Всяко нещо си има граници. Оказва се, че никой не е имунизиран срещу пристъпи на простащина.

Животът не е школа за изтънчено поведение. Всеки си говори така, както може. Церемониал-майсторът д-р Гут не говори като кръчмаря Паливец от „При чашата“ и тоя роман не е ръководство за салонни обноски или научна книга, в която да намерите упътване с кои изрази можете да си служите в обществото. Той е само историческа картина на една определена епоха.

Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило. Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. Тия думи се употребяват и в парламентите.

Много правилно бе казано по някакъв случай, че добре възпитаният човек може да чете всичко. От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи.

Преди години четох рецензия за някаква новела, в която критикът се възмущаваше от обстоятелството, че авторът писал: „Той се изсекна и избърса носа си.“ Това било в противоречие с всичко естетическо и възвишено, което литературата трябвало да даде на народа.

Това е само един малък пример какви говеда се раждат под слънцето.

Хората, които осъждат силните изрази, са страхливци — действителният живот ги изненадва неподготвени, и именно такива, слаби хора са най-големите вредители на културата и човешкия характер. Те биха превърнали народа в една групичка изнежени хорица, мастурбанти на фалшивата култура от типа на свети Алоис, за когото в книгата на монаха Евстах се разказва следното:

„Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с гръмотевичен трясък, избухнал в плач и само молитвата го успокоила.“

Подобни хора изразяват публично възмущението си, а всъщност с необикновено удоволствие обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им.