Отиди на страница:
| Сега за мненията. Еми какво да правя, ясно е, че не си съгласен с мен, в какво да те убеждавам? Да не използваш думата „суверен“ в сегашния контекст? Ще бъде губене на време. Трябва да обясняваме един на друг какво е суверен, какво е народ, какви видове болшинства има. Струва ли си? В някои области е по-просто – практиката бързо посочва верния отговор. Но промяната на мнението в области, в които действа факторът човек, в най-добрият случай е дълъг процес. Затова хората, чиято професия изисква да печелят последователи, предпочитат да апелират към съществуващите мнения на отделните групи. Примерно: вие искате мажоритарен вот, и аз искам, гласувайте за мен и ще го въведа. Горе-долу. И хората гласуват не защото някой ги е убедил сега, а защото го искат този вот отдавна. Отворих линка, който ми пращаш, и ще се потрудя да го разбера. Но засега ми се струва, че няма връзка между това, което говоря аз и това, което говориш ти. Полезно и интересно е все пак за мен да знам разсъжденията на други. |
| Кайли, не разбирам каква е целта ти освен да ме питаш дали съм наясно с нещо и дали те разбирам. Ако искаш да ми кажеш, че по закон резултатите от референдума са задължителни – според мен това ще решат юристите. Аз само казвам, че суверенът, още по-добре – народът, не го е подкрепил с достатъчна категоричност. И затова не трябва да се казва и повтаря вече доста време, че суверенът иска промените, както са формулирани на референдума. Може в голямата си част суверенът изобщо да не се интересува от политика. Да, подчинявам се на закона. Изказвам съображения, ако смятам, че не е добър. Нямам компетенциите да го променям. |
reporter 07 Дек 2016 20:54 За Bgman Едва ли ще изчерпя въпроса. Първо сметките. Моите са прости. Избирателната активност на референдума беше 43%. От тях около 80% са отговорили с „да“. 57% пълнолетни, пълноправни, дееспособни граждани не са гласували изобщо. Не можем да твърдим, че са се „криели“, само, защото ни е удобно да приемем, че „суверенът“ си е казал мнението. Причините за негласувалите са сигурно няколко, но според мен който е искал „промяна на системата“, щеше да си направи труда да иде до секцията. 57 процента са това, не 5-6. Значи аз съм се мъчил да изреждам и да анализирам стотиците измамни номера на сегадействащите избирателни системи - айде поне в България. Написал съм "Основни принципи на истински демократичната избирателна система". Посредством която могат да се правят и референдуми. Освен това съм обяснил, защо рефендумите са второстепенни спрямо избора на народни представители, но на референдумите не трябва да се слага ограничение - те са естествено ограничени, поради разделението на труда. Така че съгласен съм, че изборът на народни представители е водещ, спрямо референдумите. Но именно изборът на народни представители е измекярски. Именно начинът на гласуване е една от измамите които постоянно ни прилагат. Именно съществуването на избирателни комисии отваря възможността за фалшификации на изборния резлултат. Или на референдумния. Вкл. и на избирателната активност. И ти сега кво ми казваш - избирателната активност е еди колко си, отговорилите с "Да" са еди колко си. А ти откъде знаеш колко са? Ааа - на теб ти е казала ЦИК. И ти си й повярвал, така ли? Като на партията - майка, закрилница, вероятно? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
сравнението с парламента е неуместно. Защото в парламента на базата на гласуването се образуват групи с различна тежест при вземането на решения. Разпределена в съответствие с броя на получените гласове. И решенията в парламента се вземат с мнозинство, друг начин няма. Съотношението на силите е определено от гласоподавателите, срещу какво сега да възразяват? Как е при референдума? „Победителите“ май че искат всичко. Когато в парламента се гласува по който и да е въпрос и накрая се преброят гласовете, кой е победителят според тебе? Щото според мене това е партията на мнозинството при гласуването. На тоя финален етап от производството на обществен консенсус имаш само две партии - гласували ЗА и гласували ПРОТИВ. Мнозинството мачка малцинството. А това че парламентът съответства (би трябвало да съответства, но това както казвам е измама) на настроенията в електората съответно означава и че мнозинството от електората е наложило волята си над малцинството от електората. Това е картинката. Пълното щастие е невъзможно. Но тъй като парламентът не съответства на нагласите на електората и изобщо се е откъснал от реалната си база, депутатите си разпределят нещо водени единствено от личните си изгоди и не се интересуват от интересите на електората. При това положение имаш един парламент и гарнитура от клиентела, обръчи от фирми и квото се сетиш още - олигархия, която представлява малцинство. Т.е. пак не е целия електорат 100%. Но вместо да имаш диктатура на мнозинството, имаш диктатура на малцинството. Защото това са ти единствените две алтернативи - или ще е малцинството, или ще е мнозинството. И никога 100% |
reporter 07 Дек 2016 20:55 В някои области е по-просто – практиката бързо посочва верния отговор. Но промяната на мнението в области, в които действа факторът човек, в най-добрият случай е дълъг процес. Затова хората, чиято професия изисква да печелят последователи, предпочитат да апелират към съществуващите мнения на отделните групи. Примерно: вие искате мажоритарен вот, и аз искам, гласувайте за мен и ще го въведа. Горе-долу. И хората гласуват не защото някой ги е убедил сега, а защото го искат този вот отдавна. Отворих линка, който ми пращаш, и ще се потрудя да го разбера. Но засега ми се струва, че няма връзка между това, което говоря аз и това, което говориш ти. Точно тука може би има връзка между това което казваш и гледната ми точка. Механизмът на референдума при избирателната система, която предлагам се състои в това, че електоратът издига народния си представител с общи насоки, които са управленската визия. Основното в тая управленска визия е формулата на обществения консенсус, който продължава да се вари и на следващите етапи - об. съвети и парламент. Народният представител първо трябва да убеди гласоподавателите а след това да докаже теорията си чрез управлението си. Ако се отклонява много от предварителните ангажименти, той ще бъде сменен от електората си. Не след четири години или дори след четири месеца - може да бъде сменен за една седмица. При това останалите джаджи на избирателната ми система са такива, че електоратът на всеки етап наистина избира народния си представител. При това положение, ако избирателите на един народен представител са се наговорили, след обсъждане разбира се, че настояват за нещо си, те поставят ултиматум на своя представител, как да гласува по тоя въпрос. Т.е. това е същото като това което казваш ти, само че първо е истински избор на електората и второ електоратът може да смени моментално представителя си. И за това не може да се лъже така брутално на предизборните кампании, като сега. В някои области е по-просто – практиката бързо посочва верния отговор. Но промяната на мнението в области, в които действа факторът човек, в най-добрият случай е дълъг процес. Затова хората, чиято професия изисква да печелят последователи, предпочитат да апелират към съществуващите мнения на отделните групи. Общественият консенсус не е нещо което е лесно да бъде измислено. Именно поради това тия които ще бъдат народни избраници ще бъдат тия, които могат да предложат на обществото формулата му. Същевременно както казваш, практиката е показала много неща. Съществуващите мнения на отделните групи са обществен консенсус, който се е формирал с течение на времето. Но политиците не се интересуват от общественото мнение, и не само че не се опитват да произвеждат обществен консенсус, а дори го разрушават. Получава се така, че от обществото се пораждат решенията особено на наболелите проблеми, а политиците не само че не подмпомагат това ми го и рушат. Защото не са под контрола на обществото. А не са под контрола на обществото, защото избирателната система не дава такава възможност. |