| Новият ѝ живот започва през 2009 г. - две години след като родната ѝ страна се присъединява към Европейския съюз (ЕС). Тогава Елена Брайку, румънски лекар, приема работа в най-голямата медицинска институция в Германия – берлинската болница Charité, пише Deutsche Welle. "Имах добър стандарт на живот в Румъния. Но за мен беше важно да си докажа, че мога да си проправя път от дъното към една по-развита система“, коментира Брайку. Тя твърди, че не може да си представи да се върне. „Не мога да започна наново в румънската здравна система. В Германия трябва да работиш много повече, но също така имаш много повече възможности за израстване вътре в системата“. Анна Димитрова също се е надявала за по-добри кариерни възможности, когато имигрира в Германия преди 20 години. Сега 40-годишната българка е един от топ мениджърите емигранти в Германия. „След като Берлинската стена падна, беше очевидно, че ще уча в чужбина. Исках да уча бизнес мениджмънт и да науча от първа ръка как функционира пазарната икономика“. Тя следва целта си, както твърди, „с тежък труд и силна воля“. И това ѝ се отплаща: българката завършва начело на класа си в Университета на Нюрнберг. След като завършва, тя е наета от Mannesmann, която по-късно се превръща в телекомуникационната компания Vodafone, а сега Димитрова е член на борда на директорите. Хиляди млади българи са поели на пътешествието, което Димитрова е завършила. Според германската статистическа база данни Statista повече от 225 хил. българи са живеели в Германия през 2015 г., а голяма част от тях са с над средно образование. Въпреки че германският пазар на труда печели от всичко това, българите страдат, посочва анализът. Българската академия на науките (БАН) посочва, че на всеки 5 до 10 години страната ще губи по около 400 хил. квалифицирани работници. Румъния, която се присъедини към ЕС заедно с България през 2007 г., се сблъсква с подобни проблеми. Въпреки че двете страни печелят от средствата, които емигрантите пращат у дома на семействата си, липсата на квалифицирани работници стана все по-ясна с течение на времето. Медицинският сектор понесе най-голям удар. Около 43 хил. фармацевти са напуснали Румъния в рамките на 10-годишния период след като страната се присъедини към ЕС, а 5000 румънци, медицински специалисти, работят само в Германия. Преди три години Костас Ифандопол, млад румънски зъболекар, решава да имигрира в Берлин – ход, който твърди, че е породен предимно от финансови съображения. След като завършва образованието си в Букурещ, той прекарва година, работейки като зъболекар в Румъния, но скоро осъзнава, че няма да може да осъществи мечтата си да си отвори собствен кабинет в родната си страна. "В дългосрочен план имах много по-добри възможности в Германия. Мога да си осигуря добри банкови заеми тук и да работя само 15 или 20 години, за да ги изплатя, а не 40“, посочва мъжът. В момента той работи в Берлин като зъболекар. „Печеля около 10 пъти повече отколкото щях да получавам в Румъния“. Още по-голям брой български лекари поемат по същия път. Днес страната, която има близо 7 млн. души население, разполага само с 28 хил. лекари. Преди 7 години те са били 35 хил. Германските клиники печелят предимно от притока на специалисти от Източна Европа. "Някои региони в Германия нямаше да имат медицински персонал, ако не бяха лекарите, които идват тук от Източна Европа“, твърди Джалид Сехули, директор на гинекологичното отделение в Charité. Роден в семейството на марокански емигранти в Берлин, Сехули харесва мултикултурния екип на болничното заведение. „Главният ми лекар е от България, Брайку идва от Румъния и имаме асистент, който също е от България. Всички тези колеги имат много добро образование, говорят езици и бързо се учат как работи нашата система“. „Много негативен ефект“ Според скорошно проучване на Организацията на обединените нации (ООН) 3,4 млн. румънци работят в чужбина. Населението на България също е намаляло драстично през последното десетилетие. Повече от 1 млн. българи са имигрирали след падането на Желязната завеса през 1989 г. "Имиграцията има много негативен ефект върху българската икономика, тъй като голяма част имигриращите са висококвалифицирани специалисти“, твърди Митко Василев, председател на Германо-българската индустриално-търговска камара, преди да допълни, че германските инвеститори често се оплакват за липсата на добре обучени квалифицирани работници в България. Но проучванията на миграцията разкриват, че „имиграцията на квалифицирани хора не задължително е лошо нещо“, посочва Херберт Брюкнер от Института за изследване на заетостта в Нюрнберг. „Човешките ресурси на една страна не трябва да бъдат изчерпвани, само защото се инвестира повече в образование“. Не повече, много хора прекарват години в чужбина, а след това се връщат у дома. Въпреки това признава, че има проблеми, особено в медицинския сектор: „Имиграцията определено има негативни последици в тази област“. Не само излизането на медицинските специалисти занимава България и Румъния от известно време. Проучване, проведено от Friedrich Ebert Foundation (FES), разкрива, че 43% от българите и 40% от румънците планират да напуснат страните си. И все пак истории като тази на българката Таня Шнел дават надежда. Тя се връща у дома, след като успешно завършва в Германия и взима съпруга си германец с нея. Двамата се връщат, за да изградят живота си в най-бедната страна в ЕС, допълва анализът. „Върнах се, защото обичам България. И защото исках да започна нещо позитивно тук“, посочва Шнел. Тя е майка на две деца, която се е посветила на опазването на околната среда и изобщо не съжалява, че се е върнала у дома. „Със сигурност ми липсват германските библиотеки, велоалеите, игрищата и доброто здравеопазване. Но в същото време имам усещането, че мога да съм по-полезна тук, че мога да направя нещо повече, отколкото в Германия, когато става дума за околната среда. Това ми дава сила“. |