Писмо до моя син
Отиди на страница:
| Писмо до моя син Наш финансов експерт, завършил в САЩ: Писмо до моя син или колко хубаво беше да растем при социализма Специалист по капиталови пазари и борсови инвестиции написа затрогващо послание до детето си София, България 03 Ян. 2017, 14:50 Баща написа затрогващо послание до детето си, в което опита да му обясни разликите в поколенията и във времето от преди и сега. Писмото се разпространи светкавично в социалните мрежи и се коментира от десетки. Авторът Живко Мутафов заминава в началото на 90-те години да следва в САЩ. Има магистърска степен по Бизнес администрация, а в последните 20 години се занимава с капиталови пазари и борсови инвестиции в развиващите се страни, информира temaonline.bg. Eто какво пише бащата: Напоследък 17-годишният ми син на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на соца. И понеже тези 17-годишни няма как и да са помирисали тези години на всенародно щастие, явно е, че са чули за това от родители и познати. Обещах на сина ми, че някой ден ще напиша нещо за това. Оказа се, че някой ден е днес. Това е за теб, сине, а може би и за твоите приятели, ако някои от тях се интересуват. Аз бях на вашата възраст през 80-те години. Живеех в София, в квартал „Младост“. Беше времето на „развитото социалистическо общество“ и ние живеехме под мъдрото ръководство на БКП и лично на другаря Тодор Живков. В такива случаи винаги се споменаваше и за СССР, ама аз сега ще го пропусна, понеже има по-малко носталгия по него. Но тогава наистина кебапчетата бяха по 30 стотинки. Май. Не помня точно. Та, сине мой, с ръка на сърцето ще ти кажа: истина е, хубаво си живеехме! Бяхме млади и пълни с енергия. Всеки баща на твой приятел ще си спомни с умиление как е имал коса, нямал е шкембе и по-често се е смеел. Техните майки пък с носталгия ще си спомнят как са се обръщали след тях мъжете, нямали са бръчки и не са се притеснявали за сметките. Хубаво време беше и с радост пак бих го изживял. Понеже това обаче не може да стане, нека да ти кажа как бяха някои други неща. Като се замисля, те не бяха чак толкова наред. С риск да разваля сълзливата носталгия и телешкия възторг по младостта, даже бих казал, че никак не бяха наред. Бяха направо ненормални и се радвам, че ги няма вече. Откъде да започна? Вие какво обичате да правите сега? Слушате много музика? Е, и ние така. Аз обичах хард рок. И досега го обичам. Само че едно време не беше лесно да го слушам. По радиото (имаше точно две станции) не пускаха такова нещо. Имаше предимно българска и съветска естрада. И народна музика, ама не чалга. Чалгата беше лоша. Както рок, поп и прочие. Рап, техно и хаус нямаше, ама без грам съмнение ще ви кажа, че и те щяха да са лоши. По едно време взеха да пускат италиански и френски стари естрадни парчета. Толкова. За телевизията изобщо да не говорим. Там видеоклип пуснаха за пръв път след 1989-а. Ние пак бяхме щастливи и си обменяхме тайно касети (вие едва ли знаете какво е това, ама да речем, че е като CD). Само искам да отбележа, че липсата на музика тогава не беше толкова супер и на вас сигурно щеше да ви липсва. Вие също така доста време прекарвате в Интернет. Тогава нямаше Интернет и аз не познавах никой, който да има компютър. Е, тогава още не бяха измислени, вярно, ама ако питате някое кубинско или севернокорейско дете за тези неща, ще ви кажат, че на тях още им е забранено. Извън всякакво съмнение е, че и да имаше Интернет, ние в най-добрия случай щяхме да имаме достъп до съветските сайтове. Да ви кажа от собствен опит, те не са много интересни, така че забравете и за това занимание. Може би и това щеше да ви липсва. Вие доста време прекарвате и на смарт телефоните си. Такива, естествено, нямаше. Като се замисля, всяка копирна машина се водеше на строг отчет, за да не може да се използва за вражеска пропаганда, така че шансът някой да ти разреши да имаш устройство, дето снима и изпраща всякакви неща, е абсолютно нулева. Забрави и за това. Вие обикаляте понякога по моловете. Там има много неща, които обаче са ужасно скъпи и не можете да си ги позволите. Ние нямахме такъв проблем! В България при соца нямаше мол. Имаше един ЦУМ в София, ама там не помня и един път да сме отишли, просто защото не продаваха абсолютно нищо, което да съм искал да имам. Да, дори дрехи. Може да ви звучи странно, но дънки нямаше. Ей така, изобщо не продаваха. Може би бяха упадъчни или цъфтящата ни икономика имаше по-важни задачи, ама моите първи дънки бяха от КОРЕКОМ. Какво е КОРЕКОМ ли? Не питай, дълга история. Веднъж си купих от магазина маратонки "Адидас". Нямаше други марки изобщо. Забрави за "Найки", "Пума" или "Рийбок". Не внасяха, че нямаше долари. Но пуснаха "Адидас", правени у нас, за износ. Чаках 5 часа на опашка. Един познат ми беше казал, че може да пуснат. Имах чувството, че съм спечелил от тотото. Вие може би сте свикнали да имате дънки, маратонки, други парцалки като нормалните тийнейджъри по света. Може би нямаше да ви хареса да нямате нищо от това. Вие също обичате спорта. Ние много играехме футбол. Познавахме 2-3 деца в блока, които имаха топка. Те бяха много популярни. Ходехме да им звъним на вратата да искаме топката да поритаме. Не, нямаше в магазина да си купим. Онзи ден четох по Фейсбук правилата на махленския футбол. Там описваха нещо подобно. Смял съм се с умиление. Супер си беше все пак, ама да ви кажа, това все пак е малко тъпо да не можеш да пориташ, защото няма топка. Също така много гледахме мачове. Когато даваха, де, което не беше много често. Забрави Английската или Испанската лига. Това не беше възможно. Даваха финала на това, което е сега Шампионската лига, както и Европейското и Световното първенство. Даваха мачовете и на Съветския съюз. Коментаторите така се прехласваха от възторг от играта на Сборная, че ние направо се чудехме дали няма да им стане нещо, ако Съветският съюз вземе, че спечели нещо. За радост това не се случи. Ние даже толкова обичахме мачове, че с баща ми цял уикенд прекарахме на покрива на блока да слагаме антена да ловим сръбската телевизия. Не помня да видяхме някой мач и образът беше неописуемо лош, ама ловяхме нещо. Мили спомени, ама да ви кажа, това не е съвсем както трябва. Даже доста ненормално ми се струва сега. Ако обичате мачове, може би нямаше толкова да ви хареса. Чужди канали, естествено, нямаше. Имаше Първа програма и Втора програма. Толкова. Новините по тях си бяха чиста пропаганда. Баща ми се опитваше да хване по западния си транзистор (това е вид радио, ако не знаете) някое предаване на радио Свободна Европа, ама да ви кажа от личен опит, много добре го заглушаваха нашите служби. Практически нищо не се чуваше, така че беше малко вероятно да чуеш различно мнение или новина. Това сега трудно ще го разберете. Тогава във всички вестници едно и също пишеше. На нас не ни пукаше обаче. Да не сме луди да четем вестници? Само споменавам, понеже може да ви е трудно да си представите. Най-хубаво беше, като ходехме на море. Разбира се, ставаше дума само за Черно море. Аз не познавах мой връстник, дето е ходил на друго море. Тези, които отиваха в Гърция, го правеха с риск за живота и никога не се връщаха. Морето. Ех, как ми липсва това време. Бяхме млади, сами, правехме каквото си искахме. Не ни пукаше нито за социализма, нито за някакъв друг -изъм. Не мисля, честно казано, че за кубинското момче и момиче, целуващи се на плажа ,е различно. На тях не им пречи Фидел Кастро, а на нас не ни пречеше Тодор Живков. Не ни и помагаше, де. Всичко, което правехме тогава, можете да правите и сега, стига да имате енергия и желание. Ние имахме. Може би понеже нямахме толкова други неща за правене. А може би не сте се замисляли как се ходеше на море. Ами трябваше предприятието, в което работят родителите ви, да има почивна станция някъде по морето. Родителите ви тогава кандидатстват за карта и обикновено вземаха такава за две седмици по някое време на лятото. След това я преотстъпваха на нас. При нас в София беше по-лесно. Голям град, много приятели, винаги имаше някаква възможност да вземеш карта за подходящо място и време. В по-малките градове можеше спокойно изборът да се ограничава с Обзор например, където ходиш всяка година, по което време ти дадат. Само на къмпинг можеше спокойно да отидеш когато и където поискаш. За квартири трябваше да се редиш на огромни опашки на място, в Кранево например. Там може да се окаже че има, а може и да няма. Може би не ви се струва много нормално? И на мен така, ама тогава така беше и ние много не се замисляхме. А как се стигаше до морето? Ние ходехме с влака. Родителите ни имаха коли. Моите дълго време чакаха за "Застава" (югославско изобретение). За "Лада" никога нямаше да ни дойде редът, че бяха най-доброто на пазара и бяха дефицитни. Защо чакахме ли? Ами то не можеше просто да отидеш да си купиш от магазина. Записваш се и чакаш години да стигне за теб. Ние не дочакахме "Застава"-та и си купихме "Вартбург", продукт на великата (източно) германска мисъл. Не сте ли виждали? Ами какво да ви кажа, не сте изпуснали много. Ще кажете, то и сега никой ваш познат не кара "Мерцедес". Може, ама сигурно ще се съгласите, че сега все пак е по-нормално. Тогава хич не беше. А училището? То може би не се е променило толкова. Обективно може би имаше по-добри учители тогава, ама нас това много не ни интересуваше. Така също не ни вълнуваха всички марксистко-ленински глупости, които трябваше да запаметяваме. Спомням си само гениалната мисъл на един друг титан на световната (комунистическа) мисъл, Енгелс. В кабинета по биология беше увековечена неговата идея, че огънят е позволил на маймуните да ядат месо, което осигурява важни витамини за мозъка и помага на еволюцията. Хитро, а? Ние обаче се майтапехме с подобни идиотщини и иначе не се впечатлявахме. Не че е важно за вас, ама трябва да отбележа, че имаше един учител по история, Асен Николов, който успя някак да ни изучи новата българска история в 10-и клас, без нито един път да спомене Българската комунистическа партия. Вие представа си нямате колко е трудно това. Той ни учеше как българите сами са създавали и управлявали държавата си, как са имали национален идеал и са се сражавали и умирали за него. Даже без помощта на братския съветски народ! Че даже сме се били и сме побеждавали руските армии в Добруджа. Как оцеля този човек, не знам, но поклон пред паметта му. Общо взето, обаче не ни пукаше за учителите. Както е при вас, предполагам. Много повече ни пукаше, че директорката стоеше на входа и гонеше всички с неподходящи прически или значки на рок групи. Това може би не е както при вас. Сега за някои неща, които ние правехме, а вие не. Ние ходехме на бригади. Това е един вид безплатен труд на полето. Не че беше лошо: сами, далеч от родителите, купон. За тези от вас, които може да имат нещо против обаче, редно е да се спомене, че тази дейност включваше ставане в 6:00, пеене на песни, възхваляващи Съветския съюз и комунизма, и прекарване на целия ден на пек сред полето. Нямаш избор за това; всички на картофите! Имаше и военно обучение, където учехме да маршируваме и да тичаме с противогази през гората. Човек никога не знае! Враговете завиждат и се готвят да ни нападнат. Вие също не ходите по манифестации. Ако са пропуснали да ви обяснят, на 1 май, 9 септември и 7 ноември ние не ходехме на училище, а ни водеха с автобус до мястото, където лежеше мумията на първия комунистически диктатор, съветския гражданин Георги Димитров. Там ние крещяхме нещо за вечната дружба със Съветския съюз и махахме с любов на великите лидери на народа. Не че това ни е травмирало, ама си представете да ви откарат сега до центъра, където вие да марширувате и да викате на Бойко Борисов и Росен Плевнелиев, че те са най-гениалните вождове в историята на България и да се кълнете във вечна вярност към Брюксел. Идиотско, а? Така беше и никого не питаха. Един път на 1 май даже ни валя радиоактивен дъжд, понеже същите гениални вождове ги беше срам да признаят, че Съветският съюз се е наакал и атомната му централа е гръмнала. По-лесно беше да изложат децата на радиация, а ние нямаше как да разберем, че нещо е станало. Нали заглушаваха Свободна Европа… Вие може би тези дни сте били на църква за коледните празници. Или миналия Великден. Или може би на някое кръщене или просто ей-тъй, в някое манастирче сте отишли. На нас това не ни се беше случвало. Както най-мъдрия от всички мъдри вождове Ленин беше казал, религията е опиум за народа. Помня как ходехме на гости на семейни приятели за Великден и от прозореца гледахме кордона от милиционери около църквата Свети Седмочисленици, зорко пазещи да не се промъкне вътре някой като вас например. Ние и дядо Коледа нямахме. Вместо него идваше Дядо Мраз на Нова Година. А „Многая лета“ на Борис Христов не бяхме чували, понеже тя е църковна песен, а той, макар и българин, позорно беше избрал да живее в Италия вместо да строи комунизма. Ние много не разбирахме каква идиотия е всичко това. Не се замисляхме и не ни пречеше особено, но го споменавам, за да знаете, в случай че някой се опита да изкара нещата нормални по това време. Вчера малката ми дъщеря ме попита какво значи думата „чужбина“. Ние знаехме, ама практически никой не беше ходил. Вие познавате чужденци сигурно, или поне българи, които живеят другаде. Ние не познавахме. Нямаше и много къде да ги срещнем. Аз имах съученичка, бащата на която не идваше на родителска среща, понеже имахме учител шотландец, а бащата беше длъжен служебно да напише подробен доклад за всички свои срещи с чужденци. Затова избираше да не идва в училище. Разбирах го. Ние, разбира се, не ходехме в чужбина. Може би за някои от вас това няма никакво значение, понеже чужбина е далеч, скъпо е и вие и без това не ходите. Разбирам, но вярвам, ще се съгласите, че има разлика между това да не ходиш някъде, понеже не можеш да си го позволиш, и това баща ти да не те пуска изобщо да излизаш от къщи. Едното е нормално, а другото не, нали? Някои от вас може би си мислят да отидат да учат в чужбина, като завършат училище. За това трябват успех, пари. Ваш проблем! Ние подобни стресове нямахме. Това просто не беше възможно. Предполагам, че е било възможно да отидеш в Съветския съюз, ама аз поне не познавах никой, който да отиде там или другаде. Нашия свят беше България. Само България. Патриотично, ще каже някой. Точно това се опитваха да ни пробутат, ама мисля, ще се съгласите, че по-скоро други определения идват на ум. Нека да отбележа още една тънка разлика. Вие сега питате как е било едно време, как сме живели, хубаво ли е било. Прави сте да питате и да обсъждате. Може би ви е трудно да повярвате, че такива дискусии по наше време можеше да имаш само с близки приятели. Иначе положението беше съвършено ясно: сега е много хубаво, преди е било лошо, а другаде също е лошо. Ако имаш друго мнение и решиш да го изкажеш, следват санкции. Може и да не те пуснат да кандидатстваш за висше образование. А може и по-лошо. На вас сигурно не ви е до политика, но все би трябвало да се съгласите, че да можеш да си кажеш какво мислиш, е по-добре от обратното. Не вярвам, че можете да оцените напълно обаче. Да го кажем по-простичко: ако не ви харесват Бойко Борисов или Росен Плевнелиев, може и на майка да ги изпсувате. На никой не му дреме. Да псуваш най-мъдрия лидер, другаря Тодор Живков, по мое време? Това, мили приятели, щеше да ви струва толкова скъпо, че никога нямаше да го забравите. Гаранция! Сега всичко е скъпо. Преди бензинът беше стотинки, саламът и хлябът също. Така беше, истина! От Съветския съюз ни даваха бензин евтино, а ние им пращахме плодове, цигари и компоти евтино. Хитро, а? Добре, че никой не учеше икономика тогава, иначе можеше да се сетим, че не е нито толкова хитро, нито може да продължи вечно. А салам имаше, обикновено 2-3 вида, в супера. Луканка много рядко пускаха. Казваха, че отивала в Съветския съюз. Банани и портокали имаше само преди Нова година. От братска Куба! Сладолед имаше два вида. Ако сега отидете в "Била" и се огледайте на щанда за месо или кисело мляко, ще видите неща, които ние никога не си бяхме и представяли. Ама много е скъпо сега, а тогава беше евтино. Може би. Просто мисля, че ще се шокирате и травмирате, ако можехте да влезете в един магазин за храна от тогавашното „златно време“. Ние, момчетата, ходехме в казармата. Мили спомени! Наскоро се срещнах с приятел от казармата в самолета. Как се смяхме! Това е друга тема, но във връзка със защитата на родината само ще спомена, че нашите танкове не можеха да запалят през зимата без помощ. Така че вдигането по тревога не можеше да е изненадващо. Трябваше танкистите няколко часа предварително да подгряват с огън двигателите, че иначе никога нямаше да стигнем, където трябва, и щяхме да се изложим. А в разпадащата се държава това не трябваше да се позволи. Затова имитирахме дейност. Може би стига толкова засега. Може би вашите родители ще се съгласят с това. А може някои други неща да си спомнят, различно да са го видели. Сега това е позволено. А трети може да кажат: така е, ама кебапчетата и саламът бяха евтини. Съгласен! Дори бих казал, че ако амбицията в живота ви е да бичите кебапчета и да жулите ракия, за съжаление сте изпуснали златния век. Ако обаче искате да се реализирате, да видите свят, да сте част от този свят, да бъдете независими, да казвате това, което мислите, да живеете свободно, както вие изберете, както правят и са правили хората в нормалния свят, просто не можете да си представите какъв късмет сте извадили! Идея си нямате! Затова следващия път, като чуете от тати и мама колко хубаво и безгрижно се е живеело при социализма, разберете ги, но проявете малко от легендарния български скептицизъм. Хубаво беше. Бяхме млади и безгрижни, такива, каквито сте и вие. Няма по-хубаво нещо в живота. Имахме приятели, които споделяха преживяванията ни и останаха близки завинаги. Обаче ако някой се опита да ме убеди сега, че тогавашният свят, дърпащ ни все по-назад и настрани от световната цивилизация, е нормален или пък е нещо, което бих ви пожелал, ще кажа само „не, благодаря“. Може и да не го разбирате, ама при вас е в пъти по-добре. А всичко хубаво, което ние имахме, можете да имате и вие. Приятелите, времето навън, разговорите, гаджетата, нищо от това не ми е дал социализмът или другарят Тодор Живков. Дала ми го е младостта и жаждата за живот. Вие също ги имате. Вземете си и забравете за носталгията по времето, което за ваша радост никога няма да видите. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Captain Buddy |
Радан Кънев 1 януари в 00:17 · А преди трийсетина години, родителите на Чильо, Бог да го прости, вадеха на балкона си от другата страна на Витошка едни тонколони и надуваха до дупка "Многая лета" в изпълнение на Борис Христов. Моите родители, от наплашеното по-старо поколение, се радваха на смелостта им - да пускат църковна музика, изпълнена от "невъзвращенец"... Днес това е неразбираемо за младите. "Многая лета" звучи в ефира на националната телевизия, а Борис Христов почива в родната си земя. Свободата се възприема от човека като естествено състояние, не като безценен дар. И дано е така естествена и занапред в България. На многая лета! |
Тогава нямаше Интернет и аз не познавах никой, който да има компютър. Е, тогава още не бяха измислени, вярно, Гений, не, титан на мисълта! На овчата мисъл... |
А преди трийсетина години, ... и повече живущите на Витошка бяха все от така нареченото "голямото добрутро" - синове, щерки и самите членове на Политбюро на ЦК на БКП. Апартаменти там имаха и имат наследниците на другари като Александър Лилов например. Имаше и такива богопомазани дейци на културата, и те с апартаменти там. На кънев на приятеля му Чилето родителите от кой тип са били? |
Обикновен седераст, чуждопоклонник. Май има нещо такова. Ето още едно писмо от същия автор: Месец октомври, време за избори! Някой би казал и време за надежда. Все пак това е нашият демократичен шанс да кажем как точно бихме искали да си наредим държавата и да променим това, което досега не се е получило. Много ми се иска и аз да виждам хубавите възможности, които с нашия глас бихме открили пред изстрадалата България. Не че не е възможно. Може! Ама точно когато се прокрадне плахата надежда, човек вземе, че се заслуша в изборните послания или, още по-лошо, прочете коментарите по форумите. Божичко, какъв лай, какво мучене, каква какафония от квалификации и обвинения! Тролове, платени служители, нихилисти се редят на опашка да объркват объркания и обезверен народец, а над всички бумти през вековете просташката мъдрост на непобедения ни бай Ганьо: "Всички са маскари!". Лъганият и изгубил надежда българин слуша, махва с ръка и, къде отчаяно, къде ожесточено прошепва: мразя ви всички и никой от вас не струва! А всъщност не е така. Не всички са маскари. Има и свестни, честни и достойни хора. А наше право (и дълг аз бих добавил) е да ги открием, чуем и подкрепим. В противен случай ние сме маскарите и си заслужаваме участта. Ама сегашния президент бил мекере на Борисов. Как така, нали Борисов не го подкрепи, понеже водел своя и "грешна" политика? Или онзи кандидат нали беше министър, уволнен по некадърност? Ама те го изгониха като се противопостави на онова Белене, дето сега ни струва няколко стотин милиона. А пък НАТО било като Ньойския договор. Сериозно? Вие виждали ли сте снимките на мрачните колони от отчаяни наши съотечественици, прогонени от родните си села и тръгнали да дирят спасение в майка България? Хайде да спра дотук, че ще затъна точно в този негативизъм, от който искам да избягам. Та докато кандидат-лидери умуват как да пренасочат държавния кораб наляво, надясно, нагоре или надолу, много ми се иска ние всички да се запитаме следния прост въпрос: Къде е мястото на България в този свят? Колкото и да ми е трудно да повярвам, всъщност у нас няма консенсус за мястото ни в света. Обществени личности, кандидати, клакьори и тълпи тъпчат знамето на Европейския Съюз, попържат либерастите, слабата Меркел, гниещия Брюксел, гейовете, Америка като източник на всички злини и се жалват за България, попаднала под властта на Запада. Същевременно носталгията по времето на Тато, възхищението от Путин и Русия (абе умен и силен е тоя!), православното братство, османската империя, здравата ръка и обратното на всичко, изброено по-горе, допълват гюрултията. Нека се огледаме наоколо и се опитаме да сме обективни: има ли по-богати, по-успешни, по-свободни и напреднали общества в света от Западна Европа и Северна Америка? Сериозно, има ли? Ако някой тук не мисли така ще приема правото му на собственo мнение, но ще ми е много трудно да разбера коя точно част не е така и защо. А пък ако някой ми каже, че това може да е така, ама ние не сме за там, аз просто бих ги запитал толкова ли им е ниско мнението за българския народ и ако не искат да сме там, то, всъщност, къде искат да сме? Трябва все пак да сме някъде, понеже иначе просто ще сме никъде. Та къде ни е мястото ако не в Европейския Съюз? Да сме богати и необвързани като Швейцария и Норвегия ли? Те са си добре, ама това го няма в менюто, пък и те споделят същите ценности. Тогава може би да сме като другите балкански или православни държави? Горди, специфични и независими? Да, ама те или са в НАТО, или в Европейския Съюз, или в двете или пък поне са подали молби да се присъединят. Без изключение. Пък и наистина ли Сърбия, Турция или Албания сочат пътя ни напред? Ами ако не е това, тогава може би назад към Съветския Съюз и НРБ? Ех, едно време колко хубаво беше! Това изобщо не ми се коментира, но само ще отбележа, че изобщо не съществува път натам. Ами тогава може би на изток към братска Русия? Без никак да влизам в минното поле на "фили" и "фоби" просто ще отбележа, че тази държава обективно не превъзхожда нито по богатство, нито по свобода, справедливост или щастие клуба, в който в момента членуваме. Това го казвам не защото не уважавам руските воини, загинали през 1877-78 година, защото не харесвам Пушкин или пък работя за Джордж Сорос. Казвам го, понеже това е един факт. А пък и честно казано, кои държави от Руската зона ще са нашия модел тогава? Украйна отпреди три години? Беларус? Или друга някоя дето съм пропуснал? С това май свършиха възможните алтернативи за развитие, поне в нашия регион. Ами НАТО тогава? Ние не искаме с никой да сме врагове! Така е, не искаме. Но ние сме малка държава в лош квартал. На кого да разчитаме? На това, че ние на никого няма да пречим? Не ме успокоява много, а вас? На Русия ли? Те май бяха гарантирали суверенитета и границите на Украйна, пък и нещо са в много лоши отношения с клуба, в който сме и ние. На Варшавския Договор? Ама него го няма, пък и видяхме как помагаше на Унгария и Чехословакия. А пък от друга страна няма никоя държава от НАТО да е била нападната и превзета. Така де, просто изреждам факти. Не става въпрос за друго, а къде сме най-защитени и къде е естественото ни място. Не фобии, а здрав разум диктува това. В заключение много бих искал да има нещо, което ние като българи всички да приемаме. По времето на дядовците ни това е било идеята за националното ни обединение. Сега нека да е увереността къде е мястото на България в този свят. Не твърдя че Европа и НАТО са идеални. То друго идеално място освен рая няма, а съм сигурен, че и за това твърдение ще се намерят различни мнения. Та мисълта ми е, че България е член на най-богатото, свободно, успяло и напреднало общество на света. Това общество ни дава средства за развитие, пази ни по-надеждно от всеки друг и всъщност не иска кой знае какво, освен да се развиваме и да приемаме ценностите, които са в основите на успеха му. Защо имаме съмнение, че пътят ни в бъдеще е натам? Има ли наистина примамлива алтернатива? Не искам да мразим или нападаме никого. Просто искам да изградим една богата, свободна и справедлива държава. Ако си съгласен с това, българино, погледни кандидатите. Чуй ги и прецени: кой искрено желае това? Кой иска да вървим по този път и кой слага условности, уговорки и други увъртания? Кой е почтен, а не кой е враг на моя враг. Кой иска промени, кой вярва в нещо хубаво, положително. Кой ще помогне България да е след време там, където искаме да бъде: в Европейския Съюз, в Евразийския Съюз или сама като някои близки държави. Имаме избор. И избори. / |
Не всички са маскари. Има и свестни, честни и достойни хора. А наше право (и дълг аз бих добавил) е да ги открием ... Как е разбрал, че ги има, щом още не ги е открил  |
но много от изнесените факти са неточни. Ако всичко беше вярно нямаше да има възражения. Не можеш като говориш по един въпрос да си субективен и да манипулираш, ако искаш някой да те вземе насериозно. |
много от изнесените факти са неточни. Г-нът Мутафов могъщо е изкривил детайлите, а казват, че дяволът е тъкмо в тях, в детайлите. |
Всичко е абсолютно точно. За тези,които са го преживяли, а не са били в Ташкент през това време. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tibi |
Дори бих казал, че ако амбицията в живота ви е да бичите кебапчета и да жулите ракия, за съжаление сте изпуснали златния век. Ако обаче искате да се реализирате, да видите свят, да сте част от този свят, да бъдете независими, да казвате това, което мислите, да живеете свободно, както вие изберете, както правят и са правили хората в нормалния свят, просто не можете да си представите какъв късмет сте извадили! Точно защото посочва само факти, ще бъде обявен за враг и разпнат от соц-носталгиците, жалещи по порутената си кочинка. Вече са се наредили и се бутат с лакти и пререждат кой първи да громи врага.  |
| Не мога да разбера до кога ще се нищи това "социалистическо" минало. То е минало и никога няма да се върне, повяравайте ми. Вторачването в миналото пречи на човек да се обърне към настоящoто и да се оценят възможностите му. Носталгиците по социализма ми приличат на една съседка от детинството, която се оплакваше непрекъснато от мъжа си , защото тя, виж, имала такъв хубав живот на младини и такива кандидати ама избрала един негодник и сега си мечтаеше за това което било тогава. Докато си мечтаетe колко хубаво е било тогава животът ви ще свърши | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Salman Rushdie |
Писмо до моя син Да го кажем по-простичко: ако не ви харесват Бойко Борисов или Росен Плевнелиев, може и на майка да ги изпсувате. На никой не му дреме.  |
Е го още един лъжец като него цъфна да замаже. О, касапин, как е? Поскърцваш ли с кожената тужурка? Само да ти паднат такива "лъжци", а? Човека си говори истини. Затова ви вбесява! |
... и повече живущите на Витошка бяха все от така нареченото "голямото добрутро" - синове, щерки и самите членове на Политбюро на ЦК на БКП. Апартаменти там имаха и имат наследниците на другари като Александър Лилов например. Имаше и такива богопомазани дейци на културата, и те с апартаменти там. Апять глупостями написал! Другаря Лильов живееше точно до Докторската градина (с куп други подобни нему). Казионните писатели и тем подобни пък бяха комшии на Джимо и Андрей Карлович в кв. "Изток" (известните улици "Латинка" и "Незабравка"  . |
Човека си говори истини. Затова ви вбесява! Не точно. Пише полуистини. Тук-там истина, тук-там неистина, но повечето са полуистини. И не ни вбесява, поне мен лично - не. Аз, впрочем, познавах (съвсем бегло) автора и доста добре баща му, та помнейки дядото, ми беше любопитно да прочета. |
Човека си говори истини. Затова ви вбесява! Една отрепка дето манипулира нескопосано е достойна еднинствено за моето презрение. Господ както знаем е отредл място на земята за всички и щем не щем трябва да се понасяме и търпим. Но не винаги и на всяка цена. Реакцията на евтината манипулация целяща да излъже подрастващите, може да бъде определена като вбесяване в случая, само от ония които я поддържат. Всички знаем кой е бащата на лъжата. Знаем и какво би трябвало да бъде и отношението на човеците към нея. Знаем и кои най много и се радват и я хвалят. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kasapina |