Писмо до моя син
Отиди на страница:
Няма кой да ги заведе на бригада. Завалиите Точно така. Завалии, мухльовци - пухльовци и пухлютки. Юноши са . Не им трябва бабешки идеал за "мяко хлябче' и "топли пантфке". ...Да ся откъснат от столове и мониторе, да ся съберат в колектвив, да ся научат съобразяват с околни, със собствени ръце си приготвят ядене .. Ама не ! Разни бабички и майкички ги лиготят. Идва време - пишманят се, майкичките. |
| какво чаках като млад- край на идеологическия монопол, намаляване на бюрокрацията, свободно да се движа, справедливост, изчезване на монополите- особено в леката промишленост... да сметнем- под 10% "добро" като резултат.Що бре? Цвък вместо Солаков? Че извинете- Солаков изглежда либерал и демократ. |
След това нарочно ходех с дълга коса (тогава имах такава, за разлика от сега), по джинси и особено в провинцията, ако ме спреше някой фатмак ехидно му показвах служебната си карта и обявявах званието и длъжността си. Нищо, че бях младши офицер, длъжността ми беше като за полковник. селфмейдмен  |
Само, че през последните години подбна тенденция се наблюдава в страни като Белгия, Холандия, Дания... Ето това е не полуистина, а типична комуняшка гнусна манипулация! Нищо общо няма между двете явления. Сгради на църкви в Белгия и т.н. се разрушават или продават само в случай, че енориашите не могат да ги издържат, поддържат, ремонтират и пр. Те се разпореждат със сградата, не им я отнема държавата, защото е решила да унищожи конкурентната религия, както е било в СССР. |
| Преди и СЕГА Преди 1989 г - БДС - каквото пише в рецептурника/етикета това съдържаше и продукта СЕГА - всеки съвременен строител на капитализма, воден от извечния стремеж към свобода/печалба пълни продукта с каквото намери за добре. Ама било нездравословно, нищо бе нали е по-евтино за производителя и съответно генерира по-голяма печалба за същия, на кой му пука за здравето на потребителя. Това е и основния проблем. Стремежът към увеличаване на печалбата винаги е за сметка или на качеството на произвеждания продукт или за сметка на произвеждащия го, който е прецакан по отношение на полагащото му се възнаграждение. |
Нищо общо няма между двете явления. Сгради на църкви в Белгия и т.н. се разрушават или продават само в случай, че енориашите не могат да ги издържат, поддържат, ремонтират и пр. Не съм твардял обратното. Но общо между двете явления има. Това което социализмът правеше по идеологически съображения, капитализмът го прави по икономически. Резултатът е аналогичен. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
какво чаках като млад- край на идеологическия монопол, Пък азъ - куту ме попитаха на колко съм години - се изчервявах от срам.. И сега куту ме попитат - пак ме хваща срам.. Ерго - разлика нема  |
| Какво ми липсва от онова време ли, йезуите ? Да видим... Липсва ми русото момиче, което прекосява бул ''Ленин'' от института към гръцката махала с вирнато носле, защото знае, че е хубаво и естетите забелязват и оценяват, липсва ми подвикването на някой варненски гларус, заблуден от естествено русия ми бретон - ''девушка'', ''проше пани'', ''бист ду дойч'', та да му се врътна на пета, да го погледна в очите и да му се скарам - ''ся щИ дам един дойч''  Ееех, жалба за младост.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
И сегашните гларуси не са като тогавашните, нали? Е, ми, куту нема кой да ги заведе на бригада? Да ги натири в казармата - да станат мъже? К'ви да са? |
| Да обобщим дискусията... Преди няколко години, като го казах на едни по-млади, те ме гледаха кат идиоти - не повярваха! При соца мъжете се пенсионираха на 60, жените на 55 години... С развитието на науката и техниката възрастта за пенсиониране трябва да се намалява - съобразно Законите на Логиката, Граматиката и Механиката... |
Дорис, кинопанорамата беше събитие, а пък имах и щастието и късмета да гледам спектакли на Болшой (вероятно не беше пъвият състав)! Лешникотрошачката и Спящата красавица - едно приятелче вися 7 часа за билети! Тогава театърът не се ли казваше ''Киров''. Аз съм била в НДК на балетен концерт на трупата - откъси от най-добрите им спектакли. Колега и приятел от София уреждаше билетите за подобни културни събития. Когато той идваше във Варна през лятото, връщах жеста с оперни спектакли в Летния театър, че беше по-лесно във Варна да чуеш Гена Димитрова, Христина Ангелакова и рояк други примадони от колкото в столицата, ( имахме честта да познаваме лично великата Гена, беше любимка на цялото семейство, майка ми плака сякаш е загубила сестра, когато разбрахме, че ни е напуснала завинаги). За Балетния конкурс няма да пиша, че ще заема два листа А4  . |
Е не толко серт, те хората с интерес и внимание сепак Знаеш ли как стреснато гледа варненски гларус, като го нахокаш на родния му език? Гледката не е за изпускане.  |
Бармалей 04 Яну 2017 15:15 Мнения: 12,397 От: Bulgaria И сегашните гларуси не са като тогавашните, нали? Е, ми, куту нема кой да ги заведе на бригада? Да ги натири в казармата - да станат мъже? Бае Барми, ти нали мъшко си,ве ? Куко си се сбабичосал ?? Съга бае Тормозджана видях. Дали има син и дали му е кеф едно писмо да му пише и покаже?? |
за съжаление концертите бяха в Будапеща или Белгра КУИН в Будапеща, не успяхме да се снабдим с билети, но успях за YES във Виена и Мирей Матио в Белград - прекрасна беше, минатюрна дама, едва забелязваща се с черната си рокля пред белградския симфоничен оркестър, изпълваща с фантастичния си глас цялото пространство на препълнената зала... |
| По Нова година Радан Кънев даде повод пак да се подпалят страстните спорове как е било при соца, какво е било забранено, имало ли е банани и т. н. Той написа във Фейсбук как преди 30-ина години родителите му се радвали на смелостта на съседи наблизо, които по Нова година надували през уредба на балкона „Многая лета” на Борис Христов – църковна музика от „невъзращенец”. Днес това било неразбираемо за младите, „Многая лета” я пускали по телевизията. Този статус е харесан от близо две хиляди почитатели на Радан, и споделян из Фейсбук. Но и цитиран нашироко като художествена измислица за времето на соца. Какви са простите факти по този „казус”? Въпросният запис на Борис Христов е направен в “Св. Ал. Невски” през 1976 г., плюс нови записи през 1978 г., и е продаден на плоча на “Балкантон” по време на соца в тираж над 500 000, абсолютен рекорд в историята, няма друг такъв запис на конкретна музика у нас, продаден в такива количества. За всеки дом беше въпрос на чест, престиж, принадлежност към българското, да си купи плочата на Борис Христов с цъковни песнопения, в която беше въпросната „Многая лета”. Която е от руски композитор, впрочем. Борис Христов вкарва в текста България и той става като църковно-славянска молитва за нацията. Значението на този запис стремително се увеличава, става неотменна част от българското културно наследство, грамаден нематериален културен паметник. ------------ Драматизатори, подобно на Радан Кънев, след 10 ноември се стараеха да описват времето на соца в по-черни краски, за да доказват собствени несъществуващи дисидентски достойнства, че е било смелост при онзи режим да правиш едно или друго, че са били репресирани. Някои имат нужда да го украсяват, защото така изтъкват себе си в някаква красива поза. То е нещо като комплекс, болезнен стремеж за принадлежност – аз съм десен, аз съм за демокрация, соца е нещо ретроградно, гаден комунизъм, репресии и т. н. Непрекъснато слагат знак за равенство между сталинизма и военния комунизъм, и соца от 70-те и 80-те години, от което произтичат много недоразумения. Такива са цяла категория хора, това е сериозно явление – създаването на измислен образ за онова време, да го изкараме по-страшно. Нещо като религиозна вяра – така е било и край. Ако възразиш, че не е вярно, ако посочваш свидетелства, не помага. Изграденият идеологически образ в съзнанието е по-силен от действителните факти. http://e-vestnik.bg/25987/boris-hristov-i-zabranite-pri-sotsa-kogato-izmisleniyat-obraz-e-po-silen-ot-faktite/ |