Future
Отиди на страница:
| Анализи и прогнози от старите вестници „Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малката печалба, както природата се страхува от празните пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост. Осигурете му 10 процента и той е готов да влезе в действие, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100 процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на бесилото” (К. Маркс, т.23, с.770) На 14 септември 1867 г. Карл Маркс издава първия том на фундаменталния си труд „Капиталът. Критика на политическата икономия.“, известен също и само като „Капиталът“. Той представлява обширен трактат в 3 тома върху политическата икономия, като подлага на критически анализ капитализма - същността, формите и кръгооборота на капитала. Тази есен ще се навършат 150 години от издаването му. Не случайно Карл Маркс беше обявен за личност на миналото хилядолетие, а „Капиталът” се купува в по-голям тираж и от „Библията”, защото остана една от най-значимите и влиятелни книги. Маркс е критикуван, но по периферни въпроси (напр. за еволюцията на пролетариата като гробокопач на капитализма). Или че е заимствал идеи от забележителните политикономисти Давид Рикардо и Адам Смит. Нито една велика идея обаче не е възникнала на празно място, тя винаги е продължител на предишни мислители. Но основните тези в труда на Маркс останаха незасегнати. Между впрочем най-яростните критици и тотални отрицатели на Маркс никога не са държали в ръка поне първия том или не са прегледали бегло съдържанието на труда в интернет. Както се казва в такива случаи „На човек насила можеш да му вземеш, но не можеш да му дадеш”. Най-великата идея в общочовешката мисъл е идеята за социална справедливост, според която всеки член на обществото следва да получава възнаграждение според количеството и качеството на вложения труд. Маркс всъщност критикува в труда си липсата на тази социална справедливост. Крайъгълен камък в разбиранията на Маркс е теорията за принадената стойност. Според нея трудът създава стойност, но самият той няма стойност, следователно няма и цена. Цена има работната сила, равняваща се на средствата за нейното възпроизводство. В пазарната стойност на произведения продукт освен калкулираните разходи от амортизационни отчисления плюс разходи за суровини и енергии, се добавят цената на работната сила (заплата) и печалбата на капиталиста (принадената стойност). Принадената стойност се образува единствено от труда на наемния работник, но именно тя е единственият стимул за капиталиста да организира производствения процес. Борбата за по-справедливото преразпределяне на принадения продукт лежи в основата на класовата борба между капиталистите и наемните работници. Маркс е признат за личност с най-голям принос за развитието на западната цивилизация. Нито един западен икономист не е станал признат капацитет, без да е запознат с неговите трудове. Не случайно съветски професори по политикономия след „перестройката” успешно се реализираха на Запад като лектори по марксизъм. Впрочем по времето на Болшевишката революция (1917) в Русия едва ли е имало други освен Ленин, които да са вникнали задълбочено в същността на трудовете на Маркс и Енгелс. Той е бил заобиколен от професионални революционери, които не са виждали нищо по-далеч от завземане на властта. И тъй като Ленин умира рано, не е успял да наложи НЕП (Нова икономическа политика), за която изрично предупреждава, че „ще продължи много дълго време”. Николай Бухарин и неговите съмишленици са избити. Тогава Сталин налага централизираното планиране. По този начин основополагащите идейни постановки в „Капитала” с пълна сила останаха общовалидни и за икономиката на социализма от съветски тип. Тъй като бяха запазени стоково-паричните отношения, в това число и капиталът като теория и практика, реално бе запазен капиталистическият строй, при който държавата се нагърби с ролята на монополен собственик-капиталист, осъществяващ силно деформирани разпределителни отношения под лозунга на социална справедливост. При т.нар. социализъм по-голямата част от идейното наследство на Маркс остана по рафтовете на библиотеките, а името му, наред с Енгелс и Ленин, беше използвано единствено в пропагандата. Сиреч този социализъм съществено се разминаваше с Маркс. Едва сега, след мощната финансова криза в света, породена от алчността на банките и транснационалните корпорации, видни западни икономисти призоваха правителствата да потърсят икономически лостове за влияние върху икономическите субекти. С други думи се възражда идеята за регулаторните функции на държавата, от които на Запад се бяха отрекли. В контекста на това изложение може да се посочи като любопитен примерът с Китай, където четат правилно Маркс. Там успешно се интегрира държавната собственост в структуроопределящи отрасли в икономиката със свободната инициатива на дребни и едри собственици. Резултатът е траен годишен прираст на БВП с около 10% и натрупани 2,5 трилиона долара валутни резерви, от които на управляващите в САЩ им настръхват косите. Според прогнозите до 2020 г. Китай ще измести САЩ от световното икономическо лидерство. Добрите ученици на добрите учители винаги успяват. Е, ресурсите на планетата са ограничени и Китай едва ли ще постигне стандарта на живот в САЩ и Западна Европа. Но пък САЩ и Западна Европа имат всички шансове да смъкнат стандарта си на живот до този в Китай.  |
 " Икономическите епохи се различават не от това какво се произвежда, а от това как се произвежда, с какви средства на производство." " Обществените отношения са тясно свързани с производителните сили. Придобивайки нови производителни сили, хората изменят своя начин на производство, а с изменения начин на производство, начина на осигуряване на своя живот, те изменят своите обществени отношения." |
Предложението на милиардера филантроп и визионер Бил Гейтс е че правителствата трябва да облагат с подоходен данък и роботите, с които компаниите заместват човешки работни места. Според Гейтс това може да забави скоростното навлизане на автоматизацията и така да осигури някакво време за намирането на нови форми на заетост. „Да вземем за пример един автомобилен завод, където това вече се е случило. Там работят роботи, тук-таме има по някой човек, за да наблюдава процеса, но основно днес автомобилите се произвеждат от роботи. Там те вземат едни суровини, преработват ги, добавят стойност и създават продукт. Върху тоя продукт се плаща ДДС. Така че данък под една или друга форма има“. Ако се следва логиката на Гейтс, то трябва да въведем и данък пералня, защото пералните машини сега пестят времето и усилията на перачките по реките. Въпреки това е възможно компаниите в бъдеще да бъдат облагани заради роботите с данъци, защото бизнесът им ще стане по-ефективен, но това трябва да бъде решено от икономисти и държавата. „Да, възможно е. Когато освобождаваш човек, и го заменяш с робот, и това е доказуемо, добре, нека се плаща някакъв данък, няма нищо лошо в това нещо“. От друга страна, ако не се плаща подобен данък в някоя държава по икономически причини, тя ще произвежда много по-евтино с роботите същия продукт, който се произвежда в друга държава, която облага с данък роботизацията. Така че мярката за облагане с данъци на роботите няма да проработи в дългосрочен план.  |
| А сега замени в оная картинка работникът с робот? Какво получаваме , инвестиция за колко години? Като сегашното производство се сменя на 3 години , средно? |
| Шиндзо Абе: Япония не се страхува от изкуствения интелект Правителствата по света може би се притесняват за влиянието на изкуствения интелект и автоматизацията върху работните места и заетостта, но японският премиер Шиндзо Абе заяви, че неговото правителство не се страхува от технологиите, пише CNBC. Япония се бори с намаляващото и застаряващо население и със слабия си икономически растеж. Ето защо Абе твърди, че изкуственият интелект може да помогне на страната да расте. По думите на Абе машините с изкуствен интелект и роботите скоро няма да се занимават само с елементарни задачи, а ще могат да помагат за решаването на по-големи проблеми. Той коментира темата в рамките на технологичното събитие CeBIT в Хановер, Германия. "Япония не се страхува от изкуствения интелект. Машините ще премахнат работни места? В Япония няма подобни опасения. Япона има за цел да стане първата, която да докаже, че растежът е възможен чрез иновации, дори и когато населението намалява“, обясни премиерът. Япония е лидер в разработката на роботи, като част от най-големите ѝ компании, сред които SoftBank, пускат подобни продукти. Абе използва речта си, за да подчертае предимствата от свободната търговия и призова за „единни технологични стандарти“ по цял свят. Германският канцлер Ангела Меркел също говори по време на събитието и заяви, че образованието ще изиграе ключова роля в обучаването на хората с умения, които ще са им нужни в дигиталното бъдеще. Меркел коментира, че част от модерните приложения на роботиката са „вдъхновяващи“, но много хора все още не разбират какви са ползите от тези технологии, а правителството трябва да насърчи получаването на дигитални умения в рамките на образователните програми. „Наше задължение е да обясним на гражданите си, че държавата им предлага опция да използват дигиталния потенциал, че ще им дадем възможност да го направят“, заяви Меркел. „Нашата задача е да насърчим дигитализацията и да обясним на хората каква стойност носи всичко това“. |
| Най-добрите в бизнеса осъзнават, че парите са страничен продукт от създаването на нещо, което е много високо ценено от хората. И го правят, за да се наслаждават на това, което правят и на чувството, че създават нещо стойностно... Какво мислят за парите едни от най-богатите хора в света? Подбрахме цитати от изказвания на различни личности, постигнали забележителен успех в своята област. Вижте тяхната философия за богатството: „На 23 имах над 1 милион долара, на 24 – повече от 10 милиона долара, а когато бях на 25 – повече от 100 милиона долара. Но това не беше толкова важно, защото никога не съм го правил заради парите.“ - Стив Джобс, основател на Apple „Определено нямам проблем да си купя храна или дрехи…Оттам нататък парите нямат полза за мен. Тяхната полза е за създаването на организация и предоставянето на ресурси на най-бедните в света” - Бил Гейтс, американски предприемач и филантроп „Ако парите ни мотивираха, отдавна щяхме да сме продали компанията и сега да сме на плажа!“ - Лари Пейдж, CEO на Google „Моята цел никога не е била просто да създам една компания. Много хора тълкуват погрешно това като незаинтересованост към печалбите. Но това, което аз искам да разберат, е, че всъщност искам да изградя нещо, което да промени целия свят.“ - Марк Зукърбърг, основател на Facebook „Причината, поради която винаги съм била толкова успешна във финансово отношение, е, че моят фокус никога, дори и за минута, не е бил върху парите.“ - Опра Уинфри, ТВ водеща „Парите не са мотивиращ фактор. Те не могат да ме накарат да играя по-добре. Аз съм щастлив с топка в краката. Мотивира ме това, че играя играта, която обичам. Ако не ми плащаха да бъда професионален футболист, бих играл и за нищо“ - Лионел Меси, аржентински футболист „Мисля, че повечето съвети за спестяване на пари, които се дават на младите в днешно време, са грешни. Не съм спестил и цент след като навърши 40. Инвестирах всичко в себе си – в обучение, в по-добри средства, в подготовка. Много от хората, които седмично влагат няколко долара в банката, ще направят по-добре, ако ги вложат в себе си“ - Хенри Форд, американски предприемач „Смятам, че хората, които търсят някаква велика идея, от която да изкарват пари, далеч не са толкова успешни, колкото хората, които се питат: „Какво наистина обичам да правя, каква е страстта ми, какво знам, какво ми е интересно и какво ме завладява?“ - Майкъл Дел, основател на Dell „Ако единствената ти цел е да станеш богат, никога няма да я постигнеш“ - Джон Рокфелер, американски предприемач „Ще ти кажа как да забогатееш. Затвори вратите. Бъди страхлив, когато другите са безстрашни и бъди безстрашен, когато другите са страхливи.” - Уорън Бъфет, CEO на Berkshire Hathaway. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| IoT обещава следваща индустриална революция Интернет на нещата ще доведе до следваща индустриална революция, заяви д-р Павлин Добрев, мениджър „Проучвания и развойна дейност“ в Bosch Software Innovations, по време на IoT Forum 2017, организиран от IDC България. След използването на слънчевата енергия и вятъра в производството, електрификацията и цифровизацията, „свързаната революция“ ще е следващата голяма крачка в индустриалното развитие, смята той. „Софтуерът и интернет промениха света. Facebook е най-големият доставчик на съдържание, без да произвежда собствено съдържание. Uber е най-голямата таксиметрова компания, без да има нито една кола“, каза Добрев. По неговите думи, цената на хардуера вече е доста ниска, а крайната стойност на устройствата на пазара се формира от цената за разработка и създаването на уникално потребителско преживяване. Основната идея на Industry 4.0 е да се свържат всички устройства в едно производство. В заводите на Bosch този процес е започнал през 2012 г. и се очаква през следващата година да обхване всички предприятия на компанията. Резултатите показват, че процесът е довел до увеличаване на ефективността на производство с 10% и намаляване на складовите наличности с 30 на сто, посочи Добрев. „Свързването на устройствата в никакъв случай не изключва човека – той поема все повече дизайнерски функции“, подчерта мениджърът. Въпреки „свързаната революция“, в заводите на Bosch не е имало съкращаване на работна сила. Налице е обаче увеличение на продуктивността и то не в проценти, а в пъти, заяви Добрев. Индустрия 4.0 позволява по-прецизен контрол върху производството. Добрев посочи за пример винтоверт, произведен от Bosch, който следи под какъв ъгъл е завит болтът и по какъв начин – така се събира има информация за всеки болт в самолета, например. Със „свързаната революция“ може да се оптимизира и консумацията на електроенергия, като се събират данни какви точно мощности се използват, допълни мениджърът от Bosch пред аудиторията на форума за IoT в столичния х-л Хилтън. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
| Поне по един показател Tesla Motors вече има предимство преди гиганти като GM, Chrysler и Ford – пазарната оценка. Компанията на Илон Мъск изглежда не притеснява инвеститорите с това, че през 2016 г. записа загуби от 773 милиона долара и че продава едва частица от бройката коли, които годишно продават автомобилните компании. Например, през 2016 г. Tesla е продала едва 76 000 коли, докато General Motors е пласирала около десет милиона. Tesla има едва две печеливши тримесечия в историята си, докато General Motors направи девет милиарда долара за миналата година. Звучи като опасен сапунен мехур за Tesla, но засега той издържа. Вчера акциите на компанията скочиха с нови три процента и вече струват 312.39 долара за брой, а прогнозата на анализаторите от PiperJaffray е, че растежът ще продължи. „Изглежда, че Tesla играе по свои собствени правила, въпреки че губи пари със скорост, за която утвърдените компании биха били разпънати“, коментира Александър Потър от PiperJaffray. |
| Върви се към приватизация на ИТ образованието Експерти от ИТ бранша призоваха за единна стратегия в сектора и адаптиране на образованието към нуждите на индустрията. Дигитални умения, както и набор от личностни качества, са сред основните предпоставки за успех в професиите на бъдещето, стана ясно на конференцията „Образование за професиите на бъдещето“, в която участваха представители на държавни образователни и научни институции, преподаватели, предприемачи и мениджъри на компании от различни сектори. „През следващите двадесет години 47% от професиите подлежат на автоматизация, а в близките 10 години ще се използват четири пъти повече индустриални роботи. Образованието неминуемо ще се автоматизира и дигитализира. Технологичната революция ще се отразява все по-осезаемо върху пазара на труда и ще предопределя до голяма степен професиите на бъдещето”, заяви Асенка Христова, научен експерт и съдружник в изследвателската агенция „Индъстри уоч“. Данните сочат, че 65% от децата, които днес влизат в първи клас, в бъдеще ще се развиват в професии, които днес не можем да предвидим, допълни Христова при откриване на дискусионен панел за сътрудничеството между бизнеса и държавните образователните институции. Необходима е стратегическа и единна колаборация между компаниите в ИТ сектора, които предприемат образователни инициативи, според Никола Вълчанов, ръководител на научния екип и съосновател на ИТ компанията Прорамиста АД, и Петър Шарков, ръководител на младежките инициативи на Телерик Академия. Целта е да се подготвят добре обучени кадри за индустрията, а не само за конкретните нужди на отделни компании. „Има опасност в близките 10 години ИТ образованието да се приватизира в голяма степен, особено в столицата, и това ще застраши екосистемата в държавното образование”, предупреди Вълчанов. „Доказано към момента е, че създаването и участието в образователни бордове, както и влизане на научен капацитет от компаниите в училищата и университетите, е работещ модел за успешно публично-частно партньорство”, каза той. Всяка професия в бъдеще ще има нужда от дигитални компетенции и това е неизбежен процес, заяви Петър Шарков от Телерик Академия. Затова, според него, трябва да се подготви младото поколение навреме. Освен дигиталните и професионални компетенции, сред високо ценените качества от работодателите ще са адаптивност, инициативност, умения за работа в екип, ръководни и организационни умения и разбира се – умения за решаване на проблеми, изтъкнаха експертите. |
| Бедните в САЩ стават все по-бедни, а богатите - все по-богати Компютрите и роботите вече поемат много задачи, заменяйки работата някои ниско- и средноквалифицирани работници Pаботническата класа на САЩ все повече остава назад, коментира Bloomberg. Неравенството между бедните и богатите – разликата в годишните доходи между домакинствата сред най-заможните 20% и най-бедните 20%, се е увеличило с 29 200 долара до 189 600 долара между 2010 и 2015 г., сочат изчисления на Bloomberg, базирани на данни на Бюрото за преброяване на населението в САЩ.  Компютрите и роботите вече поемат много задачи, заменяйки някои работници, докато в същото време повишават производителността на специализираните служители, с което пропастта се увеличава. „Технологичните развития все повече заменят ниско- и средноквалифицираните позиции, като същевременно допълват висококвалифицираните работни места“, казва Чад Спарбър, доцент и декан на факултета по икономика в Colgate University. Очаква се промените да продължат. Около 38% от работните места в САЩ може да се окажат във висок риск от автоматизация до няколко години, според проучване на PricewaterhouseCoopers. Най-изложените на този риск индустрии включват търговията на дребно и едро, транспортирането и складирането, производството, като по-малко образованите служители са изправени пред най-големите предизвикателства. Използването на служители на временен договор или на непълно работно време от компаниите с цел намаляване на разходите може да увеличава допълнително неравенството, тъй като ръстът на заплатите не успява да се движи толкова бързо, колкото нарастващите разходи за жилище и основни нужни. С увеличаването на неравенството трудностите също нарастват за най-бедните 20%. Финансово достъпните жилища, например, не достигат в цялата страна, което принуждава служителите да търсят подслон на по-далечни места от работата им и да търпят по-дълго и по-скъпо придвижване до там. Разходите за наеми също се увеличават в цялата страна с 3,9% през март спрямо миналата година, показва статистиката на министерството на труда на САЩ. Високотехнологичните хъбове са сред петте метрополитни статистически района, където пропастта между домакинствата с най-високи и най-ниски доходи се разширява най-много: два от тях са в Калифорния – Сан Франциско и Сан Хосе, а другите са Остин и Сиатъл.  Според изчисления на Bloomberg неравенството между супербогатите (топ 5-те процента) и средната класа (средните 20%) е нараснало с 58 800 долара. Пропастта обаче нараства и в самата средна класа, като разликата в доходите между по-долната и по-горната среда класа се е увеличила с 9 хил. долара.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Здравейте! Обажда се Стив Джобс Когато съоснователят на Apple Стив Джобс решава, че иска да придобие компанията, разработваща гласовия асистент Siri, просто вдига телефона и звъни на главния ѝ изпълнителен директор: „Здравейте! Обажда се Стив“. Отсреща го посреща объркан глас: „Стив кой?“. „Стив Джобс“, отвръща предприемачът. В този момент линията прекъсва. Изпълнителният директор на Siri решава, че някой се шегува с него. Няколко минути по-късно упоритият Стив се обажда отново. Този път успява да ги убеди, че е той. Така започва авантюрата на Apple със Siri, която продължава вече 7 години. “Беше забележително. Бяхме малка компания. По това време Siri имаше 22 служители. Тъкмо бяхме пуснали първия си продукт. А Стив Джобс беше човекът, който беше разбрал, че Siri беше много повече от разпознаване дума по дума, нещо повече от ключова технология. Това беше първият път, в който поставяхме изкуствения интелект в ръцете на стотици милиони, може би милиарди хора“. Това разкри единият от разработчиците на Siri Норман Винарски в предаването UpDate по Bloomberg TV Bulgaria. По думите му Джобс напълно е разбирал потенциала, който крие Siri. Ето защо в следващите няколко седмици след въпросния телефонен разговор, се обажда още 20 до 30 пъти, докато тече подготовката по придобиването на компанията. И днес Норман Винарски говори за Siri като за „наше дете“, нещо, за което трябва да се полагат грижи. Именно с този апел той пише имейл на Джобс в деня преди съоснователят на Apple да почине. Без да знае, че Стив е на предсмъртния си одър. Всъщност Норман Винарски таи изключително приятни спомени за работата си с Джобс, а днес твърди, че гласовият асистент и изкуственият интелект като цяло имат още много възможности за развитие. Промяната, която те ще ни донесат, ще дойде не след 20, а след 2 години, категоричен е той. |
| На 9 юни в България излиза оригиналният труд „Трансхуманитарната революция” (Colibri) от Люк Фери, познат у нас с учебното помагало по история на философията „Да се научим да живеем”. „Трансхуманитарната революция“ търси отговор на въпроса: дали целим да направим човешкото по-човешко или, иначе казано, по-добро, защото е по-човешко, или напротив, искаме да лишим човека от човешкото и по изкуствен начин да създадем нов вид, вида на постчовеците? Биотехнологиите вече са способни да променят генетичното наследство на индивидите, както впрочем го правят от много отдавна за царевицата, ориза или житото – прословутите ГМО, които предизвикват безпокойството и гнева на еколозите. Докъде може да се стигне по този път с човешките същества? Ще бъде ли възможно някой ден (скоро?) да „се засилва“ по желание една или друга черта на характера, интелигентността, ръстът, физическата сила или хубостта на децата ни, да се избира полът им, цветът на косите или очите им? Трансхуманизмът е движение, чиято цел е да способства за безграничното подобрение на физическите и интелектуалните способности на човека чрез всички средства – генетични, химически, механични, информатични. В крайната си форма той проповядва физическото сливане между човека и бъдещите компютърни мрежи, надарени с изкуствен интелект. Техномедицината е основното средство за осъществяване на трансхуманитарните стремления, защото е основана на високите технологии и на широкото прилагане на генното инженерство. Тук Фери въвежда и термина „юберизация”, характеризиращ колаборативната (споделената) икономика. Благодарение на интернет и мобилните му приложения споделеното превозване конкурира дейността на традиционните таксита; практиката на споделеното жилище измества хотела; директният обмен между потребители на вещи и услуги зачерква посредника… Трансхуманизмът и колаборативната икономика имат една и съща философска основа – стремежът на човека да овладее индивидуалната си съдба. В своето задълбочено и балансирано изследване Люк Фери се опитва да отговори на въпроса: докъде ще ни доведе всичко това – до по-добро или до по-лошо?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Oткъс от книгата, без редакторска намеса: „От биологията към икономиката, или как новите технологии разстройват пазара не по-малко от медицината: раждането на „колаборативната“ икономика На някои може да се стори странно, че в една и съща книга се свързват два на вид толкова различни въпроса: за биологическото и духовното бъдеще на човешката идентичност, от една страна, и от друга, за едно ново икономическо явление, което в общи линии се състои в установяване на връзки между частни лица, като се прескачат професионалистите от различните сфери. Както вече споменах, французите съвсем наскоро забелязаха съществуването на новата икономика с примера, все още дребен в сравнение с това, което ни очаква съвсем скоро, на конфликта, противопоставил почти навсякъде по света, от Париж до Сао Пауло, традиционните таксита на такситата на Юбер и по-специално на ЮберПоп – приложение за „диви таксита“ на ниски цени, немислими преди появата на интернет на вещите, което внезапно и напълно изненадващо за обществените власти щурмува традиционната дейност на градския транспорт. Тази изненада впрочем е сама по себе си доста стъписващ знак, че нашите управници са напълно неподготвени за движението. Затова и реакцията им беше толкова елементарна, колкото можеше да се очаква. Те просто си въобразиха, че ще угасят пожара, като незабавно забранят въпросното приложение. Все едно да спрат река Амазонка с цедка за чай. Не се лъжете, тази забрана е само временна лепенка, пластир, който няма да издържи дълго и няма да стигне до същността на проблема, а ще има само мимолетен ефект в опита да се удържи цунамито, на което ЮберПоп е само първата вълничка – „юберизацията“ на света е започнала и повечето отрасли на промишлеността и на търговията ще изпитат конкуренцията, днес или утре, на подобията на Юбер. Много от тях (не всички, ще видим защо) ще бъдат малко или повече засегнати, какъвто е вече случаят в хиляди други области, като вече споменатите Еърбнб, Бла Бла Кар и т.н. Но да се върна на темата. Трябва добре да се разбере, че тази друга революция, на „колаборативната“ икономика, е дълбоко, макар и подмолно свързана с трансхуманизма. Двата проекта се съединяват и припокриват поне по четири точки. Първо, и двата са възможни само на базата на обща технологична инфраструктура. Разбира се, колаборативната икономика не използва биохирургията, но затова пък големите данни, интернет на свързаните вещи, 3D принтерите и роботиката проникват и в двете сфери и правят функционирането им възможно. Без тези нови технологии нито трансхуманизмът, нито колаборативната икономика биха се появили на бял свят. Но има и още, в чисто философски план: и в двата случая целта е да се направят цели отрязъци от реалното – доскоро все още част от предопределеното ни от природата – подвластни на човешката свобода, на способността на човека да контролира собствената си съдба. От страна на трансхуманизма става дума да се премине от шанса към избора (From chance to choice, каквото е заглавието на една основополагаща за движението книга), от генетичната лотария, която „ни се стоварва отгоре“, към свободно избрано и активно търсено манипулиране/увеличаване. Същото е в известен смисъл и с икономиката на мрежите, създадени между частни лица, ново явление, което все повече залага, поне ако застанем на страната на ползвателите, на достъпа или употребата, които освобождават, отколкото на собствеността, която заробва. Защо да притежавам колело в Париж, ако съм много по-свободен с Велиб? Защо да отсядам в „професионален“ хотел, ако ми е по-удобно и по-евтино да се свържа с частно лице, което в крайна сметка е в същото положение като мен, което, да си го кажем направо, е друг мой Аз? Защо да имам кола, която струва скъпо и ми носи само неприятности, ако мога да наема от някого или да прибягна до споделено ползване и т.н.? Във всички случаи става дума да се освободим от всякакъв вид принуди, тези на природата, от една страна, но и тези, които ни налагат по самоволен и отчуждаващ начин традиционно организираната икономическа и социалнополитическа област. Не е изненадващо при това положение, че въпросните две сфери, на трансхуманизма и на колаборативната икономика, не само се основават на обща технологична и философска структура, но и се радват на широка политическа подкрепа. И в двата случая става дума за съвсем определен либерализъм, макар и с известен социалдемократичен оттенък, или дори за чиста проба ултралиберализъм, подплатяващи волята на тези, които искат на всяка цена да отхвърлят тежестта на наложените на индивида традиции и наследства. Ярко свидетелство за това е движението на мейкърите, тези все по-многобройни индивиди, които желаят окончателно да се освободят от колективните тегоби, понякога дори от националните законодателства, за да произвеждат сами, защо не и с помощта на 3D принтери и софтуери open source, в комунитарни мрежи и в малки, свободно избрани от тях общности своето електричество, своите мебели, домакинските си уреди и т.н. С две думи, всичко необходимо за прехраната и благополучието им. Не е изненадващо също, че трансхуманизмът и колаборативната икономика чудесно се вписват в общата насоченост на западните демокрации, в бавната, но неизбежна еволюция – и все по-бърза от края на миналия век, – която ни подтиква да се стремим, поне от Просвещението насам, все повече да вкарваме в орбитата на свободното човешко решение онова, което е било a priori изключено в света на древните, във вселената на обичаите, на вечната и неприкосновена приемственост, характерни за традиционните общества още от зората на човечеството. Оттам и главозамайването, което ни обзема, когато започнем да разбираме, че е застрашена самата ни идентичност, защото определението на това, което сме и което искаме да станем, все повече ще ни принадлежи, докато в старите времена сме си мислели, че принадлежи на Бог, на обичая или на природата. Това е същностен въпрос – и е третата голяма тема на тази книга, пряко продължение на предишната: разрушителните нововъведения. Целта е да допринесем, доколкото е възможно, за разбирането на дълбоката природа на съвременните икономически, научни и медицински новости, но и на моралните, политическите, духовните и метафизическите сътресения, които те носят. Защото, настоявам на това, тези новости могат да съществуват само въз основа на развитието на една и съща технологична инфраструктура, небивала в човешката история и изградена благодарение на експоненциалния прогрес на „дигитализацията на света“. Без големите данни и свързаните вещи, без конвергенцията на различните форми на интернет, с които ще се занимаем в главата, посветена на колаборативната икономика, „третата индустриална революция“ би била чисто и просто немислима. Хиляди приложения, повече или по-малко аналогични на Юбер, процъфтяват по четирите краища на планетата и пораждат комунитарни мрежи, като цяло дерегулиращи и меркантилни. Тази нова икономика впрочем също повдига редица въпроси. Дали няма да присъстваме, при това съвместяване на дигитализацията, роботиката, автоматизацията и юберизацията на света, на „края на труда“, или поне на намаляването на наемните работници в полза на независими труженици без ясен социален статус, на „икономически растеж без работни места“, може би дори на края на икономическия растеж? Дали, както твърди футуролог като Джереми Рифкин, наближава краят или поне „залезът“ на капитализма и господството на „колаборативни мрежи“, на „общности“ от нов тип, в които достъпът ще заеме мястото на частната собственост (по вече споменатия модел на Аутолиб или на Велиб), употребата ще замени притежанието, грижата за другите – индивидуалния либерализъм, споделянето – егоизма, безплатното – печалбата, трайното – еднократното, обичта – себелюбието и т.н.? Или по-скоро, както ще го покажа по-нататък, на хоризонта се надига страховита ултралиберална вълна, едновременно дерегулираща и користна, като новите приложения ще превърнат в обект на търговия онова, което не е било такова (собствената кола, апартамент, дрехи, услуги, работа вкъщи и още хиляди други неща), за да се постигне една забележителна цел, не „антикапиталистическа“, а напротив, хиперкапиталистическа? При положение че не можем безкрайно да забраняваме тези нови услуги от човек на човек, как бихме могли да ги регулираме, или дори да ги обложим с данъци, без да ги убием? Нека бъде ясно: нито един от тези въпроси не е лесен, на нито един не може да се отговори бързо, защото по всичко изглежда, че идеалът на регулирането, който ми се струва най-справедлив, предполага, за да се превърне в реалност, една важна предпоставка – демокрациите да не бъдат тотално изненадани от необузданата и безгранична воля за могъщество, вече въплътена в света на техниката, да са способни отсега да осъзнаят безкрайно бързото и мощно движение, което ги минира по таен и подмолен начин. Оттук и проектът на тази малка книга, която всъщност цели да изпълни първата задача, поставена от Хегел пред философията: „да разбере това, което е“, да представи възможно най-точен образ на реалното, за да се подготвим, доколкото е възможно, за правилното действие.“ |
| „Не е нужно да бъдете най-добрите в нещо, а да знаете достатъчно, за да започнете.“ Според Кевин Систром, създател на популярното приложение за споделяне на снимки Instagram, това е част от рецептата за успех на всеки стартиращ предприемач. |
„Не е нужно да бъдете най-добрите в нещо, а да знаете достатъчно, за да бъдете опасни. Трябва да сте научили достатъчно, за да дръзнете, за да изградите идея, да формирате концепция и да я покажете на света. И след това ще се появят още много хора, които са далеч по-добри във вършенето на всички тези неща, отколкото вие. И ще трябва да откриете и привлечете онези хора, за които сте сигурни, че могат да развият и завършат вашата идея дори по-добре от самите вас.“ |
Новата индустриална революция – надеждата за човечеството Намаляваща раждаемост, вследствие на това - застаряване на населението, сериозни природни бедствия, не на последно място и заради замърсяването на околната среда... Може ли човечеството да се справи с тези сериозни проблеми? Ако питаме технологичния бранш, то той ще отговори повече от утвърдително. На все повече събития на технологичния свят водещите теми се въртят около четвъртата индустриална революция (създаването на индустрия 4.0) - изграждането на интелигентни заводи, в които машините ще внимават една за друга и ще могат да вземат децентрализирани решения за производството и техническата поддръжка. Днес наистина редица общества са изправени пред много сериозни проблеми. Населението в Япония например се свива, а продължителността на живота на гражданите на островната държава расте. Намаляването на раждаемостта в комбинация с увеличената продължителност на живота води до дисбаланс между младите, активни работници и гражданите, нуждаещи се от грижи. И тъй като Япония се намира в сеизмично активна зона и индустриалната инфраструктура застарява, намаляването на работната сила увеличава риска от замърсяване на околната среда и броя на причинените от човека бедствия. Анализ на PwC за глобалната индустрия показва, че през следващите пет години производители от много широк спектър бизнес направления планират да инвестират 907 милиарда долара годишно в дейности, свързани с новата Индустрия 4.0. Основният фокус на тези вложения ще бъде върху цифровите технологии, като сензори или устройства за свързване, както и върху софтуер и приложения. Компаниите също така инвестират значително в обучението на своите служители, но и в наемането на нови специалисти. Много технологии, които вече промениха донякъде индустрията, трябва да изиграят важна роля в трансформацията и на обществата. Става дума най-вече за интернет на нещата, киберсигурността, изкуственият интелект и роботиката. По отношение на разпространението на промишлени роботи Япония е на второ място в света, като отстъпва само на Южна Корея. На трето място е Германия. Това са страните, които водят четвъртата индустриална революция. За Германия, където се ражда всъщност концепцията за Индустрия 4.0, всичко това има огромно значение и крие сериозен потенциал. Около 15 млн. работни места зависят директно или индиректно от производствената индустрия. С цифровизацията на индустрията ще се променят не само процесите с добавена стойност, но ще се създадат и нови бизнес модели и нови перспективи за работниците и служителите. Специално за малките и средни предприятия интелигентните, цифрови производствени процеси ще представляват наистина големи възможности. Берлин има доста амбициозни цели в това направление. До 2020 г. страната възнамерява да влага годишно по 40 млрд. евро в приложения, свързани с тази нова тенденция. Иначе и сега над 20% от компаниите в автомобилната сфера вече ползват самодвижещи се устройства. До 2020 г. Германия си обещава 153 млрд. евро допълнителен икономически ефект само заради Индустрия 4.0. Готови ли са компаниите в България за това предизвикателство? През пролетта на 2016 г. Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) проведе анкета по темата сред 59 български, германски и чуждестранни фирми, като повече от 80% от анкетираните оценяват ролята на цифровизацията в своята компания като „решаваща“ или „много значима“. По отношение на актуалното ниво на цифровизация над половината от запитаните отговарят, че то е над средното. Близо 90% от фирмите ще са направили в рамките на три години постъпления в посока цифровизиране на процесите. И въпреки че масовото дигитализиране на производствения процес и инструментите на Индустрия 4.0 предизвикват противоречиви чувства и мениджърите на производствените компании по целия свят, не на последно място заради неяснотата и притеснението от загуба на работни места, едно е ясно - ерата на Индустрия 4.0 неизменно настъпва. |
| Влиянието на изкуствения интелект върху икономиката До 2030 г. изкуственият интелект ще подкрепя световния БВП със сума, която се равнява на добавянето на 13 нови страни като Австралия към световната икономика За хората, потопени най-силно в технологичния сектор, е трудно да се измисли по-противоречива тема от влиянието на изкуствения интелект върху обществото, коментира VisualCapitalist. Давайки в крайна сметка супер интелигентност на машините, има много различни възможни резултати – от технологичната сингулярност на Ред Кърцвейл до по-дръзки прогнози, популяризирани от Илон Мъск. Въпреки тези най-разнообразни потенциални резултати повечето технологични лица са съгласни с едно: изкуственият интелект ще има забележително влияние върху обществото и начина, по който правим бизнес. До 2030 г. изкуственият интелект ще подкрепя световния БВП с 15,7 трлн. долара, което се равнява на добавянето на 13 нови страни като Австралия към глобалната икономика. Нещо повече, глобалният растеж от изкуствения интелект може да бъде разделен в две основни сфери: подобрение на трудовата производителност (6,6 трлн. долара) и повишено потребителско търсене (9,1 трлн. долара). Според PwC Китай ще бъде регионът, който ще получи най-много икономически ползи (7 трлн. долара) от интегрирането на изкуствения интелект в различните индустрии. |
| Will AI enable the third stage of life? By Max Tegmark, PhD  In his new book Life 3.0: Being Human in the Age of Artificial Intelligence, MIT physicist and AI researcher Max Tegmark explores the future of technology, life, and intelligence. The question of how to define life is notoriously controversial. Competing definitions abound, some of which include highly specific requirements such as being composed of cells, which might disqualify both future intelligent machines and extraterrestrial civilizations. Since we don’t want to limit our thinking about the future of life to the species we’ve encountered so far, let’s instead define life very broadly, simply as a process that can retain its complexity and replicate. What’s replicated isn’t matter (made of atoms) but information (made of bits) specifying how the atoms are arranged. When a bacterium makes a copy of its DNA, no new atoms are created, but a new set of atoms are arranged in the same pattern as the original, thereby copying the information. In other words, we can think of life as a self-replicating information-processing system whose information (software) determines both its behavior and the blueprints for its hardware. Like our Universe itself, life gradually grew more complex and interesting, and as I’ll now explain, I find it helpful to classify life forms into three levels of sophistication: Life 1.0, 2.0 and 3.0. It’s still an open question how, when and where life first appeared in our Universe, but there is strong evidence that here on Earth life first appeared about 4 billion years ago. Before long, our planet was teeming with a diverse panoply of life forms. The most successful ones, which soon outcompeted the rest, were able to react to their environment in some way. Specifically, they were what computer scientists call “intelligent agents”: entities that collect information about their environment from sensors and then process this information to decide how to act back on their environment. This can include highly complex information processing, such as when you use information from your eyes and ears to decide what to say in a conversation. But it can also involve hardware and software that’s quite simple. For example, many bacteria have a sensor measuring the sugar concentration in the liquid around them and can swim using propeller-shaped structures called flagella. The hardware linking the sensor to the flagella might implement the following simple but useful algorithm: “If my sugar concentration sensor reports a lower value than a couple of seconds ago, then reverse the rotation of my flagella so that I change direction.” You’ve learned how to speak and countless other skills. Bacteria, on the other hand, aren’t great learners. Their DNA specifies not only the design of their hardware, such as sugar sensors and flagella, but also the design of their software. They never learn to swim toward sugar; instead, that algorithm was hard- coded into their DNA from the start. There was of course a learning process of sorts, but it didn’t take place during the lifetime of that particular bacterium. Rather, it occurred during the preceding evolution of that species of bacteria, through a slow trial-and-error process spanning many generations, where natural selection favored those random DNA mutations that improved sugar consumption. Some of these mutations helped by improving the design of flagella and other hardware, while other mutations improved the bacterial information-processing system that implements the sugar-finding algorithm and other software. Such bacteria are an example of what I’ll call “Life 1.0”: life where both the hardware and software are evolved rather than designed. You and I, on the other hand, are examples of “Life 2.0”: life whose hardware is evolved, but whose software is largely designed. By your software, I mean all the algorithms and knowledge that you use to process the information from your senses and decide what to do—everything from the ability to recognize your friends when you see them to your ability to walk, read, write, calculate, sing and tell jokes. You weren’t able to perform any of those tasks when you were born, so all this software got programmed into your brain later through the process we call learning. Whereas your childhood curriculum is largely designed by your family and teachers, who decide what you should learn, you gradually gain more power to design your own software. Perhaps your school allows you to select a foreign language: Do you want to install a software module into your brain that enables you to speak French, or one that enables you to speak Spanish? Do you want to learn to play tennis or chess? Do you want to study to become a chef, a lawyer or a pharmacist? Do you want to learn more about artificial intelligence (AI) and the future of life by reading a book about it? This ability of Life 2.0 to design its software enables it to be much smarter than Life 1.0. High intelligence requires both lots of hardware (made of atoms) and lots of software (made of bits). The fact that most of our human hardware is added after birth (through growth) is useful, since our ultimate size isn’t limited by the width of our mom’s birth canal. In the same way, the fact that most of our human software is added after birth (through learning) is useful, since our ultimate intelligence isn’t limited by how much information can be transmitted to us at conception via our DNA, 1.0-style. I weigh about twenty-five times more than when I was born, and the synaptic connections that link the neurons in my brain can store about a hundred thousand times more information than the DNA that I was born with. Your synapses store all your knowledge and skills as roughly 100 terabytes’ worth of information, while your DNA stores merely about a gigabyte, barely enough to store a single movie download. So it’s physically impossible for an infant to be born speaking perfect English and ready to ace her college entrance exams: there’s no way the information could have been preloaded into her brain, since the main information module she got from her parents (her DNA) lacks sufficient information-storage capacity. The ability to design its software enables Life 2.0 to be not only smarter than Life 1.0, but also more flexible. If the environment changes, 1.0 can only adapt by slowly evolving over many generations. Life 2.0, on the other hand, can adapt almost instantly, via a software update. For example, bacteria frequently encountering antibiotics may evolve drug resistance over many generations, but an individual bacterium won’t change its behavior at all; in contrast, a girl learning that she has a peanut allergy will immediately change her behavior to start avoiding peanuts. This flexibility gives Life 2.0 an even greater edge at the population level: even though the information in our human DNA hasn’t evolved dramatically over the past fifty thousand years, the information collectively stored in our brains, books and computers has exploded. By installing a software module enabling us to communicate through sophisticated spoken language, we ensured that the most useful information stored in one person’s brain could get copied to other brains, potentially surviving even after the original brain died. By installing a software module enabling us to read and write, we became able to store and share vastly more information than people could memorize. By developing brain software capable of producing technology (i.e., by studying science and engineering), we enabled much of the world’s information to be accessed by many of the world’s humans with just a few clicks. This flexibility has enabled Life 2.0 to dominate Earth. Freed from its genetic shackles, humanity’s combined knowledge has kept growing at an accelerating pace as each breakthrough enabled the next: language, writing, the printing press, modern science, computers, the internet, etc. This ever-faster cultural evolution of our shared software has emerged as the dominant force shaping our human future, rendering our glacially slow biological evolution almost irrelevant. Yet despite the most powerful technologies we have today, all life forms we know of remain fundamentally limited by their biological hardware. None can live for a million years, memorize all of Wikipedia, understand all known science or enjoy spaceflight without a spacecraft. None can transform our largely lifeless cosmos into a diverse biosphere that will flourish for billions or trillions of years, enabling our Universe to finally fulfill its potential and wake up fully. All this requires life to undergo a final upgrade, to Life 3.0, which can design not only its software but also its hardware. In other words, Life 3.0 is the master of its own destiny, finally fully free from its evolutionary shackles. The boundaries between the three stages of life are slightly fuzzy. If bacteria are Life 1.0 and humans are Life 2.0, then you might classify mice as 1.1: they can learn many things, but not enough to develop language or invent the internet. Moreover, because they lack language, what they learn gets largely lost when they die, not passed on to the next generation. Similarly, you might argue that today’s humans should count as Life 2.1: we can perform minor hardware upgrades such as implanting artificial teeth, knees and pacemakers, but nothing as dramatic as getting ten times taller or acquiring a thousand times bigger brain. In summary, we can divide the development of life into three stages, distinguished by life’s ability to design itself: • Life 1.0 (biological stage): evolves its hardware and software • Life 2.0 (cultural stage): evolves its hardware, designs much of its software • Life 3.0 (technological stage): designs its hardware and software After 13.8 billion years of cosmic evolution, development has accelerated dramatically here on Earth: Life 1.0 arrived about 4 billion years ago, Life 2.0 (we humans) arrived about a hundred millennia ago, and many AI researchers think that Life 3.0 may arrive during the coming century, perhaps even during our lifetime, spawned by progress in AI. What will happen, and what will this mean for us? That’s the topic of this book. From the book Life 3.0: Being Human in the Age of Artificial Intelligence by Max Tegmark, © 2017 by Max Tegmark. Published by arrangement with Alfred A. Knopf, an imprint of The Knopf Doubleday Publishing Group, a division of Penguin Random House LLC. |
| What’s the Future and Why It’s Up to Us Tim O'Reilly 2017  “Everything is amazing, everything is horrible, and it’s all moving too fast,” writes O’Reilly, founder of a media company based in Silicon Valley, who describes himself as having spent most of his career thinking about the future. Here, he acknowledges that despite the amazing technological advances made in recent history, many people are trepidatious about the future, anticipating a dystopia in which robots have taken most human jobs. Who will save us from this coming to pass? It’s the creators of “unicorns,” posits O’Reilly—technologies that amaze, and then become quotidian, freeing people to pursue more creative work. Examples of unicorns, according to O’Reilly, include the automobile, the telephone, and, more recently, the iPhone and peer-to-peer services such as Lyft and Uber. To O’Reilly, these radical innovations arise more out of intellectual curiosity than avarice—though he doesn’t make clear why this distinction matters. In his somewhat dreamy-eyed, utopian view of the future world, machine productivity will provide everyone’s basic needs and humans will find new jobs that consist of nurturing and enriching each other’s lives. The ideas are interesting but their presentation is long-winded. Nonetheless, O’Reilly has delivered an interesting, if somewhat breathless, look at what the future might hold. |