Добави мнение Мнения:21
 |
| Както винаги, на ниво Потискаше го, че толкова млади хора губят живота си в безделие и безволие, че други слагат край на живота си. В такива случаи промърморваше:"Нямало за какво да живеят... За България, разбира се!" И актуално..... |
| Няма какво да се каже. Поне не веднага. Трябва да си поеме човек дъх. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: пил_и_пял |
И от мен "Един от Първа..." - изключителна книга от изключителен автор! На всички от желязната Първа дължим възможно най-скоро връщане на паметните им плочи на мястото им, узурпирано от онова осмокрилото. |
Dignum laude virum Musa vetat mori (Horatius) - На мъжа, достоен за похвала, Музата няма да позволи да умре Нищо не знаех за този достоен човек, но виждам, че в Интернет пространството има книгата "Един от първа дивизия" и ще мога да я прочета. Благодаря, Калин Донков |
| Само някой като майор Иван Райков ("Случаят Пенлеве" ) да не попадне на форума... Да не забраваме и "Вестовой Димо"... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: пил_и_пял |
| Наистина забележителна книга е Един от Първа дивизия: Куршумът е направил всичко, което е могъл. Най-напред е скъсал двойния шнур на ревлвера, който би паднал, ако ръката не би го здраво държала. Окървавил е дрехите. А нагърдите не зее, просто червенее малка точка, колкото да побере един куршум и да погребе един живот. Трябва да се направи и друга превръзка: куршумът е излязъл от гърба. Едва тук, седнал, разбирам, че съм ранен и на друго място - в китката на лявата ръка, и че куршумът е също излязъл - от дланта. Тежкият удар в гърдите, непоносимите болки в корема отвличат съвсем вниманието ми. Не усещам, а виждам раните си на ръката! Благодаря, г-н Донков, че ни напомнихте за автора и, Георги Ст. Георгиев |
| Дълбок поклон пред паметта на Георги Ст. Георгиев! Книгата му "Един от Първа дивизия" би трябвало да влезе в училищната програма. Благодаря за написаното тук, г-н Донков! |
| Г-н Донков, поклон за откривателските Ви дух и ревност да ни карате да се гордеем, че имаме такива герои! Не ще избледнеят Вашите усилия! Да ни накарате нас, форумни списователи, да четем - поклон! |
| толкова хубаво нещо, толкова красиво - печално написано и така неразбираемо за мен какво за Бога означава "да живеят за България"? каква е същността на тази цел? какъв е предметът на подобна любов? заместваш простите неща, заради които живеем хората с една съвкупност, една фикция? такова нещо съществува ли наистина? не е ли то само литературен образ? а и кой има право да препоръчва това на другите, че и да го изисква? това не са ли само думи, тестостерон, споменът за война в мъжките гени? а не е ли войната , която измества ежедневните досадни усилия, ежедневният морал, не е ли индулгенция за всичко - за обикновеността , за неуспеха, за жестокостта - и затова така романтично обговаряна? чудя се, щеше ли да има толкова войни, ако мъжете не ги обичаха? |
чудя се, щеше ли да има толкова войни, ако мъжете не ги обичаха? ммм, немалко войни са инициирани и от жени, не ли? |
| Генри Луис Менкен: Каждому нормальному мужчине порой хочется поплевать на руки, поднять флаг и отправиться резать глотки. Но Родината не е фикция! Нямам думи от ярост. Вазов е казал нужното. |
| Просто не искам да повтарям казаното преди мен от Пенчо бре. Благодаря, майсторе, че ми отвори очите! И за това... |
| Господ здраве и още дълги години да ви дава, г-н Донков! Трогателно-тъжно, но колко красиво.... С благодарност и от мен : по някакво щастливо съвпадение - също декемврийски Стрелец.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
Lillian. 10 Дек 2016 14:35 Затуй - да четем горното ("красив изстрел" ) заедно с "Вестовой Димо" и "Случаят Пенлеве". За баланс на емоциите. Няколко общи наброски за размишление:- Донков пише не само за военната част от биографията на Георгиев; пише за него не само като за войник, но и като за писател (и не само военен писател), и като за човек; - войната е безспорно зло; трябва да си със сериозни отклонения, за да "обичаш" войната; - в историята на България има и войни, които са били необходими или неизбежни; т.н. "справедливи" войни, на които мобилизираните са тръгвали ако не всичките с ентусиазъм, поне всичките с разбирането за дълг (1885, 1912); - Георгиев не е имал близки. - Премеждията на дядовците и бащите ни заслужават описание, дори когато войните им не са били нито "справедливи", нито "неизбежни"; малкият човек обикновено бива въвлечен във войната по принуда, без някой да го пита; възможно е да се опише участието му - съчувствено да се опише - без това описание да е възхвала на войната по принцип ("Холера", "Те победиха" ); не съм чел книгата на Георгиев - но се надявам тя да е такова описание. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: пил_и_пял |
Добави мнение Мнения:21