Добави мнение Мнения:13
| Аванти пополо. Натисни тук http://www.vbox7.com/play:5d71e6c5 |
Е, дочаках -  ------------------------ Сайтът на Генек |
А аз - не.  Доколкото разбирам, тезата на автора е, че дефицитът на народовластие води до узаконения политически и икономически дефицит (или задкулисие). Или поне такава ми се иска на мен да е тя. Ако правилно съм го разгадала (абе, каква е тая склонност да скриваш позицията си зад нахвърляни тези и образи  ), то основанията му куцат.1. Да пишеш за популизма от елементарното, етимологично определение, при условие, че днес има сериозна литература за него, е слабост на текста. Популизмът като форма е демагогия, която смесва понятия, говори простичко с цел не да изясни даден проблем, а да съблазни множеството, избягвайки аргументацията. Популизмът като съдържание предпочита "конкретното, близкото и мигновеното". Той презира експертността - предпочита масовките (независимо дали става дума за митинг, събрание или ТВ предаване). Решенията трябва да са бързи, а резултатите видими веднага. И разбира се, системно разиграва картата на масовия страх. Според него националната идентичност е генетично (или религиозно), а не културно обусловена; тя е даденост, не процес. 2. Що се отнася до цитираната миниатюра на А. Райкин, тя пародира Брежневския застоен период и йерархия, изградена върху комндно-административен подход - директор магазина, завсклад, товаровед. А дефицитът е "великий регулатор общественных специфицеских отношений". "Да има нещо такова, което не е за всички", НЕ е демократичен принцип, а е изкривяване и няма значение дали е в планетарен или национален мащаб. Проблемът е не, че трябва да има сито за обществена пресявка, а какво е ситото. Справедливо ли е? Има всякакви авторитети и не всички са вредни. И накрая, пак ... устойчиво насажданата мисъл, че каквото и да прави човек, няма смисъл, защото така е било и така ще бъде в планетарен мащаб... Ми... демокрацията не е общество на простичките и крайни решения, което осигурява автоматично рай на земята, а е умен баланс ("мяра" му викали древните гърци) между народовластие (не означава "народнизъм" - и въобще какво означава това последното не ми е ясно!), защита на индивидуалните свободи на човека, плурализъм на властта, създаване на условия за индивидуален и социален прогрес. Трудна работа... |
| Значи така: Плурализъм във властта. Който би трябвало да произтича от плурализмът на личните мнения. Които обаче са уеднаквени и подравнени от калъпа на простотията. Апък тя е резултат на целенасочено провеждана политика още от пещерни времена. Защото винаги и всякога властниците са мислили единствено и само за собствените си [частни] интереси. Афиширани-обосновавани като публични (всеобщи). От която констатация ни най-малко не следва, че широките народни маси (простолюдието) имат интерес да вярват (и вървят) след популистите...Тяхното е нещо като срамна, венерическа болест. От която пийпълът трябва да много да се пази. |
| "Има една хумористична миниатюра, изпълнена от гениалния Аркадий Райкин сигурно преди повече от половин век, наречена "Дефицит". Авторът е Михаил Жванецкий, обаче. "Мисля ето що - политическите и икономическите тайни си остават узаконен дефицит." Да в случай когато има hidden agenda. Армейски пример: за командването е ясно, че 70% от личния състав ще даде фира през следващите 25 минути. Това е гениалната фраза от скеча: "Товаровед обувного отдела - как простой инженер!" Разбрахте ли генезиса на трансформацията от инженер-химик в Банкер. Какво общо има тук демокрацията! "тя пародира Брежневския застоен период и йерархия, изградена върху командно-административен подход" - прекалено елементарно - виж по горе. |
| "И разбира се, системно разиграва картата на масовия страх. Според него националната идентичност е генетично (или религиозно), а не културно обусловена; тя е даденост, не процес." Боже прибери си вересиите! |
| Чистата вода за пиене е дефицит за повече от милиард от населението. Толкова за дефицита и демокрацията. |
| Айде сега, след приветствията, Calina Malina, която така хубаво дефинира демокрацията като "умен( къв ли ще да е простият?!) баланс м/у народовластие, индивидуални свободи, плурализъм, условия за индивидуален и социален прогрес", да доизясни какво общо имат всичките тези красиви фрази с положението на напълно обезправените в Атина и Спарта. Накъде да бягаме от популизма, след като предложеното определение е неразривно свързано с класическото робство от времето на гръко-римската цивилизация?... |
Но как стана така, че думата "народ" и политическата й производна се превърнаха в нещо толкова лошо? Не е ли то белег за криза на демокрацията? Думата на народа, всъщност правото на всеки да гласува, как в някакъв момент се оказа обект за манипулативни интервенции от всякакъв тип? Но както често сле случва в тоя променлив свят, думите също променят своето значение, особено когато са "вносни".Така painkiller става пенкелелер. Уж поетите били внимателни със словото, а то .... И уж били душеведи, а по-формалистично и затова заблуждаващо писание не бях чел напоследък. Но щом особено много държите на думата "народ", която подвеждащо представя хората като някакъв единен организъм, така да е. Но толкова по-зле за вас , че не можете да разпознаете популизма като ласкателство! И толкова по-зле за "народа-суверен", ако онези, на които поверява да упражняват властта от негово име ласкатели. Същността на демокрацията не е просто "следване на народа". Тя е във възможността гражданините да бъдат убеждавани, че един път измежду няколко или една идея сред много са най-удачни за решаване на определен проблем и те да я подкрепят. Затова, демокрацията е избор, а не сляпо следване на "вълна́та". И затова са необходими гражданите, а не "народа". Още от самото си зараждане демокрацията прави разграничение между гражданите и населението , представяно ни от някои като "народ". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Имаше в първите години на демокрацията някакъв преуспял бизнесмен - Валентин Моллов, продукт на Симеоновската академия за всестранно развити личности. Та той първо се изрепчи, че станал богат защото е умен. Пък после изчезна някъде. Накрая се пробва да влезе в политиката. И по този повод обнародва собствената си рецепта за излизане от кризата - повече пот,кръв и сълзи от страна на народа в борбата за всеобщо благоденствие, при условията на свободна конкуренция и глобален либерализъм. Подобни призиви отправял към поданиците на Нейно Величество и Чърчил през ВСВ. Ако правилно съм разбрал горесподелените мнения, цитираните са били честни в намеренията си пред електората. Поради което трябва само на такива да вярваме... |
| Изследователи на консуматорското общество напоследък обаче твърдят и че липсата на дефицит води до широкомащабни умствени увреждания у населението... (става дума за сравнение на периода непосредствено след Втората световна война и сегашния) Нещо в смисъл, че като все нещо не ти достига, мозъкът ти непрекъснато работи, за да преодолееш последствията от дефицита... Може пък и да имат право. Иначе имах като дете тънка плочица от съв. спис. Кругозор, в която имаше тази миниатюра на Райкин/Жванецки; въртяхме я непрекъснато с невръстното ми братче, което надуваше устнички, за да произнесе правилно повтарящата се дума "дюфсит", без изобщо да го разбира, дори по време на студ. ни бригада в Сибир, където строихме свинарник, шеговито наречен от приятел шегобиец "Интерсвин", близо до Саяно-Шушенската ВЕЦ и до бившия затворнически лагер, в който бяхме настанени, взех, че я изпълних (ох, напушва ме смях) на някаква културна вечеринка, ей така, майтап да става, работехме от сутрин до мрак, имаше и още една, за един бегач на дълги разстояния, по-някакси енигматична, както и да е... а водачката ни ревеше, че никога няма да ни върнат в Москва. За дефицита сме знаели, за лагерите - нищо... Дори бяхме заточени в един от тях, гледката край Енисей си струваше. Не зная дали сте се миели някога под корито, от което водата потича, след като натиснете с пръста си нагоре пъхнат в дупка болт? Не сте...? Значи едната ти ръка винаги е заета с болта. Няма как. |
Добави мнение Мнения:13