| Историята накратко. Овергаз съди Мултигруп Бг и съдът нарежда запор върху имоти на Мултигруп Бг. но Мултигруп Бг внася иск в Арбитражен съд и Арбитражният издава решение да се вдигне запорът. Съдебният изпълнител изпълнява решението на Арбитражния съд, без да изчака 3-месечния срок за предявяване на иск по чл. 47 ЗМТА за отмяната му. Мултигруп Бг използва намалението и веднага продава няколко от освободените имоти. Това става през 2000. През 2004 ВКС отменя решението на Арбитражния съд. През 2011 ВКС оправдава съдебния изпълнител за това, че прибързано е изпълнила решението на Арбитражния с аргумента, че макар и да е действала незаконосъобразно, такава била масовата практика (незаконосъобразна!), така че липсва пряк умисъл и специална цел. "Посочените, а и останалите разпитани по делото съдии- изпълнители и служители – се казва в Решение на ВКС № 251 от 28 юли 2011г., трети наказателен състав – са свидетелствали, че са наясно, че принципно, по закон, е необходимо да е налице съдебен акт за това, но в действителност практиката е била ориентирана към обсъждания алтернативен подход. Разсъжденията на апелативния съд по този въпрос, а именно, че една незаконосъобразна практика, само защото очевидно е била масово прилагана, макар и въведена от съображения за бързина, процесуална икономия, облекчаване на процедурата и т.н., не може да санира нарушенията, допуснати от съдия- изпълнителите, и по този начин да ги направи съответни на закона, са принципно верни. Проблемът обаче тук е друг, и акцентът се оказва изместен, предвид приведената аргументация на инстанционните съдилища, подкрепяща възприетите от тях правни изводи по съществото на делото. Същественият въпрос в случая е може ли да се приеме, че при тази установена практика в съдебно- изпълнителната служба, колкото и порочна да е тя, от гледище на процесуалния закон, когато при представени убедителни доказателства (влязло в сила арбитражно решение), сочещи на отпаднала обезпечителна нужда, съдия- изпълнителят чрез вдигането на запори и заличаването на възбрани действа при пряк умисъл, и то в кумулативна даденост с наличието на специалната цел. Отговорът в случая е категорично отрицателен." Категорично отрицателен е и отговорът на въпроса, законосъобразно ли е решение 251/2011 на ВКС. Но тъй като издаването на незаконосъобразни решения, в т.ч. и тълкувателни, е установена практика на ВКС, колкото и порочна да е тя, не може да се каже, че ВКС действа с пряк умисъл и специална цел. Колкото до това, че прокуратурата ще бъде осъдена да плаща на оправданата съдебна изпълнителка, и тук липсва пряк умисъл и специална цел, тъй като на практика ще плаща народът данъкоплатец, което е установена практика, макар и незаконосъобразна, така че и тук също липсва пряк умисъл и специална цел. Върховните глупости на ВКС по конкретния случай могат да се прочетат на адрес: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/291C6CD42CEAF562C22578DC001F7C53 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: lisana |
| Интересни статии се появяват напоследък - МВР осъдило нам кой си да плати разноски по дело, прокуратурата дължава 20 000 на друг... Щяха да са новини, ако са единствените такива дела, ако става дума за някакви куриози. Но не са. Обичайни дела,с обичаен изход. Кое ги прави новини, все пак? |
Кое ги прави новини, все пак? Иновативната тенденция всяко длъжностно лице, извършило престъпление, да бъде оправдавано с аргумента, че всички длъжностни лица масово извършват същото престъпление. Оправдаването нарочно се бави години наред, за да може накрая "невинното" ДЛ да осребри "страданията" си от мудното правосъдие с пари от нашия джоб. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: lisana |