, че по време на заседание на икономическата комисия представител на Националната агенция за приходите съобщил, че очакванията са с приемането на допълнителните изисквания над 100 фирми да изчезнат от пазара.

"При висящо производство за установяване на картел на пазара с горивата пред КЗК това е недопустимо", посочват вносителите.

Според мотивите им нововъведеният режим за борба с данъчните измами трябва да се запази. За изчистване на рисковете за конкуренцията обаче депутатите предлагат гаранциите бъдат съобразени с действителното извършени доставки, а не да бъдат закотвени на 50 хил. лева. Предлага се и срокът за предоставянето на обезпеченията да се свие от година на месец.

На 26 август 2011 г. на официално посещение в ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас беше Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик България.
В американската делегация бяха включени Сейджи Ширатори – съветник по икономическите въпроси, Риаз Ауан - регионален директор и Джес Банак - зам. регионален директор от Министерството на енергетиката на САЩ и Бил Пенингтън - съветник по политическите въпроси. .. Американската делегация беше придружавана от Димитър Николов - кмет на гр. Бургас, Валентин Златев - Генерален Директор на ЛУКОЙЛ България, както и от Илшат Шарафутдинов - главен инженер и Димитър Добрев - директор по производството на комбината... На кратък брифинг след посещението Н. Пр. Джеймс Уорлик каза: „ЛУКОЙЛ е важен работодател и допринася значително за българската икономика..”

Уорлик се прехласна по Нефтохим и Вальо Златев
Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик даде висока оценка за работата на бургаската рафинерия. Днес той бе гост на "Лукойл Нефтохим Бургас" и разгледа комбината, придружаван от Валентин Златев – шеф на Управителния съвет на дружеството, както и от кмета на града Димитър Николов.
На няколко пъти Уорлик посочи, че компанията е сред най-уважаваните както в България, така и по света.. ..... Още повече че научил как "Лукойл Нефтохим Бургас" е най-големият частен работодател и плаща високи данъци, които допринасят за икономиката на България.