Фашизъм и рашизъм – съвпадения и разлики
Мнения:13
| ФАШИЗЪМ И РАШИЗЪМ - СЪВПАДЕНИЯ И РАЗЛИКИ Мусолини – учител и пример за Владимир Путин И днес, след помпозното честване на хилядагодишнината на руската държава, Русия демонстрира редица черти, присъщи на отдавна отминали епохи. Кремълските идеолози трескаво повтарят, че Москва била „третият Рим”. А защо не и Първият, от епохата на принципата? Със същия авторитарен режим и напудрена републиканска реторика. Даже в модела за смяна на управниците прозират твърде много общи черти: Август осиновява Тиберий, Клавдий — Нерон, Нерва — Траян и т. н. По същия начин Елцин (типичен преториански император по политическия си генезис) посочи Путин за свой наследник, а Путин назначи Медведев да му топли мястото един мандат. От политиката на Древния Рим е взета рецептата за избор на „федерати”, тоест, на съюзници от съседните варварски племена, получаващи злато от имперската хазна срещу лоялността си. Както знаем, идилията свършва в момента, когато варварите решават да си присвоят цялата империя Е, не успяват да вземат всичко, но си отрязват перспективната западна половина. Да прескочим в XX век. Преди 90 години на същата земя, наричана вече Италия, възниква нов социално-политически феномен, който бързо се разпространява в половин Европа. След няколко опасни авантюри и смяна на посоката бившият социалист Бенито Мусолини застава начело на нацията, като ловко каращисва социалистическите и националистическите идеи. Думата «фашизъм» произхожда от латинското fascis, снопа с пръчки с брадвичка в средата, които символизират върховното право на управниците да наказват или да помилват свободни граждани и роби. Фашите със съкратения надпис S.P.Q.R. («Сенатът и народът на Рим»  са символи, гордост и вдъхновение за дучето.Същите атрибути на властта и насилието подхождат далеч повече на Путиновата партия „Единна Русия”, отколкото официалният й символ – кафява мечка. Този звяр е краен индивидуалист, който прогонва или убива всички себеподобни, дръзнали да навлязат в територията му. И няма никаква логическа или символна връзка с идеите за „изправяне на крака” и „събиране на руските земи”. Във фашистка Италия политическите дела са разглеждани от Специален съд за държавна сигурност. Потокът от подсъдими е бил осигуряван от Органът за надзор за държавни престъпления, който поразително прилича на НКВД в Съветския съюз и на Гестапо в хитлеристка Германия. През периода, в който съществува политическата полиция на Мусолини (1927-1943 г.), са арестувани и съдени около 4 000 души. Дреболия в сравнение с Германия и СССР. До 1940 г., когато Италия влиза във Втората световна война, са осъдени на смърт само 10 терористи, извършили серийни убийства. Девет от присъдите са изпълнени. В днешна Русия, както в СССР, политическите процеси са дегизирани като криминални. Ежегодно правозащитните организации посочват повече от сто примера за съдебни процеси срещу извършители на „екстремистки” прояви или шпионаж, зад които прозира вулгарна разправа на властта с политически неугодни лица, дръзнали да вдигнат глас срещу „националния лидер” или срещу кликата му. В Северен Кавказ задържаните противници на властта най-често не дочакват съдебен процес, понеже са ликвидирани от патриотични привърженици на Путин и на местния гаулайтер Кадиров. Често прилагано наказание срещу противници на дучето е интернирането им на острови в Адриатическо или Средиземно море със забрана да стъпват в континентална Италия. Днес тези отшелнически места са известни курорти. Така започва „героичната” биография на комунистическия лидер Антонио Грамши. След като пребивава две-три години на остров Устика, Грамши е пратен в затвор, където не се поти в каменна кариера, а написва повече от 3 000 страници и след като излежава 9 вместо предвидените 20 години, е освободен от „жестокия” фашистки режим. За жалост на последователите си, Грамши получава инсулт и умира буквално на на другия ден след амнистията. Вероятно от радост... Съветските идеолози постоянно повтарят колко истинска и силна е антагонистичната вражда между фашизма и комунизма. Но и тези приказки са повече пропаганда. Всъщност антикоминтерновският пакт нанася далеч повече вреди на европейските буржоазни демокрации, отколкото на сталинския комунизъм. С бившия социалист Бенито се родее и железният Феликс Дзержински, масов убиец и създател на ЧК. Преди да се втурне в болшевишката революция, младият поляк е ревностен католик и патриот. След като оглавява ЧК, бившият католик яростно изтребва православните свещеници и милостиво пуска на свобода католическите пастори. Култът към силата и красотата е сред любимите политически похвати на уж непримиримите противници. И Мусолини, и Путин охотно позират пред камерите голи до кръста, в спортни екипи или с униформа, при което стремежът им е да демонстрират колкото се може повече мъжество, сила, младост, пращящо здраве и ослепителен оптимизъм. Лидер, дуче или фюрер, смисълът на различните думи е един и същ: неоспорвана, абсолютна власт. Но на бойното поле или в основната си професия нито единият, нито другият постига нещо значимо. Войските на фашистка Италия успяват да превземат само Албания и Абисиния, които нямат редовни армии, но храбрият им марш се препъва пред по-устойчивата и вдъхновена гръцка съпротива. И се налага Дучето да вика на помощ Вермахта. В Чеченската война победата за Путин бе извоювана от неговите федерати (съюзници) баща и син Кадирови. След страшните си закани срещу Саакашвили руският неофюрер не посмя да превземе Тбилиси, посъветван да не рискува сблъсък с истински световни лидери. Намесата във Втората световна война с перспективата за славни победи до рамото на мощния тевтонски съюзник се оказва може би единствената, но достатъчно фатална грешка на Мусолини. До този момент дучето доста успешно гради корпоративна държава, основана върху баланса между интересите на сдружения, браншове и други професионални и съсловни групи, приобщени под фашистките лозунги за единна и процъфтяваща Италия. Например, работникът-леяр, членуващ в отраслов или регионален синдикат, се чувства неотделима частица от държавата, която му обещава да се грижи за него като гражданин, а не като индивид със специфични трудови или класови интереси. Днес в РФ съществуват множество профсъюзи, които изцяло зависят от властта, а стачките са неефективни или напълно невъзможни. В златните години на възхода си Мусолини разгръща няколко правителствени програми за борба срещу бедността и безработицата. Първа и особено популярна става „Зелената революция” или „Битката за хляба”. В резултат на програмата за 10 години в Италия са разорани и засети нови 7,7 милиона пустеещи земи. На мястото на пресушените Понтийски блата, които столетия наред са развъдник на комари и на малария, изникват пет нови фермерски градчета и 5 000 ферми на селяни от най-бедните италиански региони. Към 1930 г. броят на болниците и поликлиниките нараства четири пъти! Напълно справедливо до 1940 г. социалната политика на дучето предизвиква искрено възхищение у мнозина западни лидери, сред които е и Чърчил. В Русия опити да бъде създадена подобна корпоративна система са правени по времето на Горбачов, но се провалят заради дълбоката и дългогодишна социално-психологическа деградация на почти всички обществени структури в Русия. Какво прави типичният представител на корпорацията на „червените директори” на другия ден след август 1991-а, когато става ясно, че Съветският съюз от политико-географско се превръща в историческо понятие? Първо, сам си вдига заплатата до „скромните” 1 милион рубли. Второ, като се позовава на кризата и лошите перспективи, спира да плаща на работниците с изключение на най-близките роднини и предани чиновници. Трето, като се аргументира със стратегическата важност на продукцията си, настоява правителството да изкупува тази продукция по пазарни цени, но да му предоставя суровини и комплектуващи детайли по твърди държавни разценки. В разединеното, атомизирано руско общество интересите на партокрацията се оказаха толкова тясно фокусирани в една единствена точка – примитивно трупане на печалба, че всички външни спрямо тази първична необходимост на червените барони явления престанаха да бъдат възприемани. В резултат на подобен уродлив процес руското общество бе лишено от обратна връзка и от баланси на интереси. На единия край продължава да стои огромното туловище на най-мощните в света ОПГ (организирани престъпни групи), които включват представителите на силовите министерства и държавните промишлени корпорации. И които стават все по-мощни. Само дето спътниците и оперативно-тактическите им ракети все по-рядко достигат целта, а самолетният им парк бързо намалява. На другия край едва дишат безпомощните и безволеви обществени структури. Принудени сме да признаем, че италианският фашизъм се е оправял далеч по-добре с изграждането на „новото, най-справедливото и хуманно” корпоративно общество. Впрочем, възможностите за духовно възраждане по рецептата на кафявите фашисти все още не са изчерпани. Възможно е в Русия да бъде реанимирана практиката на португалския диктатор Салазар, който през 1940 г. забранява на държавните служители да сключват граждански брак, като ги задължава да се венчават в католическите храмове. Малко по-трудно ще бъде осъществен следващият указ на португалския национален лидер: офицерите да се женят само за неомъжвани девойки с висше образование. Никак не е чудно, че идеологически фаворит на Кремъл стана философът Иван Илин, поклонник на Мусолини и Хитлер. След гибелта им руският шовинист пренася преклонението си към пиринейските диктатори Франко и Салазар. В съчиненията си Илин прави уговорката, че национализмът може да бъде нещо лошо и твърде опасно, ако не е свързан с православната духовност, с „външните прояви на народния живот – стопанството, политическата мощ, размерите на държавната територия, завоевателните успехи на нашия народ”. Тогава национализмът неминуемо ще доведе до „отвращение и презрение към всичко чуждоземно”. Но руският народ не е застрашен от подобни ереси, смята Илин. Защото той, руския народ, е „защитен от вродения си природен разум”, заедно с „простота, скромност и природно чувство за хумор”. И накрая, „с делото на Петър Велики, който ни научи строго да съдим себе си и да се учим от другите народи”. Грубо и некоректно постъпват онези, които наричат Владимир Владимирович «Путлер» и търсят общи черти с режима на Адолф Шикългрубер. Да, руският режим е вождистки и великодържавен, но наред с това е антикомунистически и антикапиталистически, откровено антидемократичен и антилиберален; милитаристичен, макар и със спорни победи. Той е и квазикорпоративен и околоклерикален, като в дълбоката си същност е шовинистичен, скриван зад паравана на благите приказки за «многоплеменния пълнеж на Русия», както припява И. Илин. С две думи: режимът на Путин е далеч по-близък с фашизма в Италия през периода между двете световни войни. Домът, построен от Путин, не притежава архитектурни детайли, които да придават очарование на държавата: нито пътищата са със света, нито аграрната реформа е започнала, нито са постигнати някакви успехи в борбата с престъпнастта. Тоест, налице са почти всички дефекти на корпоративната система на Мусолини, без да сме се докоснали до постиженията й. Като изключим прословутата „стабилност”, превърнала се в стагнация. Сиреч, в застой. Италианският фашизъм господства 20 години и приключва твърде зле, особено за своя лидер-дуче, застрелян и обесен надолу с главата. Но страната му, загубила войната, вади късмет с окупиралите я победители. Виктор Бондарев __________________________________________________________________________________  Бенито Муссолини отправя послание към трудовите маси  А Путин уж лови риба като самотен трапер сред девствената природа на Сибир... | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: котарак |
rki 28 Ное 2016 21:48 Не съм очаквала от теб такова прострелване в крака от упор! Инак за постнатато от градския - боза тип Сула, вода от деветдесет и девет кладенеца и пак нищо. Но има и развеселяващи моменти/ - "като ловко каращисва социалистическите и националистическите идеи" - готино използване на позабравена дума, - "Този звяр е краен индивидуалист, който прогонва или убива всички себеподобни, дръзнали да навлязат в територията му. И няма никаква логическа или символна връзка с идеите за „изправяне на крака” и „събиране на руските земи”." - това за крайната индивидуалистка позиция на Михаил Иванич в руския фолклор не е вярно, ама нейсе, дума дупка отваря. - "Ежегодно правозащитните организации посочват повече от сто примера за съдебни процеси срещу извършители на „екстремистки” прояви или шпионаж, зад които прозира вулгарна разправа на властта с политически неугодни лица, дръзнали да вдигнат глас срещу „националния лидер” или срещу кликата му. " - ясен пример ни е Пичия Бунт и неговото вдигане на глас и други телесни части пред камера. - "Често прилагано наказание срещу противници на дучето е интернирането им на острови в Адриатическо или Средиземно море със забрана да стъпват в континентална Италия. Днес тези отшелнически места са известни курорти. " - това вероятно е алюзия за руснаците, изкупили половината Монако и Монте Карло, но някак увисва самотно с този пример за нещастния Грамши, що се споминал само ден след като бил освободен предсрочно. - "Намесата във Втората световна война с перспективата за славни победи до рамото на мощния тевтонски съюзник се оказва може би единствената, но достатъчно фатална грешка на Мусолини. До този момент дучето доста успешно гради корпоративна държава, основана върху баланса между интересите на сдружения, браншове и други професионални и съсловни групи, приобщени под фашистките лозунги за единна и процъфтяваща Италия." - това си е бисер от висша проба - ако да не е бил повикал тевтонците, Мусолини е бил направо ангел за автора! Боже, той бил успешен управленец и при него имало единна процъфтяваща Италия! И за какво беше цялата пяна по-горе в статията колко било кофти?! Абе, ако имате време, можете да си го четете, има още перли, но голямо скачане от тема на тема също. Гимнастика щото!  |
| Ръкито рядко има удачен пост, но този с Мария Захарова му се получи. Само да не го обвинят в рубладжийски уклон. |
Само да не го обвинят в рубладжийски уклон. щот машка е забравила стаканчика с водката на caps lock-а ли?  ето и други идейни съратници на рашистите: The Financial Times сообщила о возможных связях российских дипломатов с неонацистами в Венгрии Российские дипломаты и люди в российской военной форме принимали участие в тренировке представителей связанного с неонацистами движения «Национальный фронт» (MNA) в Венгрии, сообщает Financial Times со ссылкой на данные спецслужб страны. В переписке лидеров организации также обсуждалось получение помощи от России, сообщает газета со ссылкой на данные венгерских журналистов. По данным Financial Times, полиция подозревает, что один из лидеров MNA Иштван Дьоркош, который сейчас арестован и подозревается в совершении нескольких преступлений, получал поддержку из Москвы. Два осведомленных источника Financial Times в венгерских спецслужбах заявили, что о российской поддержке подобных групп было известно на протяжении нескольких лет, однако ответа на них не было из-за сильных политических связей Будапешта с Москвой и из-за опасений о том, что Россия откажется от совместных с Венгрией экономических проектов. Министр иностранных дел страны Петер Сийярто заявил, что дождется полного отчета о роли России в финансировании неонацистской группировки перед тем, как подавать официальную жалобу. |
и из-за опасений о том, что Россия откажется от совместных с Венгрией экономических проектов. Интересът клати феса, нали така, рки?! Нямат нищо против мръсните пари, ако са им верни източниците. Което се нарича колаборационизъм, впрочем. |
rki 28 Ное 2016 21:48 Ех, Маша... Какво, не им харесва на хората по света точно вие, кремълската олигархия, демонстративно да злоупотребявате с жертвите на Холокоста, а? Защо ли? Защото станахте рашисти и действате точно като фашистите, Маша! А преди пък бяхте комунисти и като такива далеч ги надминахте! И тях, и нацистите! Да не говорим, че независимо от идеологиите, руснаците са били и си остават един от най-антисемитски настроените народи и не ви прилича точно вие, по-точно съпругата на говорителя на Главния рашист, да се кичите с жертвите на Холокоста. Затова, Маша, затова... Лично на мен, изпълнението на Навка и Бурковски ми хареса. Успява да пресъздаде духът на великия филм "Животът е прекрасен". Но все пак... Някак си не върви масови убийци да обясняват каква висша ценност е човешкият живот... Предизвиква отвращение... rki,  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: котарак |
Още една темичка? Баси обсесията. И във всяка се появява по някой от вас да обяви че има още една темичка! Баси обсесията! |
 Вождь австралийских аборигенов обвинил российских фигуристов Оксану Домнину и Максима Шабалина в глумлении над культурой аборигенов и интеллектуальном воровстве: фигуристы используют в своем танце элементы ритуальных плясок. Австралийский вождь грозится написать письмо российскому послу. Представитель австралийских аборигенов обвинил чемпионов Европы по фигурному катанию Оксану Домнину и Максима Шабалина в глумлении над культурой аборигенов: так, фигуристы используют элементы ритуальных плясок в своей оригинальной программе, которая так и называется: «Танец аборигенов». Впервые Домнина и Шабалин показали свой танец три недели назад на чемпионате России. В программу они включили ряд элементов, которые выполняются в ритуальных танцах. Спортсмены выступают в темных костюмах, имитирующих раскрашенную смуглую кожу аборигенов, в набедренных повязках и с эвкалиптовыми листьями. «Это очень оскорбительно. Мы рассматриваем это в качестве посягательства на культуру аборигенов, и это еще одно доказательство эксплуатации культуры аборигенов Австралии», -- заявил глава совета аборигенов австралийского штата Новый Южный Уэльс Сол Беллеар, сообщает Reuters. |
Сгугню 28 Ное 2016 22:39 И във всяка се появява по някой от вас да обяви че има още една темичка! Баси обсесията! А, няма само вие да се забавлявате! |
Мнения:13