Писмо до моя син
Отиди на страница:
за съжаление внуците не го харесаха това родопското, било миришело, те са свикнали с мириса на купешките сурогати По същия начин племенницата ми навремето отказа на село да яде мляко с каймак, "защото било развалено"... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: imco1 |
Някакви лабораторни данни, които да доказват примеси? Хайде сега, лабораторни анализи, глезотии някакви. Напълно достатъчно е авторитетното свидетелство на дългогодишен пушач с отлични обонятелни рецептори Минимум два пъти ми се налага да разтопявам от тези масла, които така прехвалваш. И всеки път се ядосвам, че смърдят на маргарин. Мразя маргарина!!! Не може да ме излъжат кога в едно масло е добавено маргарин и кога не. Не просто миришат, смърдят направо!  Маргаринът има неутрален мирис и вкус, освен в случаите, когато му добавят ароматизатори и овкусители, за да има мирис и вкус на масло. Втвърдяването се извършва при специални условия чрез присъединяване на водород към двойните връзки на ненаситените мастни киселини - главна съставна част на течните масла, и превръщането им в наситени. На практика този процес протича постпененно, при което хидрогенираните мазнини може да получат желаната консистенция и температура на топене. Освен това при хидрогенирането те придобиват неутрален вкус и мирис, а не характерните вкус и мирис за маслата, от които произхождат. http://www.bg-ikonomika.com/2010/09/38.html |
| Един полезен съвет. Ако се назлъндисвате да си преглътнете млякото правите така: - Първо прочитате един вдъхновяващ мат'рял на др. д-р Тормоз, страхът ви минава и млякото влиза в корема. Изключителен психотерапевт-магесник е коулегата  |
Д-р Тормозчиян само дето на клипчето е паметника в Шумен.Хубавите масла не езадължително да са внос- и в двата случая зависи от качеството на млякото.След това дали "високотехнологично" ще решат да го "подобрят". И да- има ароматизатор придаващ миризма на краве масло.По принцип или готвиш на ниска температура, или правиш сладки с краве масло, а сурово- предпочитам нискомаслено.Въпрос на вкус.Що се отнася до соц. маслото- предпочитах "за чай" - с намаленото маслено. То приличаше на домашно.Тъй че не се оплаквам - просто и тогава , и сега гледам какво купувам. Що се отнася за стоки, хранителни, специално за нас- така е.Качеството им, германско, е отвратително. Гаден ерзац. |
Маргаринът има неутрален мирис и Изразила съм се неправилно. Не ми смърдят, а ми вонят на маргарин.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| Не знам за вас, на аз Недялко Недялков си го обичам. Ето защо: - "Еееех, Ивановден... На този ден преди трийсетина година родителите на Чильо празнуваха единствени в махалата с други свои съмишленици-дисиденти този религиозен празник, забранен от социалистическата власт. Моите родители, понеже бяха много наплашени, не празнуваха - въпреки че майка ми се казва Ивана. Но въпреки това завиждаха благородно на родителите на Чильо за дързостта им и си казваха: кога ще дойде най-после Десети ноември, кога ще се появи Радан Кънев, за да можем и ние веднъж да попразнуваме на воля като родителите на Чильо... Коментари Райна Кондова Райна Кондова А кой е Чильо ? невежа съм аз ? Харесвам · Отговор · 1 час Недялко Недялков Недялко Недялков "Чильо" е лирически герой от фейсбук творчеството на Радан Кънев. Сюблимация на дисидентството при социализма. Не знаем със сигурност дали е реалност или фикция, питайте създателя му". | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: atlantis |
| Сега ще издам една "тайна на съвремеменната хранителна индустрия". - вземате най-залежалото в хладилника; - смила се; - добавят се подобрител, оцветител и овкусител; Така можете да направите всичко за ядене. Да ви е сладко. Тази "технология" е особено задължителна за големите бетоно-билдинги нацвъкани с офиси и конгресни центрове  |
| Относно немското масло само да уточним, че немците, също както нас по времето на соца, когато имахме БДС , имат техен си немски стандарт DIN. Та този DIN обаче бива DIN1, DIN2, DIN3 в зависимост от това за коя част от географията се отнася съответния произведен продукт. DIN1, който по принцип е най-високия възможен е предназначен основно и най вече за вътрешния пазар, демек за самите германци и останалите , които имат възможност да пазаруват в Германия. DIN2 е преднаначен за износ в точно определени дестинации- САЩ, Канада, Великобритания, Франция и някои други съответстващи икономики. DIN3 е предназначен за страните от третия свят. Нарочно няма да уточнявам немските продукти, които ние потребяваме по кой от гореизброените стандарти се произвеждат. Както казват най-близките ни съседи на запад: "Ово е стандарт" | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: циникЪтхедонист |
за съжаление внуците не го харесаха А моите синове каквото и масло да купех все не го харесваха. Колкото за сиренето все не ми харесваше и на мен, а и не знаех кой какви боклуци е сложил. Накрая реших и намерих да ми доставят мляко в къщи. Сега маслото, сиренето, кашкавала, изварата са с различен вкус. А синовете започнаха да питат има ли масло? Експериментирах няколко вида италиански сирена. Всички се получиха много добре и най-вече горгонзола. Когато направих за първи път, казах на синовете си, че такова сирене и кашкавал съм яла преди. |
| Безсолно масло ''Золотой стандарт''. Не знам защо името на продукта е на руски. Фабрика ''Милтекс'' - Варна. 82% масленост, луксозна опаковка - ''восъчна'' хартия и картонена кутийка в черно и златно - грамаж - 180 гр. Продава се в местната ни верига квартални супермаркети ЦБА. Не съм си правила труда да сравнявам цената с немските масла, струва ми се съизмерима. По-евтино от ''Президент'', трудно се размазва, когато е току що извадено от хладилника - било гаранция за качество, казват. 82% масленост, доволна съм от вкуса. Ама я оспамихме и тая тема На мен не ми пречи. |
| @Уилт 07 Яну 2017 10:18 „нафтата беше също почти без пари и съответно нафтовите печки продължаваха да работят.“ Работеха основно с крадена нафта. Явно съдите по себе си, защото аз нафтата съм я купувал -- 12 стотинки за литър. |
12 стотинки за литър. Но не и газьола за отопление, който се продаваше почти във всеки град през 70-те - той струваше 0.085 лв./л. |
| @Bacho Кольо 07 Яну 2017 16:03 „12 стотинки за литър.“ Но не и газьола за отопление, който се продаваше почти във всеки град през 70-те - той струваше 0.085 лв./л. Точно за него говоря -- купувахме го от квартален пункт. Но говоря за средата на 80-те години, а не за 70-те. |
Gan(ю)гоТрий 07 Яну 2017 15:32 Сега ще издам една "тайна на съвремеменната хранителна индустрия". - вземате най-залежалото в хладилника; - смила се; - добавят се подобрител, оцветител и овкусител; Така можете да направите всичко за ядене. Да ви е сладко. Тази "технология" е особено задължителна за големите бетоно-билдинги нацвъкани с офиси и конгресни центрове А пък за да внушат на хората, че това което продават е прясно, вземат та бият барабана, че сега законодателят ще гласува закон, според който, ако дарят залежалата храна ще им опростят данъците. И като питат клиентите, дали им е прясна храната, служителите усмихнато им отговарят "Ма разбира се, ние залежалата продукция я даряваме на социално слабите." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
Кайзер Созе 07 Яну 2017 16:21 така си мислиш- сипи я на капака на бяла кола. Ако искаш да кажеш, че ще го аргаса - да може. И ми навяваш едни мили спомени от преди вече седем години. Харесах си аз на морето едни сокчета от червен портокал. Когато съм си вкъщи, даже и плодове не купувам, щото имам петдесет овощни дървета. Но на морето нямам начин. И понеже съм, смея да твърдя, много добър дегустатор на плодовите продукти, тези сокчета наистина ми се видяха истински. И си ги пия аз почти всеки ден. И някъде на предпоследния ден, след почти два месеца пиене - на сокчета от червен портокал, случайно забелязвам едно нещо. Сутринта бях станал по-рано (щото аз съм на работа, като спасител) и взех та се разходих купих си едно друго, понеже имах излишно време, си пия сокчето по пътя и се шматкам. Изпих го - беше литър и половина май. След това бавно и без да бързам се отправих към хотела. Стигнах си до стаята - бяха минали вече не по-малко от двадесет минути, откак свърших със сока. Влизам в банята да си измия зъбите. Като взех да ги мия и една червена ми стана пастата - доста хубав така, наситен цвят. Викам си, дали па не ми потече кръв. Изплакнах си устата - хубаво, та да видя откъде тече. Ма гледам, езикът ми един червен такъв - това, вече към половин час след изпиването на сока и след хубавото измиване на зъбите. Боята им все пак може и да е хубава, в смисъл - може и да не е много отровна. Абе според европейските стандарти. |
така си мислиш- сипи я на капака на бяла кола. Ми то и без това няма на кво да я намажеш. Освен ако не си правиш сам хляба. |
