Дясното след изборното поражение


Въпреки всички основателни въпроси и уговорки за мотивите на народния вот кандидатите на българската десница (под това разбирам партиите, членуващи в ЕНП, другите са пренебрежими величини) претърпяха тежко поражение на президентските избори. Дали това съотношение на силите ще прерасне в трайна лява или лявопатриотична вълна, не е сигурно и зависи преди всичко от анализа на резултатите, поуките от провала и от по-нататъшните действия на основните субекти в българската партийно-политическа система. В конкретния случай ще разгледам тези параметри в поведението на ГЕРБ и Реформаторския блок - доколкото е възможно той все още да се приема като относително единен фактор (и фактор изобщо).

Състоянието и перспективите на ГЕРБ

са твърде неблагоприятни и се отразяват видимо на кондицията на партията и особено на нейното ръководство. Проблемите идват нетолкова от самия факт на загубата и нейните неочаквано тежки измерения, а от лъсналата неспособност на ръководителите на ГЕРБ и най-вече на Бойко Борисов да вземат правилни решения в трудна обстановка. Има всички основания да се твърди, че в действията на управляващата формация (поне) през последните шест месеца се натрупаха голям брой сериозни грешки и гафове, които нямаше как да останат ненаказани.

Нещо повече, няма никакви симптоми, че Борисов и кръгът около него са способни да разберат какво и защо се е случило. Липсата на задълбочен анализ и верни изводи тласка ГЕРБ надолу в спиралата на кризата, която много бързо може да достигне критични параметри. В свойствения си директен и простодушен стил Борисов си призна, че колкото повече мисли, толкова му е по-трудно да разбере "наказателния вот" на мнозинството от българите. Той все по-силно се изживява като жертва на тежка несправедливост от страна на неблагодарния народ и не може да се освободи от илюзията, че скоро след като го е загубил, народът ще се осъзнае и ще го пожелае отново.

Истината е точно обратната - народът се насити на Борисов и ГЕРБ и показа ясно, че не споделя тяхната представа за "видими резултати" от управлението. Точно тук премиерът допусна огромна лична грешка, за която упорито отказва да поеме отговорност. Опитът за шантаж ("ако не гласувате за мен, сдавам властта и тогава ще видите" даде противоположен на очаквания ефект и извади на повърхността натрупалото се негодувание от бруталните методи на ГЕРБ. Оценката не се променя - дори да допуснем, че този ход е бил замислен като "хитър" начин за отърваване от нарастващото тежко бреме на властта. Борисов трябва да е много наивен и повърхностен, ако си мисли, че обществото е забравило какво се случи през февруари 2013 година.

Така ГЕРБ се оказа в парадоксална ситуация - загуба (и то тежка) има, но няма нито причини, нито персонално отговорни за нея. Оттук логично следва колкото абсурден, толкова и самоубийствен извод - всичко и всички могат да продължат постарому, просто трябва да се изчака малко и властта сама ще се върне в скута на Борисов. В кръжеца около вожда има няколко интелигентни и разумни личности, но явно те не желаят да поемат риска да бъдат вестоносци на реализма, въпреки че си дават сметка, че нова тежка загуба на предсрочните парламентарни избори и излизане в опозиция ще доведат до окончателен срив на ГЕРБ като партия, разчитаща единствено на инструментите на страха и на купуването на клиентела.

В същото време в самата партия и най-вече в клиентелистките кръгове, които наистина има какво да губят, тревогата и напрежението нарастват

След като лидерът не е способен да анализира ситуацията и да посочи път за спасение, той неизбежно ще започне да се възприема като пречка. Един опит да се убеди Борисов да направи крачка настрани (като разреши формиране на ново правителство с друг премиер) се провали - въпреки подкрепата на важни фигури в ЕНП. Дори да стане чудо и в отиващия си парламент за известно време да бъде излъчен кабинет с участието на ГЕРБ, това не решава проблема с неспособността да се разбере причината за кризата. А вътрешната съпротива, засега тиха, се засилва - не е случайно, че никой от ръководството не се съгласи да поеме поне част от отговорността за загубата. В крайна сметка става все по-вероятно, и то в недалечно бъдеще, по особен начин да се осъществят знаменателните думи на Бойко Борисов, изречени пред пълната Зала 1 на НДК при учредяването на партия ГЕРБ: "Аз съм ви събрал, аз ще ви разпусна!"

Още по-зле стоят нещата при колабиращата традиционна десница доколкото така може да се определи на практика разпадналият се Реформаторски блок. В този сектор на дясното наблюдаваме сходна (на ГЕРБ) картина на пълна неспособност за разумен анализ и ефективно действие. На вкопчилите се във властта партии вече е лепнато клеймото на властогонския позор. Започна серия от разследвания срещу емблематични фигури на блока, която вероятно ще се разраства.

ДСБ навременно и ефектно напусна злощастната компания, като силно затръшна вратата след себе си с надеждата да повлече значителна част от избирателите на реформаторите. Тежките обвинения (но и самопризнания) на Радан Кънев обаче оставят тягостното впечатление, че с оглед на възможностите и амбициите на партньорите срамният резултат е бил предопределен от самото начало. А подобна логика едва ли ще мотивира особено силно и без това обезверените привърженици на традиционната десница. Има някакви основания в разчетите, че срутването на ГЕРБ би могло да доведе до известно преливане на подкрепа към другите десни партии - докога и в какви мащаби ще се случи е трудно да се предвиди. Към днешна дата състоянието и на ДСБ, и на остатъците от Реформаторския блок е такова, че при едни предсрочни парламентарни избори през пролетта влизането им в новото Народно събрание е малко вероятно.

Фундаменталният проблем на цялото дясно пространство у нас е неспособността да се види и разбере промяната в недрата на българското общество и страстното желание да се консумира власт, без да се отговаря на реалните потребности на народа. Като изключим някои наскоро изказани идеи на ДСБ, които все още са твърде общи и пожелателни, десницата упорито отказва да види истинските проблеми, които изискват съвършено нов управленски манталитет и елит. Тя още не може да проумее, че ако иска да получи устойчива обществена подкрепа, трябва да спре с походите срещу призраците на вътрешни и външни врагове от миналото и настоящето и да обяви какви решения предлага на реалните проблеми (ако е в състояние да ги изработи).

Радан Кънев, председател на "Демократи за силна България", пред в. "БАНКЕРЪ" - ДСБ изгражда нов проект, конкурентен на ГЕРБ

Г-н Кънев, възможно ли е изобщо да има ново правителство в рамките на този парламент?

- Този парламент е показал удивителна способност да сглобява тематични коалиции по интереси. За мен няма съмнение, че е възможно. Страх ме е каква ще бъде цената за българските граждани, защото тя винаги е финансова. Тези коалиции имат ясни финансови измерения - те са разпределения на кражби. И ако се тръгне отново в тази посока, страх ме е колко големи биха били кражбите. Но за да бъда напълно ясен - ние не бихме участвали нито в преговори, нито в гласуване за такъв кабинет, камо ли пък в самото правителство.

Кой има интерес от удължаване на живота на този парламент? Един от аргументите е, че така ще има достатъчно време да се промени избирателната система така, както искат българските граждани.

- Винаги се намират причини, но аз искам да кажа нещо друго. Ако бъде гласувано такова правителство и ако парламентът продължи живота си, той може да свърши добра работа. Има и какво добро да се свърши. Та ако развитието е такова, ние ще продължим да бъдем опозиция, но ще бъдем конструктивни с много голямо внимание върху процеса на превъоръжаване и модернизация на българската армия. С много голямо внимание също върху препотвърждаването на българския консенсус за участие в НАТО - защото той беше разколебан от популизма в кандидатпрезидентската кампания, върху предстоящите министерски срещи на НАТО, изобщо върху темите за националната сигурност.

Друга тема, която смятаме, че е важна и по която може да работи и служебен кабинет, но и редовен, ако има такъв, е завършването до степен на необратимост на процеса за газовия интерконектор с Гърция, защото това е една мъчително движеща се тема в българското управление.

Възможно ли е Патриотичният фронт, ако получи мандат, да направи кабинет, който да изпълнява тези ваши приоритети. От Реформаторския блок също обявиха, че държат на евроатлантическата ориентация.

- Всичко, което наблюдаваме, е затвърждаване на ужасната практика в българската политика партийният интерес да се поставя пред националния. Такъв беше жестът с оставката на Борисов. Ясно е, че той опита да повтори 2013-а, когато избяга от властта по-рано, за да може да получи максимален резултат. Сега пак това беше първата му реакция, след което явно се разколеба. Всичко е продиктувано от партийни интереси. От друга страна, в колегите от РБ-2 ние виждаме един връх на идеологическата концепция "власт на всяка цена". Сега се казва, че цената е запазване на евроатлантическия път. Аз искам да подчертая, че за ДСБ в никакъв случай Патриотичният фронт не може да бъде гарант за запазване на европейския път на България. За нас това е партията, която спечели висок резултат на президентските избори с най-откровен популизъм по темата бежанци, където не предложи нито едно решение, но непрекъснато насаждаше страхове и бъркаше в раната на основателните страхове на българските граждани. Така също и по външнополитическата тема, където системно злоупотребяваше с масовите и естествени симпатии на българите към руския народ, без да предлага реално решение на българските зависимости в икономиката и енергетиката, които са реален риск.

Как мислите, дали Борисов се уплаши, че ще получи втори шамар от избирателите на парламентарния вот, или пък от Корнелия Нинова, която даде ясна заявка, че БСП ще гони победа?

- Борисов винаги се плаши. Аз не съм виждал рискова политическа ситуация, в която Борисов да не се е уплашил. Но не мисля, че се е уплашил от Нинова, а от това, че губи гласовете на ГЕРБ, те отидоха другаде - кои към Радев, кои към Трайков, кои към Марешки, кои към Каракачанов. И ще си позволя нескромност - уплаши се от нашите силни позиции непосредствено преди и веднага след президентските избори, от факта, че ДСБ най-сетне - с голямо закъснение, тръгна по пътя на изграждане на нов проект, който да бъде конкурентен на ГЕРБ. Не мисля, че левицата е заплаха. Проблемът е, че ГЕРБ доказа, че няма сили да спрат БСП и ДПС. Те сега ни плашат с БСП и ДПС, но те се страхуват от друго - от ново обединение вдясно от центъра, което да разобличи лъжите им през последните десет години на доминация в българската политика.

Партията Ви през уикенда обсъди и предложи Договор за нова българска република. Това ли ще бъде основата, платформата на новия ви проект?

- Не. Това е документът, с който ДСБ влиза в преговори за създаване на един такъв проект. Ние не искаме да бъдем единствени, не искаме да бъдем просто ДСБ с украшения, а искаме да бъдем един от важните градивни елементи за едно широко наистина ново политическо обединение, което да начертае пътя за тази промяна, която не се случи 27 години. Така станаха вече 70 години, в които българският републикански идеал е подменен. На българите се казва, че живеят в република, но всъщност те минават от един Бай Тошо към друг Бай Тошо.

Казахте, че това ново обединение няма да бъде коалиция от типа на Реформаторския блок, а какво - някакво движение?

- Нека да видим докъде ще стигнем с изборната система, защото ако се приемат предложенията за съществен мажоритарен елемент, цялата партийна терминология, която познаваме до момента, ще стане излишна. Партиите от типа БКП и много малки БКП-та, каквито са уставно всички партии в момента в България, ще престанат да съществуват. А ще има обединения и на централно, и на местно ниво около личности, които естествено да създават съответна организация. Това е и един разумен модел на развитие. Аз не приемам идеята за 240 мажоритарни избирателни района. Но не приемам и че българите са били глупави и заблудени.

Вотът на българските граждани беше рационален. Те искат силен мажоритарен елемент, искат край на инженерстването на партийни пропорционални листи, което характеризира изборите вече толкова много години. Така че организационната форма е маловажна. Личностите, които ще излязат на преден план и в центъра, и в общините, са изключително важни. И неслучайно два пъти слагам ударение на общините.

Една от основните идеи, с които ДСБ влиза в този процес, крайъгълният камък на Договора за нова република, който предлагаме, е връщане на властта и парите там, където те са показали, че работят добре - в българските семейства, малките фирми и общини. По-малко и по-децентрализирани данъци - това е основата, от която тръгваме, наред, естествено, с властта и върховенството на закона.



Какъв ще бъде таргетът на вашите послания? Средна класа няма. Както каза неотдавна поетът Стефан Цанев, в държава, в която над 2 млн. живеят под прага на бедността, левицата е обречена да управлява. Къде ще търсите вашите десни избиратели?

- Не приемам, че средна класа в България няма. Напротив, през последните петнадесетина години тя се очертава много ясно. Тя обаче непрекъснато е смазвана от централизираната държавна машина и от партийните бизнес обръчи. Но съществува и показа своя бунт на два пъти. През 2013-а - за съжаление, почти само в София видяхме как изригна бунтът на средната класа. През 2016-а го видяхме по време на изборите и на референдума. Има хора, които са икономически независими, които са духом свободни. Има хора, които желаят да вземат живота и на семействата си, и на общностите си в свои ръце. Те обаче търсят силно политическо представителство. И това, естествено, е нашият политически таргет. Той е много голям. Аз не си правя илюзии, че недоверието на тези хора към българските политици може да бъде преодоляно лесно, но това е нашата политическа задача.

Самонаказаха ли се българите чрез референдума?

- Не, не приемам тази теза. Референдумът, както в частта си за партийни субсидии, така и в частта си за мажоритарни избори беше наказателен вот, но беше и рационален. Две неща трябва да се случат.

Първото е,

действително авторитетните фигури, лидерите на българските общности да излязат напред в политиката

и мажоритарният елемент в изборната система със сигурност ще подпомогне един такъв процес, въпреки че има и рискове.

Второто е -

в администрацията, в управлението на държавата партиите да отстъпят терен на хората, които се развиват по собствени заслуги, образование и труд. Не може в продължение на 70 години първи признак на годност за административна работа да е партийната принадлежност.

Трябва да сложим край на това. Референдумът е знак на протест в тази посока. Може би заради това, че е организиран от една шоупрограма с търговски характер, той не отговаря точно на верните въпроси, но посоката е тази и българите са гласували рационално за тази цел.

Но българите гласуваха и за намаляване на партийните субсидии. Само че за мажоритарния вот се водят гръмки полемики, а субсидиите някак си тихомълком си останаха по 11 лв. на глас и в бюджета за догодина?

- Много се мълчи за субсидиите. ДСБ обаче има ясна позиция.

Ние подкрепяме намаляването на партийната субсидия, може би не до 1 лв., но рязкото й намаляване.

Искаме обаче и адекватна мярка насреща - забрана на политическата реклама в частните медии. Ако се погледне отчетът на партиите за парите от тяхната субсидия пред Сметната палата, ще се види, че над 20 млн. лв. са отишли за по-малко от две години за реклама в частни медии. Така че тази партийна субсидия, срещу която медиите охотно говорят, всъщност е непряка държавна дотация, пари на българския данъкоплатец за медиите. Това го няма в повечето развити демокрации, като започнем от най-старата демокрация - Англия, и стигнем до най-бързо развиващата се европейска демокрация - Румъния. Всички тези държави на различен етап от развитието си - тук включвам Германия, Австрия, Чехия - са ограничили рязко или директно са забранили възможността за политическа реклама в частните медии. Така че това ще бъде една от нашите борби - намаляване на субсидиите успоредно с ограничаване или пълна забрана на партийно-политическата реклама.

Естествено, ще остане въпросът за плащането на медиите под масата. Искам да подчертая, че това е подкуп по българския Наказателен кодекс; че много от българските журналисти, които шумно борят корупцията, всъщност приемат пари от политически партии за интервюта, за позициониране, за благоприятни материали. Това е наказуемо деяние в момента в България, то просто трябва да се преследва от една сериозна прокуратура, каквато нямаме.

Блясък в очите, петолъчки в главите

Успешен е този политик, който улучи своето време. Този, който го изпревари, остава неразбран.

Но най-жалък е онзи, който подтичва след времето. Бившият седесар и настоящ депутат от ГЕРБ Методи Андреев дори не се опитва да догони новото време. Той си е останал някъде в началото на 90-те години на миналия век и продължава да преследва и громи призрака на комунизма. Защото комунизмът си тръгна преди 27 години, дори вече живи комунисти не останаха.

В разгара на политическата криза (според твърдението на президента Плевнелиев), на фона на размириците в бежанския лагер в Харманли, българският парламент, по инициатива именно на Андреев и още трима десни депутати, проведе седемчасови безплодни разпри за съдбата на комунистическите символи. Тема с 27-годишна давност и изключително закъсняла и неподходяща за точно този момент.

Въпросът за комунизма в България и неговите артефакти, както и този за досиетата и лустрацията, трябваше да се решат веднъж завинаги в началото на 90-те години на XX в. и всичко да бъде разкрито до последния лист, или струпано на площада и изгорено, за да се започне на чисто. Но те удобно бяха протакани вече три десетилетия, тъй като много от новоизлюпените тарикати, безскрупулните кариеристи и алчните парвенюта припечелваха добре от експлоатацията им.

Занимаването с комунизма и комунистическите символи, когато светът наоколо ври и кипи, е демонстрация на пълно безсилие и безидейност. Признание, че нищо полезно не можеш да свършиш или предложиш. Това, между другото, е големият проблем на десните у нас - след приемането на България в ЕС и НАТО. След тези събития те останаха без кауза и така и не успяха да си намерят друга, около която да обединят привържениците и симпатизантите си. Не забелязаха, че времето тече много бързо, а поколенията се сменят. Затова и някога мощният СДС се разпадна и днес отломките му са в плачевно състояние, по-плачевно от останалите в историята комунистически символи. А периодичното вадене на скелетите от онази епоха от гардероба остана единствената им идеология.


Казано е, че този, който е вторачен в миналото и върви гърбом към бъдещето, често се спъва (и пада). Още по-трагично е, когато знамето носят хора, в чиито глави е пълно с петолъчки, сърпове и чукове, независимо дали са червени или сини. Манталитетът и дефектите в мисленето са едни и същи.

Какво искаше да каже на младите хора Методи, премахвайки и местейки паметници на партизани, след като новото поколение на България са хора, родени в края на 80-те години, и нямат дори спомен за времето преди това? Но пък израснаха в години на мутри и разграбване на държавата, на които дори опитваха да подражават, а днес са безработни или трудно намират работа, при това срещу мизерно заплащане. Затова те заминават, отиват си от тук. И децата ни не бягат от комунизма, а от безперспективността, безизходицата и бедността на новата България.

Да не можеш да си представиш бъдещето, да нямаш перспектива - това е продуктът на новото, "демократичното" време и на тарикатите, които не само приватизираха свободата и демокрацията за себе си. Но и се подиграха с мечтите на стотиците хиляди, които мръзнаха по площадите с надеждата за по-добър живот.

Всъщност, какво търси ревностният борец срещу комунизма Методи в листите и парламентарната група на формация, чиито лидер и министър-председател на България Бойко Борисов е бил член на БКП и заради верността си към Партията напуска любимото си МВР. Какво търси закъснелият ловец на духове и вещици Методи в парламент, чийто председател и неотдавнашен кандидат за президент Цецка Цачева е била партиен секретар от същата тази БКП. По нищо не личи рицарят на антикомунизма да се чувства дискомфортно сред колегите си от ГЕРБ, голяма част от които бивши членове на БКП, а лидерът им Цветан Цветанов е син на шофьор от УБО. Нито пък да изпитва притеснение, подкрепяйки правителство, в което вицепремиерът Румяна Бъчварова е дъщеря на главния редактор на втория по важност печатен орган на комунистическия режим - в. "Отечествен фронт". Регионалният министър Лиляна Павлова носи името на баба си - шеф на отдел в ЦК на БКП, а дядо й е бил партизанин и министър при същия този комунистически режим.

Лицемерие и нагаждачество са меки думи в случая.

И докато Методи с ремсистки плам в очите "кърти петолъчки" от стени и гробове на антифашисти, страната има крещяща нужда от многократно пращания в "девета глуха" закон за лобизма, за да се пресече корупцията и краденето на наши и европейски пари. Антикорупционният закон чака, антитерористичният закон чака. Куп важни за страната и хората проблеми, свързани с образованието, здравеопазването, правосъдието, плачат за спешно решаване, но това очевидно не влиза в дневния ред на закъснелия революционер МИтоди.

Всъщност, сред символите на комунизма, които толкова бодат очите на новия активен борец, са и големите заводи и предприятия, които някога бяха емблемата на страната ни и на родната промишленост и индустрия. И които даваха работа и хляб на стотици хиляди българи. Но тези соцгиганти няма как да бъдат премахнати или преместени вече, защото са унищожени - приватизирани, източени и разграбени. От също такива борци срещу тоталитарния комунистически режим като Методи Андреев. И това, което поколения българи са градили с общи усилия, в годините на опорочената ни демокрация за нула време отиде в джобовете на отделни лица, пръкнали се от нищото и направили кариера и пари под лозунга на антикомунизма.

Но обезлюдената провинция, демографската криза, фактът, че над 2 млн. българи живеят под прага на бедността, а почти половината деца са в риск от бедност, са неща, които са далече от октомврийско-революционния патос на Методи, който се изживява като най-великия заклеймител и борец срещу световния империализъм, пардон комунизъм. А тези дни си отидоха от този свят и кубинският диктатор Фидел Кастро, и дългогодишният председател на Антифашисткия съюз Велко Вълканов. Комунизмът избледнява все повече в далечината. Но за Методи той е жив - най-вече в главата му.

Между другото, социалната мрежа Фейсбук не прости на тичащия след времето закъснял поборник с блеснал поглед. "Методи Андреев, колко ще дадеш да ти кажа къде се намира последният действащ паметник на Ленин в България? Да идеш да го нашариш и да се почувстваш истински герой в свещената война срещу комунизма и империята на злото. И да мирясаш най-накрая, че и ние да си починем от глупости", написа колега-журналист на стената си. Друг потребител на социалната мрежа пък предлага: "Призоваваме инициаторът на борбата с петолъчките Методи Андреев да претвори думите в дела и да бъде персонално натоварен със забиване на пояснителни табелки за престъпния произход на петолъчките - например върху "иглата" на Бузлуджа, върху американското и китайското знаме или върху гащите на Мадона". "Яхнали сме машината на времето наобратно", констатира трети. "Идват избори. Извадиха плашилото на комунизма по пътя на консолидиране на "електората". Как пък не измислиха нещо ново. А младите хора не знаят за какво става дума. Те са при Слави. Изобщо подредена държава...", разсъждава друг потребител на Фейсбук.

Точката постави човек, очевидно буден и не безразличен към случващото се в държавата през последния четвърт век. "Трябва да си много ограничен в мисленето си, за да търсиш комунисти и комунизъм 27 години след падането на тази система. В момента няма комунисти, нито се изповядва някаква друга идеология, каквато и да е тя. В момента има само престъпници с власт, които се обогатяват за сметка на народа, като обвиняват за своите престъпления някакви мними комунисти отпреди 27 години. В същото време тези самозвани демократи изтеглиха 20-милиарден заем, който не се знае къде потъна, но при всички положения не се направи нищо смислено за тези пари, които обикновените хора ще трябва да плащат години наред."

Толкова за (анти)героите на нашето време и призрака на комунизма.

това последното за Митоди може да си го спестите.