При думата „Херкулес“ зицпредседателят се размърда малко. Остап дори не забеляза това леко движение, но ако на негово място беше която и да било жилетка от пике от кафене „Флорида“, познаваща отдавна Фунт, например Валиадис, той щеше да си рече: „Фунт ужасно се е разпалил, той е просто извън себе си.“
Как да не познава Фунт „Херкулес“, когато последните четири излежавания в затвора бяха свързани непосредствено с това учреждение! Покрай „Херкулес“ преживяваха няколко частни акционерни дружества. Имаше например дружество „Интензивник“. Поканиха за председател Фунт. „Интензивник“ получи от „Херкулес“ голям аванс за доставка на някакъв дървен материал — зицпредседателят не е длъжен да знае за какво именно. И веднага фалира. Някой прибрал парите, а Фунт отиде в затвора за половин година. След „Интензивник“ се създаде командитното дружество. „Трудов кедър“ — разбира се, под председателството на благообразния Фунт. Естествено — аванс от „Херкулес“ за доставка на отлежал кедър. Естествено — неочакван крах, някой забогатява, а Фунт отработва председателската заплата — лежи в затвора. После „Трионопомощ“ — „Херкулес“ — аванс — крах — някой задигнал парите — лежане в затвора. И отново: аванс — „Херкулес“ — „Южен секач“ — за Фунт затвор — за някого печалба.
— Но за кого? — разпитваше Остап, като обикаляше около стареца. — Кой ръководеше фактически?
Старецът мълчеше, сърбаше чай от чашата и едва повдигаше натежалите си клепачи.
— Кой го знае? — рече той горестно. — От Фунт криеха всичко. Аз съм длъжен само да лежа, това е моята професия. Лежал съм и при Александър Втори, и при Трети, и при Николай Александрович Романов, и при Александър Фьодорович Керенски. И при непа, преди опиянението от непа, през време на опиянението и след опиянението. А сега съм без работа и трябва да нося великденските си панталони.

После обаче държавата регулатор забравя строгостта и контрола,

държавата малодушно зае ролята на посредник,

Междувременно Министерството на туризма ни увери, че "продължава да следи ситуацията