| Какво представлява т.нар. „парадокс на богатството“? „Богатите хора живеят скромно. Получава се така, че ако живееш скромно, може да забогатяваш заради това, но ти си пестелив във всичките си решения и пресметлив във всичките си решения. Не само в бизнеса, инвестициите и т.н., а и в покупките, харчовете си, планирането на времето, избора на приятели и т.н. Ако си другият тип, който иска да живее нашироко и се интересува само от желанията си, ти никога няма да бъдеш богат“, разказва пред Investor.bg Alonso, коментатор от форума на сайта. По думите му наследството се харчи много бързо. „Винаги ще те хване някой и ще ти вземе парите. Човек е устроен да иска да прави нещо и ще се намери някой измамник да те излъже. Например по пътя София – Варна има кръчми отляво и отдясно без паркинг. Аз как да спра на тази кръчма? Тя е уж за преминаващи. Това е направено от някой по най-глупавия начин. Това са хора, които са получили наследство и са решили да правят бизнес. Съответно те губят. Има и случай, при който родителят развива бизнеса с мисъл да го остави на децата си, а точно година по-късно наследниците от глупост буквално подаряват натрупаното. Виждал съм и случай, при който имот се продава на едва 10% от реалната стойност, за да „му се махне от главата на наследника“, защото той не е работил за това нещо и не може да се справи с бизнес проблемите. Той си казва - „на мен ми трябват някакви пари“ и продава на секундата нещо, което е създавано с години. На наследника му идват чисти пари от нищото, нещо което струва 1 млн., той ако го продава за 200 хил. евро. И при втората сделка, като „намести“ тези 200 000 евро по същия начин, като губи по 80% на сделка, много бързо „оправя нещата“ и приключва с наследството“, споделя наблюденията си Alonso. Алекси Андонов, управител на унгарско-българското дружество Витоша, пък разказва и за американско изследване на обитателите на скъпи къщи, според което се оказва, че това са наематели работници (трудови наемници), а самите милионери живеят далеч по-скромно в далеч в скромни имоти. Освен това при анкета сред служителите на банка за това какво биха направили, ако имат 1 млн. долара, всички са отговорили, че ще си купят нещо, тоест ще ги изхарчат. Това според Андонов показва нагласата за харчене и съответно тези хора няма да достигнат до богатство. Налице е и друг подобен парадокс. „Масово хората, които могат да правят пари, не могат да им се радват, и обратно. Може би причината е в това, че едните се фокусират върху създаването им, а други - върху използването им", пише коментаторът с псевдоним dddd от форума на Investor.bg в блога си dinev.info. Той пита дали „искащите да харчат" са готови да платят цената на натрупването на богатство, а именно нехарченето. Според него масово хората възприемат като богатство наличието на собствена яхта или самолет (всъщност пасиви), а не портфейл от акции. Сякаш преобладаващата част от хората са фокусирани върху реалното измерение на парите и тяхното харчене, поради което никога не могат „да се видят“ с пари. Всъщност, ако човек спестява дори само 10% от доходите си, с времето може спестените пари да нараснат толкова, че той да не трябва да работи, дори и да е инвестирал в стандартен инструмент, като индекса S&P 500. Въпросът е да започне рано, например на 18 годишна възраст. Мнозина са чували сентенцията „важен е първият милион“ или „помни се първият милион“, но истината е, че повечето хора се провалят още на първите 1 000 лв., 10 000 лв., 100 000 лв. и т.н. |
й пита дали „искащите да харчат" са готови да платят цената на натрупването на богатство, а именно нехарченето. Според него масово хората възприемат като богатство наличието на собствена яхта или самолет (всъщност пасиви), а не портфейл от акции Единият начин е нехарченето. Но това е същият метод, на събирача на съкровища, който не е турбото на капиталистическото натрупване. Маркс говори за задвижване на натрупания капитал под формата на Пари-Стока-Пари'. А аз казвам, че освен "цената на натрупването на богатство, а именно нехарченето", натрупалите богатство имат много по-ефективен и стратегически във висша степен лост - частна собственост над законодателната власт. Ако я имаш и я използваш, печелиш. Могат да ти я вземат, но след поколения натрупан опит за това как се използва, тоя който би я завзел от тебе ще гледа в нея, като индианец в пишеща машина. Фактически той би трябвало да е пак някой от висшите кръгове и същите династии. Т.е. нехарченето е само едната страна на това задвижване на капитала, да произвежда капитал. Другата е самото задвижване, което е по-важно. Това задвижване е в постоянна зависимост от законодателната власт. Но и нещо повече - произходът на инвестицията произтича от законодателната власт. Дали тия които разполагат със законодателната власт, наистина не харчат. Или си харчат, пък тия под тях, които са експлоатирани от тях им плащат сметката? Хитър Петър го е измислил тоя природен закон - магарето може да не яде, докато умре. След това Хитър Петър остава без магаре. Т.е. генерал без армия. Или пък армията спира да му се подчинява. Но ако в определен исторически момент човечеството открие суровина в значително количество, както в буквалния, така и в преносния смисъл на думата, докато го изхарчи тоя ресурс, има достатъчно, за да не умира магарето и да харчи върхушката. А не да не харчи. В следващия период, който вече чука на вратата, върхушката ще има да ни обяснява, колко е гладувала, докато е дебелеела и рзточителствала. Като сте били толкова нехарчещи, що сте толкова дебели? Отговорът на тоя въпрос, в цялата му пълнота и всичките му подробности, ще дойде, когато тая световна, затлъстяла и деградирала олигархия (дето не харчи), бъде свалена от власт. И след това, ако е жива, нека си продължи да не харчи, щом го е тренирала тоя спорт и щом го обича. Бай дъ уей, в цитатът се съдържа лек комунистически призив - събирайте акции, т.е. пари без покритие, които някой друг има правото да печати. За него ми е на мене думата. Човекът дето го е написал това нещо, опитва да крепи тая система на преразпределение, посредством парите без покритие. За да не се обезценяват, трябва да не се харчат. За да няма дефицит от реални стоки на пазара, трябва хората да не ги харчат. И да си мислят, че това е по тяхно желание и в името на някакво негарантирано по никой начин бъдещо забогатяване. Тоя метод, на събиране на пари без покритие е много по-глупав и от методът на събирача на съкровища, за който Маркс казва, че е неефективен при натрупването на капитал. Защото Маркс все пак има предвид събирането на истински пари - злато и сребро. А не на пари без покритие. |
Мнозина са чували сентенцията „важен е първият милион“ или „помни се първият милион“, но истината е, че повечето хора се провалят още на първите 1 000 лв., 10 000 лв., 100 000 лв. и т.н. Повечето се провалят, да. Защото повечето не бозаят от цицката на държавната власт. Тия дето бозаят, не се провалят. Знаем ги и в България, когато падна комунизма, и някои се събудиха милионери за една нощ. А пък Маркс говори за "Така нареченото първоначално натрупване на капитала", в което разказва, как крепостните селяни са били изгонени от собствената си земя и имущество от феодалите, които се превърнали в капиталисти. И следователно, дори Маркс, който акцентира на движението П-С-П', ни разказва, как "Първият милион" на първите капиталисти изобщо не произтича от това движение. А произтича от предшестващата власт. Която е била и държавна власт. Когато дойде комунизмът и в България, не всички работили за предшестващата капиталистическа власт бяха изтрепани. Мнозина заработиха за комунистическата държава. Но по-важното е, че България и останалият соцлагер бяха и преди комунизма част от глобалната империя. И в тая империя управляваше върхушката в западния свят. И тая върхушка, просто смени бюрократичния апарат и системата на управление. И когато дойде перестройката, същата западна върхушка назначи някои от комунистическата върхушка на соца за демократическа и почна якия грабеж на територията на соцлагера. |