Отиди на страница:
 |
... А красотата им все пак бе повече тук от човешка? Кажи ми, де е ланшний сняг?... Моля вж. във звучния превод на Георги Михайлов в: Натисни тук - "Балада за някогашните жени". Снегът като алегория на преходното. Днес го има - променя настоящето. Утре - то не е същото. И някогашните красавици днес не са същите. Сал един спемен и въображение лично остават. У нас - за преходността. Преходна трайност и неотменност. Природен закон. Всички и всичко сме нему подвластни...  |
ление за утрешния ден. Не разбрахме знаците му. Това утре, това утре... Не можем само от сняг да направим това наше утре, както ескимосът прави къщата си от сняг. Най-малкото защото докато снегът вали, ние се държим един друг за реверите. И ръцете ни са заети. А снегът се топи... |
| Има такава мода в Плевен изнасят се в Малта. Моите познати си имаха работа, изплащаха апартамент и изведнъж хоп заминаха. |
Има такава мода в Плевен Не е мода това, а печална натресица от разруха умишлено промешана с мултикултуризъм... |
| Aвтора И децата ти ли "предадоха България"? писал съм го и преди - едно от най-мерзките "постижения" на комунизма е настройването на българите в страната срещу българите навън (предатели, невъзвръщенци...) Няма по света друга нация, така разединена по този признак. А най-гнусното е, че тези които осъществяваха и продължават успешно да осъществяват тази манипулация, от край време без никакви скрупули изпращаха и изпращат отрочетата си навън (предимно на Запад) Пумярщина!  |
А най-гнусното е, че тези които осъществяваха и продължават успешно да осъществяват тази манипулация, от край време без никакви скрупули изпращаха и изпращат отрочетата си навън (предимно на Запад) Туй "предимно" отде ти хрумна? |
| Децата "предават България", за да не предадат себе си. А със себе си - и нас, дето сме ги създали и вложили в тях мечти и надежди. Наши. Несбъднати. И ако искате да знаете, предателите сме ние, тези, тук, дето останахме. Предадохме България, а с нея и тях, и себе си. На скотове, простаци, крадци и негодници. Без бой. Без съпротива. Независимо дали това е уродът, ритащ жена в гърба, едва не я убил, в бълвоча на биреното си опиянение. Или другият урод, от екрана, дето му греят струйника. Или третият, дето му го грее. Или четвъртия ... Петия .. Сто и петия и петия милион. Предатели. А снегът ... Снегът покрива, скрива. Цялата тази мерзост отдолу. Дето чака малко топлина, но не за да разцъфне, а да се развони отново. Бунище. Скрийте го в снега. |
| Благодаря за снежното настроение! Прекрасно! Firmin 16 Декември 2016 09:30 Докато всеки, лично не понесе собствената си отговорност, не осъзнае собствените си грешки, нещата които не е свършил, няма как България да се промени и да привлече обратно децата ни. Само с плюене не става. И работа трябва. |
Децата "предават България", за да не предадат себе си. А със себе си - и нас, дето сме ги създали и вложили в тях мечти и надежди. Наши. Несбъднати. Мечти ? За какво ? За вещи. За коли, телевизори, дрешки ... За по-дебело намазани филии, да използвам крилатата фраза на Туткалчев. Това са мечтите, които изселват плевенчани в Малта. |
Това са мечтите, които изселват плевенчани в Малта. Че какво и е на Малта? Слънце, море, спокойствие ... Работа. Реализация. Работа и реализация, които позволяват, щом ти се прииска сняг, да си дойдеш при снега. Работата и реализацията тук позволяват ли, щом ти се прииска слънце, море спокойствие и ... Малта, да идеш там? Не. |
| Харесва ми това понятие 'реализация'. Завършваш някакво висше образование, изкарваш и магистратура, понякога, макар и рядко, и докторат защитаваш. След което заминаваш за някъде, където се реализираш (в над 98% от случаите) като чистач в метрото, мияч на чинии, работник в обществена пералня, разносвач на пици, крупие или шофьор на лимузина. Наистина, получаваш повече, отколкото би получавал тук като учител или младши научен сътрудник в БАН и когато се върнеш за кратко в България за да си оправиш зъбите или да минеш друга скъпа процедура със здравната осигуровка на братовчед си, започваш да се фукаш пред родата с парите си. Разбира се, има и други случаи. Най-вече с младите, които заминават в чужбина да учат, те по-лесно се интегрират. Може би с времето те ще станат по-значима част от емиграцията, кой знае. |
Minderbinder 16 Дек 2016 17:11 Може би. За получилите образованието си след 90-та. За тези преди не е така. Огромна част от съучениците ми са в чужбина. До един реализирани. По специалностите си. Така е и с тези, родени след 90-та, както и сам си посочил. Следователно, да си учил преди 90-та в България или да си роден след 90-та в България, но да си завършил в чужбина, е печеливша формула. Поне дава някакъв шанс. |
Докато всеки, лично не понесе собствената си отговорност, не осъзнае собствените си грешки, нещата които не е свършил, няма как България да се промени и да привлече обратно децата ни. Само с плюене не става. И работа трябва Майндер'нам-кво-си  |
Олеква ми, когато снегът слезе от небето в мрачното предградие, олеква ми начаса. Дори нощем, през спуснатите завеси, разбирам, че е дошъл. Събуждам се обистрен, подреден и ведър за първи път от много дни в един също тъй освежен и очовечен живот. "А утре - сняг, световно облекчение"... ето такива неща много ме тревожат чувствам се разконспирирана , разгадана и неуникална защото преди да прочета това мислех, че само аз го усещам, че само аз в света съм разбрала това за снега Калин Донков Господ да ти дава здраве! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |