2016 - годината на демагога (да запълним липсата на Сула)
Добави мнение Мнения:6
2016 - годината на демагога Лайънъл Барбър  От Брекзит до Тръмп ред събития гръмко отхвърлиха статуквото и промениха света На 21 юни, два дни преди референдума за Брекзит, се срещнах с Дейвид Камерън на Даунинг стрийт. В разговора премиерът ме увери, че всичко ще е наред. Не бях напълно убеден. Сега се оказва, че Брекзит е очертал 2016-а - годината, в която немислимото стана възможно, маргиналното завладя общоприетото и Доналд Тръмп, магнат на недвижими имоти и телевизионен водещ, бе издигнат за главнокомандващ на САЩ. През 1969 г. в мемоарите си бившият американски държавен секретар Дийн Ачесън разказва как той и група “мъдри мъже” са помогнали на президента Хари Труман да изгради след Втората световна война нов, либерален и основан на правилата ред. Той се облягаше на институции - ООН, МВФ, Световната банка, НАТО. През 2016 г. Тръмп отхвърли НАТО като отживял, а неговият личен съветник Нют Гингрич определи Естония като предградие на Санкт Петербург. Днес сякаш присъстваме на разруха Ачесън въплъщаваше установения ред на Източния бряг. Той бе дипломат, юрист и учен, с една дума, експерт. Тази година установеният ред бе шамаросан, а експертите - унижени. Повечето не познаха за Брекзит, мнозина обявиха победата на Тръмп за невъзможна. Триумфът на Брекзит и Тръмп бележи революционен момент. Не съвсем като през 1789 или 1989 г., но статуквото бе гръмко отритнато. Някои правят паралели с 30-те г. на миналия век, съзирайки в Тръмп новоизпечен фашист. Годината бе добра за деспотите - Владимир Путин в Русия, Реджеп Ердоган в Турция, китайския президент Си Цзинпин. Още по-успешна бе тя за демагозите и популистите, които подхранват емоциите и предразсъдъците на масите. В годината на демагозите мнозина се надпреварваха за ролята на водачи: британският националист Найджъл Фарадж, кръстник на Брекзит и последовател на Тръмп, Родриго Дутерте, бруталният президент на Филипините, зарекъл се да изколи милиони наркомани. И самият Тръмп, който постоянно изтъква броя на тези, които го подкрепят. И все пак аналогията с 30-те г. е неуместна. Далеч сме от голямата депресия, американската икономика е на път да ликвидира безработицата, от 2010 г. британските безработни са се увеличили само с 2 милиона. Леят се кредити. Корпоративните печалби растат. Лошото е, че част от населението, особено живеещите извън големите градове, не усещат икономически облаги Реалните приходи във Великобритания не са нараснали през последното десетилетие. В САЩ 95% от доходите на домакинствата миналата година бяха под тези от 2007 г. Безработицата в еврозоната, особено в държави като Гърция, Испания и Италия, остава висока. А богатството на 1 процент от хората (“малцината привилегировани”, ако цитираме мантрата на Тереза Мей) продължава да нараства. В напредналите демокрации се случва нещо още по-забележително, дължащо се отчасти на бързите технологични промени. Изкуствен интелект, генно инженерство, самодвижещи се автомобили - технологичните пробиви през 2016 г. отбелязаха напредък. Всеки от тях е с внушителен принос (смартфоните дадоха глас на всички), но е и много разрушителен (влиянието на изкуствения интелект върху работните места вече се усеща). В политически аспект Брекзит и победата на Тръмп показват упадък на партийната система и край на старото разделение ляво - дясно Левоцентризмът е крайно западнал. Франсоа Оланд, чийто рейтинг се срина до 4%, обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат в Елисейския дворец. Джереми Корбин, левият лидер на британската опозиционна Лейбъристка партия, говори повече за смъртта на Фидел Кастро, отколкото за излизането на страната от ЕС. В Италия левоцентристкият реформатор Матео Ренци изгуби съкрушително предложения от самия него референдум за конституционна реформа и веднага подаде оставка. Консерваторите и десноцентристките християндемократи се справят по-добре, но са под натиска на антиимиграционните среди и националистите от Австрия до Англия, Франция, Германия, Унгария, Холандия и все повече Полша. През 2016 г. станахме свидетели на раждането на “четвъртия път” на нова политическа линия - ксенофобска, протекционистка, къпеща се в носталгия, превърната от Тръмп в лозунг на кампанията му “Да направим Америка велика отново”. Друго обстоятелство е широко разпространеното в западните демокрации разочарование от глобализацията - следвоенен феномен с три насоки на развитие: процесът на дерегулация през Рейгъново-Тачъровата ера, споразумението от Уругвайския кръг през 1994 г. за либерализация на глобалната търговия и отварянето на Китай за пазарната икономика. Постепенното премахване на контрола над капитал, стоки, услуги и работна сила, чийто символ станаха единният европейски пазар и валута, достигна своя апогей през лятото на 2007 г. През 2016 г. видяхме края на този период, наречен Глобализация 2.0 (от 1800 г. до XXI век - б.р.) Свободната търговия вече трудно се пробутва на публиката, загрижена за сигурността на работните си места и конкурентната заплаха от развиващите се страни. Тръмп заклейми Транстихоокеанското споразумение между САЩ и 11 държави от района, както и Северноамериканско споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико. Хилари Клинтън, преди привърженичка на свободната търговия, отстъпи. Никой не отрича, че потребителите в САЩ, включително много привърженици на Тръмп, купуват евтини стоки благодарение на глобалното снабдяване и евтиния труд в развиващите се страни. Но враждебността срещу свободната търговия победи в изборите. Само извиването в последната минута на ръцете на валонското регионално правителство в Белгия спаси търговското споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), подготвяно цели 7 години. Свободното придвижване също е под въпрос. Европа е притисната от масова имиграция, невиждана от края на 40-те г. Рекорден брой бежанци от Близкия изток и Северна Африка преминаха (и се издавиха) по коварния маршрут от Централното Средиземноморие до Италия. Терористичните нападения, особено във Франция, усилиха обществените опасения по отношение на имиграцията. Породи се чувство, че правителствата някак си са изгубили контрол над държавните граници и националната идентичност. Tова обяснява магнетизма на Тръмповото обещание да изгради “красива стена” по границата с Мексико, както и думите на Тереза Мей за политически коректния мултикултурализъм, че “ако се смятате за граждани на света, вие сте ничии граждани” Референдумът за Брекзит показа икономическата пропаст, зееща между привържениците и противниците на глобализацията. А също и културното разделение между защитниците на промените - от технологиите до еднополовите бракове - и онези, които искат да забавят времето и да преоткрият своите етнически, религиозни и национални корени. Лозунгът на Брекзит “Да си върнем контрола” бе прост и поразително въздействащ върху класи и поколения. Конституционалистите харесаха идеята за независимост от институциите на ЕС. На всички допадна вариантът парите, давани на Брюксел, да се пренасочат към здравната система. Но обуздаването на имиграцията бе това, което спечели вота. Няма значение, че тези изявления бяха дълбоко подвеждащи (както и заплахите с надвисваща икономическа катастрофа при гласуване за Брекзит). През 2016 г. светът бе залят от “подправени новини”, фабрикувани от политически активисти и държавни чиновници. През този политически период мнозина сякаш живееха в паралелен свят, където фактите са изцяло подчинени на мненията. “Интересното в тази кампания бе, че хората вземат за факти неща, които всъщност не са факти. Всеки има начин да ги интерпретира като истина или неистина. За съжаление, вече няма такова нещо като факти”, казва коментаторът на Си Ен Ен и почитател на Тръмп Скоти Нел Хюз. Добре дошли в света на постистината и нейните политици, захранвани от технологии като смартфона. Тази джаджа позволява на хората да тиражират в реално време нефилтрирани (и често подчертано пристрастни) версии на новините чрез фейсбук и гугъл. По време на изборите в САЩ журналистите, ползващи се някога с доверие като капацитети от последна инстанция, сега биват обиждани в туитър като противни и некадърни. В Англия и привърженици, и противници на ЕС хокаха Би Би Си, опитваща се да пази неутралитет. Но в стремежа си да бъде безпристрастна, радиостанцията се изправи пред риска и да не информира както трябва, особено по щекотливи икономически въпроси. Дават еднакво ефирно време на неравностойни теми, не смеят да изтъкнат, че по този или онзи въпрос едната страна разполага с повече доказателства или експертни мнения от другата. През пролетта на 2016 г. обядвах в Хюстън, Тексас, с Джеймс Бейкър, бивш финансов министър и държавен секретар, служил при Рейгън и Буш-старши. Попитах го дали Америка ще оцелее при президентството на Тръмп. “Ние сме държава на законите, ограничена от бюрокрацията. Президентите не са еднолични управници”, отговори ми той. Това доверие в силата на демократичните институции сега ще бъде подложено на проверка. Тръмп иска да ликвидира наследството на Обама и да отприщи животинския дух на американския капитализъм. Първата реакция на финансовите пазари бе еуфорична. Външната политика носи най-голям риск. Тръмп иска да поеме нов курс, да предоговори търговските споразумения, да задължи съюзниците да плащат повече за общата отбрана. Той мисли за пари, не за ценности, за Америка като егоистична суперсила, както писа анализаторът Робърт Кейкън. Победата на Тръмп подпомага демагозите, запътили се към властта през 2017 г., особено Марин льо Пен, която ще се състезава за френски президент. Една победа на Льо Пен в добавка към Брекзит със сигурност ще означава край на Европейския съюз. Изборите в Холандия също сигнализират за завой надясно. Дори в Германия Ангела Меркел, която ще се бори за четвърти мандат, е изправена пред заплаха от популистката “Алтернатива за Германия”, която ще направи формирането на управляваща коалиция много по-трудно. Повече от два века САЩ бяха маяк на демократичните ценности като плурализъм, толерантност и върховенство на закона. В повечето случаи те заставаха на правилната страна на историята. През 2016 г. американците за първи път вкараха в Белия дом човек без държавнически и военен опит Както и Брекзит, това е хазартен риск с крайно непредсказуеми последствия. Войнственият подход на Тръмп, неуважението му към правата на малцинствата подкопават жалоните на демокрацията и свободното общество. Позицията му повтаря екстремната претенция на Брекзит “волята на народа” да бъде уважена на всяка цена. Всеки, който възрази - медиите, опозицията, дори съдебната власт, рискува етикета “враг на народа”. Това не е просто неистов популизъм. Това е отричане на самата политика, която, както ни напомня политологът Бърнард Крик, е единствената алтернатива на управлението с принуда и тирания на мнозинството. Предупредени сме! Лайънъл Барбър е главен редактор на в. “Файненшъл таймс” Копирано от https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5958359 © http://www.24chasa.bg |
Заглавието е ноо готино  Но и това е гот: Годината бе добра за деспотите - Владимир Путин в Русия, Реджеп Ердоган в Турция, китайския президент Си Цзинпин. Според "еди-кои си ценности" думата "деспоти" е доста мека и е трЕбвало да се ползва "сатрапи", както сме свикнали  |
| Microsoft с най-голям шанс първа да достигне $1 трлн. Единствено Alphabet на Google може да я конкурира по пътя към целта. Microsoft може да стане първата компания с цена от 1 трилион долара, макар че в момента заема трето място по този показател, смята водещ анализатор. Според публикация на Майкъл Марковски в Equities.com, дигитални компании като Microsoft са по-мащабируеми и могат да привлекат повече клиенти, отколкото хардуерно-ориентирани играчи на пазара като Apple. Освен това те са способни в по-голяма степен да увеличават своята рентабилност и паричните си потоци. На Microsoft може да помогне и скорошната покупка на деловата социална мрежа LinkedIn за сумата от 26 млрд. долара. При тази сделка Microsoft фактически плати само по 60 долара за всеки член на LinkedIn, стремящ се да стане професионалист с високоплатена работа, а не за обикновен потребител на социална мрежа. За сравнение, стойността на Facebook за един потребител е 218 долара. Близо до целта от 1 трлн. долара беше и Apple, чиято пазарна капитализация достигна 775 млрд. долара през февруари 2015 г. Оттогава насам обаче котировките на компанията падат, заради липсата на хитови продукти. В момента Apple продължава да бъде най-скъпата компания с цена от 617 млрд. долара. На второ място е холдингът на Google – Alphabet – с пазарна капитализация 548 млрд. долара. Microsoft e трета с борсова цена от 492 млрд. долара. Интернет гигантите Amazon и Facebook струват съответно 359 и 333 млрд. долара. Майкъл Марковски смята, че единствено Alphabet може да съперничи на Microsoft по пътя към целта от 1 трилион долара. Както и Microsoft, създаденият от Google холдинг има двойно по-голям паричен поток от Amazon и Facebook. След като преди три години Сатя Наделя оглави Microsoft, акциите на компанията поскъпнаха с 50%. Майкъл Марковски вярва, че компанията може да поскъпне двойно, но това няма да се случи без сериозни промени. Какви точно трябва да бъдат промените Марковски не уточнява. |
Добави мнение Мнения:6