Дилемата е: Индустрия 4.0 или пенсии и по-дълъг живот
Добави мнение Мнения:10
| Очакваше се 2016-та да бъде първата година от прехода към т.нар. „четвърта индустриална революция”. За нея се заговори през 2011 г., а две години по-късно бяха създадени две от водещите програми в това направление – немската правителствена инициатива „Индустрия 4.0″ и „Индустриалния интернет консорциум” на пет американски компании (GE, Intel, Cisco, IBM и AT&T), призвани да извършат революцията… Аналогични инициативи разгърнаха и държави като Китай, Холандия, Великобритания, Белгия и Япония. Резултатите от първите експерименти по стартиране на Индустрия 4.0 трябваше да подскажат сроковете и характера на бъдещата промишлена революция с очакван пик в периода 2025-2030 г., се посочва в анализ на Комерсант. Но за каква всъщност революция става въпрос? Промишлените технологии, базирани в момента на големи специализирани предприятия по браншове със строго определен асортимент от продукти, достигнаха през второто десетилетие на 21 век точката, при която новите предприятия от този род губят смисъл и стават доставчици на суровини, с умерена добавена стойност, за друг тип производители. Така, от една страна, имаме силно автоматизирани заводи – производители на свързани със стандартни интерфейси „умни” компоненти за най-различни продукти от „индустриалния интернет на нещата” (IIoT), а от друга – производители на „къстъмизирани” продукти за промишлеността (средства за производство) и за ритейлърите (потребителски стоки). Добавете към тази картина разработките в области като автоматизация на производството (изкуствен интелект), маркетинг (е-търговия, големи данни) и мениджмънт. Очакваше се през 2016 г. да разберем кой ще оглави революцията: транснационалните компании (по версията на САЩ) или правителствените алианси (по версията на ЕС, която изисква инвестиции в R&D и стандартизация). Във втория случай ударението пада върху средните и малки предприятия. Европа предполага, че „Индустрия 4.0″ ще бъде съпроводена от трансформация на капитализма и промени в бизнес практиките, при рязко съкращаване на традиционната заетост. Докато в САЩ тази концепция среща много по-слаба подкрепа. Но 2016-та година разбърка всички карти на бъдещата индустриална революция. За да се осъществи, революцията се нуждае от високи темпове на ръст на световния БВП и големи инвестиции. Но дори при нулеви лихвени проценти в САЩ, ЕС и Япония, готовността за инвестиции – в размер на 40 млрд. долара в Германия до 2025 г. например – отсъства сред големите играчи. Проблемът в значителна степен е обусловен от състоянието на финансовите институции след кризата от 2008 г. и фактическата стагнация в т.нар. „финтех” – иновативен сектор от финансовия пазар, който в резултат на новите изисквания на централните банки (например, ограниченията върху цифровите валути и транзакциите на базата на blockchain технологии), национализацията на сектора и застоя в спестяванията на населението не дава възможност за бурно развитие, каквато се планира в „Индустрия 4.0″. Предишният източник на растеж – кредитната експанзия и нарастването на правителствения дълг – едва ли ще бъде отново достъпен в близките 10-15 години, а дори и за по-дълъг период от време. На този фон през 2016 г. в академичните среди и международните организации зачестиха дискусиите за влиянието на неравенството върху икономическия ръст. Основно, те се водят около старата тема за финансиранено на бъдещите социални разходи. Но през 2016 г. за първи път се появиха съображения, че участието на свръхбогатите в „Индустрия 4.0″ ще повлияе на нивото на неравенството в света – неясно как засега. Липсата на здрава финансова основа за „скок в бъдещето” през 2017 г. може да доведе до сериозно разочарование. Без бурен икономически растеж, приоритет за правителствата на развитите държави (членките на ОИСР) ще останат социалните разходи и здравеопазването. По същество, изборът ще бъде: или умен дом, умно предприятие и интернет на нещата, или пенсии и ръст на продължителността на живота. Очертаващата се дилема предстои да бъде решена от политиците, като засега „Индустрия 4.0″ губи в този спор. Средносрочните прогнози сочат забавяне на темпа на растеж на световния БВП в икономиките от ОИСР, а други идеи за ръст на промишлеността няма. Ето защо през 2016 г. за „Индустрия 4.0″ се говореше по-малко, отколкото в предишните пет години. Както се казва, ще поживеем и ще видим.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Интернет вещей против долгой жизни Четвертой промышленной революции не хватает денег даже на агитацию Быстрая смена технологий в промышленности на фоне роста нестабильности и неэффективности финансовой системы — проблема, с которой столкнулись все крупные компании в 2016 году. Способная в теории вернуть страны ОЭСР к былым темпам экономического роста "Индустрия 4.0", обсуждаемая с 2011 года, требует крупных инвестиций, но ожидаемые революции в финансовых сферах тормозятся ужесточением регулирования, проблемами банков и ростом потребностей огосударствленной социальной сферы. 2017 год может стать первым годом снижения ожиданий от технологического прогресса. На него, возможно, нет средств, а обществу более интересна борьба с неравенством, требующая сравнимых по масштабу затрат. Формально 2016 год должен был стать первым годом подготовки к будущей "четвертой индустриальной революции". Напомним, впервые о ней заговорили в 2011 году, а в 2013 году начали формироваться две крупнейшие программы — немецкая окологосударственная Industrie 4.0 и Industrial Internet Consortium пяти частных американских компаний (GE, Intel, Cisco, IBM и AT&T),— призванные эту революцию готовить. Тогда же появились аналогичные инициативы в Китае, Нидерландах, Великобритании, Бельгии, Японии. Результаты первых экспериментов по запуску "Индустрии 4.0" должны были позволить предсказывать сроки и характер будущей промышленной революции, которая должна выйти на пик в 2025-2030 годах. Напомним, революция, о которой так много говорили в последние годы и предприниматели, и философы, и социологи, но почти никогда — политики и финансисты, пока заключается в следующем. Промышленные технологии, сейчас основывающиеся на крупном специализированном отраслевом предприятии с жестким набором выпускаемой продукции, во втором десятилетии XXI века подошли к точке, в которой новые предприятия такого рода лишаются смысла и становятся поставщиками сырья (с умеренной добавленной стоимостью) для нового типа производителей. Это, с одной стороны, сильно автоматизированные фабрики--производители соединенных стандартными интерфейсами "умных" компонентов для самой разнообразной продукции в "промышленный интернет вещей" (IIoT), с другой стороны, производители "кастомизированной" продукции для потребителя в промышленности (средства производства) и ритейле (потребительские товары). К этой идиллии теоретики подключают разработки в области автоматизации производства (искусственный интеллект), маркетинга (интернет-торговля, big data) и менеджмента. Главный тренд, который начерно должен был определиться в 2016 году,— кто и как возглавит революцию, которая сама себя не сделает: транснациональные компании как таковые (версия США) или их альянс с правительствами (версия стран ЕС, от правительств требуются в данном случае вложения в НИОКР и стандартизация). В последнем случае ставка делалась на средние и мелкие компании — в Европе полагают, что "Индустрия 4.0" будет сопровождаться "трансформацией капитализма" и изменениями в бизнес-практиках при резком сокращении традиционной занятости. В США эта концепция менее поддерживается. Но 2016 год смешал будущей революции все карты. Для нее требуются высокие темпы роста мирового ВВП и крупные инвестиции, но даже при нулевых ключевых ставках в США, ЕС и Японии готовности вкладывать, например, в Германии $40 млрд до 2025 года в новую индустрию у инвесторов нет. Значительная часть проблемы — состояние финансовых институтов после кризиса 2008 года и фактическая стагнация в "финтехе" — инновационном секторе финансового рынка, где новые требования центробанков (например, существенно ограничивающих "цифровые валюты" и трансакции на основе blockchain-технологий), и огосударствление сектора, и стагнация накоплений населения не дают возможностей для такого бурного развития, как запланировано в "Индустрии 4.0". Прежний источник роста — кредитная экспансия и наращивание госдолга — вряд ли будет доступен в течение ближайших 10-15 лет и, возможно, даже дольше. На этом же фоне в 2016 году в академической среде и в международных организациях активизировались дискуссии о влиянии неравенства на экономический рост. В основном они ведутся вокруг старой темы финансирования будущих соцрасходов — однако в 2016 году впервые появились соображения о том, что участие сверхбогатых в "Индустрии 4.0" также повлияет на уровни неравенства в мире (и неизвестно как). Отсутствие прочной финансовой основы для "скачка в будущее" в 2017 году, возможно, приведет к разочарованию в будущем — без бурного экономического роста для государств ОЭСР приоритетом останутся социальные расходы и медицина. По сути, выбор именно между ними: или "умный дом", "умная фабрика" и "интернет вещей" — или пенсии и рост продолжительности жизни. Дилемму предстоит решать политикам, и "Индустрия 4.0" этот спор пока уверенно проигрывает. Промежуточный итог — снижение МВФ и ВБ среднесрочных прогнозов темпов роста мирового ВВП и экономик стран ОЭСР в 2016 году. Других идей для роста у промышленности пока нет, поэтому об "Индустрии 4.0" в 2016 году говорили много меньше, чем в предыдущую пятилетку. Дмитрий Бутрин kommersant.ru |
Без бурен икономически растеж, приоритет за правителствата на развитите държави (членките на ОИСР) ще останат социалните разходи и здравеопазването. По същество, изборът ще бъде: или умен дом, умно предприятие и интернет на нещата, или пенсии и ръст на продължителността на живота. и откъде се появи тоя избор или или? От манипулацията на банкерите или от психиката на нищетата? Във век, когато повечето работа се върши от машините, какъв е проблемът всеки да има достатъчно за нуждите си, освен банкстерите? |
какъв е проблемът всеки да има достатъчно за нуждите си, освен банкстерите? ами, този е проблема, и е много голям. |
ами, този е проблема, и е много голям. ми не е толкова голям, колкото те ни карат да го виждаме, на страха очите са големи |
| Много е голям, уви. Щото без катаклизми/революции не може да бъде решен. Няма мирен път за решаването му. |
| Село_ мило, с какво оръжие разполагаш, за да защитиш дяцата си? Щото аз имам три - снайпер, помпа и Калашник! С един сандък боеприпаси - всичко това регистрирано у КОС, и заключено в метална каса! Да беше си купила поне един газов пищоф, а? |
Добави мнение Мнения:10